Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Перник, 10.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година,
в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева КАНД № 241 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) – София против съдебно решение № 543 от 10.10.2022 г.,
постановено по АНД № 1046 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
С
обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 86 от
08.06.2022 г. на директора на РИОСВ – София, с което на Ч.К.С., в качеството му
на изпълнителен директор на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
служебен адрес: гр. Перник, община Перник, област Перник, кв. „Мошино“, на
основание и за нарушение по чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда и водите (ЗООС), поради неизпълнение на задължително
предписание, дадено на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди
лева).
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно,
като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Иска се съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да
постанови друг, с който да потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4
от АПК, депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да я
отхвърли и да остави в сила решението на районния съд.
В
проведеното съдебно заседание касаторът – директор на РИОСВ – София, редовно
призован, за представител изпраща адв. К.. Поддържа жалбата и пледира същата да
се уважи като се отмени оспореното решение и се потвърди наказателното
постановление.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован
не се явява и не изпраща представител.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник,
намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на районния съд
да остане в сила.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С НП № 86
от 08.06.2022 г. директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 166, т. 3 от
ЗООС във вр. с чл. 165, ал. 1 от ЗООС, наложил на Ч.К.С., в качеството му на
изпълнителен директор на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, гр. Перник,
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева)
за това, че на 08.02.2022 г., дере „Кудина бара“, разположено на стената на
сгуроотвал „Кудин дол“, не е изпълнил задължително предписание по т. 2 от
Констативен протокол (КП) № ККФОС-ЛХ-01/07.02.2022 г., с незабавен срок – да
преустанови заустването на оборотни води (производствени и излишни охлаждащи)
от бетонова шахта, разположена под стената на сгуроотвал „Кудин дол“ във
водоприемника – дере „Кудинска бара“, тъй като при извършена на 08.02.2022 г.
проверка на място е установено, че от шахтата отново изтичат оборотни води
(производствени и излишни охлаждащи) и постъпват в дерето, което посредством
бетонов дъждовен колектор се зауства в река Струма, с което е нарушил чл. 166,
т. 3 от ЗООС във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 543 от
10.10.2022 г., постановено по АНД № 1046 по описа на съда за 2022 г., го е
отменил.
Районният
съд, след събиране, преценка и анализ на доказателствата е приел, че в
процесното производство е допуснато съществено процесуално нарушение касателно
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което е
допуснато неразрешено изпускане на отпадъци от съоръжение, собственост на „Топлофикация
Перник“ АД, както и на обстоятелствата,
при които е извършено, довело на свой ред до липса на пълно и детайлно описание
на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Изводите си
районният съд е основал в липса на конкретизация в съставения за процесното
нарушение акт (АУАН) и в НП, констатираното нарушение по какъв начин е следвало
да бъде изпълнено, по каква процедура или механизъм, съответно чрез какво
конкретно извършено действие или бездействие съответното условие не е изпълнено
от правонарушителя. Поради това прието от районния съд е, че както на
жалбоподателя не е осигурена обективна възможност да се защити срещу непълно
описаното нарушение, така е препятствана и възможността да бъде осъществен
съдебен контрол досежно съставомерността на деянието.
Прието е
също, че липсват данни за умишлено заустени отпадъчни води в проверявания
участък, така както изисква цитираната забрана по двете условия на КР. Поради
което описаното деяние не изпълва състава на вмененото нарушение – в случая не
се спори, че на 07.02.2022 г. в коритото на река Струма са изтичали шламови
води, но установено е по безспорен начин, че това се дължи на авария на
бетонова шахта по тръбопровода, а от направеното в АУАН и в НП изложение на
обстоятелствата не става ясно в какво точно се изразява противоправното
поведение, доколкото не е описано от кое точно действие или бездействие на
правонарушителя е настъпил вредоносния резултат. За неприемливо е възприето
твърдението в АУАН и НП, че вредоносният резултат се дължи на извършването на
основната дейност на „Топлофикация – Перник“ АД – производство на топлинна и
електрическа енергия, тъй като това е дейността, за която то е създадено и
регистрирано по надлежния ред.
Приел във
връзка с горното, че след като още при съставянето на АУАН нарушителят не е бил
запознат с всички обстоятелства, при които се твърди, че е извършил
нарушението, то е нарушено правото му на защита, защото е бил лишен от
възможността да направи възражения срещу направените констатации, поради което районният
съд е отменил наказателното постановление.
Решението
е правилно като краен резултат, без касационният състав да споделя в цялост
мотивите, обосновали обжалвания съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Извършената
проверка в пределите по чл. 218, ал. 1
от АПК и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до изводи,
обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт.
Доводите
в касационната жалба са неоснователни.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция
възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, като
напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Не са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, поради което и
не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за постановяване на решението
при съществени нарушения на процесуалния закон. Първоинстанционният съдебен състав е установил
фактическата страна на спора при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички факти,
включени в предмета на доказване. Изводите в решението по приложимия и приложен
в проведеното административнонаказателно производство закон са направени след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал и
в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност
по оценка на доказателствата.
Законосъобразен
е изводът на решаващия съд, че процесното производство е проведено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното
производство не е протекло при спазване на установените към съдържанието на
АУАН императивни изисквания в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. към съдържанието на
наказателното постановление такива, по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – за
описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено.
Абсолютно
задължително е и в АУАН, и в НП, административното нарушение, което е вменено
за извършено от нарушителя, и за което същият се санкционира, да бъде описано
точно, прецизно и ясно, както и да съдържа всички обективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Това в случая не е
сторено. На наказаното лице е вменено неизпълнението на предписание,
обективирано в т. 2 на КП № ККФОС-ЛХ-01/07.02.2022 г. Видно е обаче от
обстоятелствените части на АУАН и НП, не е посочено по какъв начин същото е следвало да бъде
изпълнено – по каква процедура или механизъм, съответно чрез какво действие или
бездействие. Което е и резонно с оглед съдържанието на даденото предписание.
Независимо, че не това е предметът на настоящия спор следва да се посочи, че
видно е от съдържанието на соченото за неизпълнено предписание, същото с
характер на принудителна административна мярка (в каквато посока е практиката
на Върховния административен съд), не съдържа посочен начин на прилагането му,
нито начин по който следва да бъде изпълнено.
Мотивите
на обжалвания съдебен акт, в частта им, отнасящи се до липса по делото на данни
за умишлено заустени отпадъчни води в проверявания участък, така както
изисквала цитираната забрана по двете условия на КР, поради което описаното
деяние не изпълвало състава на вмененото нарушение, са неотносими към предмета
на правния спор. Оспорва се наказателно постановление, с което е наложена
имуществена санкция за неизпълнено предписание, дадено с КП – влязъл в сила,
стабилен административен акт, а не за неизпълнени условия на Комплексно разрешително.
По
приложението на материалния закон:
Споделят
се на първо място мотивите на районния съд, че допуснатото съществено
процесуално нарушение както ограничава правото на защита на наказаното лице,
така и препятства съдебната проверка за приложението на материалния закон, що
се отнася до вмененото на ответника административно нарушение.
Освен
това, настоящия състав приема, че с процесното наказателно постановление
неправилно административнонаказателна отговорност за неизпълнение на предписанието
по т. 2 от КП № ККФОС-ЛХ-01/07.02.2022 г., е ангажирана спрямо директора на
„Топлофикация – Перник“ АД-Ч.К.С.. Независимо, че същият е посочен като
отговорник за изпълнението на даденото предписание, видно е от приложения по делото КП, същото
недвусмислено е дадено на „Топлофикация – Перник“ АД, което дружество е и
единственият адресат на предписанието. Самото
предписание и по своето съдържание е насочено именно към извършваната от
дружеството –
оператор на горивна инсталация, дейност, част от която
инсталация, експлоатирана от „Топлофикация – Перник“ АД, е и процесното
съоръжение, които обстоятелства не са спорни по делото. Т.е. адресат на това
предписание е юридическото лице, собственик и експлоатиращо горивната
инсталация. Съответно при неизпълнение на
предписанието негативните последици, в случая ангажирането на
административнонаказателна отговорност, възникват за юридическото лице, не и за
лицата, посочени като отговорници за изпълнението на същото. Тези изводи
следват и от разпоредбата на чл. 165, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС
предвиждаща ангажиране на отговорност на лицата, неизпълняващи предписания,
дадени в КП по чл. 155, не и за лицата, посочени като отговорници за
изпълнението им. Посочването на отговорник за изпълнение на предписанието е
съобразено с текста на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, но липса законова разпоредба,
предвиждаща административнонаказателна отговорност на това лице при
неизпълнение на предписанието.
Предвид
гореизложеното не се установи наличие на основания за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наказателнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите в жалбата. Отменил наказателното постановление Районен съд –
Перник е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде оставено
в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник в касационен състав.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 543 от 10.10.2022 г., постановено по АНД № 1046 по описа за 2022
г. на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/