№ 101376
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110139061 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл.410, вр. чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано по заявление на [*****] за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземания, произтичащи от потребителски кредит срещу
длъжника Б. И. А., вкл. и за сумата 498,76 лева, за която сума заявителят поддържа, че
представлява мораторна лихва в размер на законната, начислена върху вземането за главница
от 779,72 лева за периода 2.8.2022 г. - 25.06.2024 г., дължима поради изпадане на длъжника в
забава да погаси задълженията си по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая претенцията е основана на договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните се
регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната
лихва.
Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на задълженията на
длъжника в негова полза да е възникнало вземане за мораторна лихва, измерима със
законната в размер на сумата 498,76 лева за периода 2.8.2022 г. - 25.06.2024 г.
Претендираното вземане, независимо от формалното посочване от заявителя, че съставлява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съдът при извършване на проверка за
съответствие на същото с императивни норми на закона, констатира, че не е в размер на
законната лихва. Същата за периода, посочен от заявителя, изчислена върху главница от 590
лева, възлиза на 182,85 лева, т.е. почти три пъти по-малко от претенцията на кредитора.
Очевидно е, че претендираната от заявителя сума не е законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Ето защо съдът намира, че претенцията за сумата над 175,22 лева е в
явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и за нея не
следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411,
ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика освен на състави от СРС, а също и на
СГС – напр. определение № 13196 от 21.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 20221100512886/2022 г.,
определение № 13105 от 19.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 20221100512885/2022 г., определение №
1
11203 от 26.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 20231100509488/2023 г. и др.
Да се приеме, че целта на заповедното производство е единствено да се провери дали
вземането е безспорно, както и че съдът няма правомощия да извършва преценка за
съответствие на вземанията с императивни норми на закона, е в противоречие освен с
националния процесуален закон, а също и с редица решения на СЕС, както и с принципите
на потребителската закрила. Подобно схващане предоставя възможност за злоупотреба с
право от страна на кредитора, който формално позовавайки се на правото да начисли
вземане за лихва за забава в размер на законната, претендира в пъти по-големи вземания.
По разноските:
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса за
размера над 15,72 лева до пълния размер от 25,69 лева и за юрисконсултско възнаграждение
за размера над 30,59 лева до пълния размер от 50 лева следва също да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление, вх. № 209962/26.06.2024 г.,
подадено [*****] с ЕИК: [*****] за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. И. А. с ЕГН: ********** за сумата над 182,85 лева до
сумата от 498,76 лева, претендирана като мораторна лихва в размер на законната, начислена
върху непогасената главница от 779,72 лева за периода 2.8.2022 г. - 25.06.2024 г., дължима
поради изпадане на длъжника в забава да погаси задълженията си по договор за кредит №
**********/25.09.2021 г. и анекси към същия, както и в частта за разноските държавна такса
за разликата над 15,72 лева до пълния размер от 25,69 лева и за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 30,59 лева до пълния размер от 50 лева, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2