№ 709
гр. Казанлък, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510102081 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК, вр.с чл. 92 от ЗЗД. вр.с чл.79 ЗЗД вр с чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, чрез
пълномощник адвокат Л. Р., САК, съдебен адрес: ****, против Т. А. 33 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
М.П.Г..
Предявен е установителен иск за вземане, представляващо стойността на
услуга с пр. осн. 422 ГПК във връзка с договорните отношения между
страните. Ищецът „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен
директор и М.М.- Изпълнителен директор, чрез пълномощник адвокат Л. Р.,
САК, съдебен адрес: **** моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Т. А. 33 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
М.П.Г., че дължи на „А1 България” ЕАД, сумата 4195,64 лв., от които 874,79
лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; 3101,00 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор № ****, партида **********, ID на договор **** от
09.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 219,85 лв. – мораторна лихва върху
1
посочените вземания за периода 20.04.2023 г до 05.03.2024 г.
Моли съда да осъди ответника за направените в настоящото
производство разноски.
Твърди, че Т. А. 33 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.П.Г. е сключило с „А1 България” ЕАД
(предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент ****, партида ****, ID на
договор **** от 09.12.2022. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част
от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. По договора за процесния период 16.02.2023-
15.08.2023 била предоставена услуга за номер ****, активирана с Приложение
№ 1 от 07.12.2022 за срок от две години с план Al VIP М клас със стандартна
месечна такса 206.60 лв. без ДДС и промоционална такса 125.51 лв. без ДДС.
В раздел отговорност на Приложение № 1 била уговорена неустоечна
клауза- т. 5.3.1 „В случай че абонатът наруши задълженията си произтичащи
от това приложение и приложение № 1, договора или общите условия, в това
число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане срока на
ползване “.
От март 2023 месечните такси до 25 лв. били актуализирани със
средногодишния индекс на потребителските цени за 2022г с 15.3 %, а таксите
над 25 лв. - с 2 лв.
По договора били издадени и дължими следните фактури на обща
стойност 874.79 лв.:
ФактураДатападежПериод на фактуриранеСтойност
46488092420.03.202319.04.202316.02.2023- 15.03.2023150,61
46681392527.04.202327.05.202316.03.2023- 15.04.2023156,50
46787856119.05.202318.06.202316.04.2023- 15.05.2023153,01
46936288819.06.202319.07.202316.05.2023- 15.06.2023182,69
47084685619.07.202318.08.202316.06.2023- 15.07.2023153,01
47233175321.08.202320.09.202316.07.2023- 15.08.202378,97
Договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано
от 01.09.2023 поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане
на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и абонатите и крайните
2
ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България” ЕАД
и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България”
ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез
обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни,
съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При
прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от
услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била
определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
За неустойката били издадени сметки на обща стойност 3101.00 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор ****, партида ****, ID на договор ****
от 09.12.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, която сума включвала:
-3099.00 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора и
неспазен срок поради виновно неизпълнение на задълженията на абоната за
заплащане на дължимите месечни такси, формирана от 15 месечни такси по
206.60 лв. за номер **** за периода 01.09.2023 - датата на предсрочно
прекратяване на договора по т. 54.12 от ОУ до 07.12.2024- уговорената дата на
ползване на услугата- за оставащите 15 месеца от срока.; и 2 лв.- Обезщетение
за обработка на просрочени задължения. Обезщетението за обработка на
просрочени задължения се претендирало на основание т. 27.1. от Общи
условия за взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1
България” ЕАД.
Последното изменение на текста на т.27.1. от ОУ на оператора било
съобразено с решение № 276 от 19.07.2018г. на КРС и разпоредбата била
одобрена от КРС. В допълнение на 16.05.2019г. било постигнато
Споразумение с КРС и размерът на обезщетението от 2 лв. за обработка на
просрочени задължения бил добавен и в самият текст на т. 2 7.1. от ОУ- 2 7.1.
(Изм. - е сила от 30.03.2012 г.; Изм. и доп. - в сила от 15.08.2019 г. във връзка с
Решение № 2 76 от 19.07.2018 г. на КРС и подписано Споразумение от
16.05.2019 г. между КРС и А1) В случай на частично или цялостно
неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен
документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законовата лихва за
забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите
от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано
от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за
обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по
3
администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени
плащания. Обезщетението в размер на 2.00 лв. без ДДС се формира на база
разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на
системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се
начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите
условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
14 съответното задължение. Подробна информация за това обезщетение е
публикувана в Ценоразписа на А1 на интернет страницата на дружеството -
www.al.bg.
Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът
дължал лихва в размер на 219.85 лв., изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 60.42 лв. -
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
20.04.2023- 05.03.2024 и 159.43 лв.- мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 20.04.2023-05.03.2024.
От изложените обстоятелства произтичало вземането по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
**** по описа на Районен съд- гр. Казанлък, 1 състав.
Длъжникът подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение
на основание чл. 414 от ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр с чл. 422 от ГПК за
“А1 България” ЕАД се породил правен интерес от предявяване на настоящия
иск за установяване на вземането.
Ищцовата страна моли й бъдат присъдени и направените съдебно- деловодни
разноски по настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. На същия редовно е връчено съобщението при условията на чл. 44,
ал. 1, изр. последно от ГПК – при отказ.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител, но с писмено становище поддържа изложеното в
исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание ответникът изразява становище
че желае доброволно уреждане на спора, но в последващите съдебни
заседание не е постигната спогодба и ответникът не се явява и не взема
становище по претендираните от ищеца вземания.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д №**** г. по описа на Районен съд - Казанлък се
установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена
4
Заповед №**** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника „Т.А.**” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.П.Г. за сумите: 874,79 лв. (осемстотин
седемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) – месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ****, партида
****, ID на договор **** от 09.12.2022 за периода от 16.02.2023 г. - 15.08.2023
г., ведно със законна лихва за забава, считано от 06.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; 3099,00 лева – неустойка за
неизпълнение на договор ****, партида ****, ID на договор **** от
09.12.2022 г.; 60,42 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси
и потребление за периода от 20.04.2023 г. – до 05.03.2024 г., датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението; 578,58 лева – разноски по
делото, от които 68,58 лв. държавна такса и 510,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
възражение от длъжника. В изпълнение на указанията на съда на съда по чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил
против длъжника установителни искове.
Ответникът „Т.А.**” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.П.Г. е сключил с „А1 България” ЕАД
(предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) Договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент ****, партида ****, ID на
договор **** от 09.12.2022.
По делото ответникът не ангажира доказателства, че точно е изпълнил
задълженията си по договорите.
Видно от приетата по делото съдебнотехническа експертиза в системата
на ищеца е въведен процесния договор за мобилни услуги, като е създаден
клиент с №**** към който е отнесен ID на договор **** от 09.12.2022.
Описаните в исковата молба услуги се отнасят за ответника по настоящото
производство. Експертът е установил, че ползването на предоставените
мобилни услуги е временно преустановявано поради неплащане на
дължимите такси. Окончателно услугите са преустановено на 01.09.2023 г.
поради неплащане. Съгласно справките в компютърната система на ищеца
клиентът е бил уведомен за ограничаването и спирането на услугите. Вещото
лице посочва, че при плащане ограничените услуги се възстановяват
автоматично в пълен обем. Подробно е описан софтуерът, използван от ищеца
и начинът на отчитане на потреблението. Установява се че при отчитането
няма човешка намеса и се извършва автоматично, като служителите на
централата на оператора имат само контролни функции, без да могат реални
да променят отчитането на потреблението и остойностяването на услугите.
Видно от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза
счетоводството на ищеца е водено редовно и при прилагане на
международните счетоводни стандарти. Коректно са осчетоводени издадените
5
фактури и са отразени натрупаните задължения по тях. Липсва информация от
ответника, като такава не е предоставена на вещото лице, нито по делото. От
справките в Търговския регистър към АВ вещото лице е установило, че
дружеството няма реализирани обороти от 2018 г., а през 2020г. е подадена
декларация, че дружеството не е осъществявало дейност през 2019 г.
Ответникът не е регистриран по ДДС, поради което вещото лице посочва, че
за него не е възникнало право на ползване на данъчен кредит. В табличен вид
е експертът потвърждава размера на претендираните от ищеца суми в
настоящото производство и изчислява размера на претендираната мораторна
лихва.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му.
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил
да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е
предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като
за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на
ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства – 1 бр.
договор за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния
оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които „А1 България” ЕАД се е задължило да предостави на
ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за мобилни номера. Тук се
включва задължението за абонаментна такса и задължението за заплащане на
предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този
аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.
Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. Освен това се начислява и месечна цена за
ползвани услуги, на допълнителни или на други услуги. След сключването на
договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не,
но при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
6
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че ищецът е изпълнил
задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответника
достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2024 г., всички такси за
предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги са били падежирали.
С оглед изложеното съдът намира, че за настъпване на изискуемостта им не е
било нужно същите да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми.
Ответникът като клиент на оператора не е доказал, че е изпълнил
задължението си да заплати стойността на предоставените му услуги, които
съгласно ангажираните от ищеца фактури възлиза на сумата в общ размер на
874,79 лв. задължение за предходен период, ведно със законна лихва от
06.03.2024 г. до изплащане на вземането.
В случая съдът намира за нужно да отбележи, че ответник по делото е
юридическо лице, т. е. ответникът не е ФЛ потребител и съдът не следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора с мобилния
оператор. Освен това ответникът се е явил в първото по делото съдебно
заседание като е заявил, че желае доброволно уреждане на спора, до което не е
стигнало в производството. Не са налице оспорвания от негова страна относно
размера или основанието на претендираните от ищеца суми. Не е подаден
отговор на исковата молба.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съдът намира
следното:
По изложените по-горе съображения съдът намира, че при прекратяване
на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок. Уговорената неустойка обезпечава
възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до
предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор
да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора.
В случая тези неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната
неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от
три стандартни месечни такси. Неустойката притежава присъщите на
неустойката функции, като начина по който е уговорена, представлява
санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и
същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите договорни
задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите нрави и
7
съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка, което съдът би
следвало да съобрази при положение, че ответникът е потребител, какъвто в
настоящия случай не е.
Доколкото ответникът като юридическо лице не е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, не се ползва от закрилата по ЗЗП. Съгласно
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Клаузата за неустойка има обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. От писмените доказателства и заключенията по
съдебната икономическа и съдебната компютърно-техническа експертизи, се
изясни, че е имало забавени плащания в процесния период и деактивирането
на процесиите мобилни услуги по договора е извършено автоматично, като
начисляването на потреблението и остойностяването на услугите не може да
бъде манипулирано, той като се извършва без участието на служители на
ищеца единственото от въведеният от него билинг софтуер.
По изложените съображения ответникът дължи заплащането на
претенидираната от ищеца неустойка по Договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от
09.12.2022 в размер на 3099,00.
По същите съображения съдът намира за основателно заплащането на
сумата в размер на 60,42 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочените вземания за месечни такси и потребление за периода 20.04.2023 г
до 05.03.2024 г.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК се явява основателна.
В исковото производство ищецът е претендирал, че е направил следните
разноски: 99,25 лв. за държавна такса, 454,65 лв. за съдебносчетоводна
експертиза, 450,00 лв. за съдебнотехническа експертиза, 510,00 лв. за
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
05.03.2024 г. В заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК е
претендирал, че е направил разноски в размер на 578,58 лв., от които 68,58 лв.
за държавна такса и 510,00 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 05.03.2024 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото
исковото производство в размер на 1513,90 лв., а в заповедното производство
по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-Казанлък – 578,58 лв.
8
Ответникът не е претендирал заплащането на разноски в настоящото
производство.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Т.А.**” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
М.П.Г., че съществува вземане на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А.В.Д. - Главен
изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 874,79 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент
****, партида ****, ID на договор **** от 09.12.2022, ведно със законна лихва
от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата в общ размер на 3099,00 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор № ****, партида **********, ID на договор **** от
09.12.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер на 60,42 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочените вземания за месечни
такси и потребление за периода 20.04.2023 г. до 05.03.2024 г., за установяване
съществуването на които вземания е издадена Заповед № **** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д
№ **** г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА „Т. А. 33” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.П.Г., да заплати на „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. -
Изпълнителен директор, сумата 578,58 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 1513,90 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д №**** г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9