Присъда по дело №1096/2022 на Районен съд - Плевен

Мотиви към присъда по НОХД №1096 по описа за 2022г. на РС гр.***
Районна прокуратура *** е внесла в РС - гр. *** обвинителен акт срещу
*** за това, че на на 26.01.2022г. в гр. ***, при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи - мъжки маратонки марка *** на стойност 40лв.,
дамски маратонки ***а стойност 30лв., мъжки маратонки марка *** на
стойност 5 лв. и повод за куче, марка *** на стойност 30лв. или вещи на обща
стойност 105лв. от владението на *** от гр. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.1 ,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 , ал. 1 б.„а“ и б. „б“ от НК.
В хода на разпоредителното заседание от страна на подсъдимия и
неговия защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на
глава 27 от НПК, поради което производство е по реда на глава 27 от НПК. В
съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия и свидетелите за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда за престъплението
на подсъдимия да бъде наложено наказание две години, което да бъде
редуцирано при условията на чл.58а от НК и да се изтърпи при строг режим.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът в
хода на съдебните прения пледира да бъде определено наказание в
законоустановения минимум, което да се редуцирате на основание чл.58а от
НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият ***., в град ***. Живее в гр. ***, ул. „**** българин, с
българско гражданство, без образование, не работи, не женен, осъждан,
ЕГН:**********.
С Определение по НОХД № 707/2016г по описа на ***ски ОС, състав
на същият съд е одобрил споразумение, влязло в сила на 19.10.2016г., с което
*** се е признал за виновен за извършено от него престъпление по смисъла на
чл.199, ал.1, т.4 вр чл.198, ал.1 вр чл.29, ал.1, б.„а“ и б.“б“ от НК и му
1

наложил наказание ЕДНА година лишаване от свобода при строг режим.
С Определение от 10.03.2020г. по НОХД №2397/2019г. Районен съд
*** е одобрил Споразумение, с което *** се признал за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 вр чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,.“а“
и б.“б“ и му наложил наказание ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
След излизането си от затвора през месец юли 2021г., подсъдимият ***
продължил да не работи и изпитвал необходимост от финансови средства. За
да задоволи финансовите си потребности, подсъдимият решил да извършва
кражби на вещи и да си набавя парични средства по престъпен начин. На
26.01.2022г. подсъдимият *** влязъл във вход „В“ на жилищен блок, находящ
се на *** в гр.***. Качил се на втория етаж на жилищната кооперация, където
пред входната врата на ап.З видял оставени няколко чифта маратонки, които
решил да открадне. Взел чифт мъжки маратонки марка ***, дамски маратонки
***, мъжки маратонки марка ***. На връщане, на пирон, закачен на вратата на
входа, подсъдимият *** забелязал повод за куче, марка ***, който също взел
и си тръгнал. Малко по-късно изхвърлил двата чифта мъжки маратонки,
понеже били стари и скъсани, а повода за кучето заменил за метадон със
св.***
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
С протокол за доброволно предаване подсъдимия *** предал 1 бр.
дамски маратонки дамски маратонки *** лилави на цвят, които били върнати
на собственичката срещу разписка.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-стокова
експертиза се установява, че стойността на отнетите чужди движими вещи
към момента на извършване на деянието е както следва - мъжки маратонки
марка *** на стойност 40лв., дамски маратонки марка *** на стойност 30лв.,
мъжки маратонки марка ***, на стойност 5 лв. и повод за куче, марка *** на
стойност 30лв., или всички противозаконно отнети вещи са на стойност
105лв.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че на 26.01.2022г.
в гр. ***, при условията на опасен рецидив, подсъдимият *** отнел чужди
движими вещи - мъжки маратонки марка *** на стойност 40лв., дамски
маратонки марка *** на стойност 30лв., мъжки маратонки марка ***, на
стойност 5 лв. и повод за куче, марка *** на стойност 30лв., или всички
противозаконно отнети вещи са на стойност 105лв., от владението на *** от
гр. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна подсъдимият осъществил престъпните си
намерения при пряк умисъл — съзнавал обществено опасния характер на
извършеното и целял настъпването на престъпния резултат.
Подсъдимият *** *** извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194. ал.1 вр. чл.29. ал.1. б.“а“ и б.“б“ от НК.
2

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК,а именно показанията на свидетелите разпитани в хода на ДП
свидетели- *** /л.25/, *** /л.26/ и ***/л.27/, от заключението на назначената
оценителна експертиза /л.29-30/, както и приложените по делото писмени
доказателства - оценителна експертиза (л.25- 34), протокол за доброволно
предаване и разписка (л.37 и 52-53), свидетелство за съдимост на *** (л.38-
48);
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194. ал.1 вр. чл.29. ал.1. б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като:
* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост
върху движими вещи;
*от обективнастрана подсъдимия, чрез своите действия отнел
чужди движими вещи, от владението на другиго като прекратил
фактическата власт върху вещите, осъществявана от собственика/владелец и
е установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е
имало фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и
е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението,
т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
По отношение подсъдимия е налице квалификация по чл.196 ал.1 т.1
от НК - престъплението извършено от подсъдимият представлява опасен
3

рецидив на основание чл.29 ал.1 б. “а” от НК, тъй като е извършил деянието
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода,не по-малко от една година,което не е отложено по чл.66 от НК.
Извършил е деянието и по чл.29 б. “б“ от НК, т.к. е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и
изпълнението на наказанието лишаване от свобода на поне едно от тях
/такива са наказанията по НОХД№707/2016г. на ОС-***,
НОХД№2397/2019г. на РС ***/, не е било отложено по чл.66 от НК.
Едновременно с това, към датата на деянието, не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на наказанията по предходните присъди.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане
правото на собственост други му и стремеж към придобиване на облаги по
лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените
престъпления съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в
досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния процес,
сравнително не високата стойност на предмета на посегателство,
възстановяването на някои вещи на собственика,
* отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия *** са
многобройните му осъждания за извършени престъпления от общ характер
извън тези даващи квалификацията „опасен рецидив“.
Гореизложените обстоятелства мотивираха Съдът да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия, като наказанието за престъплението бъде
определено при условията на чл.58а ал.1, от НК. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на личността и на
извършеното за подсъдимия ще бъде относимо наказание след редукцията от
една година и четири месеца «Лишаване от свобода» за престъплението,
което да бъде търпяно при първоначален «Строг « режим.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	95
Дата:	29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Борислава Илиева Якимова

Дело:	20224430201096
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2022 г.

Присъда по дело №1096/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите