Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.08.2025г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Маргарита Д., като разгледа
докладваното от съдия Магделинова гр. дело №145/2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК М.Г.Г. срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК: *********, за
установяване по
отношение на ответника, че договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорка
ипотека върху недвижим имот №57, том И, per, №2235, дело №238 от 2008г. е погасена, тъй като
задължението по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33113
е погасено, както и
искане на основание чл.179, ал.1 от ЗЗД да бъде заличена ипотеката по нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №57, том II, per. №2235, дело №238 от 2008г. на Нотариус С.Т., per.
№ 065, с район на действие -
СРС, вписана в Служба по вписванията- гр. София с вх. per. № 13750 от 07.03.2008 год., акт 44, том XII, дело
8713/2008 год.
В исковата молба са изложени съображения за сключен между страните договор за кредит за
покупко-продажба на недвижим имот HL 33113 между банката като кредитодател и ищцата, Г.А.Т.и К.Г.Т.като
кредитополучатели, по силата на който получили кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 600 евро.
Погасяването на кредита следвало да стане на 420 равни месечни вноски, дължими
до 13-то число на всеки месец. За обезпечаване вземането на банката, ищцата
ипотекирала следния свой недвижим имот: Апартамент №21, находящ се в гр. София,
СО-район „Подуяне“, ж,к. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, в жилищна
сграда-блок №21, стар блок №21 „А“-П, вход А, на IV етаж, със застроена площ от
55,08 кв.м., за което е сключен договор оформен в нотариален акт №57, том II, peг. №2235, дело №238 от
2008г.
Само няколко месеца след
усвояване на кредита месечната вноска бе променена едностранно от банката. Поради едностранното увеличение на вноската
от страна на банката, което се дължи на неравноправни, въз основа на което
нищожни клаузи в договора за кредит, надплатила на банката суми, поради което
на 03.04.2012г. по нейна искова молба е образувано гр.дело №16349/2012г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 47-ми състав. С влязло в
сила съдебно решение от 30.01.2015г. по гр. дело № 16349/2012г. по описа на
СРС, ГО, 47-ми с-в, съдебно решение от 19.05.2016г. по в.гр.дело №6127/2015г.
по описа на СГС, ГО, II-E въззивен състав и съдебно
решение от 29.03.2019г. по гр.дело № 2520/2016г. по описа на ВКС, Първо
търговско отделение е установено, че липсва основание за промяна на месечната
анюитетна вноска и същите следва да бъдат погасявани във валута - евро. Със сила на пресъдено е прогласена
нищожността на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.З, чл. 12, ал. 1 и чл.22 от
договора за кредит.
Отправила многократни покани
до банката да актуализира дълга по кредита съгласно установеното с посочените съдебни
решения. На 12.09.2019г. извършила пълно
предсрочно погасяване на кредита, отпуснат с Договор за кредит за
покупко-продажба на недвижим имот HL 33113 с вносна бележка от
12.09.2019г., като заплатила дължимата сума съобразно експертиза на лицензирано вещо лице, според
която, главницата която дължала към датата на предсрочното погасяване -
12.09.2019г. била 77 047,45 лева или 39 393,73 евро. В швейцарски франкове по
курс на „Ю.Б.“ АД за 1.09.2019г. сумата се равнява на 42 490,18 швейцарски
франка. По банкова сметка ***: ***, обслужваща кредита превела
сумата от 68 370 лева, ведно със сумата, налична по сметката, погасила изцяло,
пълно и предсрочно задължението по кредита. С Уведомление с вх.№9300/622 от
16.09.2019г. уведомила ответника за извършеното пълно предсрочно задължението
по договора за кредит. Изрично поискала да й бъдат представени документи, от
които да е видно, че кредитът е погасен и няма задължения към банката, както и
документ за заличаването на учредената в полза на ответника ипотека съгласно
Нотариален акт №57, том II, per. №2235, дело №238 от 2008г. Въпреки
извършеното пълно предсрочно погасяване на кредита, ответникът не е заличил
ипотеката в Служба по вписванията — гр. София към датата на исковата молба.
Ответникът Ю.Б.“ АД в писмения
си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва, че между „Ю.Б.“
АД, от една страна, и М.Г. Т.(сега Г.), ЕГН **********, Г.А.Т., ЕГН **********,
К.Г.Т., ЕГН **********, от друга страна, е сключен договор за кредит HL33113/13.03.2008 г., както и че вземането по кредита е
обезпечено с ипотека. Не оспорва, че
между страните по договора е воден съдебен спор във връзка с кредита (гр. дело
№ 16349/2012 г„ СРС, 47 състав; възз. гр. дело № 6127/15 г., СГС, II-е с-в; касационно т. дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК,
II ТО). Оспорва твърдението, че размерът на главницата по кредита към 12.09.2019г.
е 42 490.18 швейцарски франка. Оспорва твърдението, че за определяне размера на
дълга е извършена частна експертиза, която не е представена по делото и не е изяснено
по какъв алгоритъм и на каква база са направени сметките от вещото лице.
Твърди, че задължението за главница по кредита към 12.09.2019г. е било
по-висока сума от 83 145,26 швейцарски франка, и то след прилагане на всички
последици от предходното съдебно решение. Оспорва погасените от ищцата суми да са достатъчни да покрият
задълженията по кредита към банката. Счита, че ипотечното право не е погасено,
а предявените искове са изцяло неоснователни. Твърди, че при пълно съобразяване на последиците от
предходния съдебен спор, по кредита в момента продължава да има непогасени
суми, които са в просрочие. Твърди, че кредитът в момента не се обслужва и
просрочието е над 480 дни. Поради допуснатите просрочия е стартирана процедура
по предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните
не е спорно сключването между „Ю.Б.“ АД, от една страна, и М.Г. Т.(сега Г.),
ЕГН **********, Г.А.Т., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН **********, от друга
страна, на договор за кредит HL33113/13.03.2008 г., както и че
вземането по кредита е обезпечено с ипотека, обективирана в нотариален акт за
учредяване на договорка ипотека върху недвижим имот №57, том II, peг. №2235, дело №238 от 2008г.
Не е спорно, че са постановени влезли в сила решения от 30.01.2015г.
по гр. дело № 16349/2012г. по описа на СРС, ГО, 47-ми с-в, съдебно решение от
19.05.2016г., постановено по гр.дело №6127/2015г. по описа на СГС, ГО, II-E въззивен състав и съдебно решение от 29.03.2019г. по
гр.дело № 2520/2016г. по описа на ВКС, Първо търговско отделение.
Не е спорно,
че на
12.09.2019г. ищцата платила за
погасяване на кредита, отпуснат с Договор за кредит за покупко-продажба на
недвижим имот HL 33113, с вносна бележка от 12.09.2019г., сумата
от 77 047,45 лева или 39 393,73 евро.
Между
страните е налице спор относно това,
дали с плащане на посочената сума е погасено задължението по договора за кредит,
във връзка с което следва да се вземе предвид следното:
От съдържанието на влязлото в сила решение от 29.03.2019г. по гр.дело № 2520/2016г. по описа на ВКС, Първо
търговско отделение, е прогласена за нищожна клаузата на чл. 22 от процесния договор за потребителски
кредит, според която „Кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл.20 от договора може да има последица, включително в
случаите по чл.6, ал.2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди /включителнои пропуснати ползи/
произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви , приложими по превалутирания кредит“.
Съдът приема,
че е налице сила на присъдено нещо по отношение
на обстоятелствoто, че посочената клауза е неравноправна и
нищожна, предвид т.2 от ТР3/2016г. на
ОСГТК на ВКС в която е прието, че „Решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право“.
Относно
последиците от посочената неравноправност на клаузата на чл. 22 от договора за кредит следва да се вземе
предвид съдебната практика, обективирана в решение №194/11.07.2025г. по
т.д.№617/2023г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, споделяна от настоящия
съдебен състав, според която „При договор за кредит за покупка на жилище, по силата на който
заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, и
констатирана нищожност поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, т. 10 ЗЗП на клаузи от този договор, отнасящи се до валутния
риск, съдът следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че
не може да замести неравноправните клаузи с диспозитивна разпоредба или с
приложима в случай на съгласие на страните по договора за кредит законова
разпоредба и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици“.
Предвид изложеното и с оглед установената
със сила на присъдено нещо нищожност на клауза от процесния договор за кредит HL33113/13.03.2008г., по силата на която
заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, като
рискът от промените и
повишаване обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, както и превалутирането, са изцяло за сметка на
кредитополучателя, следва да се приеме, че нищожността на посочената клауза
води до нищожност на целия договор за кредит, като кредитополучателят заявява желание да се
ползва от обявяване на целия кредит за нищожен, а последиците от това са в негов
интерес, тъй като твърди, че е извършил
пълно погасяване на кредита на 12.09.2019г., както и че няма задължение по
посочения договор към датата на исковата
молба.
Вземайки
предвид съдебната практика, обективирана в
решение № 50011, постановеното на
26.11.2024 г. по т. дело № 1060/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съдът
приема, че при установената недействителност на процесния договор за кредит
всяка от страните дължи на другата полученото без основание, като
кредитополучателят дължи връщане на предоставената в заем сума. За установяване размерът на дължимата по
договора за кредит сума към датата на
исковата молба е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е направено заключение,
че ако всички платени по договора за кредит погасителни
вноски са отнасяни за погасяване на главница, по процесния кредит няма неплатен остатък от главницата в
евро. Налице е надплащане в евро в размер на 12
696,71 евро.
Следователно към датата на исковата молба е погасено в
пълен размер задължението на кредитополучателите по договор за кредит HL33113/13.03.2008г., поради което следва да се направи
извод за погасяване на ипотечното право, учредено за обезпечаване вземането на
банката по същия.
За да възникне ипотечно право в полза на
ипотекарния кредитор е необходимо да се реализира установения в закона
фактически състав. В чл. 166, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че
ипотеката се учредява
чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или
на закона. В разглеждания случай се установява, че с вписания нотариален акт
за учредяване на договорка ипотека върху недвижим имот №57, том II, peг. №2235, дело
№238 от 2008г., в полза на ищеца, като
ипотекарен кредитор, е възникнало ипотечно право, с което е обезпечено вземането на „Ю.Б.“ АД по договор
за кредит HL33113/13.03.2008г. Съществена част от съдържанието на ипотечното
право е правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от ипотекирания имот. От събраните по делото
доказателства, се установява, че вземането на „Ю.Б.“ АД по договор за кредит HL33113/13.03.2008г. е изцяло погасено към датата на исковата молба, поради
което не съществува ипотечно право в полза на ответника.
Предвид изложеното следва да се уважи предявения иск за установяване по отношение на ответника,
че договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №57, том II, peг, №2235, дело
№238 от 2008г. е погасена, тъй като задължението по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL33113 е погасено.
Съгласно чл.179, ал.1 от ЗЗД и
чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието
на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз
основа на влязло в законна сила съдебно решение. Следователно,
във всички случаи, когато
кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че
обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен
установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на
вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се
постановява това заличаване. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 431 ОТ 08.11.2011 Г. ПО ГР. Д. №
1759/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. С оглед посочената
съдебна практика, споделяна от настоящия съдебен състав, след като обезпеченото с ипотеката задължение е
изпълнено, то трябва да бъде заличено и вписването на същата.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното дружество дължи на ищеца
направените по делото разноски в размер
на 3911,66лева адвокатско възнаграждение,
1300,00лева възнаграждение за вещо лице, 4740,93лева платена държавна
такса или общо 9952,59лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от М.Г.Г. с ЕГН
********** срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК: *********, че договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорка
ипотека върху недвижим имот №57, том И, per, №2235, дело №238 от 2008г. е погасена, поради
погасяване на задължението по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33113.
ЗАЛИЧАВА на основание чл.179, ал.1 от ЗЗД ипотека по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот №57, том II, per. №2235, дело №238 от 2008г. на Нотариус С.Т., per. № 065, с район на действие - СРС, вписана в Служба по
вписванията- гр. София с вх. per. № 13750 от 07.03.2008 год., акт 44, том XII, дело 8713/2008 год.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: