Определение по дело №894/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 02.08.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на втори август две хиляди и двадесет и първа година,  в следния състав: 

                                                   

             СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА       

 

като  разгледа докладваното от съдията т.д. № 894 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е образувано по искова молба, подадена от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност срещу Софийска опера и балет.

                                                                                                       

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и молбата-уточнение обстоятелства намира следното:

С оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с предявен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност конститутивен иск с правна квалификация чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН,  с който тези лица като процесуални субституенти упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействителна по отношение на тях на сделка, представляваща договор за дарение, сключен на 15.02.2010 г., между „КТБ” АД /н/, като дарител, и Софийска опера и балет, като дарен, с който дарителят прехвърля безвъзмездно на дарения парична сума от 90 000 лв., тъй като тази сделка е извършена с намерение да се увредят кредиторите на банката. От изложените от ищците твърдения, на които те основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, е видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство е и предявен при условията на евентуалност иск за обявяване на същия този договор за продажба за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ при фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. В процеса е предявен и кумулативно съединен с двата конститутивни иска осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на даденото от банката по сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна.

С нормите на чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН и на чл. 135 ЗЗД вр. чл. 62, ал. 1 ЗБН са уредени две отделни потестативни права, които възникват за кредиторите на несъстоятелността на една банка, които се упражняват по съдебен ред от определени в закона лица, да искат обявяване за относително недействителни спрямо тях на извършени от несъстоятелната банка сделки и действия, които ги увреждат. В закона е предвиден преклузивен срок, в който тези права могат да се упражнят пред съда, който срок се прилага и по отношение на обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Неговото спазване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на тези искове. Този срок е посочен в чл. 62, ал. 1 ЗБН. За да отговори на въпроса какъв е преклузивният срок за предявяване на иска, с който съдът е сезиран, настоящият съдебен състав съобразява, че нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН е изменена с ДВ, бр. 22 от 2018 г., като съгласно редакцията й преди изменението срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е двугодишен от откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, а в редакцията на тази разпоредба след изменението е предвидено, че срокът е петгодишен и тече от същия начален момент. С нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН се предвижда как се упражняват потестативните права да се иска обявяване на извършени от несъстоятелната банка сделки и действия, които увреждат кредиторите на несъстоятелността за относително недействителни по отношение на последните, които права са материалноправни по своя характер. Ето защо тази норма е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 13.03.2018 г. Обратно действие на изменението на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН не произтича и от нормата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., която е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд на Република България № 8 от 27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/ 2020 г., което е обн. в ДВ, бр. 48 от 2021 г. и следователно към момента не съществува в правния мир. В Решение на Конституционния съд на Република България № 3 от 28.04.2020 г., постановено по к. д. № 5/ 2019 г. е прието, че абсолютното действие занапред на решенията за невалидност на акта, предмет на контрол за конституционност, каквото е правилото за тяхното действие във времето, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, поради което и конституционният законодател допуска имплицитно изключение от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. С оглед на това в цитираното решение е посочено, че за правоотношенията, предмет на съдебни производства, които са висящи към момента на постановяване на решението, с което един закон е обявен за противоконституционен, този закон не се прилага. Настоящото съдебно производство е висящо към момента на постановяване на Решението на Конституционния съд на Република България № 8 от 2021 г., с което е обявена противоконституционността на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., поради което и тази норма не може да се прилага от настоящия съдебен състав към правоотношенията, които са предмет на предявените конститутивни искове.

За да се извърши преценка за това дали разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възникват предявените от синдиците преобразуващи материални права за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.

Правата на кредиторите на несъстоятелността да искат да бъдат обявени за относително недействителни спрямо тях на посочени в закона действия и сделки, извършени от банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, които се упражняват чрез предявяване на отменителните искове, осигуряват защита срещу действия и сделки, с които се уврежда масата на несъстоятелността. Ето защо и тези права възникват и съществуват само тогава, когато има маса на несъстоятелността на една банка, т.е. тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. С оглед на това следва да се приеме, че потестативните права по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН и на чл. 135 ЗЗД вр. чл. 62, ал. 1 ЗБН възникват от момента на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №  7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително тези по по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН и по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 62, ал. 1 ЗБН. Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав и реда за упражняване на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на действия и сделки, които ги увреждат, а това е чл. 62, ал. 1 ЗБН в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения. Следователно преклузивният срок за предявяване на конститутивните искове по по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН и по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 62, ал. 1 ЗБН, с които се упражняват права, възникнали за кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, е двугодишен и тече от момента на откриване на производството по несъстоятелност на банката, което е станало на 22.04.2015 г. и изтича на 22.04.2017 г.

Исковете по по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН и по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 62, ал. 1 ЗБН срещу Софийска опера и балет,  с които съдът е сезиран, са предявени на 19.05.2020 г., която дата е след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това. Това прави тези конститутивни искове недопустими. С оглед недопустимостта на тези искове недопустим е и обусловеният от тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 55 ЗЗД. Това означава, че исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната.

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 42024/ 19.05.2020 г., подадена от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност срещу Софийска опера и балет, поради недопустимост на предявените с нея искове.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: