Мотиви към решение № 410/ 16.10.2019г. по
АНД № 1 249/ 2019г. по описа на РС - М.
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от 02.0
xxxx .2019г. за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.7 xxxx а ал.1 от НК на обвиняемия З.И.К. за престъпление
по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа постановлението и
предлага на съда след като признае обвиняемия З.И.К.
за виновен, да го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
Обвиняемият З.И.К. в хода на производството не се признава за виновен за
извършеното деяние, като дава обяснения. Защитникът му моли съда да постанови
решение, с което го признае за невиновен и го оправдае или прекрати
производството, като го върне на РП-М..
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, обясненията
на обвиняемия дадени в хода на съдебното производство, както и становището на страните
в съдебното производство, намира за установено следното:
Обвиняемият З.И.К.
е роден на xxx xxx, обл.М., пенсионер, но се занимава с дърводобив. Не е
осъждан за извършени престъпления от общ характер /осъждан е три пъти, но реабилитиран на основание чл.
xxxx xxxx а ал.4 от НК/.
На 04.10.2017г. във връзка с
получена оперативна информация за държане на незаконно оръжие и боеприпаси,
служители на Участък Чипровци – свидетелите З.З., Б.Б., придружени от служители
на Сектор КП при РУ - М. посетили адрес в село М. обл.М., ул.”С.” № xxxx ,
обитаван от обвиняемия К.. На място установили майката на обвиняемия, която заявила,
че последния го няма. Свидетелите установили съпругата на обвиняемия –
свидетелката Ц.И.Т., която им обяснила, че той е отишъл в гората за дърва и му
позвънила да се прибере. Били подсигурени за процесуално – следственото
действие претърсване и изземване и поемни лица – свидетелките М.П. и С.В.. На
мястото била и свидетелката Г. Михайлова, разследващ полицай, която следвало да
извърши претърсването в имота на обвиняемия.
Обвиняемият З.И.К.
пристигнал с моторно превозно средство - товарен автомобил марка „А. П.”, модел
„ x xxxx ” с номер на рамата 2900, с жълти регистрационни номера. Свидетели на
това станали свидетелите З.З., Б.Б., Б.Т., А.А., К.К.. Всеки от тях е възприел
по различен начин пристигането на обвиняемия с автомобила, в зависимост от мястото,
на което е бил. Свидетелят З.З. бил пред дома на обвиняемия и го изчаквал.
Свидетелите Б.Б., Б.Т., А.П. и К.К. били на отстояние от къщата на около 50
метра, на ул.”Дванадесета” в селото, на Т-образно кръстовище с ул.”Осма”, на
която живеел обвиняемия. Свидетелката Г. Михайлова, като разследващ полицай
разяснила на обвиняемия К. какви действия ще бъдат предприети
и започнало претърсване и изземването в дома му. За това действие бил изготвен
и съответния протокол – арг.л.96-9 xxxx от ДП. След приключване на действието
му връчила копие от протокола.
Свидетелите З., Б., Т. А. и К.
ясно видяли, че обвиняемия се прибрал у дома си управлявайки товарен автомобил
марка „А. П.”, модел „ x xxxx ” с номер на рамата 2900, който не бил
регистриран с валидни номера, а на него имало стари жълти табели, които отдавна
не са валидни. Предвид на това за нарушението на следващия ден свидетелят Б. му
съставил АУАН.
По досъдебното производство е приложено писмо и
справка /л.32-34 от ДП/ от Регионална база на АИС-КАТ относно регистрация на
товарен автомобил „А. П. x xxxx ” с рег.№ С xxxx xxxx , за което се
установява, че е със служебно прекратена регистрация от 01.10.2006г.
От писмо на Началник Сектор
КАТ ПП при ОДМВР - М. и приложени справки /л.2 xxxx - 30/ се установява, че обвиняемия
З.И.К. се води на отчет, като водач с категории „В, М,АМ” и има издадено СУМПС
№2 xxxx 0922592 изд. на 16.06.2011г. и валидно до 16.06.2021г. СУМПС и КТ не
са иззети. До момента на обвиняемия З.К. има данни за наложени административни
наказания за нарушения по ЗДвП.
От гореизложената фактическа
обстановка, се установява, че с деянието си обвиняемия З.И.К.
е осъществил състава на чл.345 ал.2 във
връзка с ал.1 от НК, като на 04.10.2017г, в село М. обл.М., по ул.”Дванадесета”
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „А. П.”, модел „
x xxxx ” с номер на рамата 2900, което не е регистрирано по надлежния ред,
съгласно чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места” и Наредба I - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях.
От
показанията на свидетелите З.З., Б.Б., Б.Т.,
А.А.
по несъмнен начин се установява, че
обвиняемият е пристигнал до дома си управлявайки товарен автомобил марка „А. П.”,
модел „ x xxxx ” с номер на рамата 2900, което не е регистрирано по надлежния
ред /бил с жълти регистрационни номера/. Съдът изцяло кредитира показанията на
тези свидетели, тъй като са преки очевидци изпълняващи служебните си задължения
и липсва всякаква индиция за заинтересованост. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г.М., М.П., С.В. и Ц.Т.. Тези свидетели не са видели по какъв начин
обвиняемият се е прибрал до дома си. Свидетелката Т., като съпруга на
обвиняемия заявява, че се е прибрал в къщи пеш, но не знае дали сутринта е
отишъл с МПС за работа. Няма спор по факта, че подсъдимия е паркирал на около
50 метра преди дома си МПС и се е прибрал пеш до вкъщи. Ето защо съдът давя
вяра и на тези показания.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля И.Г.. Същият е колега и приятел на обвиняемия
и от около 3-4 години добиват заедно дърва за Община Чипровци. Нещо повече, в
показанията си дадени в хода на съдебното производство – арг.л.29 този свидетел
заявява, че „...колегата З. ми плаща, той ми е работодателят...”.
От
субективна страна обвиняемият З.И.К. е извършил деянието при форма на вината -
пряк умисъл, съгласно чл. 11 ал.2 пр.1 от НК, а именно съзнавал е, че управлява
МПС, което не е регистрирано и че служебно е прекратена
регистрация на
МПС от 01.10.2006г, тоест повече от преди 11 години преди датата на
деянето, съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и е искал тяхното настъпване.
Изложената фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания, както и от приложените по делото
доказателства и доказателствени средства – АУАН,
справка за нарушител, писма и разпити, справка за съдимост.
Съдът намира, че в конкретният случай е приложима
материално -правната норма на чл.7 xxxx а НК. Престъплението, за което е
обвинен З.И.К. е по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 НК. За това престъпление в
особената част на НК законодателят е предвидил наказание ”лишаване от свобода”
до една година или глоба от 500.00 лева до 1 000.00 лева.
Видно от справката за съдимост –л.4 xxxx -53 от ДП деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по раздел ІІ на гл. XI от НК
/реабилитиран/,
естеството на извършеното деяние не предполага наличие на щети за
възстановяване.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че обвиняемият З.И.К. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.7 xxxx а от НК,
като му бъде наложено от съда административно наказание от вида и към минималния
размер, предвиден в чл. 7 xxxx а ал.1 от НК .
При това тълкуване на
закона, съдът признава за виновен обвиняемия З.И.К. за извършеното деяние по чл.345 ал.2
във връзка с ал.1 oт НК, като намира, че са налице предпоставките на чл. 7
xxxx а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в
размер на 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева, съобразявайки и разпоредбата на
чл.7 xxxx а ал.1 от НК.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че
обвиняемият З.И.К. е извършил престъпно деяние за първи път, признава вината си,
поради което съдът наложи размер на глоба към минимума съобразявайки
изискването на чл.7 xxxx а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер
глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от
обвиняемия З.И.К. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това
липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер
глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия З.И.К. да заплати на основание чл.1 xxxx 9
ал.3 от НПК по сметка на РС – М. 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: