№ 4869
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110166455 по описа за 2022 година
Неприсъствено решение постановено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1
ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128,
чл.221, ал.1, и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец И. П.
И., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк. БЛ ВХ ЕТ със съдебен адрес гр.София, улИ В
БЛ ЕТ, чрез адвокат Р. С., срещу ответник Г.М.ООД, ЕИК //////, със седалище и адрес
гр.София, жк. ГГ И0-та №1, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1/ с правно основание чл.128 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 8381,56 лева/лв./ представляваща дължимо, но неплатено нетно трудово
възнаграждение/НТВ/ за периода от 1-ви юли, август, септември и до 31-ви октомври 2022
г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до
окончателното заплащане на сумата;
2/ с правно основание чл.221, ал.1 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 2430,29 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху сумата
от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата;
3/ с правно основание чл.224, ал.1 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 231,46 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за
2 дни неползван платен годишен отпуск през 2022г., ведно със законната лихва върху сумата
1
от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение/ТПО/ до
3.11.2022г., когато е издадена заповед №86/3.11.2022г. от ответника, за прекратяване на
ТПО по реда на чл.327, ал.1, т.2 КТ - без предизвестие от служителя поради забавено
изплащане на трудовото му възнаграждение от работодателя.
В ИМ се твърди, че трудово възнаграждение/ТВ/ на ищеца с допълнителното
споразумение от 1.4.2020г. и разпоредбата на т.1.2 от трудовия договор/ТД/ относно
допълнителното трудово възнаграждение и след начисляване на дължимите удръжки
съгласно КСО и ЗДДФЛ, нетното месечно трудово възнаграждение/НТВ/ на ищеца е
2095,39лв. Общата сума на неплатените нетни трудови възнаграждения възлиза на обща
сума от 8381,56 лв. за месеците юли, август, септември и октомври 2022г.
Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е определено
заплащане на обезщетение по реда на чл.221, ал.1 КТ дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал.1, т.2 КТ. С оглед на разпоредбата на т.1.2 от ТД брутното трудово
възнаграждение/БТВ/ възлиза на 2700,32 лв. С оглед на разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от
Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски, не се дължат осигурителни вноски върху обезщетенията по чл.221
КТ. Дължи се единствено данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%.
Следователно нетния размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ възлиза на 2430,29 лв.
Съгласно заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
определено заплащане на обезщетение по реда на чл.224, ал.1 КТ за 2 дни неползван платен
годишен отпуск през 2022 г. Последният календарен месец, в който ищеца е работил повече
от 10 дни, е месец октомври. Работните дни през този месец са 21. При БТВ от 2700,32 лв.
дължимото възнаграждение за един работен ден е 128,59 лв., а за 2 дни - 257,18 лв. С оглед
на разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се дължат осигурителни вноски
върху обезщетенията по чл.224 КТ. Дължи се единствено данък върху доходите на
физическите лица в размер на 10%. Следователно нетния размер на обезщетението по
чл.221, ал.1 КТ възлиза на 231,46 лв.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да присъди на ищеца
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в срока за отговор на искова молба/ОИМ/, не е представил такъв, няма
възражения по исковете, не прави доказателствени искания. Срокът за подаване на ОИМ е
изтекъл на 16.2.2023г.
С определение по чл.140 ГПК № 8139/01.03.2023г. за безспорно между страните е
прието всичко изложено в ИМ, защото ответника не е подал в законовия срок ОИМ по
чл.131 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адвоката си по
2
пълномощие, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като представя списък
по чл.80 ГПК/л.19/. Прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника по реда на чл.238, ал.1 ГПК. Моли да се присъдят разноски за адв.хонорар по
списък по чл.80 ГПК/л.19/.
Ответникът, редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не се
представлява, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.130-131 ГПК, не
взема становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис
от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка
за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода от спора следва се присъдят разноски в полза на ищеца. По делото е
представен д-р № 011479//24.11.2022г. с посочена сума 710лв. за юридически услуги, в която
е отбелязано плащане: в брой на 300лв. Липсват реални доказателства по делото за платен
адв.хонорар от 710лв., а само за 300лв. в брой, следователно съдът следва да присъди само
част от адв.хонорар на ищеца, за който има реално доказателства да е заплатен, т.е. само за
300лв.
Ищеца не е представил списък по чл.80 ГПК/л.19/ приет от съда.
Съдът следва по реда на чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати дължимата ДТ
по сметка на съда в размер на 482,47 лева за паричните искове съразмерно с уважената част
на исковете, от които 50 лева са за иска от 231,46лв. /т.е. за всеки иск 4% върху цената, но не
по-малко от 50,00 лева/, както и 5,00лв. за издаване на ИЛ в полза на СРС.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответник Г.М.ООД, ЕИК //////, със седалище и адрес гр.София, жк. ГГ И0-
та №1, да заплати на ищеца И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр.С БЛ ЕТ 2 АП,
СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1/ сумата от 8381,56 лева/лв./ представляваща дължимо, но неплатено нетно трудово
възнаграждение/НТВ/ за периода от 1-ви юли, август, септември и до 31-ви октомври 2022
г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД;
2/ сумата от 2430,29 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за
3
неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху сумата
от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД;
3/ сумата от 231,46 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за
2 дни неползван платен годишен отпуск през 2022г., ведно със законната лихва върху сумата
от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД;
4/ сумата от 300,00 лева/лв./ представляваща сторени разноски пред СРС в
производството за заплатен адв.хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответник Г.М.ООД, ЕИК //////, със седалище и адрес гр.София, жк.Гара
Искър,ул. 5010-та №1, да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса по всички
уважени искове в размер на 482,47 лева, както и 5,00лв. за издаване на ИЛ, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в
едномесечен срок от връчването да поиска от СГС отмяната му на основанията посочени
в чл.240 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника покана за доброволно плащане на сумата от 482,47
лева, в полза на СРС по реда на ДОПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4