№ 426
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000328 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 22005 от 19.01.2022г., постановено по т.д. №
92/2020г. по описа на ОС К., с което е осъден „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. М., ул. З.С. №** да заплати на „В.-**“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. К. №** А
сумата от 22 787.86 лв. с ДДС, представляваща равностойността на
разходите, необходими за поправка на недостатъци – пукнатини по външните
стени на сградата, допуснати от „С.“ ЕООД, ЕИК ********* при
извършване на СМР /направа на външна топлоизолация със скеле/ в обект в
гр. Х., ул. Н.Р. №** – заведение, ресторант за хранене, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 11.02.2020г. до
окончателното й заплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата
над 22 787.86 лв. до пълния предявен размер от 38 000 лв. и в полза на
страните са присъдени разноски.
Решението в осъдителната му част е обжалвано от „С.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. М., ул. З.С. №** с
твърдения за неговата неправилност, поради нарушения на материалния
закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и като необосновано. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде
1
отменен и да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – „В.-**“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Х., ул. К. №** А чрез адв. В. С. оспорва жалбата като
неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт в осъдителната му част да
бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен. Претендира
разноски.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано с насрещна въззивна
жалба от „В.-**“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Х., ул. К. №** А чрез адв. В. С. с твърдения за незаконосъобразност като
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, а
искането е решението в атакуваната част да бъде отменено и искът уважен
изцяло.
Ответникът - „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. М., ул. З.С. №**, представляван от управителя С.С.М. чрез
адв. С. оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и настоява
оспорения съдебен акт в тази част да бъде потвърден. Претендира разноски за
двете инстанции.
Третото лице помагач – „Р.Р.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Х., ул. П.Б. №**, вх.* не ангажира конкретно
становище по постъпилите жалби.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване
предметните предели на въззивното обжалване намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „В.-
**“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. К.
№** А срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. М., ул. З.С. №** иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 265, ал.1, пр. второ ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: на 24.08.2018г. между ищеца, в качеството му на възложител и
ответника като изпълнител е сключен договор за извършване на СМР и
предмет, очертан в чл.1.1 от договора – направа на топлоизолация със скеле,
направа на външна декорация по фасада, измазване с турбозол на варогипсова
мазилка по вътрешни стени и измазване с турбозол на варова основа по
вътрешни стени, като впоследствие възложената направа на външна
декорация по фасадата на сградата е оттеглена. Ищецът сочи, че в чл.2.1 от
договора страните са уговорили и цените на възложените СМР, както и
авансово плащане в размер на 12 000 лв., което е платено и е издадена
фактура №*** от 24.08.2018г., както и че страните изрично са се съгласили
възнаграждението да е за извършения труд, а материалите да бъдат доставени
от възложителя. Твърди, че възложеното е изработено, за удостоверяване на
което е съставен двустранно подписан протокол, в който са отразени
2
извършените СМР-та и стойността им, която е платена след прихващане на
авансовата вноска и за това е издадена фактура №*** от 26.11.2018г.. Ищецът
сочи, че след зимния период 2018г. – 2019г. в извършените СМР-та се
появяват недостатъци, които са скрити и не са могли да бъдат открити при
обикновен преглед на работата и се изразяват в пукнатини по външната стена
на сградата, вследствие некачествено изпълнение на външната топлоизолация
и неравности и грубо изпълнение на варогипсовата мазилка и шпакловка в
кухня, гараж, коридори и складови помещения, за което с писмо от
10.04.2019г. са уведомени дружеството, упражняващо строителен надзор,
архитектите и управителя на дружеството изпълнител и със същото са
поканени на 16.04.2019г. да се явят на обекта с цел извършване на проверка.
Твърди, че в присъствието на поканените лица е констатирано лошо
изпълнение и е съставена Заповед № 1 от 16.04.2019г., която е вписана в
заповедната книга и в която е констатирани недостатъците на изпълненото и
конкретно касаещи направата на топлоизолация по външни стени и мазилка,
довела до пукнатини. Въпреки, че представител на изпълнителя е присъствал
на проверката, същия е напуснал обекта преди съставянето на коментираната
Заповед, поради което и представител на упражняващия строителен надзор го
е поканил на 09.05.2019г. да се яви в гр. Х., за да я подпише, но той не се
отзовал, нито предприел действия за отстраняване на недостатъците на
изпълненото. Въз основа на изложеното и като твърди, че е възложил на трето
дружество да изготви оферта за поправка и ремонт на компрометираната
външна изолация на обекта, цената по която е в размер на сумата от 38 196 лв.
с ДДС, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сума в размер на 38 000 лв., представляваща разходите за поправка на
некачествено изпълнените СМР-та, изразяващи се в пукнатини по четирите
външни стени на сградата, допуснати при направа на външна топлоизолация
със скеле в обект, находящ се в гр. С.З., бул. Н.Р.№** – Ресторант – заведение
за обществено хранене, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба - 11.02.2020г. до окончателното й заплащане.
Ответникът – „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. М., ул. З.С. №**, представляван от управителя С.С.М., чрез
процесуалния си представител адв. М. Ю. С. в срока за отговор е депозирал
такъв, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално
като неоснователни. Признава факта, че на 24.08.2018г. между страните е
сключен договор за извършване на СМР с предмета очертан от ищеца, но
твърди, че освен отпадналите СМР –та са включени и нови, които също са
изпълнени, както и че изпълненото е прието без възражения от страните, за
което е съставен двустранно подписан протокол на 23.11.2018г.. Оспорва
настъпилите дефекти да се дължат на дейността на изпълнителя, като твърди,
че пукнатините по външната мазилка се дължат на течове от плоския покрив,
вследствие непоставени и немонтирани капаци по бордовете, а също и на
неправилен монтаж на климатици. Твърди, че некачествено изпълнение не е
констатирано и от дружеството, упражняващо строителен надзор.
3
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила
такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за качествено
изпълнение и твърди, че от дружеството упражняващо строителен надзор е
съставена Заповед № 1 от 16.04.2019г., която обаче ответникът отказва да
получи.
От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който подържа наведените вече възражения. Твърди, че част
от СМР-тата, за които е съставен протокол от 27.03.2019г. са изпълнени
едновременно с полагане на топлоизолацията по фасадата на сградата в
периода до 23.11.2018г., както и че изпълнението им е качествено и най –
сетне, че по обекта са работили и други дружества - изпълнители.
Третото лице помагач – „Р.Р.“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Х., ул. П.Б. №**, вх.* не ангажира конкретно
становище по спора.
На 24.08.2018г. между ищеца, в качеството му на възложител и „С.“
ООД, в качеството му на изпълнител е сключен договор за извършване на
СМР на обект Ресторант на бул. Н.Р. №**, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извърши „Направа на външна
топлоизолация със скеле; направа на външна декорация по фасада; измазване
с турбозол на варогипсова мазилка по вътрешни стени и измазване с турбозол
на варова основа по вътрешни стени срещу насрещното задължение на
възложителя да му заплати възнаграждение в размер на единично
договорените цени, съгласно чл.2.1 и авансово плащане в размер на 10 000 лв.
без ДДС, видно от приложения договор – л.15-16. Учреденото облигационно
правоотношение е срочно – чл.3.1 – изпълнителя се е задължил да изработи и
предаде възложеното в срок от 120 работни дни.
Възложеното е изпълнено и прието без възражения от страните, за
което е съставен протокол от 23.11.2018г. за приемане на извършени СМР. За
дължимото възнаграждение на актуваните работи изпълнителя е издал
фактура №*********** от 26.11.2018г., като е приспаднал платения аванс.
Стойността по издадената фактура е наредена от възложителя на 06.12.2018г.
с преводно нареждане за кредитен превод – л.19.
С покана от 10.04.2019г., отправена до упражняващия строителен
надзор, проектантите на част Архитектура и Конструкция и дружеството
изпълнител, възложителя, след като е констатирал „видими несъответствия
/пункнатини, отклонения и др./ “ в изработеното ги е поканил да се явят на
16.04.2019г. на обект „Ресторант – заведение за обществено хранене“ с
посочен адрес за извършване на необходимите проверки, огледи и
измервания. Съставена е заповед № 1 от 16.04.2019г., в която е констатирано
лошо изпълнение, изразяващо се в пукнатини по външната мазилка,
неравности и грубо изпълнени варогипсова мазилка и шпакловка по
вътрешни стени, за които работи не са съставени актове образец 12.
4
От приетата пред първостепенния съд СТЕ на в.л. инж. Т. М., която
съдът кредитира доколкото изводите са потвърдени и от изслушаната от
въззивния съд разширена СТЕ се установява, че наличните недостатъци на
изпълненото се изразяват в пукнатини по външната мазилка на източната и
западна фасада, петна по боядисването на фасадите, неравности по мазилката,
които са вследствие пропуски в технологията при изпълнение на външната
топлоизолация и конкретно неравна основа; неправилно разположение на
изолационните плочи около врати и прозорци, липса на допълнително
подсилване с диагонално залепени парчета стъклотекстилна армираща мрежа;
липса на ръбохранители по ръбове и около отвори; неравномерно нанесена
шпакловка по армираща мрежа; петна вследствие оцветяване на бяла мазилка;
петна, вследствие течове от покрива и неспазване на технологията за
полагане на грунда и декоративната мазилка по отношение на атмосферните
условия. Следва да се посочи, че в частта, в която първоначалната експертиза
е посочила като една от причините за констатираните недостатъци течове от
покрива е опровергана от неоспорената разширена експертиза, приета от
въззивния съд. Така според експертите инж. Т. М. и инж. Ст. Ж.
констатираните мрежовидни пукнатини и неравности по фасадите се дължат
на неспазване на технологията за полагане на топлоизолационната система по
фасадата на сградата и не съвпадат със следите от течовете от фугите на
покрива, като при разпита на вещите лица в проведеното открито съдебно
заседание е уточнено, че евентуално наличие на теч от покрива би нарушило
топлоизолацията, а такова нарушение не е открито.
Спорът между страните е концентриран досежно това налице ли са
недостатъци на изпълненото и в случай, че са налични такива, вследствие
изпълнението на ответника ли са настъпили. Тук ще се посочи, че
възражението на жалбоподателя за това, че извършената работа не е приета,
тъй като не е платена и затова за възложителя не е налице основание да търси
заплащане на разходите за поправка на некачествено изпълненото е
неоснователно. Приемането на изпълненото е удостоверено със съставения
двустранно подписан протокол от 23.11.2018г. за приемане на извършените
СМР, Акт обр. 19, платено е и дължимото възнаграждение, като в съставената
фактура от 26.11.2018г. е посочено, че същото е за етапно актуваните работи
по протокол, акт обр. 19 от 23.11.2018г., с което е изпълнено основното
задължение на възложителя, съгласно чл.264 ЗЗД. Възражението на
изпълнителя е обосновано с образуваното т.д. № 64/2019г. по описа на ОС Х.,
предмет на което обаче е претенция на изпълнителя за неплатено
възнаграждение за допълнително възложени СМР, извън тези, за които е
съставен протокол обр. акт 19 от 23.11.2018г. и които каза се са платени от
възложителя.
5
Следва да се има предвид, че недостатъците на изработеното са се
появили след приемането на работата, поради което и същите са скрити
недостатъци, съгласно чл. 264, ал.2, изр. 1 ЗЗД, за които изпълнителя е бил
уведомен с откриването им, като представител на същия е присъствал на
проведената на 16.04.2019г. среща, на която е съставена и Заповед № 1 от
16.04.2019г., в която е констатирано лошото в качествено отношение
изпълнение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че констатираните
недостатъци са причинени от течове от покрива, който е изпълнен от друг
изпълнител. От събраните пред въззивният съд гласни доказателства и
конкретно показанията на св. С.И., които съдът кредитира се установява
факта, че към края на м.11.2018г., след като приключили работата по направа
на топлоизолацията и когато били повикани от представител на възложителя
през м.01.2019г. констатирали, че няма поставени тенекии по бордовете на
покрива и оттам има течове. В този смисъл са и показанията на другия
разпитан свидетел Ф.М.. Тези установени факти обаче не могат да
опровергаят категоричния извод на приетата разширена СТЕ на в.л. инж. Т.
М. и инж. Ст. Ж., че констатираните недостатъци при изпълнението на
външната топлоизолация се дължат не на теч от покрива, а са следствие от
неспазване технологията за полагане на топлоизолационна система по
фасадата на сградата. Следва да се има предвид, че именно експертите са
тези, които разполагат с необходимите специални знания, които да им
позволят да обосноват налична причинна връзка между констатирания скрит
недостатък и престираното от изпълнителя, поради което и доколкото този
извод не е опроверган, въззивният съд го възприема изцяло.
Заключението е, че претенцията на ищеца е основателна, тъй като
появилите се недостатъци на изпълненото са след приемането им или скрити
по смисъла на чл. 264, ал.2, изр. 1 ЗЗД, за които възложителя е уведомил
изпълнителя веднага след отриването им, още през м.01.2019г. по данни от св.
И. и след отказа на изпълнителя да получи съставената Заповед № 1 от
16.04.2019г. за възложителя е възникнало правото да реализира възможността
по чл. 265, ал.1 пр.2 ЗЗД като предяви иск за заплащането на разходите,
необходими за поправката им.
Неоснователна е насрещната въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство, възложител по договора за изработка в
частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 22 787.86 лв. до 38 000 лв.,
6
тъй като в коментираната част решението е съобразено с данните от приетата
СТЕ, която в тази част е неоспорена от страните. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя по насрещната въззивна жалба, че при
определяне на разноските за поправка на некачествено изпълнените СМР
следва да се вземат предвид данните от изготвената оферта от „А.-с.“ ЕООД,
тъй като видно от разясненията дадени от в.л. инж. Т. М. последно
посочената оферта съответства частично, както по количества, така и по
единични цени и в този смисъл не е достатъчна точна и коректна. Следва да
се има предвид, че посочената от експерта стойност е определена по
количества, замерени на място и единични цени на строителни фирми в
района на гр. Х., което обосновава извод за нейната обоснованост и
доколкото същата не е опровергана, няма основание да не бъде зачетена.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и обжалвания негов съдебен акт като съобразен с
материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на спора и предвид неоснователността и на
двете жалби разноски на страните не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22005 от 19.01.2022 година, постановено
по т.д. № 92/2020 година по описа на Окръжен съд – К..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7