Решение по дело №3882/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1753
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20195330203882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1753                            30.09.2019 година                    Град Пловдив

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд, ХХІІІ – ти наказателен състав, на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:                       

                                                 

                      Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдията АН дело № 3882 по описа за  2019 година

 

 

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ  Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2059326 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на С.П.С. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 280 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Решение по АНД № 3882/2019г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.П.С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2059326 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на С.П.С. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 280 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 2059326 за това, че на 09.05.2018г. в 16.29часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” срещу № 73 с МПС „Нисан Алмера” регистрационен номер  е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743са, като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 81км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 31 км./ч.

Констатираното нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства: Електронен фиш  на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.

При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с изискванията на  чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото- гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” срещу № 73, датата 09.05.2018г., точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /управление на лек автомобил с превишена скорост - 81км/ч, при ограничение 50 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /280 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на притежавания от дружеството на жалбоподателя лек автомобил. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП.

Въпреки така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП, а от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Съображенията за това са следните:

На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По отношение на превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто и настоящият случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето, посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189, ал.5 изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В тази връзка по делото липсва изискуемата декларация по чл. 189, ал.5 изр.2 от ЗДП, като същевременно не се доказва, че жалбоподателят наистина е собственик на превозното средство, с което е реализирано нарушението и то към датата на последното. Въпреки изложеното, обаче, вместо атакуваният електронен фиш да бъде анулиран, както се предвижда в закона, е последвало бездействие на компетентния орган за установяване кой е собственикът и кой следва да бъде санкциониран.

На следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното нарушение е установено посредством мобилна система за видеоконтрол № 11743са. Същевременно съгласно изричната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на Общото събрание на ВАС установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

В настоящия случай посочените изисквания на закона не са били спазени и по този начин се е стигнало до издаването на незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен.

Налице е и друго абсолютно отменително основание. Както се посочи по-горе и в АУАН и в НП е посочено, че датата на вмененото във вина на жалбоподателя деяние се твърди да е реализирано 09.05.2018г., а  обжалваният електронен фиш е връчен през месец май 2019г., без да е известно кога е издаден. Следователно същото се явява погасено по давност, което изключва административно-наказателното преследване по тях. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се допуска неоснователно преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове, както и да не предприема, респективно да прекратява започнатото производство щом установи “че са изтекли три месеца от откриване на нарушението до съставяне на акта за установяване на административно нарушение, че НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на акта, или е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН, според който за обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата абсолютна давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този по чл.34 от ЗАНН. Освен това липсват доказателства съставянето на АУАН едва през месец февруари 2019г. да е поради някаква причина, дължаща се на поведението на самия жалбоподател.

 

С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

        

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.