РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Добрич, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230101097 по описа за 2021 година
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.242 и чл.224 ал.1 от
Кодекса на труда, както и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на Ж. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, чрез процесуалния представител
адвокат К.Д. с адрес за призоваване гр. Д., ул.“***“ №***, офис ***, срещу
„ЕВРОПЪТ-2000”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
П., ул.“***“ №***, представлявано от изпълнителния директор С. Т. К., като
са предявени искове по чл.242 от Кодекса на труда, чл.224 ал.1 от Кодекса на
труда и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на
следните суми: 1) 754.39 лева (седемстотин петдесет и четири лева и тридесет
и девет стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месец януари 2021 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (07.04.2021 г.) до окончателното плащане. 2)
7.69 лева (седем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавеното изпълнение
на задължението за заплащане на посоченото в т.1 трудово възнаграждение за
1
периода от 01.03.2021 г. до 07.04.2021 г. 3) 160.51 лева (сто и шестдесет лева
и петдесет и една стотинки), представляваща дължимо обезщетение по чл.224
ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и
2021 г. в размер на 7 дни, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (07.04.2021 г.) до окончателното плащане. 4)
1.69 лева (един лев и шестдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавеното изпълнение
на задължението за заплащане на посоченото в т.3 обезщетение за периода от
01.03.2021 г. до 07.04.2021 г., както и за направените разноски. Ищецът сочи,
че е бил назначен на длъжността „куриер направление - дневен“ в ответното
дружество на 29.09.2020 г., като с допълнително споразумение от 01.01.2021
г. основното му трудово възнаграждение е било увеличено на 650 лева, към
които са били изплащани допълнителни възнаграждения с непостоянен
характер във вид на бонуси; трудовият договор е бил прекратен на 29.01.2021
г. на основание на чл.71 ал.1 от Кодекса на труда от работодателя без
предизвестие в срока за изпитване, като заповедта е получена от ищеца на
04.02.2021 г.; Ж. М. Д. не е получил трудовото си възнаграждение за
последния отработен месец януари 2021 г. в чист размер на 754.39 лева, както
и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за
2020 г. и от 2 дни за 2021 г. в общ размер на 160.51 лева; според трудовия
договор дължимото трудово възнаграждение е следвало да бъде заплащано от
25-то до 30-то число на следващия месец, т.е. в случая до 28.02.2021 г., като
тогава е трябвало да бъде заплатено и обезщетението по чл.224 ал.1 от
Кодекса на труда; върху неплатените главници ответното дружество дължи
обезщетения за забава – в размер на 7.69 лева върху сумата от 754.39 лева за
периода от 01.03.2021 г. до 07.04.2021 г. и в размер на 1.69 лева върху сумата
от 160.51 лева за периода от 01.03.2021 г. до 07.04.2021 г.; въпреки
многократните разговори ответното дружество е отказало да заплати
процесните суми на ищеца, което е наложило подаването на исковата молба;
настоява за уважаването на исковете и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в
който се сочи, че предявените искове са недопустими и неоснователни;
признава дължимостта на част от претендираното обезщетение по чл.224 от
Кодекса на труда в размер на 156.84 лева и законната лихва върху него за
периода от 01.03.2021 г. до 14.05.2021 г. в размер на 3.27 лева, които
2
понастоящем вече са заплатени; исковете са недопустими, защото процесните
суми са заплатени; претенцията за заплащане на трудово възнаграждение без
посочване на броя на отработените дни е неясна; през месец януари 2021 г. е
изплатена заплатата за месец декември 2020 г. и авансово по-голямата част от
възнаграждението за месец януари 2021 г., а именно сумата от 417.49 лева;
общо дължимата сума за месец януари 2021 г. погрешно е посочена като
754.39 лева, а вярната сума е 715 лева и същата включва освен заплатата
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск; ищецът е работил през
месец януари 2021 г. само 16 работни дни и затова начислените му суми за
този месец включват 520 лева за отработените 16 работни дни и 195 лева
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни; по партидата на
Ж. М. Д. са начислени удръжки за данък, осигуровки и авансово платената
сума за работна заплата, като оставащата за плащане сума в размер на 156.84
лева представлява неплатената част от обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск; след узнаването при получаването на исковата молба на
банковата сметка на ищеца последната сума е заплатена със законната лихва;
Ж. М. Д. не се е явил за получаването на дължимата сума след прекратяването
на трудовото правоотношение, а освен това не е представил и номер на
банкова сметка; от 26.01.2021 г. ищецът не се е явявал на работа, като не е
представил болничен лист, заявление за ползване на отпуск или друг
документ за отсъствието; с оглед на изложеното предявените искове са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени; ответното дружество не е дало
повод за подаването на исковата молба и затова му се дължат разноски, които
претендира.
Ищецът чрез своя процесуален представител в последното съдебно
заседание и писмената си защита е заявил, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени; относно трудовото възнаграждение
за месец януари 2021 година вещото лице в заключението си е посочило, че
независимо от липсата на отбелязване сумата от 417.49 лева по разходен
касов ордер №765/25.01.2021 г. можело да се счете, че отразява плащането за
този месец; не е ясно как трудовото възнаграждение е било изплатено преди
изтичането на работния месец без отчитане на дължимите бонуси и
увеличената работна заплата; относно обезщетението по чл.224 ал.1 от
Кодекса на труда вещото лице е установило, че полагаемият платен годишен
отпуск е за 7 дни, а не за отразените в заповедта за прекратяването на
3
трудовото правоотношение 6 дни; в хода на производството на 14.05.2021 г.
ответното дружество е заплатило сумата от 161 лева с посочено основание
обезщетение и лихва, като дължимо остава обезщетението за 1 ден полагаем
отпуск; независимо от извършеното плащане ответното дружество е дало
повод за завеждането на делото и дължи сторените разноски.
Ответното дружество чрез своя процесуален представител в писмената си
защита е посочило, че от събраните доказателства се установява
неоснователността и недоказаността на предявените искове; трудовото
възнаграждение на ищеца е било заплащано в брой и неговото неявяване след
04.02.2021 г. е препятствало заплащането на остатъка от дължимата му сума;
според приетата експертиза трудовото възнаграждение на ищеца за месец
януари 2021 г. е било изплатено; между страните не се спори, че Ж. М. Д. е
работил до 25.01.2021 г., а след това не се е явявал на работа; според
събраните по искане на ищеца манифести за разнесените от него пратки той
дори не е изработил зачетените му в присъствените форми часове и дни;
бонуси за месеците декември 2020 г. и януари 2021 г. на ищеца не са били
дължими; приетата графическа експертиза е установила, че ищецът се е
подписал в графата „получил сумата“ и в двата ордера от месец януари 2021
г.; дължимото на Ж. М. Д. трудово възнаграждение за отработените 16 дни
през месец януари 2021 г. е в размер на 520 лева, като след удържането на
платения аванс в размер на 417.49 лева, осигуровки в размер на 76.86 лева и
данък в размер на 63.81 лева работникът остава да дължи сумата от 38.16
лева, която му е надплатена; дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е било за 6 дни, а не за 7 дни, като дължимата сума в размер
на 195 лева частично (със сумата от 38.16 лева) е погасена с авансовото
плащане на 417.49 лева; остатъкът в размер на 156.84 лева е заплатен след
получаването на исковата молба и представянето на номер на банкова сметка
от ищеца, като тогава е заплатена и законната лихва за периода от 01.03.2021
г. до 14.05.2021 г. в размер на 3.27 лева; обезщетение за забава върху сумата
от 754.39 лева за периода от 01.03.2021 г. до 07.04.2021 г. не се дължи, тъй
като възнаграждението за месец януари 2021 г. е заплатено един месец преди
изтичането на срока за плащане; с оглед на изложеното предявените искове са
неоснователни, а ответникът не е дал повод за завеждането на делото и му се
дължат сторените разноски; разходите за гориво, хотел и винетка включват
разходите на адвокат от гр. София и са били необходими за придвижването
4
му до град Добрич, който е отдалечен на 560 километра; разноските не се
включват в адвокатското възнаграждение; неоснователно е направеното
възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество
адвокатско възнаграждение, тъй като предявените искове са 4 и при дължимо
възнаграждение за всеки иск от 360 лева с ДДС платеният хонорар е едва 660
лева с включен ДДС.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, искът по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и
обусловеният от него иск по чл.86 от Закона за задълженията и договорите са
частично основателни, а искът по чл.242 от Кодекса на труда и обусловеният
от него иск по чл.86 са неоснователни.
Безспорно установено по делото е обстоятелството, че през процесния
период между 29.09.2020 г. и 29.01.2021 г. ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество. В началото на първото съдебно
заседание процесуалният представител на Ж. М. Д. е посочил, че той е
работил реално 16 работни дни в началото на 2021 г. до 25.01.2021 г. и не
претендира възнаграждение за дните след това. От изготвената и приета
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за месец януари 2021
година дължимото на ищеца и претендирано като чисто (нетно) трудово
възнаграждение е било в размер на 379.33 лева (417.49 – 38.16 лева) и му е
изплатено на 25.01.2021 г. (този ден, след който реално е преустановил
изпълнението на трудовите си задължения) с разходен касов ордер №765, в
който има положен подпис на работника. Положеният подпис е бил оспорен,
но заключението на вещото лице по допуснатата комплексна съдебно –
почеркова и техническа експертиза е категорично, че той действително е
изпълнен от ищеца, както и че в него не са установени поправки, зачерквания
и допълвания. Според вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза
полагаемият на Ж. М. Д. платен годишен отпуск за отработения в ответното
дружество период е за 7 работни дни, като дължимото обезщетение по чл.224
ал.1 от Кодекса на труда е било в размер на 195 + 32.50 = 227.50 лева; от тази
сума е изплатена с разходен касов ордер №765/25.01.2021 г. сумата от 38.16
5
лева (417.49 – 379.33 лева), а след подаването на исковата молба – на
14.05.2021 г. и сумата от 156.84 лева с посочено основание „обезщетение за
прекратяване на трудов договор и лихва“; с оглед на тези обстоятелства е
останал единствено неплатен остатък в размер на 32.50 лева неизплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, в какъвто смисъл е и
заключението на вещото лице (от разлика от начислените възнаграждения и
обезщетения, от които след автоматичното приспадане на данъците и
осигуровките се дължи нетната сума, тук се дължи брутната сума). Затова
предявеният иск по чл.242 от Кодекса на труда за заплащането на сумата от
754.39 лева и обусловеният от него иск по чл.86 от Закона за задълженията и
договорите за сумата от 7.69 лева са изцяло неоснователни, а искът по чл.224
ал.1 от Кодекса на труда трябва да бъде уважен за сумата от 32.50 лева и
отхвърлен за разликата от 32.50 лева до първоначално предявения размер от
160.51 лева поради постъпилото плащане в хода на процеса. В трудовия
договор между страните е било уговорено заплащането на дължимите от
работодателя суми да бъде извършвано от 25-то до 30-то число на следващия
месец; вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение по чл.86 от
Закона за задълженията и договорите върху сумата от 29.25 лева за периода
01.03.2021 г. – 07.04.2021 г. е в размер на 0.30 лева, което означава, че върху
по-голямата с приблизително 10 % сума от 32.50 лева (преди приспадането на
данък) за същия период то е в размер на 0.33 лева (с превода от 14.05.2021 г.
работодателят е заплатил освен главницата по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда
и законната лихва върху нея за периода от 01.03.2021 г. до 14.05.2021 г.),
поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 0.33 лева и отхвърлен
за разликата от 0.33 лева до първоначално предявения размер от 1.69 лева
поради постъпилото плащане в хода на процеса.
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената
част от исковете, като се съобразят и постъпилите плащания в хода на
процеса, т.е. за 2 от общо 4 предявени иска, които разноски са в размер на 150
лева (от 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение). На ответника трябва
да бъдат присъдени направените разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, като се съобразят и постъпилите плащания в хода на процеса, т.е.
за 2 от общо 4 предявени иска, които разноски са в размер на 330 лева (от 660
лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС; неоснователно е
6
възражението на ищеца за прекомерност, тъй като по делото са предявени 4
иска, минималното адвокатско възнаграждение по всеки от които с включен
ДДС е в размер на 360 лева; неоснователно е искането на ответното
дружество за присъждане на разноски по частната жалба срещу допуснатото
обезпечение, тъй като същата е била отхвърлена; неоснователно с оглед на
практиката на ВКС и ДОС е искането на ответното дружество за
присъждането на разноски за хотел, гориво и винетка на процесуалния му
представител). На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с
чл.83 ал.1 т.1 от ГПК „ЕВРОПЪТ-2000”АД - гр. Пловдив трябва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 1.32 лева, както и дължимите
разноски за изготвянето на съдебно – счетоводната и съдебно – почерковата
експертизи съразмерно на уважената част от исковете в размер на 16.69 лева.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОПЪТ-2000”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. П., ул.“***“ №***, представлявано от изпълнителния
директор С. Т. К., да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** следните суми: 1) 150 (сто и петдесет)
лева, представляваща направените разноски по гр. дело №1097/2021 г. по
описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете и при съобразяване с
постъпилите плащания в хода на процеса. 2) 32.50 лева (тридесет и два лева
и петдесет стотинки), представляваща остатък от дължимо обезщетение по
чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск за
2020 г. и 2021 г. в размер на 7 дни, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба (07.04.2021 г.) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 32.50 лева до първоначално
предявения размер от 160.51 лева поради постъпилото плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „ЕВРОПЪТ-2000”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
7
управление гр. П., ул.“***“ №***, представлявано от изпълнителния
директор С. Т. К., да заплати на Ж. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 0.33 лева (тридесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за забава по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за периода от 01.03.2021 г. до 07.04.2021 г. при
изплащането на сумата от 32.50 лева, представляваща остатък от дължимо
обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 0.33 лева до първоначално предявения размер
от 1.69 лева поради постъпилото плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу „ЕВРОПЪТ-2000”АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. П., ул.“***“ №***,
представлявано от изпълнителния директор С. Т. К., искове за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1) 754.39 лева
(седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2021 г.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (07.04.2021 г.) до окончателното плащане. 2) 7.69 лева (седем лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за забавеното изпълнение на задължението за заплащане
на посоченото в т.1 трудово възнаграждение за периода от 01.03.2021 г. до
07.04.2021 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за
присъденото трудово обезщетение.
ОСЪЖДА Ж. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.“***“ бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** да заплати на „ЕВРОПЪТ-2000”АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. П., ул.“***“ №***, представлявано от
изпълнителния директор С. Т. К., сумата от 330 (триста и тридесет) лева,
представляваща направените разноски по гр. дело №1097/2021 г. по описа на
ДРС съразмерно на отхвърлената част от исковете, като се съобразят и
постъпилите плащания в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЕВРОПЪТ-2000”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. П., ул.“***“ №***, представлявано от изпълнителния
директор С. Т. К., да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса по
8
гр. дело №1097/2021 г. по описа на същия съд съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 1.32 лева (един лев и тридесет и две стотинки), както
и дължимите разноски за изготвянето на съдебно – счетоводната и съдебно –
почерковата експертизи съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 16.69 лева (шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки).
Посочен от ищеца номер на банкова сметка, по която може да бъде
извършено плащането на дължимите суми – банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД – гр. София с IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9