№ 538
гр. Пещера, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20255240100710 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от В. Р. В., с която е предявен срещу
„Фератум България“ ЕООД иск - за признаване за установено, че сключен между страните
договор за потребителски кредит (№ 1363134/02.07.2024г.) е нищожен.
Ищцата твърди, че е сключила с „Фератум България“ ЕООД договор за
потребителски кредит с № 1363134/02.07.2024г., по който е получила заемна сума от 1200
лв., чието връщане било обезпечено с Договор за поръчителство от същата дата, който пък
сключила с „Мултитюд Банк“. Поддържа се, че по договора за поръчителство ищцата дължи
възнаграждение на дружеството-гарант в размер на общо 1176 лв., разпределени към
вземанията по погасителния план към кредитния договор. Поддържа се, че договорът
потребителски кредит е нищожен, при съображения, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
- в него не е ясно разписана методиката и компонентите за формиране посочения само като
стойност годишен процент на разходите /ГПР/, и че при изчислението на този ГПР
неправилно не е включвано възнаграждението от 1176 лв. по договора за поръчителство,
което довело до заобикаляне забраната по чл. 19, ал.4 от ЗПК. Изтъква се, че непосочването
от страна на „Фератум България“ ЕООД на действителния ГПР по кредитния договор,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, и ал.2, т. 1 от
ЗЗП, на което може да се основе преценка за неравноправен характер на договрните клаузи
по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърдят се за нарушени и изискванията на чл. 11, ал.1,
т.9 и т. 20 от ЗПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит №
1363134/02.07.2024г. Претендират се деловодни разноски.
1
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „Фератум България“
ЕООД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Признава сключването на
твърдения от ищцата договор с описаните условия, като акцентирайки на разпоредба на чл.5
от самия договор - необосновано счита, че ищцата претендира само конкретната клауза (а не
целия договор) да е нищожна. Оспорва се като неоснователно твърдението, че
поръчителство от „Мултитюд Банк“ е задължително условие за сключване на договора.
Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че
„Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в
Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се
смята, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожност на Договора за
поръчителство срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разходът за поръчител
не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна
незадължителна услуга. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на претендираните права е по чл. 124 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и с
чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между страните е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1363134/02.07.2024г., по
който ищцата е получила сумата от 1200 лева, а този кредитен договор е обезпечен със
сключен между ищцата и „Мултитюд Банк“ договор за гаранция /поръчителство/,
възнаграждението по който не е включено при изчислението на ГПР по кредитната сделка.
Приложеният по делото за кредит с № 1363134/02.07.2024г.., е потребителски (чл. 9
ЗПК) – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Затова и договорът се подчинява на правилата на ЗПК
и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на
които съдът следи служебно.
Според съдържанието на договора – на ищцата е предоставен заем в размер на 1200
лв., при следните условия: срок за погасяване - 12 месеца, краен срок на договора -
01.08.2024 г., обща сума, която следва да бъде върната от заемателя: 1476 лева, лихва в
размер на 276 лева, лихвен процент: 23%, годишен процент на разходите: 49.11%. Съгласно
т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в
полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя,
2
нито от лицето, предоставило обезпечението.
Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с
поръчителство предоставено от MULTITUDE BANK P. L. C. - променено наименование на
Ferratum Bank, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ срещу уговорено (в т. 1.6 от този договор)
възнаграждение в размер на 1176 лв.
Eлектронната система на ответника „Фератум България“ ЕООД за кандидатстване за
отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи
поръчител (дружеството „Фератум Банк“) или физическо лице, което обаче следва да бъде
одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за
отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар.
проверка на "платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито
конкретните параметри на т. нар. „платежоспособност“. От изложеното следва, че избор на
т. нар. „гарант“ „Фератум Банк“ /Multitude Bank/ се извършва именно чрез платформата за
кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „Фератум България“ ЕООД.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и
публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се
установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "Фератум България"
ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице,
държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE
BANK P. L. C. / променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно се касае за
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
В решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г. на СЕС е изрично посочено, че: „Когато
потребителят е сключил едновременно със сключването на договор за кредит договор за
поръчителство с дъщерно дружество на кредитора или с избрано от последния лице, тъй
като сключването на втория договор е условие било за получаване на кредита, било за по-
бързо отпускане на предоставените средства, и разходите по поръчителството се
дължат едновременно с вноските по заема, фактът, че задълженията на поръчителя и на
главния длъжник са уредени в договор за поръчителство, отделен от договора за кредит,
не може да включи клаузите на договора за поръчителство в приложното поле на член 4,
параграф 2 от Директива 93/13, защото в противен случай защитата, от която трябва да
3
се ползва потребителят, който е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или
доставчика, би била изпразнена от съдържание.“… „Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“… „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“. Именно такъв се установява да е и настоящия случай.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая относима е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК,
която гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, което е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 23%,
както е записано в чл. 3 от договора за заем, а следва да е по-голямо число, ако в него
участва и вземането от 1176 лева, формално уговорено като възнаграждение/такса/ за
предоставяне на гаранция-поръчител. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва също да участва и сумата от
1176 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. С включването й размерът на ГПР, изчислен от вещото лице по назначената по делото
експертиза е възлиза на 375,75% - в пъти надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед гореизложеното – в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано - грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да се счита за недействителен – чл. 22 ЗПК. На
основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 1200 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
4
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените
клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все
пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г.,
Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación
Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника, следва
да бъдат съответно възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото.
Доколкото ищцата е освободена от такси и разноски - на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на съда.
Те се състоят в дължимата държавна такса и възнаграждението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК – цената на иска, при искове като
разглеждания, е равна на стойността на договора. В т. 20 на ТР № 6/2012 г. ОСГТК ВКС е
имал повод да посочи, че „стойността на договора” е паричната оценка на интереса от
изпълнението му, а в последваща практика на върховната инстанция (Определение № 60389
от 3.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 1912 от 8.07.2024
г. по ч. т. д. № 1076/2024 г., I т. о. на ВКС) се приема, че „…размерът на цената по иска за
съществуване на договор е стойността на договора, т. е. сбора на главницата и уговорената
лихва.“ Следователно цената на процесния иск е 1476 лева и дължимата върху нея държавна
такса по чл. 1 от ТДТКССГПК е 59,04 лв. Заплатеното за вещо лице възнаграждение е 250
лв. и така загубилият спора ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Пещера общо – 309,04 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Доколкото процесуалният представител на ищцата е поискал хонорарът му да бъде
определен от съда в размер на 528 лв. (с ДДС - съобразно Решение на СЕС от 23.10.2025г. по
дело C-744/23), и този размер е под предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от иначе
необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– настоящият състав намира, че такова възнаграждение следва да му се присъди, като
съответстващо на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост,
5
прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на
ЕС, а направеното от ответното дружество възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В. Р. В. с ЕГН ********** и
„Фератум България“ ЕООД с ЕИК ********* и ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на
сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит с №
1363134/02.07.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Фератум България“ ЕООД с ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера сумата от 309,04 лева (триста и
девет лева и четири стотинки) – деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., „Фератум България“ ЕООД с ЕИК
*********, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. с ЕИК ********* сумата от
528 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6