Решение по дело №2604/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 2 604 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  Г. ф. да заплати следните суми:

1. на Р.К.В.

а) 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.11.2017 г. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 19.03.2018 г. до окончателното изплащане;

б) 125,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;

2. на СГС – 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Р.В. е със съдебен адрес *** 11-13, офис 5. Г. ф. е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ на Р.К.В. срещу Г. ф. за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Р.К.В. да заплати на Г. ф. 250,00 лева разноски по делото и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 300,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от внасянето на държавна такса. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 26.02.2018 г. Р.В. e заявила, че на 14.11.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.Г., чиято гражданска отговорност не е била застрахована. Вследствие на ПТП тя е получила:

1. контузия на главата със сътресение на мозъка;

2. счупване на носните кости;

3. контузия на лява тазобедрена става.

 

[7] Р.В. е поискала от ответника Г.Ф. (Ф.) да ѝ изплати обезщетение, но ответникът не го е направил. Затова Р.В. моли съда да осъди Ф. да ѝ заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[8] Ф.е оспорил предявения иск. Той е заявил че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 45-46).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Р.В. е била родена на *** г. (удостоверение за раждане, л. 25). Тя е била ученичка.

 

[10] На 14.11.2017 г. около 19:40 часа Г.Г. е управлявал лек автомобил „Мазда” по общински път в посока от с. Баница към с. Мало Пещене, община Враца. Той не е имал свидетелство за правоуправление. На предна дясна седалка в автомобила е пътувала Р.В. без поставен предпазен колан. При навлизане в ляв завой на км. 2+500, поради управление на автомобила с несъобразена скорост Г.Г. е загубил контрол над него, той излязъл от платното за движение и се е блъснал челно в дърво. От настъпилия удар е пострадала Р.В. (заключението на вещите лица Д. и Ш., л. 79-82, и техните показания, л. 88-89; констативен протокол, л. 6; административно-наказателната преписка, л. 51-54). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г. Трифонов не е била застрахована.

 

[11] Вследствие на ПТП Р.В. е получила следните травматични увреждания:

1. контузия на главата с мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание;

2. фрактура на носните кости без разместване;

3. контузия на лявата тазобедрена става. На 14.11.2017 г. тя е била приета в хирургичното отделение на болницата във Враца, където е било проведено медикаментозно и инфузионно лечение. Фрактурата на носните кости е била репонирана. След тридневен престой, Р.В. е била изписана в добро общо състояние (епикриза, л. 7-8, съдебномедицинска експертиза, л. 83-85).

 

[12] След изписването, лечението на ищцата е продължило в домашни условия. От получените травмативни увреждания Р.В. е претърпяла значителни болки и страдания през първите 10 дни след ПТП. Общият възстановителен период е бил 20 дни. За черепно-мозъчната травма ищцата е трябвало да спазва определен хранителен режим (съдебномедицинска експертиза, л. 83-85).

 

[13] На 18.12.2017 г. Р.В. е поискала от Ф. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 26-27). Не се спори, че Ф.не е направил това.

 

[14] Съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса (определението, л. 39). Тя е заплатила 250,00 лева за вещо лице (л. 61 ) и е била представлявана от адвокат (л. 30 и л. 77) Липсват доказателства ищцата да е заплатила адвокатско възнаграждение или да е уговорила безплатна правна защита. Затова съдът приема, че ищцата не е заплатила адвокатско възнаграждение и не е договорила безплатна защита. Ф.е заплатил 500,00 лева за вещо лице (л. 65) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[15] Р.В. е предявила иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1.              По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ

[16] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите  за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания. Ф.прави това, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, за което не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, за което не е била сключена застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до телесното увреждане на ищцата;

4. ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от тези увреждания;

5. Ф.да не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. на 14.11.2017 г. Р.В. е участвала в ПТП, което е било причинено от Г.Г.;

2. собственикът на автомобила не е имал валидна застраховка ГО;

3. от ПТП Р.В. е претърпяла телесно увреждане;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства;

5. Ф.не е заплатил обезщетение на Р.В..

 

[19] Съдът приема, че Г.Г. е предизвикал ПТП, защото:  съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Нещо повече, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач (чл. 150, ал.1 ЗДвП). Г.Г. е управлявал автомобила с несъобразена скорост и без да има необходимата правоспособност. Така той е причинил ПТП.

[20] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 14.11.2017 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 14.11.2017 г. Р.В. е била на 13 години. Тя е била ученичка. Вследствие на ПТП тя е получила: мозъчно сътресение; фрактура на носните кости без разместване; контузия на лява тазобедрена става. Три дни Р.В. е била лекувана в болница, където е било проведено медикаментозно и инфузионно лечение, а фрактурата на носните кости е била репонирана. След това тя е била изписана в добро общо състояние, а лечението ѝ е продължило в домашни условия. В резултат от получените травмативни увреждания пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания през първите 10 дни, като общият възстановителен период е бил 20 дни. За излекуването на черепно-мозъчната травма тя е трябвало да спазва определен хранителен режим.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[27] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[6]. Увеличението на МРЗ от 2016 г. до 14.11.2017 г. е 9,52% (460,00-420,00/420,00).

 

[28] Предмет на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6 014/2017 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от случай, който е бил близък, но малко по-тежък от настоящия (показанията на вещото лице д-р М., л. 89-гръб; решението на САС е било постановено след обжалване на решението на настоящия съд по гр. д. 10 386/2016 г.). По него САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева за увреждания от 2016 г.[7].

 

[29] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на ищцата е малко по-леко от това на ищцата по цитираното решение на САС. Съдът също така отчита, че решението на САС е за увреждане от 2016 г., когато МРЗ е била с 9,52% по-ниска отколкото към 14.11.2017 г. – датата на процесното ПТП. Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла ищцата. Затова съдът осъжда Ф. да заплати на Р.В. 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[30] Ответникът е възразил, че Р.В. е допринесла за настъпването на увреждането, защото е била без поставен обезопасителен колан.  Възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

[31] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[32] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Когато пътникът е малолетен, задължението за поставянето на обезопасителния колан е на водача, а не на малолетния пътник. Затова непоставянето на обезопасителен колан не води до съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник (Решение на ВКС 19-2017-IV Г. О. по т. д. 50177/2016 г.).

 

[33] Съдът установи, че към момента на ПТП Р.В. е била малолетна. Следователно тя не е допринесла за уврежданията си, като е била без поставен обезопасителен колан, защото задължението за това е било на водача Г.Г..

 

2. По разноските

 

[34] Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 250,00 лева.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф. да заплати на ищцата 125,00 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф. да заплати по сметка на СГС 600,00 лева държавна такса.

         

[36] Ф.също търси разноски. Той е направил такива за 500,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Ф. 250,00 лева разноски по делото и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: