№ 14490
гр. *****, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110146807 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответника за потребена топлоенергия (ТЕ) по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията в срок, клиентът дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума.
Твърди, че в тежест на ответника е възникнало и задължение за заплащане на предоставена
услуга дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните, в т. ч. качеството си клиент на топлинна
енергия, като излага твърдения, че не е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот. Оспорва количеството и качеството топлинна енергия, доставяно до
процесния имот.
Третото лице помагач взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено на 24.04.2023 г. заявление,
срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения
1
за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ в периода м. 05.2020 г. – м.04.2022 г.
Ответникът оспорва, но видно от събраните по делото писмени доказателства, в това
число Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, дело ********* г., В. А.
Д. е придобил процесния топлоснабден имот с аб. № ******, представляващ апартамент №
16, находящ се в гр. *****, ж. к. „************* II“, **************. Видно от
представената по делото декларация от дарителите, същите са се отказали от правото си на
ползване, запазено при извършване акта на дарение.
От представената по делото молба-декларация се установява, че ответникът В. Д. е
отправил искане до топлофикационното дружество за откриване на партида на негово име в
процесния топлоснабден имот, като се установява, че домакинството се състои от 3ма члена.
Установява се, че с декларацията, ответникът е поел задължение при промяна на
собствеността, предназначението или начина на ползване на топлоснабдения имот да
уведоми топлопреносното предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г.
на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Необходимо е да се посочи,че тези
изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна, съгласно която се
говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По силата на закона – чл.153, ал.1 от
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се от по делото от заключението на вещото лице по СТЕ, че сградата, в
която се намира жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва
/ФИРМА/. За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно чл. 61 от
наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно,
като на основание чл. 36, ал.1 от действащите между страните общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „/ФИРМА/ *****” *** на потребители в гр. *****,
купувачите заплащат сума за услугата дялово разпределение на „/ФИРМА/ *****” ***.
Съдът приема за установено /от представените писмени доказателства от ТЛП, както
и от заключението на вещото лице по СТЕ/ и това, че за процесния период в имота на
ответника е доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства, наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ****** е
доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията
/съгласно представеното извлечение от сметка и приетот заключение на вещото лице по
ССчЕ/, които не са платени и възлизат на исковите суми.
Исковете са основателни и доказани в пълните им размери, в които следва да бъдат
уважени. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, което е постановено с издадената заповед за
2
изпълнение по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищеца разноски, както в заповедното, така и в исковото производства, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.25 от Наредбата за заплащането
на правното помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. Д., ЕГН ********** и адрес в гр. *****,
/АДРЕС/, дължи на „/ФИРМА/“ *** с ЕИК: ************** и адрес: гр. *****,
*************, сумата в размер на 2 200,92 лева (двe хиляди и двеста лева и 92 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр. *****, ж. к. „************* II“,
************** с аб. № ****** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 247,44 лева
(двеста четиридесет и седем лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 04.04.2023 г., сумата в размер на 61,84 лева (шестдесет и един
лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 11,55 лева (единадесет лева
и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.05.2023 г. по ч. гр. д. 21234/2023 г. по описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН ********** и адрес в гр. *****, /АДРЕС/, да заплати на
„/ФИРМА/“ *** с ЕИК: ************** и адрес: гр. *****, *************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 810,87 лева – разноски в исковото, както и сумата в
размер на 100,44 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
- /ФИРМА/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3