№ 184
гр. Сливен, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500147 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Холдинг Кооп - юг“ чрез
пълномощника адв. С. против Определение №82/11.01.2022г., постановено по гр.д.
№4818/2021г. по описа на Сливенски районен съд, с което е прекратено
производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че е изпълнил дадените му в хода на производството
указания. Не споделя извода на районния съд за недопустимост на предявения
осъдителен иск. Посочва, че длъжника е възразил срещу издадената заповед и това
било основание за предявяване на вземането по исков ред. Основанието за предявяване
на иска било чл.415, ал.3, предл.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от
другата страна – ответника в първоинстанционното производство „Ванина 2007“ ООД,
гр. Сливен, който оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че изложените в
частната жалба съображения са взаимно изключващи се и се намират в дълбоко
противоречие помежду си. Посочва, че в случая искът следва да бъде установителен, а
не осъдителен. При подадено заявление по чл.410 от ГПК заявителят може да предяви
осъдителен иск само при положение, че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение. В случая заповед за изпълнение е издадена. За ищеца липсва правен
1
интерес от предявяване на осъдителен иск. Моли съда да потвърди обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно.
От фактическа страна, въззивният съд установи следното:
Производството по гр.д.№4818/2021г. по описа на Сливенски районен съд е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Холдинг Кооп - юг“ против
„Ванина 2007“ ООД, гр. Сливен, с която е предявен иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на „Холдинг Кооп - юг“ сумата от 6118,61лв., ведно с лихвата от
датата на издаване на заповедта за изпълнение и разноските по заповедта за
изпълнение. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че по ч.гр.д.
№2096/2021г. по описа на СлРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
срещу която е постъпило възражение.
С разпореждане №6229/25.10.2021г. по гр.д. №4818/2021г. СлРС е оставил
исковата молба без движение и е дал нарочни указания на ищеца за отстраняване на
посочени нередовности, сред които цена на претенциите си поотделно, изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска и да изпише отново и изчерпателно
петитума на исковата молба – искането си.
С допълнителна искова молба от 08.11.2021г. ищецът е посочил, че исковата
претенция е само една с цена 6118,61лв., ведно с законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение и разноски. Посочва обстоятелства, на
които се основава иска – неплащане по два броя договори за наем. Изрично е
направено искане /петитум/ за осъждане на ответника „Ванина 2007“ ООД да заплати
сумата от 6118,61лв., ведно с лихвата от момента на депозиране на заповедта за
изпълнение до окончателното плащане и разноските по настоящото дело – 123лв.
държавна такса и 700лв. адвокатски хонорар.
С разпореждане №6757/09.11.2021г. по гр.д. №4818/2021г. СлРС е оставил
отново исковата молба без движение и е дал нарочни указания на ищеца да обоснове
правния си интерес от предявяването на осъдителен иск, при съобразяване на
обстоятелството, че се позовава на заповедно производство.
На 26.11.2021г. е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът
посочва изрично, че има правен интерес от предявяването на осъдителен иск, поради
издадената заповед за изпълнение на дължимите суми по договорите за наем и
счетоводната справка, от които било видно, че сумите са дължими. Прави искане за
изискване на ч.гр.д. №2096/2021г. на СлРС и отново е формуриран петитум за
осъждането на длъжника да заплати сумата от 6118,61лв., ведно с лихвата от датата на
депозиране на заповедта за изпълнение и разноските по делото.
С разпореждане от 07.12.2021г. районният съд е изискал за справка ч.гр.д.
№2096/2021г. на СлРС. По това дело е издадена Заповед №763/18.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане от страна на
2
длъжника „Ванина 2007“ ООД, гр. Сливен на кредитора „Холдинг Кооп - юг“ на
сумата от 6118,61лв. – главница по договор за наем на недвижим имот, ведно със
законната лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането и направените разноски.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника.
След запознаване с изисканото ч.гр.д. №2096/2021г. на СлРС, районният съдия е
констатирал, че се касае за заповедно производство и с разпореждане от 10.12.2021г. е
оставил отново исковата молба без движение, като е указал на ищеца да предяви
процесуално допустим иск.
