№ 22961
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110113869 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от И. И. Г – Д,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с пълномощник адв.М. М.,с адрес гр.П,против „К“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И. Ш,с
искане за осъждане на ответнииците,както следва – ответникът „К“ЕАД – за
сумата от 500 лева,а ответникът „А“ЕООД – за сумата от 1000 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищцата е сключила договор за кредит №
2343779 на 02.02.2021 г. с „К“ЕАД при заемна парична сума от 3000 лева,ГПР
48,21 % и годишен лихвен процент 40 %. Твърди се,че съгласно чл.4.1 от
договора било предвидено осигуряване на поръчителство,поради което на
същата дата,на която е сключен договорът за кредит е сключен и договор за
пръчителство при възнаграждение от 2500 лева като поръчител е „А“ЕООД.
Ищцата поддържа,че по договора за кредит е заплатила сумата от 3500 лева,а
по договора за поръчителство – 1000 лева. В исковата молба са развити
съображения,че договорът за кредит е недействителен на основание
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като не са включени всички разходи по кредита.
Поддържа се,че задължението по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като задължение по договора за кредит,изтъква се,че ответниците
са свързани лица. Ищцата Г – Д сочи,че и договорът за поръчителство е
нищожен поради нарушаване на добрите нрави,защото е налице явна
нееквИ.лентност на престациите. Ищцата сочи,че ответниците следва да бъдат
задължени да възстановят паричните суми,както следва – ответникът
„К“ЕАД- сумата от 500 лева,а ответникът „А“ЕООД – сумата от 1000 лева.
Моли съда да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „К“ЕАД намира
исковата претенция за неоснователна – твърди се,че размерът на главницата е
3395,28 лева,от които 3000 лева заемна сума и 395,28 лева застрахователна
премия,твърди се,че общият размер на задължението възлиза на 4988
лева,което е изцяло заплатено доброволно,като ответникът не отрича факта на
получаване на сумата от 500 лева. Оспорени са твърденията сключеният
между страните договор да е недействителен.
Ответникът „А“ЕООД намира исковете за неоснователни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представени са общи условия по застраховка живот на
кредитополучатели на „К“ЕАД.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че е сключен между И. И. Г – Д и
„К“ЕАД договор за потребителски кредит № 2343779/02.02.2021 г. при заемна
парична сума от 3000 лева,по който е заплатена сума от 500 лева,различни от
задължението за главница,както и че е сключен между И. И Г – Д и „А“ЕООД
договор за поръчителство,по който е заплатена сума от 971,10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1
от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че парична сума е
заплатена,но без да има основание за плащането. Това означава,че страната
ищец е длъжна да проведе доказване за факта на плащането,докато страната
ответник следва да проведе доказване,че има основание да получи плащането.
В настоящия случай между страните не е спорно,че са сключени договори за
потребителски кредит с първия ответник и договор за поръчителство с втория
ответник,не е спорно,че по договора за кредит е заплатена парична сума от
500 лева,представляваща вземания,различни от погасяване на главница,както
и по договора за поръчителство е заплатена сума от 971,10 лева,а по същество
спорът е концентриран относно това дали всеки от ответниците има основание
да получи плащането. Преценката за основателността на исковете неминуемо
изисква преценка дали сключените договори за кредит и за поръчителство се
явяват действителни. Софийският районен съд намира,че може да бъде
възприето,че договорът за потребителски кредит се явява недействителен
поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,което
влече недействителност съгласно чл.22 от ЗПК. Посочването размера на
годишния процент на разходите представлява задължителен реквизит на
договора за потребителски заем,а целта на посочването на този размер е да
бъде информиран потребителят за общия размер на задължението,т.е. за
общата парична сума,чието връщане дължи. Предвид това,че посочването на
годишния процент на разходите е насочено към гарантиране правата на
потребителя,съдът счита,че се явява задължително годишният процент на
разходите да бъде посочен точно като при неговото изчисляване трябва да
бъдат взети предвид всички разходи,които възникват за потребителя. В
2
конкретния случай в договора за потребителски заем е посочен размер на
годишен процент на разходите от 48,21 %,при което формално не се нарушава
нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,но същевременно освен сключването на договор
за потребителски заем е сключен и договор за поръчителство,който е
възмезден,т.е. заемополучателят дължи възнаграждение и по този договор.
Съдът намира,че при отчитане наличието на договорна клауза в договора за
заем относно обезпечаване на заема чрез договор за поръчителство,както и
предвид размера на дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство,договорът за потребителски заем,както и договорът за
поръчителство следва да бъдат счетени за недействителни. Когато е уговорена
дължимост на парична сума като възнаграждение по договор за
поръчителство,макар да са сключени два договора,чрез възникването на
договорното правоотношение по договора за поръчителство възниква разход
за потребителя,а ако този разход бъде отчетен,тогава размерът на годишния
процент на разходите по договора за заем би надвишавал установения с
императивна правна норма максимум. Съдът намира,че чрез сключването на
договора за поръчителство се достига до заобикаляне на императивна правна
норма,установена за защита на потребителя,а и до неточно посочване размера
на годишния процент на разходите,поради което договорът за паричен заем е
недействителен. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК регламентира,че когато
договор за паричен заем е недействителен,заемополучателят връща чистата
сума по договора за кредит. Съдът намира,че искът за сумата от 500
лева,предявен спрямо ответника „К“ЕАД подлежи на уважаване,защото
между страните не е спорно,че сума от 500 лева,представляваща плащане на
сума,различна от главница,е получена от ответника,а предвид възприетото,че
договорът за заем е недействителен,то искът за връщане на сумата от 500 лева
подлежи на уважаване. Софийският районен съд счита,че договорът за
поръчителство се явява недействителен поради накърняване на добрите нрави
– следва да бъде отчетено,че при сключване на договора е уговорено
възнаграждение за дружеството поръчител независимо от това дали
заемополучателят изпълнява точно или допуска неизпълнение на свои
задължения по договора за заем,при което възниква нееквИ.лентност на
престациите. Отделно от това,съдът намира,че преценката за
кредитоспособността на лицето,кандидатстващо за предоставяне на заем
следва да бъде реализирана при произнасяне по искането за отпускане на
кредит,но не се явява оправдано от гледна точка на закона гарантирането
изпълнението на задължението по договора за заем да бъде реализирано чрез
сключване на допълнителен договор – за поръчителство,който увеличава
финансовата тежест за заемополучателя. При това положение съдът счита,че
предвид недействителността на договора за поръчителство заплатената по
този договор парична сума подлежи на възстановяване и искът подлежи на
уважаване за сумата от 971,10 лева,за която между страните не е спорно,че е
заплатена по този договор,а за разликата до претендирания размер от 1000
лева производството по делото следва да бъде прекратено,защото в писмена
молба,депозирана за първото съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител заявява,че оттегля исковата претенция.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата има право на
присъждане на съдебноделоводни разноски съдът приема,че в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени 100 лева – държавна такса. Съдът
3
намира,че при съобразяване предоставената безплатно правна помощ от
адв.М. В. М в полза на адв.М. следва да бъде определено възнаграждение в
размер от 480 лева,което възнаграждение според съда отчита квалифицирания
труд на адвоката,но също така цената на всеки от исковете,материалния
интерес по делото,наличието на утвърдена съдебна практика по казуси като
процесния,провеждането на доказване на едни и същи факти по двата
иска,разглеждането на делото в отсъствие на страната ищец, както и взе
предвид,че с прието решение на СЕС по дело С-438/2022 г. е възприето,че
съдът не би могъл да бъде обвързан от минимум на адвокатско
възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от С Я да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на И. И. Г – Д,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 500 ( петстотин ) лева –
платена без основание по договор за потребителски кредит №
2343779/02.02.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И. Ш да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД на И. И. Г – Д,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 971,10 лева (
деветстотин седемдесет и един лева и десет стотинки ) – платена без
основание по договор за поръчителство,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 11.03.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането като прекратява на основание чл.232 от ГПК
производството в частта за разликата над 971,10 лева до пълния претендиран
размер от 1000 лева поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от И. Ш да заплатят на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. И. Г – Д,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата
от 100 ( сто ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от И. Ш да заплатят на адв.М. В. М.,с адрес
гр.П сумата от 480 ( четиристотин и осемдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4