ПРОТОКОЛ
№ 6199
гр. Варна, 09.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна ГенадиЕ.
СъдебниМагдалена Кр. БурджиЕ.
заседатели:Калинка Ст. Стоянова
при участието на секретаря Цветанка Ив. КънЕ.
и прокурора Б. Здр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Сияна ГенадиЕ. Наказателно дело от
общ характер № 20243110204104 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С. Й. Й., редовно призован, явява се лично и с адв. М. Р. при
ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
ПОСТРАДАЛ К. Т. И., редовно призован, не се явява. М.ва да представи
доказателства за извършеното ме защинтик аккато пистанрадаля посочени ув причини за
това.
нция като еПредставлява се от адв. И. Т. при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда
от преди.
ПОСТРАДАЛ Е. Н. И., редовно призована, не се явява. Представлява с от адв. И. Т.
при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
ПОСТРАДАЛ Е. Т. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. И. Т.
при ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Съдът докладва постъпила справка за съдимост по отношение на подсъдимия.
Съдът докладва постъпили по делото молби от страна на адв.Ив.Т. за допускане на
обезпечения на бъдещи искове, ведно с приложения към тях, както и три броя молби за
предявяване на граждански искове от Е. И., Е. С. и К. И. за всяко едно лице с молба да бъдат
конституирани и като частни обвинители по настоящото дело.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
1
ПОДС. С. Й. Й.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки даване ход на разпоредителното
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимия
ПОДС. С. Й. Й. - роден на **г в гр. Б., живущ в гр.С., кв.Ю.п. № 26, ет.1, ап.2, тел.
**********, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 Председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247в от НПК и констатира, че са връчени на 16.01.2025г.
/посочва се и датата на връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия съгл.
изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по
НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1
т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Т.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Р.: Нямаме искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Р.: Представям на съда и моля да приемете доказателства за неявяването на моя
подзащитен в предходното съдебно заседание, поради уважителна причина – епикриза на
моя доверител по ИЗИ №847/2025, по КП 36 оперативно лечение на заболявания в областта
на ушите носа и гърлото с голям обем и сложност постъпил на 06.10.2025 г. и изписан на
09.10.2025г.
АДВ. Т.: Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че постъпилите писмени доказателства са относими и допустими и
следва да бъдат приети и приобщени към материалите по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към писмените материали по делото представените
доказателства, а именно: епикриза на С. Й. Й.по ИЗИ №847/2025, по КП 36
оперативно лечение на заболявания в областта на ушите носа и гърлото с голям обем и
сложност, постъпил на 06.10.2025 г. и изписан на 09.10.2025г.
Съдът изслушва становищата на прокурора и лицата по чл. 247в ал.1 и 2 по
всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
2
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвинемия и на пострадалите и техните наследници. Към настоящия момент не са
налице условията за разглеждане на делото по особените правила, доколкото няма
становище за това от страна на подсъдимия и неговия защитники. Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или
резервни съдебни заседатели. Защитата е задължителна в производството по глава ХХVІІ и
глава ХХІХ от НПК, но такова искане не е направено към настоящия момент. Не се налага
извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице,
преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката за
неотклонение. Нямам искания по доказателствата. В случай, че делото бъде насрочено по
общия ред, моля да се призоват лицата посочени в обвинителния акт.
АДВ. Т.: Уважаеми госпожо председател, съдебни заседатели!
По въпросите по чл.248 ал.1 и ал.2 от НПК.
Моля Ви на основание чл.248 ал.2 от НПК да се произнесете по направеното искане
за конституиране на страни по наказателното производство, а именно на доверителите ми, за
които сме представили молби и от които е видно процесуалната легитимация с молбите за
конституиране на същите като граждански ищци и частни обвинители срещу подсъдимото
лице с претендираната искова претенция на осн.чл.84 от НПК в размера на 1 032 678 лЕ. за
всеки един от тях, а именно за Е. Н. И., Е. Т. С. и К. Т. И. в един и същи размер, ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, за
престъпление по чл.211 пр.1, вр.чл.209 ал.1 от НК. Моля Ви освен конституиране като
граждански ищци, те са бъдат допуснати и като частни обвинители по смисъла на чл.76 от
НПК.
По чл.248 ал.1 от НПК с оглед предявеното обвинение, с които е предадено на съд
подсъдимото лице. Считам, че делото е подсъдно на РС-В.. Не смятаме, че са налице
основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
Не считаме, че в хода на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемия или на пострадалите. По
отношение на хипотезата на чл.248 ал.1 т.4 от НПК дали са налице условията за разглеждане
на делото при особените правила. Този въпрос би следвало да бъде посочено от страна на
защитата на подсъдимото и подсъдимото лице и не считаме, че са са налице основанията за
разглеждане на делото при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни
съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито
назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Нямаме искания по отношение на
взети мерки и на процесуална принуда. Нямам искания по доказателствата. Моля да
насрочите делото според становището на защитата и на страните в делото с призоваване на
всички посочени лица.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо председател, съдебни заседатели!
Във връзка с въпросите, които подлежат на обсъждане в разпоредителното заседание
по реда на чл. 248 от НПК ще си позволя да не спазвам хронологията на точките, по
начина по който те са посочени от законодателя и ще взема становище в малко по-друг
порядък.
Това е обусловено от възраженията, които ще направя, както по т.1, така и по т.3 от
НПК. Ще взема становище по искането за конституиране на доверителите на колегата Т. в
качеството им на частни обвинители и на граждански ищци едва накрая на изложението си,
с оглед на именно на характера на възраженията си, които имам да направя. В тази връзка
още повече по начина, по който беше структурирано конституирано провеждане на
разпоредителното заседание не се изисква от съда да се произнеса първо по въпроса по
3
конституирането на гр.ищци и на частни обвинители и на техния поверенник като страна в
производството. Абсурдността е, на практика се взема становище на страни, които не са
конституирани, но това е волята на законодателя от 2017 година и ще се съобразим с нея,
колкото и да е абсурдно.
По въпросите по чл.248 от НПК. Считаме, че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на закона, а именно на изискванията на закона, а именно на чл. 246 от НПК и
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС на общо събрание на Наказателната колегия.
Считаме, че са допуснати съществени процесуални нарушения на етап ДП при изготвянето
на обвинителния акт, които правят защитата невъзможна. Изискването към съдържанието на
обвинителния акт се съдържат в нормата на чл. 246 ал. 2 от НПК и цитираното от мен
тълкувателно решение, което продължава да е на власт и то постулира, че именно обв.акт
определя предмета на доказване по делото очертава рамките, в които ще се развие процесът
на доказване. В обстоятелствената част на обв. акт прокурорът е задължен и трябва да
посочи пунктуално фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му по аргумент по чл.82 ал.1 т.1 от НПК. Към тях се
отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за
личността на обвиняемите. Липсата на посочване и липсата на конкретизация на всички
факти от тази категория, съставляват съществено процесуално нарушение, защото при всяко
положение тяхната липса води до ограничаване на правата на бъдещите страна в съдебното
производство, а понякога е имал повод вече ВКС в цитираното тълкувателно решение такъв
порок да създаде предпоставки за допускане и на абсолютно процесуално нарушение по
чл.352 ал.3 от НПК. Според тълкувателното решение непосочването в обстоятелствената
част на акта, на начина на извършване на деянието съставлява основание за връщане на
делото в предходна процесуална фаза и винаги, когато се преценява съдържанието на
обстоятелствената част на обв.акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали
установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на
обвиняемия в него. Следователно в обвинителния акт прокурора е следвало да изложи
всички факти, които обуславят съставомерността на деянието.
Обвинителният акт следва да съдържа конкретните фактически обстоятелства,
съобразно обективната и субективната страна на всяко едно от деянията, които се съдържат
в него. В тази връзка, с оглед внесеното срещу Й. обвинение, а именно за извършване на
престъпление по чл.211 ал.1, вр.чл.209 ал.1 от НК обвинението се свежда до това, че за
период от три години от 2013 до 2016 година в С. и във В. съобразно диспозитива, с цел да
набави за себе си имотна облага клиентът ми е възбудил и поддържал у И. заблуждение, че е
задължително да продаде сто процента от дружествените дялове в „А. Г.“ ООД, в чиито
активи е недвижимия имот в „А.“ АД, но въпреки продажбата собствеността му над имота е
гарантирана в офшорната фирма купувач и е под негов контрол. И. е акционер в тази
офшорна фирма и участва с имота си, който подробно е индивидуализиран, включително че
собствеността му е гарантирана, че не е имало и няма настъпила промяна в собствеността на
имота и с това причинил имотна вреда в размер на 1 600 000 евро със съответната
равностойност като случая е квалифициран особено тежък, а деянието е в особено големи
размери.
Считаме, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа
задължителните реквизити по чл.246 ал.2 от НПК. Какво конкретно имам предвид без
изброяването, което ще последва от тук нататък да претендира за някаква изчерпателност. В
обстоятелствената част на акта са посочени две акционерни дружества регистрирани в П..
Първото е “А. „АД и второто е „Старметал интернешънъл СА“ АД. Като не е посочено кой е
притежател на акциите, както по време на учредяването и каква е структурата на капитала.
То е ясно, че би трябвало да е в акции, но е посочен вида на акциите, дали са поименни дали
са на приносител, с какъв номинал са, как, кога, дали и на кого са прехвърлени тези акции
след регистрацията на дружеството. Посочването им е от определящо значение за това кой
взема решението за извършването на разпоредителните сделки и действия с имоти,
4
собственост на дружествата, респективно за придобИ.е отчуждаване на активи. Кой дава
представителна власт на съответни пълномощници и или управители на дружеството, как и
кога са взети съответните решения във връзка с това управомощаване и не са посочени кога
са взети решения за акорд и за продажба на дялове и по чие нареждане са действали
управителите на тези дружества и не са посочени кой е упълномощил адв.М. Й.да
представлява „С.СА“ АД. Обстоятелствата в стр. 6 от ОА и от кого е изготвено
пълномощното и от кого е изготвено решението на следващото място на „А. „АД за
продажба на хотела страница 6 от ОА. Не е посочено кога и как М. Щ. става управител на
„А.“ АД и най-вече кой го назначава. Не е посочено платена ли е цената от три милиона евро
за покупка на дяловете на „А.“ АД от „А. Г. -З. п.“ ЕООД на „Ст. СА“АД как, кога и от кого.
Каква е връзката и има ли такава между И. и офшорното дружество „Абекс „АД. На
страница 8 от ОА абзац две е посочено, че Й. е намерил купувач на имота е уведомил
свидетеля М. без да е посочено кой е купувача как е намерил купувача, с кого е говорил и как
са протекли преговорите, какво е договорено, какви са условията и така нататък.
Обвинителният акт е лишен от конкретика, относно това кой е изготвил документите
и формалностите, относно сделката визирам обстоятелствената част на ОА на стр.8. Не става
ясно защо М. И.ов става съдлъжник на продавача по сделката описана на стр. 8 от същия
ОА. Защо трябва да се дават пари от Й. на него, в какъв размер. Това са обстоятелствата на
стр.9 и въобще каква е ролята на М.в този процес. Защо след като парите са били преведени
от клиентската сметка на адв.В. по сметка на купувача „Ст. СА“ АД то прокурорът счита, че
тези пари станали достъпни за обв.Й. и той можел да разполага с тях и липсва, каквото и да е
конкретика. Стр.9 от ОА и не е посочена даже и номерът на сметката, по която се твърди, че
са преведени парите, стр.9 от ОА. Как ще се извършва събиране и проверка на
доказателствата при липси и отсъствия на тези факти, които са основополагащи за
извършване на тези елементи от договарянето и сключването на договорите и
финализирането на тези сделки и не е посочена и каква е съдбата на средствата, за които
преди малко стана дума. Разходвани ли са, ако да, от кого, кога, стоят по сметката или нещо
друго. Не може подсъдимият да бъде поставен в хипотезата да гадее какво е имал предвид
прокурорът още по - малко да се защитава предвид липсата и отсъствието на именно на
такива обвинителни факти. Нещо повече, именно тези съществени пропуски биха дали
възможност на прокурора ако въобще бъде даден ход на Съдебното следствие при такъв
обвинителен акт той да изменя не по реда на чл.287 от НПК обстоятелствената си част и да
попълва несъществуващите факти и обстоятелства. По начина, по който протече съдебното
следствие в една или друга посока, с твърдения които отсъстват и при липса на наведени
факти и обстоятелства и се изисква като минимално задължителните реквизити от гледна
точка на очертаване на деянието с неговите обективни и субективни признаци. Едно нещо е
сигурно, което се твърди в този ОА, че това е сделката е била сключена в град С. и парите
били наредени от гр. С. към сметката на купувача в Панама. Защо се твърди, че е довършено
деянието в град Варна, съобразно диспозитива, не е ясно, защото според обстоятелствената
част деянието е довършено в град София.
Изводът, до който достигна защитата, че липсва пълно и ясно и точно формулиране
на обвинението и това накърнява правота на защита, тъй като той не би могъл да разбере
нито фактическите, нито правните рамки на обвинението и да се защити пълноценно,
защото той се защитава срещу фактическата обстановка и механизма на деянието така,
както са посочени от прокурора.
Всички посочени обстоятелства подлежат на проверка и оценка в хода на съдебното
производство, но това не отменя задължението на ВРП ясно да ги посочи и конкретизира в
обвинителния акт. Това е така и защото обвинителния акт предупределя предмета на делото
поставя рамката, в която съда следва да преценява дали подсъдимия е извършил
престъплението и обаче съобразно фактическите твърдения на прокурора от чл.102 от НПК.
ВРП не може да замества изпълнението на свое задължение с общи и неясни формулировки
декларативни твърдения, които принуждават не кой да е, а именно решаващия съд да ги
5
изпълва с конкретно съдържание предвид тяхното отсъствие, което по същество означава да
бъдат инкриминирани факти и обстоятелства, които са от значение за отговорността на
обвиняемия, но не са включени в обв.акт и такава дейност на съда би била недопустима, а
именно това се опитва чрез този обв.акт да постигне като ефект прокурора. Съдът не може
да надхвърля фактологията на обвинението със свои фактически констатации, нито може да
обсъжда по своя инициатива факти и обстоятелства, които не се съдържат в ОА, тъй като
това би довело до утежняване положението на подсъдимия.
Тези съществени процесуални нарушения допуснати при изготвянето на ОА ако
питате мене и при формулиране на обвинителната теза още на етап ДП ми дава основание да
заключа, че производството по делото следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВРП
за отстраняване на тези вече посочени от мене пороци, без да ги преповтарям, но това на
практика е алтернативното искане на защитата.
Същинското ни искане и то е въобще за прекратяване на производството пред ВРС и
за изпращане по компетентност на делото на компетентния съд. Какво имам предвид?
Твърди се, че с измамливите си действия Й. е причинил имотна вреда на И.. Твърди
се, че деянието е довършено на 27.10.2016 година, като явно прокурорът според
обстоятелствената част на ОА има предвид сделката за продажбата на дяловете на „Ст. ин.
СА“ АД от капитала на „Ас. Г. - Зл. п.“ ЕОДД подчертавам извършена, сключена извършена
в град София, съобразно страница 8, абзац последен от ОА. Несъмнено вредата е елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние и не случайно колегата преди малко предяви
искове за обезщетяване на тези имуществени вреди, които според ОА са претърпели
неговите клиенти.
Съгласно чл.42 ал.1 от НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като
изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Последното действие описано в
обстоятелствената част на ОА е това на 27.10.2014 година в град С. и тогава ВРП приема, че
деянието е довършено и тогава приема, че е нанесена и вредата. Съгласно чл.36 ал.1 и ал.2
от НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е довършено престъплението като
преценката се извършва на базата отново на фактологията в обвинителния акт.
Затова аз считам, че ВРС независимо, че пред Вас е внесен обв. акт не е компетентен
да разгледа наказателното производство и то следва да бъде прекратено и изпратено на
компетентния съд, като Ви моля да се произнесете по този въпрос и едва ако не споделите
тези аргументи на защитата, едва тогава да се произнесете по искането за връщането на
делото на ВРП. То е логично на практика именно компетентния съд според нас следва да се
произнесе по въпросите свързани дали са или не допуснати съществени процесуални
нарушения и да ги отстраните в процеса. Разбира се и един допълнителен аргумент,
доколкото целя пълнота на изложението и на тезата и включително и по аргумент чл.43
делото следва да се разгледа в град С.и по причина, че осем от свидетелите, включително и
подсъдимия са с постоянен адрес и живеят в град С. и това е мнозинството на свидетели.
Считаме, че и на това основание в хипотезата на тази алтернативна подсъдност следва да се
разгледа производството и делото. Разбира се считам, че вече изразих становище, относно
основанията за прекратяване на производството и по обясними причини няма да вземам
отношение по въпроса, относно начина на разглеждане на делото и дали следва да се
разгледа по някое от особените правила.
Считаме, че и това е общата ни позиция с клиента ми, като съм разяснил
възможностите производството по делото да протече, по която и да е от диференцираните
процедури. Следва производството да се разгледа по общия ред с провеждането на устен и
непосредствен разпит на всички свидетели и вещи лица по списъка на лицата за
призоваване.
Считам, че няма основание за назначаване на резервен съдия или съдебни заседатели
6
и считам, че с оглед на етапа, на който се намира производството по делото категоричните
доказателства за процесуалното поведение на подзащитния ми, който нито един път не е
станал причина за непровеждане на заседание по делото по неизвинителни причини считам,
че следва мярката за неотклонение Парична гаранция да бъде отменена, както и допуснатите
обезпечителни мерки по досега предявените от колегата претенции за обезпечаване на
бъдещите искове.
Това се налага още по-силно и с оглед на предлагането и желано от нас искане за
прекратяване на производството по делото. На този етап нямаме искания за събиране на
нови доказателства. Разбира се накрая за гражданските искове и за частния обвинител.
Искането за конституиране като частен обвинител е своевременно предявено с оглед
на рамката на обвинението, изхожда от легитимна страна и следва да бъде уважено, а
тримата да бъдат конституирани като частни обвинители с поверенник колегата Т..
Считам, че искането за приемане на гражданския иск, независимо че е своевременно
предявено би затруднило процеса по един изключителен начин би изместило предмета на
доказване, която не е акцент в рамките на наказателното производство и правата на тези
лица могат да бъдат охранени, чрез предявяване на граждански иск и пред граждански съд,
където да се фокусира фокуса и вниманието върху тези претенции.
Моля Ви да не приемате за съвместно разглеждане гражданските искове.
ПОДС. С. Й. Й.: Г-жо Председател, поддържам становището на защитника си по
всички точки на разпоредителното заседание.
АДВ. Т.: Уважаема госпожо съдия, съдебни заседатели!
Аз ще Ви моля да не приемате така направените възражения, тъй като считам, че
същите са неоснователни. Те бяха направени общо в две насоки започвайки отзад напред.
Възражение по т.1 на чл.248 ал.1 от НПК касателно подсъдността на разглеждане на делото
и подсъдността и компетентността на РС да разгледа настоящото производство, предвид
тълкуване според защитата, че деянието било довършено престъплението на територията на
гр.С., откъдето се извеждат аргументи обосновани на НПК, че делото следва да бъде
разгледано в района, където е било довършено престъпление именно според защитата това е
съдебен район град С..
Моля да не споделите тези доводи като основателни, тъй като на първо място, за да се
определи подсъдността или да се повдигне спор по подсъдността или по-точно възражение
на някое от страните би следвало да се изхожда от обстоятелствена част на обвинението,
така както е посочил законодателят.
Правилно е посочено от защитата като следва да се отчете, че в обстоятелствената
част на обвинението е посочено периода на обвинението, че това е извършена на
територията на град София и на град Варна, за да се тълкува къде е довършено
престъплението и би могло да бъдат изложени и други коренни различни противоречи
становища аргументи, че деянието следва да се считат, че е довършено там, където е
настъпила вредата на патриномиум на пострадалите лица, а вредата е настъпила на
патриномиума на пострадали лица или именно имущественото разпореждане, с което
пострадалите лица са претърпели вреда е настъпили на територията на град Варна и това е
обективно отразено в обстоятелствената част на ОА на ВРП.
В тази обстоятелствена част на ОА прокурорът е посочил именно как и по какъв
начин пострадалите лица доверителите ми са се разпоредили със своето имущество
подведени, заблудени, чрез действията на подсъдимото лице, което е описано като
фактология без да го възпроизвеждат като фактология и като хронологична
последователност и в тази обстоятелствена част прокурорът е посочил, че деянието е
7
довършено и вредата е настъпила.
В имущественото разпореждане на пострадалите физическите лица на територията на
град В. и Ви моля да не споделяте тези доводи, като основателни.
По отношение на направеното възражение за допуснати съществени процесуални
нарушения довели до ограничаване на правото на защитата на подсъдимото лице е от
категорията на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Аз също ще Ви помоля да не споделяте тези доводи като основателни, тъй като
възраженията, които бяха направени така в общо резюме бяха обективирани в полето на
Тълкувателно решение № 2 от 2002 на Обща колегия на ВКС, където законодателя е
посочил, че прокурорът съобразно изискванията на чл.246 ал. 1, 2 и 3 от НПК следва да
посочи всички фактически елементи на изпълнителния състав на деянието и да посочи
време и място на извършване на престъплението за това, за което е предадено на съд
подсъдимото лице. Респективно запознавайки се с обстоятелствената част на обвинителния
акт на ВРП за мене прави впечатление че прокурорът е изпълнил в пълен обем тези
изисквания и е посочил начина на извършване на деянието как и по какъв начин подс.лице е
възбудило и поддържало заблуждение с посочване на мястото на извършване на действията
на подс.лице по отношение на контактите му с доверителят ми И., как тези действия по
възбуждане и поддържане в заблуждение са довели до формиране на решение у К. И. и Е.
И. и Е. С. да престъпят към съставяне на протокол, решение за продажба на дружествени
дялове отново на територията на град В. и как се е стигнало на територията на град Варна
посочвайки място на извършване на деянието, времето, начина на договаряне за продажба
на дружествени дялове и как делото в обстоятелствената част прокурорът е посочил къде е
настъпила имуществена вреда за доверителите ми.
В крайна сметка прокурорът е посочил и в обстоятелствената част и къде е била
извършена включително нотариалната заверка на подсъдимите на доверителите, чрез която
сделка в крайна сметка са претърпели имуществена вреда и затова смея да твърдя, че в общ
план прокурорът е изпълнил задълженията си и е посочил в обстоятелствената част всички
елементи от изпълнителния състав на деянието този който е предаден на съд подсъдимото
лице.
Прави ми впечатление, добро впечатление в случая, че обвинителния диспозитив
според мене представлява една логическа последователност на обстоятелствената част на
ОА на ВРП и всички тези елементи от изпълнителния състав, които са въззведени като
обвинителен диспозитив са описани като фактология, хронологично време, място на
извършване на деянието. Затова Ви моля и това становище да не приемате като основателно
и да се произнесете по направеното искане за конституирането на страните като гр. ищци и
не считам, че конституирането на доверителите ми като граждански ищци ще затрудни по
някакъв начин разглеждане на делото, тъй като този въпрос би следвало да бъде обследван
във връзка с фактите дали разглеждането в настоящото производство ще затрудни съдебния
процес.
С оглед на събиране на нови доказателства по отношение на исковата претенция и не
са налице такива основания за събиране на нови доказателства.
Въпросът по отношение на процесуалната легитимация и правото на доверителя ми
да стъпят в производството е регламентиран то законодателят не сам като срок и време което
е спазено, но и като основание нещо, което съдът така или иначе следва да отчете при така
започване с подробното съдържаните на обстоятелствената част на гражданските искове, в
което се формирани исковата претенции характера и размера на имуществени вреди.
Уточнявам те са страните срещу кого са предявени. В Наказателното производство, за което
и по което се предявява и такива каквито са изискваният по чл. 84 от НПК. За това ви моля
да се произнесете в тази насока.
8
АДВ. Р. РЕПЛИКА: Предвид това изявление на колегата Т., че обвинителния акт в
най – общ план съдържа всички минимални изисквания на чл.246 ал.2 от НПК констатирам
едно развитие в неговата теза заявена на етап предявяване на материалите по ДП и днес, но
това е негово право аз не я споделям тази теза разбира се. Колегата се опитва в момента да
изведе компетентност на РС-В., служейки си с довода, че Вие трябва да гледате къде е
настъпила вредата. Но обвинението е свързано с това къде е извършено действието
увреждащото действие и то е включено в обвинението. Според ВРП това действие е
извършено в град София на 27.10.2014 г., тъй като там е сключена увреждащата сделка стр8
абзац последен от ОА. Отделно от това ако Вие приемете аргумента на колегата Т. то със
сигурност този довод не утвърждава компетентност на РС-В., а отново на С. съдилища,
защото в този обвинителен акт се твърди, че И. неговата сестра и майка са станали по тяхно
желание съдружници в „Аб.“ АД и поне това е безспорно по делото е с регистрация в
Панама. Аз риторично питам колегата Т. къде е настъпила вредата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание
СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, като изслуша становището на страните
по чл. 248, ал. 1 и точките, залегнали в текста на закона, и като сам служебно прецени,
намира следното:
По т. 1 на чл. 248, ал. 1 от НПК, счита, че делото не е подсъдно на РС - В., а намира,
че е подсъдно на РС - С. при следните доводи:
В ВРС е внесен обвинителен акт срещу подс.С. Й. Й. за извършено престъпление по
чл. престъпление чл. 211, пр.1, вр. чл. 209, an. 1 от НК.
Съгласно чл.42, ал.1 и ал.2 от НПК съдът се произнася по въпроса по подсъдността
като изхожда от обстоятелствената част на обвинението и когато съдът намери, че делото е
подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща
делото на този съд. В тази връзка намира за необходимо да отбележи следното:
При проверката по реда на чл.248, ал.1, т.2 и 3 от НПК, съблюдавайки
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 по т.н.д. № 2 от 2002 г. на
ОСНК на ВКС на РБ, съдът констатира следното:
Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението, респективно
предмета на доказване по делото, затова в своята обстоятелствена част той следва да
съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, съобразно чл. 246, ал. 2 НПК.
Според процесуалния закон, подсъдността е регламентирана на първо място по
местоизвършване на престъплението (чл. 36, ал. 1 НПК), а когато част от състава на
престъплението е осъществен в района на един съд и престъплението е довършено на място,
различно от този район, подсъдността се определя съобразно довършване на деянието (чл.
36, ал. 2 НПК).
Преди всичко, при определяне на подсъдността, съдът следва да изхожда от фактите
описани в обвинителния акт. В случая, подсъдността по местоизвършване на деянието
следва да се прецени с оглед фактите описани от прокурора в обвинителния акт, относно
мястото на настъпването на имотната вреда, респ. получаване облагата за обвиняемия –
9
съобразно изготвения диспозитив на обвинението деянието е довършено в гр.София на
27.10.2016г.
Ето защо, като се изходи от съдържанието на обвинителния акт и описаните факти,
относно инкриминираното в него деяние, следва да се приеме, че то е завършено на
27.10.2016г. на територията на РС - София.
Престъплението измама по чл. 209 от НК, макар и в случая да сме по чл. 211 от НК, е
резултатно престъпление, продължавано с настъпване на вредоносен резултат. В
обвинителния акт се твърди, че този резултат е настъпил в периода от 2013г. до 27.10.2016г.
като деянието е извършено както в гр.В., така и в гр.С.. Законът има императивна норма,
която сочи къде следва да се гледа производството по делото. Именно чл. 36 от НПК
разпорежда, че едно дело е подсъдно на съда, в района на който е довършено
престъплението, съобразно изложеното в обстоятелствената част на ОА деянието е
довършено на 27.10.2016г., когато /според ОА/ …“с договор за пoкyпкo - продажба на
дружествени дялове oт 27.10.2016 гoд. сключен в гр. С., „Ст. Ин.л СА" АД, продава на „Ас.
Б." ООД - В., собствените си 209 720 бр. дружествени дялове, на обща номинална стойност 2
097 200 лв., представляващи 100% от капитала на „Ас. Га. Зл. П." EOOД — формиран oт
направена непарична вноска, a именно — апорт на недвижим имот, находящ се в гр. В., KK
„Зл. п.и". Общата стойност на сделката възлизала на 1 600 ООО евро заплатена от купувача
пo специална сметка открита по чл. 39 от Закона за адвокатурата. Ha 27.10.2016 год.
посочената сума постъпила пo сметката на св. Вълчев, a веднага след това, на същата дата,
била преведа от него пo сметка нa „Ст. И.л С.А.,, AД в банка в P П.. Според изложените от
прокурора факти на 27.10.2016 год., след като посочената сума постъпила пo сметката нa
дружество – купувач продавач, сумата от продажбата на имота, обективно станала достъпна
за обв. С. Й. и той можел дa разполага с нея. Ho тoзи начин постигнал и целта сu да се
облагодетелства oт имота нa св. К. И. и семейството му…..“, като именно тогава настъпва и
реалната щета.
В настоящия случай се касае за усложнена престъпна дейност при която са
използвани множество офшорни фирми, безименни акции и прочие, като действителната
воля на прокурора относно настъпване на щетата следва да се изведе именно от фактите
изложени в обстоятелствената част на ОА. Макар и същият да страда от редица неясноти и
допуснати СПН, то относно местоизвършване на деянието съгласно приетата фактическа
обстановка от прокурора следва да се приемат действията извършени на територията на
гр.София с който окончателно се прехвърля собствеността на имота и тя преминава у
офшорно дружество контролирано от подс.лице. По отношение акциите на приносител в АО
не се сочи нищо, но това не е съществено при настоящото произнасяне, но касае момента в
който щетата реално е настъпила.
Според очертаните факти в ОА, подкрепени от доказателствата по делото налични по
ДП том 2 лист 133 до л.138 действията довършващи деянието са извършени в гр.София, там
именно са извършени и банковите преводи, с които окончателно се прехвърля собствеността
на недвижимия имот и се заплаща цената му посочена като щета в диспозитива на
10
обвинението и съответно подс.лице се облагодетелства.
Доколкото измамата е резултатно престъпление, не се сочи в обстоятелствената част
на обвинителния акт в кое населено място е настъпил престъпният резултат – имотната
вреда за пострадалите, макар и те да са неправилно определени според настоящия състав,
като се излагат твърдения, че деянието е довършено в гр.С., където е извършена
окончателната разпоредителна сделка посредством, която е настъпила щетата и там е била
финализирана сделката за промяна собствеността на имота. При описание на фактите не
става ясно обаче защо прокурорът е приел в диспозитива на повдигнатото обвинение, че
престъплението е извършено на територията и на гр. В. и на гр.С., след като се приема, че
деянието е довършено с разпоредителната сделка и изготвено платежно нареждане
осъществено на 27.10.2026. в гр.С. посредством, която подс.лице се облагодетелства.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от НПК, когато престъплението е започнало в района на един
съд, а е било довършено в района на друг съд, то местно компетентен е съдът, в чийто район
е било довършено престъплението. Видно от обвинителния акт, подсъдимият е предаден на
съд за продължено престъпление, последното деяние от което се твърди от представителя на
обвинителната власт да е било извършено в С..
В тази връзка съдът е обвързан с обвинението, включително и относно мястото на
извършване или довършване на същото. След като в обвинителния акт ясно е посочено, че
последното деяние, с което е осъществено в цялост престъпния състав и е получена
облагата, е осъществено в гр.С. то следователно там е било довършено престъплението,
вменено във вина на подсъдимия, и компетентен се явява именно този Районен съд.
От друга страна по наведеното възражение също така следва да се съобрази и факта,
че повечето свидетели живеят на територията на гр.С. и това би довело до много по-лесното
им призоваване по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че при така внесения обвинителен акт няма
основание да разгледа и реши делото по същество.
Поради изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 1
от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 4104/2024 г. по описа на РС –
В., 13 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС - С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.35 часа.
Председател: _______________________
11
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12