С допълнителна искова молба от 07.01.2022г. ищецът е посочил, че сумата от
6118,61лв. е дължима по двата договора, приложени по частното гражданско дело и
това поражда правния му интерес от подаване на искова молба за решаване на спора по
исков ред.
С обжалваното определение №82/11.01.2022г. по гр.д. №4818/2021г. по описа на
СлРС, съдът е констатирал, че видно от петитумите на депозираните молби е предявен
осъдителен иск, който е недопустим, поради липса на правен интерес при наличие на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и предвидената процесуална
възможност при подадено възражение да се предяви установителен иск относно
вземанията. Поради това съдът е прекратил производството по делото като
недопустимо.
Препис от определението е връчено на ищеца на 18.01.2022г. чрез пълномощника
адв. С..
Частната жалба против определението е подадена на 24.01.2022г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Безспорно в случая е налице издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя „Холдинг Кооп - юг“ против „Ванина 2007“ ООД, гр. Сливен за
заплащане на сумата от 6118,61лв. – главница по договор за наем на недвижим имот,
ведно със законната лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането и направените
разноски. Против заповедта за изпълнение в законоустановения срок е подадено
възражение от страна на длъжника „Ванина 2007“ ООД, гр. Сливен и на заявителя е
указана възможността за предявяване на иск относно вземането си.
Следователно иска на „Холдинг Кооп - юг“ иск е предявен на основание чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.3 от ГПК искът по ал.1, т.1
/каквато е настоящата хипотеза/ е установителен.
3
Видно от исковата и последващите три уточнителни искови молби, ищецът
предявава осъдителен иск против длъжника, а не указаният от законодателя
установителен иск. Въпреки дадената на три пъти възможност от страна на
първоинстанционния съд ищецът да предяви процесуално допустимия иск –
установителен, то ищецът е продължил да предявява осъдителен иск, като отправеното
нарочно искане до съда е с осъдителен петитум. При мотивиране на правния си
интерес, ищецът отново е потвърдил, че предявява осъдителен иск и счита, че има
правен интерес от такъв. Разбирането на ищеца, че иска му следва да е осъдителен е
изложено и в разглежданата от въззивния съд частна жалба. Ищецът – въззивник
продължава да твърди интерес от осъдителен иск и да формулира такова искане. Макар
и да посочва правното основание на исковата си претенция като чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, то той не предявява установителен иск относно вземането си по издадената и
оспорена заповед за изпълнение, съгласно императивната разпоредба на чл.415, ал.3,
предл. първо от ГПК, а осъдителен такъв.
В настоящата хипотеза – издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
подадено в срок възражение против нея, ищецът няма правен интерес от предявяване
на осъдителен иск относно вземането си. Както правилно е указал и районния съд в
обжалваното определение, такъв иск би бил допустим в случай, че съдът е отказал
издаване на заповед за изпълнение /чл.415, ал.3, предл. второ, вр. ал.1, т.3 от ГПК/ или
ако заявление по чл.410 от ГПК въобще не е било подавано, но не и в настоящия
случай. Целта е да се избегне възникването едновременно на две изпълнителни
основания за едно и също вземане. При уважаване на установителния иск относно
вземането, издадената и оспорена заповед за изпълнение ще влезе в сила и въз основа
на нея съдът ще издаде изпълнителен лист. Поради това е недопустимо предявяване на
осъдителен иск за вземането по издадената и оспорена заповед за изпълнение. Иска
следва да бъде указания от законодателя – установителен иск относно вземането,
какъвто в случая не е предявен, въпреки дадените неколкократно указания от
първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата, за
която е надлежно издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, оспорена от
длъжника, е недопустим. Като такъв, същият следва да се остави без разглеждане и
производството по него – да се прекрати като недопустимо.
Като е процедирал по указания начин, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение №82/11.01.2022г., постановено по гр.д.
№4818/2021г. по описа на Сливенски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС
на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5