Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 18.03.2019 г.
Административен съд -
Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова и в
присъствието на Росица Георгиева – прокурор в ОП – Кърджали като разгледа
докладваното от съдия Божкова административно дело № 15/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр.
с чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Д.К.М., подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Искът е предявен срещу Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас /ИАРА/,
с цена на иска, в размер на 674.43 лв., представляващи обезщетение
за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него
разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д.№249/2018 г. по
описа на Районен съд – Кърджали, съразмерно с отменената част от атакуваното НП.
В ИМ се посочва, че с Решението по посоченото дело е отменено
НП № 10002/09.02.2018 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол” –
Южна България – Пловдив, в частта, с която на Д.К.М. е наложено обезщетение за
причинени вреди на рибните ресурси, в общ размер на 5980 лв., като
незаконосъобразно. Съдебният акт на РС – Кърджали е оспорен пред АдмС – Кърджали, като с решението по делото е оставено в
сила обжалваното решение на РС – Кърджали в частта, с която е потвърдено процесното НП. Претендира деловодни разноски и по
настоящото дело. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не се явява и не
се представлява.
Ответникът по иска – ИАРА – гр.
Бургас, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали дава заключение, че исковата молба, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ,
е основателна и доказана, тъй като е осъществен фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното, иска да се
постанови решение, с което да се уважи предявения иск.
След обсъждане на събраните
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, а.н.д. № 249/2018 г. по описа на Районен съд - Кърджали, че с Решение № 317/25.06.2018
г. Районният съд е отменил НП, издадено
срещу ищеца, в частта, с която е наложено обезщетение за причинени вреди на
рибните ресурси, в общ размер на 5980 лв. Със същото решение РС е потвърдил
наказателното постановление, с което за нарушения на чл.50, ал.1, т.2 от ЗРА и
чл. 50, ал.3 от ЗРА, на основание чл.86 от същия закон, на Д.М. са наложени две
административни наказания от по 1 000 лв. и е постановено отнемане в полза
на държавата на предмета на нарушението: каракуда – 254 кг., бяла риба – 42
кг., шаран – 10 кг. Решението по това
дело, в частта, с която се потвърждава процесното НП,
е обжалвано пред АдмС – Кърджали, като с Решение №
158/13.11.2018 г. същото е оставено в сила.
В кориците на а.н.д.№249/2018 г. по
описа на Районен съд – Кърджали е приложен Договор за правна защита и
съдействие и подписано пълномощно. В този договор е записано, че е платено в
брой адвокатско възнаграждение, в размер на 900.00 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.),
като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът
– ИАРА – гр. Бургас.
Предявеният иск е частично
основателен. Както се установява от приетото като доказателство а.н.д. № 249/
2018 г. на РС – Кърджали с решението по това дело е било отменено НП, издадено
от началник-отдел „РК – Южна България“, Пловдив в частта, с която е постановено
ищецът в настоящия процес да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните
ресурси ( каракуда 254 кг.х20 лв. – 5080 лв.; бяла риба – 42 кг.х20 лв. – 840
лв.; шаран 10 кг.х6 лв. – 60 лв.), общо в размер на 5980 лв. Със същото решение
е потвърдено наказателното постановление, в частта с която на ищеца са наложени
две административни наказания „глоба“ от по 1000 лв., общо 2000 лв., както и е
постановено отнемане в полза на държавата на установената незаконно уловена
риба ( каракуда 254 кг., бяла риба – 42 кг., шаран 10 кг.). При преценка
основателността на исковата молба следва да се вземе предвид обстоятелството,
че НП е отменено в частта, с която е постановено заплащане обезщетение на
рибните ресурси в размер на 5980 лв., а е потвърдено в частта, с която е
наложена глоба в общ размер на 2000 лв., както и отнемане на описаните рибни
ресурси (риба), чиято стойност съвпада с размера на обезщетението на рибните
ресурси – 5980 лв. При тези доказателства по а.н.д. № 249/ 2018 г., исковата
молба следва да се уважи в частта до 385.53 лв., съобразно отменената част от
наказателното постановление, като се отхвърли в частта до предявения размер от
674.43 лв.
При преценка основателността на иска
съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен
като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати
ползи, които следва да се намират в причинно - следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху
ищеца.
Видно от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се приравнява на наказателно
постановление по отношение на правното му действие. Поради тази смислова и
функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика между двата акта,
за целите на настоящото производство съдът не намира причина на правните
субекти, санкциониран с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред предоставя
на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването на НП е резултат на
санкционна административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015
г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е
прието, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на
административни наказания за извършени административни нарушения, е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, АдмС – Кърджали взе
предвид, че в производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу ЕФ
и наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК,
когато ЕФ/ наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в
полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. В Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на
ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, а доколкото искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В
този смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при
отмяна на ЕФ/НП и защото същият, с това правно основание, се определя като
подсъден на настоящия съд като административен.
В настоящия случай е приложен ДПЗС по а.н.д.№249/2018
г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно с пълномощно към договора, което е
било основание за осъществяване на процесуално представителство и защита в
производството, образувано пред Районния съд Кърджали. В ДПЗС е записано, че е
заплатена в брой сумата от 900.00 лв. с ДДС, за един адвокат, осъществил
процесуално представителство и защита по повод оспорване на НП пред РС – Кърджали.
Този договор за правна защита и съдействие е доказателство за това, че разходът
е извършен от ищеца в настоящото производство и съответно това плащане, след
като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представлява имуществена вреда за него.
В правната теория и съдебната практика
се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната възможност от
увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга
причина. От това следва извода, че тези разноски съставляват претърпяна вреда
от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен
акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и
защитата, която се е наложила срещу него, именно поради незаконосъобразната
дейност на администрацията. Следва да се добави, също така, че обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на НП, не е задължителна, не
влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото наказателно постановление, а от друга страна, ангажирането
на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на
наказателно постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице
за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а
възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл.36 от
Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След
като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издаденото срещу
него НП и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да
уговори точно в договор, както и след като е платил реално дължимото уговорено
възнаграждение, то той е разходвал средствата именно, за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразно НП, като същевременно е изпълнил и
задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото НП е
необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по
дело, в което се оспорва това НП и без което условие защита е невъзможна,
най-малкото, защото би била с липсващ предмет.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият съдебен
състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали
вреда за него, ако не беше издадено процесното НП, частично
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения частично незаконосъобразен
акт – НП. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП,
с който е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният
е считал за незаконосъобразно наложено.
С оглед
на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е частично
основателен и следва да се уважи в частта от 385.53 лв. – направени разноски за
адвокатско възнаграждение по обжалването на НП пред РС – Кърджали, съразмерно с
отменената част от атакуваното НП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й заплащане.
Съобразно
уважената част от ИМ ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 10, ал.
2 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца деловодни разноски, в размер на 284.39 лв., от
които адвокатски хонорар в размер на 274.39 лв. и внесена държавна такса, в
размер на 10.00 лв.
Ето
защо и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
- град Бургас, да заплати на Д.К.М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 385.53 лв. ( триста осемдесет
и пет лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от частично отменено
по съдебен ред НП, № 10002/09.02.2018 г., издадено от Началник отдел „Рибарство
и контрол” – Южна България – Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума,
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Отхвърля исковата молба на Д.К.М. в частта над 385.53
лв. до предявения размер от 674. 43 лв.
Осъжда
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури -
град Бургас, да заплати на Д.К.М., с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер 284.39 лв. (двеста осемдесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направени разноски в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: