О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 172
гр. Габрово, 21.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари .............. през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…......... и в присъствието на прокурора
....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№295 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Съдебното
производство е по реда на чл. 248 от ГПК,
вр. чл. 144 АПК.
Производството е образувано по молба, подадена
от Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с искане за присъждане на разноски
за възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство по
посоченото по- горе дело пред касационната съдебна инстанция, и след влизането
в сила на този акт, да бъде издаден в негова полза Изпълнителен лист.
Искането е
направено, като молителят се позовава на чл. 189 от НПК
и чл. 81, във връзка с чл. 78, ал.7 от ГПК,
вр. чл. 27а
от Закона за правната помощ /ЗПП/.
В срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не е представила отговор по връчената й
Молба за разноски от НБПП, като оспорва същата.
По иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
предявен от С.В.Б. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
за заплащане на обезщетене за претърпени от С.Б. неимуществени вреди. По делото
е постановено Решение №41/23.04.2021г., с което е отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан. С Решение №131/29.10.2021г. по КАД№136/2021г. на ГАС
/касационен състав/, което е окончателно е оставено в сила Решение
№41/23.04.2021г. по АД№295/2020г. на ГАС.
Посочените в
Молбата от НБПП разпоредби според настоящия състав на съда са неприложими в
настоящото дело.
Материалноправната
разпоредба на чл. 27а
от ЗПП (ДВ, бр. 28 от 19.03.2013г.) предвижда, че лицата,
на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски само в определени със закон случаи. В разглеждания случай
не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от
държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до
правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Правната помощ е предоставена на основание чл. 26, ал.1 от ЗПП по преценка на
първоинстанционния административен съд.
Съгласно правилото на
чл. 94 от ГПК, приложимо в съдебно-административното
производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, адвокатската защита
с характер на правна помощ е безплатна. Заплащане на определеното
възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на
чл. 97, ал.1 от ГПК, когато съдът е
лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не
са съществували изобщо или отчасти. Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, и в частност на чл.
189, не намират субсидиарно приложение в съдебноадминистративните производства.
Неотносима е разпоредбата
на чл. 78, ал.7, изр.1 от ГПК, която урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило
правна помощ, бъде уважена.
Нито чл. 78, ал. 7, изр. второ от ГПК нито чл. 25, ал.1 от ЗПП допускат осъждане на
жалбоподателя за разноски, представляващи възнаграждението на адвоката, платено
от НБПП. И двете разпоредби идентично предвиждат при осъждане на лицето или
присъда да заплати в полза на НБПП платеното възнаграждение на адвоката по
предоставената правна помощ.
Осъдителен диспозитив
на съдебното решение е предвидено като правна възможност по граждански дела и
административни дела, но такъв не е процесният случай. В случая съдът е
отхвърлил Исковата молба срещу
административния орган. Със съдебното Решение не е постановен осъдителен диспозитив по предмета на правния
спор, такъв като правна възможност не е предвиден в хипотезата по чл. 172 АПК, относима за
правомощията на съда какво да постанови с решението си в производство по
оспорване на индивидуални административни актове.
Предвид забраната по чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, не е допустимо разширително тълкуване на чл. 78, ал.7, изр. второ ГПК или чл. 25, ал.1 от ЗПП или прилагане на
предвиденото в същите разпоредби по аналогия в казуса по делото. В случай, че
законодателят е имал предвид осъждане на лицето за разноски и при обжалване
пред съда на административни актове, е следвало да го предвиди изрично. Съдът
следователно няма основание да се произнесе по присъждане на разноски в полза
на НБПП и в тежест на ищеца.
Водим от горното и на
основание чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на
Национално бюро за правна помощ, съдът да присъди разноски за възнаграждение на
адвоката, предоставил правна помощ по посоченото дело АД№295/2020г. на ГАС,
потвърдено със съдебня акт по КАД№136/2021г. на АС Габрово.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :