Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1409 / 04,11,2016 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 04,11,2016 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно
гражданско дело № 2412/2016 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) №
4850/27,06,2016 г. от И.С.И. ***, ЕГН **********; присъединен взискател по изп.
дело № 19/2015 Г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова с рег. № 829, район на
действие – ПОС, против Разпределение по посоченото изпълнително дело, предявено
с протокол от 24,06,2016 г. Жалбоподателят счита обжалвания акт на съдебния изпълнител
за незаконосъобразен по следните съображения:
- при описание на приетите за
събиране вземания са пропуснати: 1/ сторените от жалбоподателя като присъединен
взискател разноски по изпълнителното дело в размер на общо 84 лв. (изразяващи
се в разноски за присъединяване и разноски за уведомяване на длъжника) и 2/
законната лихва върху вземането на присъединен взискател Държавата, дължима за
периода от 09,06,2016 г. (датата на издаване на удостоверение изх. №
160371601597117/09,06,2016 г. на ТД на НАП Пловдив) до 24,06,2016 г. (датата на
изготвяне на разпределението);
-
непълно и поради това неразбираемо са описани приетите за събиране
вземания в т. 1 от Постановлението за разноски по изпълнението;
- незаконосъобразно остатъкът от
събраната сума след погасяване на вземанията по т. 1 се разпределя изцяло за погасяване
вземанията на първоначалния взискател, като същите неоснователно се приемат за
такива с право на предпочтително удовлетворяване спрямо тези на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното от съда
се иска да отмени обжалваното разпределение.
Ответникът по жалбата – В.И.С. ***,
ЕГН ********** – взискател по изпълнителното дело; изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Присъединеният по право взискател
– държавата, не заявява становище по жалбата.
Ответникът „ПАЛАС – 27“ ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК 11521597;
Съдебният изпълнител изразява
становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид данните по делото
във връзка с доводите в жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е
от легитимирано лице (длъжник в изпълнителното производство), в срока по чл.
462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по изпълнително
дело № 20158290400019 по описа на ЧСИ Зорница Добринова рег. № 829, район на
действие – ПОС, е образувано по молба вх. № 446/21,01,2015 г. от В.И.С. и приложен към нея изпълнителен лист от
15,01,2015, издаден въз основа на решение № 1/05,01,2015 г., постановено по в.
т. д. 1197/2014 г. на ПАС. Предмет на изпълнение е задължението на „ПАЛАС – 27“
ЕООД – гр. Пловдив да заплати на взискателя сумата от 17000 евро –
възнаграждение по договор за посредничество от 25,11,32008 г. и анекс към него
от 02,12,2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23,09,2013 г.; както и
сумата от 5254 евро – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе
главница за периода от 23,09,2010 до 23,09,2013 г.
По молба от длъжника, изпълнението
на въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е
спряно по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК – с определение № 96/05,02,2015 г.,
постановено по ч. т. д. 359/2015 г. на ВКС, I т. о. С молбата по
чл. 282 ал. 2 от ГПК длъжникът е представил надлежно обезпечение – парична
гаранция в размер на 43525,04 лв.
Въз основа на това определение,
производството по изпълнителното дело е спряно.
Впоследствие с определение №
695/04,12,2015 г., постановено по т. д. 1011/2015 г. на ВКС, II т. о., не се допуска касационно обжалване на решението, въз основа на
което е издаден изпълнителният лист.
След влизане в сила на
изпълняваното решение, производството по изпълнителното дело е възобновено на
18,12,2015 г.
Изпълнението е насочено срещу
вземането на длъжника за внесената от него в производството по чл. 282 ал. 2 от ГПК парична гаранция. По искане на ЧСИ с определение № 131/02,06,2016 г. на ВКС
внесеното от длъжника обезпечение на присъденото вземане е освободено и
паричната гаранция е преведена по сметка на ЧСИ за погасяване задълженията на
длъжника в производството по изп. д. 20158290400019.
Въз основа на удостоверение изх. №
160371601597117/09,06,2016 г. на НАП, ТД Пловдив, като взискател в
производството по делото е присъединена по право Държавата с вземане срещу
длъжника в размер на 27346,34 лв. – главница.
Въз основа на молба от 22,06,2016
г. и приложено към нея удостоверение изх. № 10021/22,06,2016 г., издадено от
ЧСИ Стефан Горчев, като взискател в производството е присъединен по реда на чл.
456 от ГПК и И.С.И. с вземане срещу длъжника в размер на 30000лв. – главница,
ведно със законна лихва, считано от 16,06,2016 г., и 600 лв. – деловодни
разноски по издаване на изпълнителния лист, както и посочени по размер в
удостоверението деловодни разноски за образуваното пред ЧСИ Горчев изпълнително
производство.
С Постановление от 24,06,2016 г.
ЧСИ е изготвил разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума в
размер на 43525,04 лв. Разпределението е предявено с Протокол от 24,06,2016 г.
Разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В случая посочените основания за извършване на разпределение са налице – постъпилата по делото сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.
При извършената проверка не се
установява с изготвеното от съдебния изпълнител разпределение да е нарушен
редът на предпочтително удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Напротив, постъпилите суми са разпределени именно по този ред, като са
отделени първо суми за изплащане на вземанията за разноски по принудителното изпълнение
(чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД); след това – за изплащане вземанията, обезпечени със
залог (чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД), доколкото постъпилата парична сума
представлява гаранция по чл. 391 ал. 2 от ГПК.
По оплакванията в жалбата:
1/ Оплакването за това, че не са
предпочтително удовлетворени вземанията на жалбоподателя като присъединен
взискател за разноски по изпълнителното дело, е неоснователно. Съобразно
изричните разяснения в т. 6 от ТР № 2/26,06,2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК: „не се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските
по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД“. В случая присъединеният кредитор
претендира вземане в размер на общо 84 лв., изразяващи се в разноски за
присъединяване и разноски за уведомяване на длъжника. Същите не се ползват с предимството
по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД.
Оплакването за това, че при
описанието на приетите за събиране вземания не е включена законната лихва върху
вземането на присъединен взискател Държавата, е лишено от правен интерес. С
него жалбоподателят не заявява да са накърнени неговите имуществени интереси, а
предявява за защита чужди имуществени права – тези на Държавата като присъединен
взискател.
2/ Оплакването за това, че са непълно
и неразбираемо описани приетите за събиране вземания за разноски по
изпълнението на първоначалния взискател (т. 1 от Постановлението за разпределение) е неоснователно. Разноските
са подробно описани по размер и по основание, като последното е конкретизирано
чрез посочване съответната точка от Тарифата, предвиждаща дължимостта му.
Посочени поотделно са авансово внесените (които следва да се възстановят на
взискателя) и неплатените авансово (които следва да се преведат по см. на ЧСИ).
3/ Оплакването за това, че след
погасяване на вземанията по т. 1 остатъкът от събраната сума незаконосъобразно
се разпределя изцяло за погасяване вземанията на първоначалния взискател, също
е неоснователно. Както се посочи, предмет на разпределение е парична сума,
постъпила след освобождаване на парична сума, внесена като обезпечение по реда
на чл. 282 ал. 2 от ГПК.
Според разясненията в т. 1 от ТР №
6/23,10,2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК, тази сума обезпечава както
вредите от забавеното изпълнение, така и изпълнението на невлязлото в сила
решение за присъждане на парично вземане (този извод следва и от прочита на
разпоредбата на чл. 282 ал. 5 от ГПК, предвиждаща освобождаване на внесеното
обезпечение само при отхвърляне на иска или прекратяване на производството). С
посоченото по-горе тълкувателно решение изрично се приема, че по своята правна
същност това обезпечение представлява залог на парична сума.
Следователно кредиторът по
присъденото вземане, чието изпълнение се обезпечава с внесената сума, има
качеството на заложен кредитор и правилно вземането му е удовлетворено
предпочтително на основание чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД.
По изложените съображения жалбата
следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на
ЧСИ) № 4850/27,06,2016 г. от И.С.И. ***, ЕГН **********; присъединен взискател
по изп. дело № 19/2015 Г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова с рег. № 829, район
на действие – ПОС, против Разпределение по посоченото изпълнително дело, предявено
с протокол от 24,06,2016 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: