Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 08.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ангелина
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 704 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000760
от 01.11.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на М.Д. Писюзева - Иванова с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 700
лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок
от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
Жалбоподателят М.Д.
Писюзева - Иванова, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – постановен бил в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения, липсвали задължителни реквизити от съдържанието на Акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, съдържанието на
посочените два акта било различно по
отношение описанието и на посочените за нарушени правни норми.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят М.Д. Писюзева - Иванова, не се явява. За нея се
явява адвокат П.К., която пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати
процесуални нарушения – не можело в АУАН да фигурира дата на съставяне
07.08.2019 година, а да е довършен на 11.10.2019 година, за съставянето на АУАН
Писюзева не била уведомена и фактическата обстановка, посочена в АУАН и в НП
била в противоречие с посочената като нарушена правна норма. Претендират се
разноски по делото. Не е представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) -
Началникът на Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 22.04.2019 година
в 17.43 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано”, в квартал „Изгрев”, до блок № 8, с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) (радар)
№
656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС)
– товарен автомобил марка „Москвич”, модел ИЖ 2715 с държавен регистрационен номер Х 30 35 ВА,
собственост на Иван Георгиев И. *** и движещ се в посока
магазин „Зора” със
скорост 103 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч (, въведена като общо ограничение в населено място), съответно
превишена стойност на скоростта 53 км/ч.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 22.04.2019 година, когато е извършено нарушението е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 22.04.2019 година, времето (17.00
часа до 18.00 часа)
и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата
– в град Свиленград,
област Хасково, по улица „Сан Стефано”, в
квартал „Изгрев”, до блок № 8, за общото ограничение на скоростта,
режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера
на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Наличен е снимков материал за
заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата,
общо налични са 2 броя снимки за конкретния
клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер Х 30 35 ВА в процес на отдалечаване от
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 106 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 56 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч,
въведена като общо ограничение, като превишението е 53 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка от
системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 17.43.27 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост (53 км/ч), наред с отразената и реално измерената, 106 км/ч.
От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър
на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип,
вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно
до 24.02.2020 година.
След
обработване на информацията от заснемането, включително клип №
7170, от
ОДМВР - Хасково е установен собственикът
на превозното средство – Иван Георгиев И., което е видно и от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието.
На
дата 07.08.2019 година, предвид констатираното
нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група
„Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице
от службите за контрол по ЗДвП), започва на съставя против Иван Георгиев И. в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 180107. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Д.Н.Д.. Но внезапно Иван И. си тръгва без АУАН да е написан изцяло. Всички опити да бъде намерен се указват неуспешни. На дата 11.10.2019 година се
явява Иван И.
*** и представя
Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която сочи, че
на процесните дата и час МПС е управлявано от жалбоподателя Писюзева - Иванова.
Тогава актосъставителят С. дописва процесния
АУАН, който сочи, че съставя против жалбоподателя Писюзева – Иванова и в който излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано
с управление на МПС (посочено е че автомобилът е товарен) с превишена скорост, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването им, като посочва, че ограничението от 50 км/ч в населеното място е
въведено с пътен знак В26. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В
кориците на делото липсват доказателства нарушителят Писюзева - Иванова да е била търсена, респ. поканена да присъства при
съставяне на Акта. В съдебно заседание свидетелят С. сочи, че не е търсил
нарушителя Писюзева - Иванова за
съставяне на АУАН, както и не е предприел действия да я издири, покани и
уведоми за съставяне на Акта. АУАН е предаден на Писюзева - Иванова за да го
подпише, като е посочено, че няма възражения против
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не
постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП № 19-0351-000760 на 01.11.2019 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН
- управление на МПС (посочено е че автомобилът е
лек) с превишена скорост при ограничение от 50 км/ч в населеното място,
въведено с пътен знак В26, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и налага на жалбоподателя Писюзева
- Иванова административни
наказания „Глоба” в размер на 700 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца. НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя Писюзева - Иванова, на 10.11.2020 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана,
както и от Справката за нарушител и от изявлението на жалбоподателя, направено
в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково да издават съответно АУАН
и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на МВР, вземайки предвид
факта, че В.И.С. заема длъжността в Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен
контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-6884 от 16.11.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка за нарушител, видно от която Писюзева
- Иванова има налагани санкции за нарушения на ЗДвП с НП и Електронни
фишове и не са й налагани принудителни
административни мерки.
Представена е и Декларация за семейно, материално и
имотно състояние, видно от която Писюзева – Иванова има месечен доход в размер
на 500 лв. – пенсия и притежава в режим на СИО лек автомобил и недвижим имот.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”,
вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в
полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 07.08.2019 година, респ. 11.10.2019 година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (в тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено
в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2021 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното актосъставителят В.И.С.
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в
зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1
(считано от датата, когато е станало известно, че нарушителят
е М.Д. Писюзева – Иванова) и ал. 3 на чл. 34 от
ЗАНН срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
1. Настоящата Въззивна инстанция
намира, че е допуснато съществено нарушение на особената
административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните
доказателства.
Принципът е даден в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен,
но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта,
Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН
не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 07.08.2019 година е започнат и е довършен на 11.10.2019
година, което изключва приложение
на хипотезата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето,
посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените
предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.
Както
вече бе посочено, АУАН не е съставен в
хипотезата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. По делото обаче липсват данни М. Писюзева - Иванова
да е търсена
за съставяне на Акта,
нито че не е намерена
на адреса си, или че не се явява след покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази
норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно
упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 07.08.2019 година, респ.
на дата 11.10.2019 година, но
след като му се отправи покана за явяване за определена дата.
Дори и
Съдът да приеме, че Писюзева - Иванова е получила препис от Акта на дата 11.10.2019 година, без реално същата
да присъства или поне да е надлежно поканена да присъства на
неговото съставяне, това не санира нарушенията на
процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на
АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в
случая се явява процесуално нарушение, което опорочава
административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.
Нарушението на чл. 40
от ЗАНН се доказа, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на
правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае със
обективните и субективни предели на административнонаказателното обвинение, се
явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Т.е. приложението на изключението на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН от правилото на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана,
каквато няма в това производство или е известен, но не може да бъде намерен, каквито данни няма по делото.
Без да има изпълнение на визираните
по-горе законови предпоставки, АУАН не може да се счита
задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в
хипотезата по чл. 40, ал. 2,
предложение второ от ЗАНН или ако е известен, но не може да бъде намерен в хипотезата по чл. 40, ал. 2,
предложение първо от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санира пропуска с
предявяването на Акта, защото това са различни процесуални действия в
административнонаказателното производство, които се подчиняват на различни
законови изисквания – чл. 40, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1
и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019
година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.
2. В разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при
избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата
стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак.
Видно от данните в АУАН и в НП, представляващи описание на
фактическата обстановка, става ясно, че лицето се е движело в населено място
при предвидено ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26,
но деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (т.е. общо ограничение на скоростта). Същевременно
в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има
общо ограничение от 50 км/ч и няма въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта (в този смисъл са и показанията на свидетелите В.С. и Д.Д., дадени
пред настоящия Съдебен състав). В съдържащите се в
кориците на делото документи дори не се споменава за наличие на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта в дадения пътен участък. В конкретния
случай Съдът констатира противоречие между изложената в АУАН и в НП фактическа
обстановка и дадената правна квалификация, както и противоречие между наличните
по делото данни и изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка; които представляват
съществени процесуални нарушения, тъй като водят до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посочените очевидни разминавания между фактите,
изложени в АУАН и в НП и дадената правна квалификация и между фактите, изложени
в АУАН и в НП и фактите, съдържащи се по делото, съставляват процесуални
нарушения от категорията на съществените, доколкото препятстват възможността
нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за
да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за
отмяна на НП.
Констатираното
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на особената
административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН.
3. На следващо
място е налице още едно процесуално нарушение – съставянето на АУАН е започнало
на 07.08.2019 година и е приключило след повече от 2 месеца – на 11.10.2019 година,
което също представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са нарушени
правата на жалбоподателя Писюзева – Иванова, тъй като към дата 07.08.2019
година въобще не е имало данни, че тя е нарушител. Причините, наложили
съставянето на АУАН да започне на 07.08.2019 година и да приключи след повече
от 2 месеца са ирелевантни.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Действително в АУАН е посочено, че
управляваното МПС е товарен автомобил, а в НП – че е лек такъв, но съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2
от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая Съдът би приел,
че правата на жалбоподателя не са ограничени, тъй като е важно в конкретния
казус, че се касае до управление на МПС със скорост, над допустимата. На
следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат,
което в настоящия случай Съдът
би приел, че не
е налице. Спазени
биха били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57
от ЗАНН – за НП. Съдът би приел, че е спазена административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Предвид изложеното
биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива.
Правилна била дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Безспорно би било установено, че към момента на нарушението, жалбоподателят
Писюзева – Иванова е имала
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието
на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят Писюзева
– Иванова не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът би приел,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Писюзева – Иванова би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издадено против нея
НП. От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на
нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му,
както и мястото на нарушението и нарушителя. От събраните по делото
доказателства, Съдът би направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна
камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656. Т.е. Съдът би приел, че се покриват
основните съществени елементи от посочения административнонаказателен състав, твърдян
в НП за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, същото Съдът би приел, че е посочено коректно с
текстово описание и координати, индивидуализиращи точно определеното място на
извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейския
служител Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на
акта; налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението, поради което не би се споделил доводът
в тази връзка за нарушено право на защита.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство, би станало ясно, че процесното МПС е категория В
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1
на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Като част от Административнонаказателната преписка (АНП) по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение
към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното
нарушение не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би
било налице.
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение
№ 4835, издадено от БИМ и е регистрирано
във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда
в същия - общо достъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните
изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства. В обжалваното
НП, както и в АУАН, се съдържа наименованието на АТСС,
използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не
представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин Съдът би приел, че е установено нарушението.
Следва да се
отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова,
не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през
времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
Налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено виновно, при
пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Писюзева – Иванова е разбирала свойството и значението на извършваното и е
могла да ръководи постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 53 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за
нарушението би била приложима санкцията по т. 6 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирани
по размери наказания – „Глоба” от 700 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложените с обжалваното НП
наказания Съдът би намерил за
правилни с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не
би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение
по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 106 км/ч до приетата за установена скорост от 103 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя Писюзева - Иванова, тъй като би изключило
възможните неблагоприятни последици за нея от допусната грешка на измерване с
техническото средство TFR 1-M. Освен
това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния принцип в
административното право, наказание да се налага само тогава, когато нарушението
е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не би
довело до промяна на правна квалификация на нарушението.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Iз-2539 на МВР правилно биха били отнети 12 контролни точки, тъй като за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 km/h в
населено място, е предвидено да се отнемат 12 контролни
точки.
Действително в НП не е конкретизирано по коя нормативна разпоредба се налага
санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би представлявало
съществено процесуално нарушение. Съдът би приел, че в АУАН и НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно управление на МПС в населено място със
скорост, над разрешената, а именно: 103 км/ч при разрешена 50 км/ч, както и
точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а в
чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на
водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 7 - за превишаване на разрешената максимална скорост с над
50 km/h в населено място ... (чл. 182, ал. 1, т. 6 ...
от ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от
гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки
съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на
наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с
него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни
точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Д. и др.
Съдът
би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа
обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 01.02.2021 година
свидетели – В.И.С. и Д.Н.Д.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха
се възприели и свидетелските показания на В.И.С. и Д.Н.Д.. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на В.И.С. и Д.Н.Д. не биха се намерили, а единствено поради
служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения
на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Доколкото преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда
на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени
от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР -
Хасково, е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР
е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на
Решението в частта за разноските жалбоподателят не може да иска изменение, тъй
като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.
В случай на
потвърждаване на НП искането за разноски, направено от страна на жалбоподателят
би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000760 от 01.11.2019 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М.Д. Писюзева
- Иванова с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 700 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
На основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР
- Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.
Писюзева - Иванова с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв., представляваща
извършени от последната разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)