Решение по дело №2902/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1311
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100502902
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 131104.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502902 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 4031/30.07.2020г. от Г. Х. С. , ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. „Прилеп“, № 58, в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20157160400336 на
ЧСИ Н.Георгиев, наред с „Винтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, Е. Д. Т. и „Винпром Алвина“
ООД, ЕИК *********. Г. Х. С. е насочила жалбата си против действията на ЧСИ по
налагане на запор на пенсията й.
Излага, че са били запорирани трудовото й възнаграждение в „Дио Трейд“ ЕООД и
пенсията й. На 15.07.2020г. е било прекратено трудовото й правоотношение. Пенсията й е
единствения неин доход от 270.00лв. месечно и поради това несеквестируем. С акта си ЧСИ
сериозно уврежда правата й, лишавайки я от всякакъв доход и възможност за препитание.
Моли се наложеният запор да бъде отменен.
Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „П.Дертлиев“, № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез юк Асен Велев оспорва
жалбата, намирайки я за неоснователна. Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК пенсията е частично
секвестируема, като наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
Несеквестируемият минимум е определен абсолютно-в размер на минималната работна
заплата. ЧСИ би събрал чрез запора само сумата, която е над законоустановения минимум и
която НОИ му преведе, а длъжникът разполага изцяло с несеквестируемата си част от
пенсията. В случай, че пенсията е под секвестируемия минимум, НОИ не изпълнява запора,
докато пенсията не го надвиши. Длъжникът получава пенсията си и по никакъв начин не е
увреден. Вдигането на запора би ощетил кредитора. Така, възразява срещу вдигане на
запора. В случай, че съдът приеме, че следва да бъде вдигнат, моли това да стане само за
несеквестируемия доход. Претендира присъждане на сторените разноски
1
ЧСИ е изложил мотивите си. Смята жалбата за допустима, но неоснователна. На
работодателя, както и на НОИ е било изпратено запорно съобщение, в което е указано
изрично, че следва да прави удръжки, съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК.
Настоящият състав приема, че жалба вх. № 4031/30.07.2020г. по изп.д. №
20157160400336 на ЧСИ Н.Георгиев е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, щом
запорът е съобщен на длъжницата Г. Х. С. на 21.07.2020г., изхожда от надлежно
легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и при наличието на правен интерес.
Жалбата обаче е неоснователна.
Изп.д. № 20157160400336 на ЧСИ Н.Георгиев е образувано по изпълнетелния лист №
3752/09.06.2015г., издаден по заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 3892/2015г. на ВРС в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, с която
Г. Х. С. , ЕГН ********** от гр. Варна, „Винтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, Е. Д. Т. и
„Винпром Алвина“ ООД, ЕИК ********* са осъдени солидарно да заплатят на банката
сумата от 330992.05лв., представляваща непогасена главница, лихви и разноски, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2015г. и разноски от 13213.70лв.
С разпореждане от 10.04.2018г. е конституирана като взискател „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с оглед постъпилата молба № 3282/1.04.2018г. и
приложения договор за цесия от 06.11.2017г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********.
С молба № 3049/05.06.2020г. взискателят „АСВ“ ЕАД е поискал да бъде извършена
справка за наличие на трудови договори и получавана пенсия от Г. Х. С. и в случай, че
бъдат открити такива, да бъде наложен запор.
Със запорно съобщени изх. № 5063/25.06.2020г., изпратено до НОИ-Варна е наложен
запор на получаваната от Г. Х. С. пенсия, до размера на задължението от 485614.21лв. към
25.06.2020г. Указано е, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 466 от ГПК.
С писмо вх. № 3500/09.07.2020г. от НОИ, ТП-Варна, ЧСИ е уведомен, че на осн. чл.
446, ал. 1 от ГПК от пенсията на Г. Х. С. не може да се правят удръжки по наложения запор,
тъй като същата е в размер на 269.85лв. и е под размера на минималната работна заплата.
На 21.07.2020г. е връчено уведомление изх. № 5067/25.06.2020г. на Г. Х. С. за
наложения запор на трудовото й възнаграждение и на получавана от нея пенсия.
Настоящият състав има предвид това, че ЧСИ Н.Георгиев, налагайки запор на
пенсията на солидарно задължената Г. Х. С. е указал в изпратеното от него запорно
съобщение до НОИ, ТД-Варна, че налага запор върху пенсията й до погасяване на
задължението към взискателя в общ размер на 485614.21лв. към 25.06.2020г., като удръжките
следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. Съдът има
предвид, че пенсията, както разбира се и трудовото възнаграждение представлява
несеквестируем доход в размерите по чл. 446 от ГПК, като сумите постъпващи от социални
помощи и болнични са несеквестируеми, съгласно чл. 114а от КСО. Размерът на
получаваната от длъжницата пенсия, над размерите по чл. 446 от ГПК представлява
секвестируем доход и следва да се превеждат по сметката на ЧСИ. Несеквестируемият
минимум е определен абсолютно и е в размера на минималната работна заплата.
Секвестируемата част се определя според величината на доходите на длъжника, след
приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски и обстоятелствното
дали длъжникът има деца, които издържа. Така наложеният запор обхваща само
2
секвестируемата част от вземането, определен по реда на т. 3 от ТР № 2/26.06.2015г., когато е
частично несеквестируем, като вземането за пенсия и трудово възнаграждение. С дадените
указания ЧСИ точно е изпълнил задължението си да посочи изискванията, които НОИ следва
да съобрази при преценката си дали едно имущество на длъжника е секвестируемо или не,
предвид разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Вярно, че към момента Стойкова получава пенсия в
размер на 269.85лв., както ЧСИ е уведомен от НОИ и следователно представлява
несквестируем доход, доколкото е по-нисък от МРБ, която към момента е 610.00лв., но в
случай на промяна, може да се окаже секвестируема част от пенсията, по отношение на която
НОИ следва да изпълнява наложения запор. От една страна Г. Х. С. не е навела твърдения, че
е извършен превод от НОИ по сметка на ЧСИ, като сумата обхваща несеквестируемия размер
на получаваната от нея пенсия, нито е ангажирала доказателства в този смисъл, а е било в
нейна тежест. От друга страна, следва да се има предвид и това, че ако третото задължено
лице все пак погрешно плати на ЧСИ, жалбоподателката не би била увредена, доколкото
ЧСИ е задължен, незабавно да върне несеквестируемата част от преведената му сума, ако е в
повече, както е прието в т. 13 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направила искане за
присъждане на разноски и е била представлявана от юристонсулт, то Г. Х. С. следва да бъде
осъдена да заплати на дружеството сумата от 200.00лв., представляваща определено по реда
на чл. 11, предл. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4031/30.07.2020г. от Г. Х. С. , ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 58, в качеството й на солидарен длъжник по
изп.д. № 20157160400336 на ЧСИ Н.Георгиев, наред с „Винтрейд“ ЕООД, ЕИК *********,
Е. Д. Т. и „Винпром Алвина“ ООД, ЕИК *********. срещу наложения от ЧСИ запор на
пенсията й, извършен със запорно съобщение № 5063/25.06.2020г., по причина на
несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Х. С. , ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 58 да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „П.Дертлиев“, № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата от 200.00лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от
ГПК,
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3