Решение по дело №476/2012 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 270
Дата: 7 декември 2012 г. (в сила от 29 януари 2013 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20124440100476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2012 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 270

 

гр.Червен бряг 07.12.2012 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 476 по описа за 2012 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.415  от ГПК

 

Постъпила е искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, Сграда 14, с ЕИК ********* представлявано от Луик Льо Пишу – Изпълнителен директор, чрез пълномощник Д.И.В. - юрисконсулт за установяване на вземане по издадената заповед за изпълнение срещу А.Д.К., с ЕГН ********** ***– длъжник по ЧГр.д.№ 333 по описа на съда за 2012 г. Претендират се и разноски за настоящето производство. Твърди се, че настоящето производство е образувано по повод на подадено от ответника в законоустановения срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГр.д.№ 333 по описа на съда за 2012 г. В исковата молба се Твърди още, че ищецът на 26.11.2008 г. с Договор за потребителски заем PLUS01301095 е отпуснал кредит на ответника А.Д.К. за сумата от 5 514,55 лв. На основание чл.3 от договора ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изплатило сумата изцяло. Твърди се още, че от 26.11.2008 г. – датата на сключване на Договора, на основание чл. 3 от него за ответника възниква задължението да погасява заема на 41 месечни вноски, всяка от по 193,50 лв. Твърди се още, че на 09.07.2010 г. А.Д.К. е преустановил плащането на вноските по кредита и продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Твърди се още, че съгласно чл.5, изр. 2 от Договора при просрочване на две или повече месечни вноски целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и по този начин за ответника възниква задължението да погаси остатъка от заема в размер на: главница от 3 564,85 лв. (три хиляди петстотин шестдесет и четири  лв. и 85 ст.), договорна надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема в размер на 851,20 лв. (осемстотин петдесет и един лв. и 20 ст.), мораторна лихва  за забава за периода от 10.08.2010 г. до 02.05.2012 г. в размер на 579,04 лв. (петстотин седемдесет и девет лв. и 04 ст.), законната лихва от 14.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 199,90 лв. (сто деветдесет и девет лв. и 90 ст. ) разноски направени в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор.

ИЩЕЦА – “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, редовно призован не се явява. В писмено становище процесуалният представител юрисконсулт Д.И.В. поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован се явява лично. Оспорва вземането изцяло, като го намира за неоснователно. Позовава се на чл.5 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като изказва съображения, че сключения между страните Договор за потребителски заем PLUS01301095/26.11.2008 г. нарушава императивни норми на българското и европейското право, които го правят нищожен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От приложеният като доказателство по делото Договор за потребителски заем PLUS01301095 от 26.11.2008 г. и приложеното ЧГр.д.№ 333 по описа на съда за 2012 г., се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Обективно са съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът, чрез процесуалния си представител юк. Д. В. твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски заем PLUS01301095 по силата на който е предоставил на ответника сума в размер на 5 514,55 лв., който от своя страна е следвало да заплаща на 41 броя месечни вноски, всяка от които по 193,50 лв. Последниа от 09.07.2010 г. е преустановил плащане, като към тази дата са погасени само 18 месечни вноски. Поради закъсняло плащане последния дължи и обезщетение за забава, за времето от 10.08.2010 г. до 02.05.2012 г. в размер на 579,04 лева.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото са приети и приложени като доказателства – Договор за потребителски заем Договор за потребителски заем PLUS01301095 от 26.11.2008 г., пълномощно, документ за довнесена държавна такса и е приложено ЧГр.д.№ 333 по описа на съда за 2012 г.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, чрез процесуалният си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№ 333 по описа на съда за 2012 г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответника е подал такова. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставило сума за потребителски заем на ответника. В тежест на последния е било да установи, че е изпълнявал стриктно задълженията си по договора. Ответника не е сторил това и след неплащането на две погасителни месечни вноски кредита е станал предсрочно изискуем, поради което следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер. Ответника дължи на ищеца и обезщетение за забава за периода от 10.08.2010 г. до 02.05.2012 г. в размер на 579,04 лева, както и разноските направени в заповедното производство в размер на: 199,90 лв. (сто деветдесет и девет лв. и 90 ст.). По отношение направеното в о.с.з. възражение за нищожност на договора, поради наличието на неравноправните клаузи в потребителските договори, арг. от чл.5 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 05.04.1993 г. съдът следва да внесе следните разяснения: Член 5 на посочената Директива гласи, че „При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл.”. Основната разпоредба, на която ответника обосноовава своята теза се съдържа в член 3 и гласи, че „В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.” – т.е. посочената Директива касае защита на потребител от съществуването на обвързваща го клауза намираща се в Общите условия към договорите, които са част от индивидуалните договори и водят до неблагоприятни за него последици. В настоящия случай претендираното от ищеца вземане се основава единствено на Договор за потребителски заем PLUS01301095 от 26.11.2008 г. Същия е валиден и действителен и поради такъв следва да породи целените с него последици. Ответника е усвоил предоставената му сума, но е преустановил плащането по кредита, което го прави неизправна страна с всички произтичащи от това законни последици, а именно – предсрочна изискуемост на кредита и заплащане на обезщетение за забава.   

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящето дело разноски в размер на 99 лв. /деветдесет и девет лв./ доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 (сто) лева.

            Мотивиран от гореизложените съображения  съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Д.К., с ЕГН ********** ***, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 14, представлявано от Лук Льо Пишу – Изпълнителен директор, по Договор за потребителски заем PLUS01301095 от 26.11.2008 г. в размер на: главница от 3 564,85 лв. (три хиляди петстотин шестдесет и четири  лв. и 85 ст.), договорна надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема в размер на 851,20 лв. (осемстотин петдесет и един лв. и 20 ст.), мораторна лихва  за забава за периода от 10.08.2010 г. до 02.05.2012 г. в размер на 579,04 лв. (петстотин седемдесет и девет лв. и 04 ст.), законната лихва от 14.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 199,90 лв. (сто деветдесет и девет лв. и 90 ст. ) разноски направени в заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение № 694/15.05.2012 г. по ЧГр.д. № 333 по описа на с.с. за 2012 г. СЪЩЕСТВУВА.  

ОСЪЖДА А.Д.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, с ЕИК ********* представлявано от Луик Льо Пишу – Изпълнителен директор направените съдебни разноски в настоящето производство в размер на 99 лв. /деветдесет и девет лв./ доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: