Определение по дело №58099/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 513
Дата: 5 януари 2024 г. (в сила от 5 януари 2024 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20231110158099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 513
гр. София, 05.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110158099 по описа за 2023 година
Предявен е иск от П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“СН“ № 19, ет.4,
чрез адв.Ч., със съдебен адрес гр.София, ул.“ИД“ № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на от „СК“
АД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.ШМ, пл.ОБ № 13Б, представлявано от
СНТ, да заплати на ищцата сумата от 25.00 лв., предявена частично от 240.00 лв.,
представляваща недължимо платена от него по договор за потребителски кредит №
707254/24.06.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.10.2023
г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представен договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние № 707254/24.06.2021 г.
Иска се да бъде задължен отватника, както и трето неучастващо по делото лице да
представят справка с извършените плащания по процесния договор за кредит. Направено е
искане и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмени доказателства са представени Заповед № БНБ-
61374/08.07.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен
от разстояние, уреждащи отношенията между „СК“ Ад и потребителите, погасителен план
по договор за кредит № 707254/24.06.2021 г., дневно извлечение от 25.06.2021 г.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, съдът като констатира, че ищецът не е конкретизирал в исковата си
1
молба за какво недължимо според него вземане е платил въпросните 25.00 лв., които иска да
му бъдат върнати, намира, че следва да даде възможност да острани тази нередовност на
исковата молба най-късно в първото по делото съдебно заседание.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел
изясняване на делото от фактическа и правна страна, се явява и искането на ищеца за
задължаване на ответното дружество да представи справка с извършените плащания по
процесния договор за кредит. Липсва основание за задължаване на „УКБ“ АД в тази насока.
Настоящият състав намира и че основателно се явява искането за назначаване на
поисканата от ищеца експертиза.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от П. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“СН“ № 19, ет.4, чрез адв.Ч., със съдебен адрес
гр.София, ул.“ИД“ № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на от „СК“ АД, ЕИК 22, със седалище и
адрес на управление гр.ШМ, пл.ОБ № 13Б, представлявано от СНТ, да заплати на ищцата
сумата от 25.00 лв., предявена частично от 240.00 лв., представляваща недължимо платена
от него по договор за потребителски кредит № 707254/24.06.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 23.10.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищeцът твърди, че на 24.06.2021 г. е сключил с „ИФ“ ЕООД договор за
потребителски кредит № 707254, по силата на който той е получил сума в размер на 800.00
лв., при ГПР от 42.58 %, фискиран годишен лихвен процент от 36.00 %. Подлежащата на
връщане сума е 824.00 лв., а когато не е осигурена гаранция – 1040 лв., като срокът е 30 дни.
Отбелязва се, че в от договора е установено задължение за ищеца да предостави обезпечение
с банкова гаранция или две физически лица, които да отговаря на определени условия, като
при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 216.00 лв. Обяснава
се, че доколкото ищецът не е изпълнил задължението да предостави обезпечение, на него е
начислена процесната неустойка.
С исковата молба се оспорва действителността както на договора за кредит в цялост,
така и на неустоечната клауза на основание чл.19, ал.4 вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД и чл.143, ал. вр. чл.146 от ЗЗП.
Изразява се становище за противоречие на клаузата с добрите нрави, тъй като с нея се
накърнява принципа на добросъветност в гражданските и търговските взаимоотношения. С
2
това пък се постига несправедливо облагодетестване на едната страна за сметка на другата и
и като краен резултат води до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните по правоотношението. Аргументи в тази насока ищецът черпи от размера на
неустойката, който е 2/3 от размера на отпуснатата в заем сума.
Обосновава се становище за недействителност на процесната клауза и поради
противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Поради това се прави извод за приложението на чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която разпоредба клауза в договор за потребителски кредит, която има
за цел или резултат заяобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Подчертава се, че съобразно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, задължение на кредитора е да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Отделно от това
ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
Ищецът навежда и доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на
приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се
включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Като порок на договора се изтъква, че съдържа явно неизгодни условия, а именно
осигурява печалба на кредитора в размер близо на 30%, което не съответства на пазарните и
икономическите условия.
По така изложените съображения, от съда се иска да осъди ответника да върне на
ищеца 25.00 лв., представляващи част от недължимо заплатените от него 240.00 лв. по
договора суми.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит. В отговора на исковата молба се отбелязва, че същият е
сключен от разстояние като подробно се обяснява процедурата за това. Обръща се
внимание, че инициативата е на ищеца, като на същия са изпратени по електронен път
проект на договора, погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и общи
условия. С оглед на това, според ответника е осигурена възможността на потребителя да се
запознае с условията по кредита и той сам е избрал да даде съгласието си за сключването
му, натискайки бутон „подпис“.
По отношение конкретната клауза за неустойка се твърди, че тя обезпечава
изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора
му обезпечение, като неустойка се начислява само за времето на неизпълнението.
Ответникът се позавава на практика на ВКС, според която за действителността на
3
неустоечната клауза е от значие дали неизправният длъжник има възможност сам да
ограничи размера на неизпълнението. Доколкото в настоящия случай, такава възможност е
налице, според ответника, клаузата не е недействителна.
Излагат се съображения и че в процентно отношение размерът на неустойката е 0.9%,
който не може да се приеме за прекомерен, въпреки че сам по себе си размерът не е
критерий за действителността на неустоечната клауза, а това е нейната цел, която не може
да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Ответникът аргументира становище, че не е налице изначална невъзможност на заемателя да
осигури поръчител в посочения в договора срок, като от неизпълнението на това
задължение, кредиторът търпи вреди, а именно той се лишава от гаранция, че неговото
вземане някога ще бъде удовлетворено.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от платени без основание суми в полза на ответника по договор
за кредит;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
оспорената клауза по процесния договор е индивидуално уговорена, че е изпълнил
задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че
клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
УКАЗВА на ищеца, че следва най-късно в първото по делото съдебно заседание да
конкретизира какво недължимо според него вземане на ответника е заплатил с плоцесните
25.00 лв., които иска да му бъдат върнати.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
приеме исковата молба за нередовна и ще прекрати образуваното по нея производство.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 707254/24.06.2021 г., Заповед №
БНБ-61374/08.07.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, общи условия на договора за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СК“ Ад и потребителите,
4
погасителен план по договор за кредит № 707254/24.06.2021 г., дневно извлечение от
25.06.2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА „СК“ АД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи детайлна справка с извършените плащания по процесния договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №
707254/24.06.2021 г., в която да са посочени датата и размера на вноската, както и
задълженията, които се погасяват с нея /главница, лихва, неустойка, такси и т.н./.
УКАЗВА на „СК“ АД, че при непредставяне на посочената справка в дадения срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК като с оглед на обстоятелствата по
делото, може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „УКБ“ АД да
представи справка относно извършени от ищеца плащания.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, изпълнима от вещото лице С.
Свиленова, тел.0889 55, коsто като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024 г. от
9.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5