Р
Е Ш Е Н И Е
№
696/28.10.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 924 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба на С.И.Г.,
чрез валидно упълномощен процесуален представител – адвокат В.П., против Областна дирекция на МВР
Пазарджик, представлявано от директор. Искането е да бъде осъдена ОДМВР
Пазарджик да заплати 400 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди
– платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД № 1946/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отменено като
незаконосъобразно фиш № 0371099/20.10.2018г, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до нейното окончателно изплащане, като се претендира и присъждане на съдебните разноски,
направени за настоящото производство. В исковата молба се сочи, че електронният
фиш, с който на ищеца е наложена глоба,
е отменено с решение по НАХД № 1946 по
описа за 2018 година на РС Пазарджик. В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адвокат П., който поддържа изцяло иска.
Ответната страна – Областна
дирекция на министрество на вътрешните работи Пазарджик, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - юрисконсулт П., оспорва иска по размер и
основание, като се излагат възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пазарджик дава заключение, че е осъществен фактическият състав по
чл. 1 от ЗОДОВ.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна: Електронен фиш серия Н №
0371099/20.10.2018г. на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик, с което на ищеца С.И.Г. е наложена глоба в размер 50 лева, е отменен
с влязло в сила Решение № 199 от 03.04.2019 година на Районен съд - Пазарджик,
постановено по НАХД № 1946 по описа за 2018година /делото е приложено към
настоящото/. В производството по НАХД № 1946/2018 година на Районен съд - Пазарджик
ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения
договор за правна защита и съдействие на лист 6 от НАХД № 1946/2018 на РС - Пазарджик
се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/
лева, като в договора е записано, че договорената сума е получена и платена в
брой.
Предявеният иск е с правно
основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Искът е предявен пред компетентен съд,
предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. Нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
приравнява правните последици на фиша с тези на наказателно постановление.
Искът се явява допустим, като
предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто
незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото
производство вреди /арг. от чл.
205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при
или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата
на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата -
да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
В процесния случай е безспорно
доказано, че Електронен фиш серия Н № 0371099/20.10.2018г. на мл.
автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, е отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 199 от 03.04.2019 година на Районен
съд - Пазарджик, постановено по НАХД № 1946 по описа за 2018 година. Относно
факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на
възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на
наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представения в
оригинал по НАХД № 1946/2018 на Районен съд Пазарджик договор за правна защита
и съдействие, е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 400 лева.
Предвид факта, че в договора за правна защита и съдействие е посочено, че
уговореното възнаграждение е платено в брой, може да се приеме, че вписаното в
договора има характер на разписка. По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че е доказано настъпването на вреда в посочения в исковата молба
размер, както и е налице причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт
и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението на адвоката по делото на РС Пазаджик. Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно тези правила договореното
минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лв. следва да е не по
малко от 300 лв. Договореното от страните възнаграждение по договора за
процесуално представителство по АНД № 1946/2018г. на РС Пазарджик е близо до
минималния размер, което не го прави прекомерно.
Поради доказаност на основната
претенция доказана се явява и акцесорната такава за присъждане на законната
лихва. Ищецът прави искане и за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Задължението по чл.
86 от ЗЗД, във връзка с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на
главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Предвид това,
направеното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва се явява
основателно.
Предвид основателността на исковата
претенция, подлежат на присъждане и направените от ищцовата страна разноски в
настоящото производство. С оглед на горното ответникът ще следва да заплати на С.И.Г.
разноски по делото общо в размер на 310 лева, от които: 10 лв. за внесена от
ищеца държавна такса и 300 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019г. (л.11 от делото).
Водим от горното, Административен съд
- Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, да заплати на С.И.Г., с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по АНД
№ 1946/2018 год. по описа на Районен съд - Пазарджик, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, да заплати на С.И.Г., с ЕГН **********, направените по
настоящото дело разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:/п/