№ 5725
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110155882 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу М. Г. М. и В. Г.
Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва:
М. Г. М. – ½ или сумата от 286,43 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
16.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 32,58 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 26.04.2023 г., 27,78 лв. – стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
16.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,36 лв. – мораторна
лихва за периода 16.07.2020 г. – 26.04.2023 г.,
В. Г. Г. – ½ или сумата от 286,43 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 32,58 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 26.04.2023 г., 27,78 лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и 5,36 лв. – мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. – 26.04.2023 г.,
1
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
26374/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в
гр. С., ж.к. „Г. Д.“, бл. **, вх. *, ап. **, имат качеството потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД,
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. Г. М. чрез назначения от съда особен представител, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва
наличието на облигационна връзка между страните, като развива подробни
съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Г. Г..
Във връзка с молба с вх. № 228450/11.07.2024 г., депозирана от ищеца, съдът е
прекратил на основание чл. 232 ГПК производството срещу ответника В. Г. Г.,
поради което предмет на настоящото производство са единствено исковете
срещу ответника М. Г. М..
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
2
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е
възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания
размер.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания.
По делото не е спорно, поради което след изслушване становищата на
страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса,
че през процесния период ответникът М. Г. М. е собственик на ½ ид.ч. от
описания в исковата молба недвижим имот – ап. **, находящ се в гр. С., жк „Г.
Д.“, бл. **, вх. *.
Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за
което е взето решение по протокол от 16.09.2002 г. от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост в ж. к. "Г. Д.", бл. **, вх. А, Б и В, и е
сключен договор от 25.09.2025 г. между "Т. С." ЕООД и представител на
етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 5 години, но в чл. 2. 4. е
предвидено изрично, че договорът се удължава автоматично с още една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му. По делото не
са налице данни за прекратяване на договора, поради което съдът приема, че
същият е действал и през процесния период, като по делото са налице
доказателства, че третото лице - помагач е извършвало дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, на което етажните
собственици не са се противопоставили.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42
ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
3
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема,
че ответникът е имал през процесния период качеството на потребител на
топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик,
което е безспорно в настоящия процес.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът в качеството си на
собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да
заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за
исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било
прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго
лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с "Т. С." ЕАД с трето за
спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
4
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия
за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е
необходимо изрично изявление на ответника потребител относно приемането
на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответника на
собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:
За процесния имот през процесния отоплителен период м.10.2020г.-
30.04.2022г. ФДР е фирма „Т. с." ЕООД. За процесния период начислената ТЕ
за отопление на имот е въз основа отчетите на 3 броя ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/, монтирани на 3 броя отоплителни тела
в имота, като отчетите, извършени от ФДР са на 08.05.2021г. и на 02.05.2022г.,
за което са съставени главни отчети и 1 брой щранг-лира, налична в имота и в
съответствие с в съответствие с т.б.4 от Приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването. Щранг-лирата е
тръбно отоплително тяло, без уред за дялово разпределение, като отдадената
от нея топлинна енергия се определя по изчислителен път в съответствие с
инсталираната й отоплителна мощност. Отчетените стойности на ИРРО /в
деления/ и изчислените такива за щранг-лирата, умножени с енергията за
единица показание са разпределените количества ТЕ в КВтч за всяко
отоплително тяло и те са въведени в Индивидуалните справки за отопление и
топла вода, съставени от ФДР. За процесния период начислявана ТЕ за
отдадена от сградна инсталация е в съответствие с нормативната база и е
изчислявана по формулата Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за
топлоснабдяването на база пълната отопляема кубатура в размер на 125
куб.м., а съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда на
СЕК „ С." от 24.12.1979г. е в размер на 129,25 куб.м., предоставен на вещото
5
лице от ТР „ Земляне". За процесния период 01.05.2020г. до 30.04.2022г. няма
начислявана ТЕ за БГВ, тъй като отчетите на монтирания в имота топъл
водомер с №******** са в размер на нула за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. СТЕ установява, че изчисленията, извършени от ФДР, са в
съответствие с Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването.
През процесния период във фактурите, изготвени от „Т.-С." ЕАД няма
начислявана такса мощност. От фирма „Т. с." ЕООД са изготвени
индивидуални справки за отопление и топла вода за отчетен период
01.05.2020г.-30.04.2022 г., като са посочени суми за изравняване за периода
както следва: 01.05.2020-30.04.2021г. сума за връщане 28,72 лв;
01.05.2021-30.04.2022г. сума за доплащане 8,12 лв. За процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022г. има сума за връщане в размер на -20,60 лв.
Размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния период за отопление на
сградна инсталация, за имот и за БГВ са общо 580,13 Лв. като всички суми за
ТЕ, цитирани по-горе, са без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Съгласно справка за дялово разпределение от „Т.
С." ЕАД, дължимата сума за услугата дялово разпределение-главница за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. е в размер на 55,56 лв. За процесния
период м.01.05.2020г.-30.04.2022г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата
сума: връщане или доплащане-съгласно действащите нормативни документи.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда
на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334/06.04.2007г. и измененията и допълнения
от 1.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г, за топлоснабдяването.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към
чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в посочените Наредби Общият топломер в
абонатната станция се състои от разходомерна част, електронен блок и
датчици. Метрологичната проверка се прави на всеки две години, като се
демонтира уреда и се проверява в метрологична лаборатория лицензирана от
ДАМТН. Поставят се холограмни лепенки на електронния блок и на двата
датчика /единия включен към подаващата гореща вода от ТЕЦ, а другия
включен към връщащата вода към ТЕЦ/удостоверяващи от кога до кога важи
метрологичната проверка.рОт ТР „Земляне" са представени Протоколи и
Свидетелства от метрологични проверки на топломера , а именно: - протокол
за проверка на топломер в процесната абонатна станция на 25.0б.2018г.
демонтаж на топломер с фабричен №******** и монтаж на 29.0б.2018г. на
същия топломер, т.е. на топломер с фабричен №******** ; - свидетелство за
проверка №***** от 25.06.2018г, на топломер Тип SHARKY- typ 775 с
фабричен №******** с Резултат от проверката: съответства на одобрения тип,
издадено от АС Б. АД -метрологична лаболатория за проверка на топломери и
водомери. Срок на валидност на проверката до 225.06.2020г., като през 2019 г.
и 2020 г. „Т. С. “ ЕАД не е имало сключен договор с фирма/фирми за
извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в
АС (топломери и водомери). Поради това в конкретния случай т-р №
6
******** е преминал периодична метрологична проверка в м. 06. 2018 г. и
след това в м. 08.2021 г. През този период топломерът в АС,
топлозахранваща ж.к. „Г. Д.“, бл. **, не е свалян и е отчитал ежемесечно
реално изразходваното от блока количество топлинна енергия.
Некоректност в отчитанията му не са установени.; - протокол за проверка
на топломер в процесната абонатна станция на 23.08.2021г.-демонтаж на
топломер с фабричен №******** и монтаж на 26.08.2021г. на същия
топломер, т.е. на топломер с фабричен №******** ; - свидетелство за
проверка № **-****-* от 23.08.2021 г. на електронен блок и топломер тип
SHARKY 775 с идентификационен №********, извършена от лаборатория за
проверка „*******-*" със заключение: съответства на одобрения тип; -
свидетелство за проверка № **-****-* от 23.08.2021г . на двойка
термопреобразуватели на температура на тип Pt500, извършена от лабо‐
ратория за проверка „*******-*" със заключение: съответства на одобрения
тип. От горните документи е установенж, че посоченият топломер за
процесния период е преминал на метрологични проверки и при проверките не
са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца
частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз
основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота,
отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото лице -
помагач с молба от 18.10.2024 г. и индивидуалните справки за отопление и
топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., както и документи за годишни отчети за същите периоди.
По повод на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост на етажните
собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи
части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата сграда.
Поради това всички собственици на имоти, находящи се в сграда в режим на
етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно, а стойността на доставената топлинна енергия
е в общ размер на 580,13 лв.
По делото са приети и писмени доказателства (изравнителни сметки и
фактури), от които се установява, че през процесния период за имота е
7
начислявана топлинна енергия за отопление на същия и за сградна
инсталация.
Не се твърди и не се доказва плащане. А и от заключението по ССчЕ, което не
е оспорено от страните и е прието от съда, не се установява такова.
Доколкото безспорно ответникът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот, то той следва да отговаря и за ½ от цената на
доставената топлинна енергия, т.е. за 290,07 лв. От ищеца се претендира
главница в по-нисък размер, а именно – 286,43 лв., поради което и съобразно
диспозитивното начало - чл. 6, ал. 2 ГПК този иск следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да
се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в
случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
изравнителните сметки и заключението по ССчЕ по формулирания от съда
въпрос, настоящият състав приема, че мораторната лихва върху главницата за
топлинна енергия възлиза на сумата от 32,58 лв., поради което претенцията
следва да се уважи изцяло.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
8
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - "Т. С." ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение,
съобразно което предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в
полза на "Т. С." ЕАД и при наличните доказателства, представени от третото
лице - помагач, че през процесния период действително е извършвана услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 27,78 лв., който не е оспорен по
делото и се установява от извлечението от сметки и заключенията по СТЕ и
ССчЕ. Искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до
окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за заплащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, съответно на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски
се претендират само от ищеца.
Ответникът е представляван от особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 874,68 лв.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от общо 36,75 лв
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Г. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК Г. Д., бл. **, вх. *, ап. **, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че М. Г. М. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата
от 286,42 лева (двеста осемдесет и шест лева и 42 стотинки) - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., ЖК Г. Д., бл. **, вх. *, ап. **, аб.№ ******, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 16.05.2023
г. до изплащане на вземането; сумата от 32,58 лева (тридесет и два лева и 58
стотинки) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 26.04.2023 г.; сумата от 27,78 лева (двадесет и седем лева и
78 стотинки) - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. , ведно със законна лихва за периода от
16.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч. гр. д.
№ 26374/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т. С." ЕАД
срещу М. Г. М. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 5,36 лева (пет лева и 36
стотинки) за периода от 16.07.2020 г. до 26.04.2023 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч. гр. д. №
26374/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на "Т.
С." ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от
36,75 лева - разноски за ч. гр. д. № 26374/2023 г. по описа на СРС, 178 състав,
и сумата от 874,68 лева - разноски за първоинстанционното исково
производство.
Решението е постановено при участието на "Т. с." ЕООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10