Р
Е Ш Е Н И Е
№ ..... 9.12.2022 г. гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 ноември 2022 г.
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар : ИВЕЛИНА КОСТОВА
Прокурор :
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр.
дело № 6899 по
описа за 2019 г.
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
С.Г.Ч. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР.
През претендирания период от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. полагал труд в ОД
на МВР-Стара Загора на длъжност “Командир на отделение“ с местоизпълнение на
служебните задължения във Второ РУ-Стара Загора. Естеството на работата му било
такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при
което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица,
така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
На
следващо място ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен
труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни
възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите
предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.
Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за
плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
В
ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на
министъра на вътрешните работи.
По
отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР твърди, че за периода от
27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. действали две наредби, имащи връзка с чл. 187,
ал. 9. Последната от тях, която била актуална и към момента - Наредба №
8121з-776/29.07.2016. Била в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра
на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста
на чл. 3, ал. 3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч.,като работните часове не следвало
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Тази
Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.
3, ал. 3 бил идентично с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г.
Преди
процесния период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Според
нейния чл. 8,за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и
06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.
Единствено
в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2 било изрично предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22,00 ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от
0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е.нощните
часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него.
В
последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 и № 8121з-776/29.07.2016
липсвало изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен.
Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена
забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а се явявала празнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/обн. в ДВ от
26.01.2007 г./.
В
чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните
часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен
за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.
Във
връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на
работодателят, твърди, че било налице неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд с
коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното
му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично
задължение в реазмер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа
й.
Относно
иска по чл. 86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време,
както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за
процесния период се уреждали от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно
разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18, ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато
служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения
надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този
труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с
протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и
утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2
„Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи
на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол
/приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време
между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „“Възнаграждението
за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се
изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно
предоставянето на протокол във финансова служба.
В
този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа,
следвало да отчете и заплати отработеното време над редовното, като това
следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно
следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд,
през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.
Счита,
че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в
който бил положен труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение
за това, а именно:
2016 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от
22.00 часа до 06.00 часа
1.
През месец декември 2016 год., за периода
23.12.2016 г. до 31.12.2016 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил
налице положен извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 04.06 лева, а след увеличението с 50% в размер
на 06.09 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на
12.18 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец януари 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 3.51 лева.
2017
год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа
1. През месец януари 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
13,50 лева.
2. През месец февруари 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
13,09 лева.
3. През месец март 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
12,67 лева.
4. През месец април 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
12,26 лева.
5. През месец май 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
11,84 лева.
6. През месец юни 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
11,42 лева.
7. През месец юли 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
11,01 лева.
8. През месец август 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,00 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
10,50 лева.
9. През месец септември 2017 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
10,18 лева.
10. През месец октомври 2017 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,00 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
9,76 лева.
11. През месец ноември 2017 год. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 04,12 лева, а след
увеличението с 50% в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
9,34 лева.
12.
През месец декември 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 04,12 лева, а след увеличението с 50% в размер
на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на
49,44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец януари 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 9,71 лева.
За
2018 год. по 7 смени месечно с продължителност 12 часа от 20.00 часа до 06.00
часа
1. През месец януари 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,44 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,66 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 53,28 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018 год.
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
9,71 лева.
2. През месец февруари 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,44 лева, а след увеличението с 50% в размер на 6,66 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 53,28 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
9,25 лева
3. През месец март 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец април 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 9,81 лева
4. През месец април 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
09,30 лева.
5. През месец май 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
8,81 лева.
6. През месец юни 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
8,30 лева.
7. През месец юли 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
7,79 лева.
8. През месец август 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
07,30 лева.
9.
През месец септември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер
на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на
59,12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец октомври 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.11.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 6,79 лева.
10.
През месец октомври 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер
на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на
59,12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-во число на
месец ноември 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.12.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 06.30 лева.
11. През месец ноември 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018 год. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,79 лева.
12. През месец декември 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
4,93 лева, а след увеличението с 50% в размер на 7,39 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
05.28 лева.
2019 год. по 7 смени месечно с продължителност
12 часа от 20.00 часа до 06.00 часа
1.
През месец януари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер
на 08.13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на
65.04 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на
месец февруари 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 5,23 лева.
2. През месец февруари 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева.Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 год. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 04.68 лева.
3. През месец март 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
4,14 лева.
4. През месец април 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
3,59 лева.
5. През месец май 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
3,06 лева.
6. През месец юни 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
2,51 лева.
7. През месец юли 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август 2019 год.
и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2019год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
1,99 лева.
8. През месец август 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2019год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
1,44 лева.
9. През месец септември 2019 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец октомври 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2019год., като до датата на подаване
на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 0,88 лева.
10. През месец октомври 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева.
11. През месец ноември 2019 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че бил налице положен извънреден
труд размер на 8 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
05.42 лева, а след увеличението с 50% в размер на 08.13 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65.04 лева.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди работодателя: ОД на МВР - Стара Загора, ЕИК: 129 009 952, адрес ул.
”Граф Игнатиев” № 16, чрез представляващия я Директор, Старши комисар Стоян
Стоянов да му заплати за периода от
23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР и за
периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание чл. 86 от ЗЗД, както
следва::
2016
год. трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в
размер на 12,18 лева; за 2017 г. по 49.44 лв. месечно за периода месец
януари-м. декември 20017 г. ; за 2018 год. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
януари 2018 год. в размер на 53,28 лева,Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 53,28 лева, за
месеците от март 2018 до декември 2018 г. - по 59.12 лв.; за 2019 год. трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месеците от януари 2019 год. до ноември 2019 г. в размер
на 65,04 лева месечно. Или претендираното общо неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016 год. до
23.12.2019 год. бил в размер: 2018,66 лева /две хиляди и осемнадесет лева и 66
стотинки/.
Мораторна
лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно
време: За периода от 23.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от
01.02.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 3.51 лева, За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017
год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.50
лева,За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от
01.04.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.09 лева, За периода от 01.03.2017 год. до
31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 12.67 лева,За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. -
мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.26 лева, За периода от 01.05.2017 год. до
31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 11.84 лева, За
периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017
год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.42 лева,За периода от 01.07.2017 год. до
31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 11.01 лева, За
периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017
год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.50 лева,За периода от 01.09.2017 год. до
30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 10.18 лева, За
периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017
год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.76 лева,За периода от 01.11.2017 год. до
31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 09.34 лева, За
периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018
год. до 30.11.2019 год.. в размер на 09.71 лева,За периода от 01.01.2018 год.
до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 09.25 лева, За периода от
01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до
30.11.2019 год. в размер на 09.81 лева, За
периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.30 лева,За периода от 01.04.2018 год. до
30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 30.11.2019 год.. в
размер на 08.81 лева,За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. -
мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева,За
периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.79 лева, За
периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.30 лева, За
периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева, За
периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.30 лева,За периода от 01.10.2018 год. до
31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 05.79 лева, За периода от
01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до
30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева, За
периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева, За
периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.68 лева,За периода от 01.02.2019 год. до
28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 04.14 лева, За периода от
01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до
30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева, За
периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.06 лева,За периода от 01.05.2019 год. до
31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 02.51 лева, За
периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева, или претендираното общо
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016
год. до 23.12.2019 год.: 246.71 лева /двеста четиридесет и шест лева и 71
стотинки/.
Моли
съда да осъди ответника да заплати и законната лихва от датата на регистриране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото, включително адвокатско възнаграждение.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Областна дирекция на МВР - Стара Загора, в който заявява, че исковата
молба е допустима, но неоснователна. Заявяват, че я оспорват както по
основание, така и по размер.
През периода 23.12.2016 год. до
23.12.2019 год. ищецът заемал длъжността ст. полицай в група OOP, сектор ОП
към Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, т.е. ищецът бил държавен
служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени
по график. При полагането на труда за периода 23.12.2016 год. до 23.12.2019
год. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните си
задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на
нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на положеният труд от
22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна била обоснована настоящата
искова претенция. Според него, по отношение на положения труд през нощта,
поради празнота в нормативната уредба, следвало да намери приложение чл. 9, ал.
2 НСОРЗ. В този смисъл твърдял, че при нормална продължителност на нощния труд
не повече от 7 часа, съотношението било 8 часа към 7 часа, тоест прилагал се
коефициент 1,143. При прилагането на упоменатия коефициент считал, че бил
формиран извънреден труд, който не му бил платен и претендирал неговото
плащане, както и лихва.
В случая приложение намирали
нормите на ЗМВР. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР, служителите на МВР били държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение.
Изрично в ЗМВР бил уреден
статутът на категориите служители в министерство, като по отношение на държавни
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата,
работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 бил приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея на чл.
142 ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР.
Това означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и
ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното
време, намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР
и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по
отношение на посочената категория служители, не само относно работното време,
но и цялостната, регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и
подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично
било регламентирано. В подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на
статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях бил
приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо препращане към нормите на КТ, докато
при служителите по чл. 142, ал. 1, т.
статутът се уреждал единствено със ЗМВР, без да било предвидено
препращане към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя била
именно със ЗМВР да се уреждал в цялост статутът на държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР със
специален закон дерогирало приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил
приложим спрямо всички гражданскоправни субекти, а специалният – ЗМВР, спрямо
определен кръг субекти, като в случая това било с оглед извършаваната от служителите
в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и специфична законова
регламентация. Предвид специфичната служебна дейност било оправдано прилагането
на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения на
служителите в МВР, който бил различен от общата правна мярка. Посоченото било
относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на
дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението,
обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР били налице множество
делегиращи законови норми, които възлагали уреждането на конкретни въпроси да
станело с подзаконов акт и в тази връзка била налице многобройна нормативна
база /наредби, инструкции и др./ в МВР.
В конкретния случай относима била
разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, която предвиждала редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните
работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, която била приложима за държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и по § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр.14/2015 г./ Съгласно чл. 3, ал. 1 от
посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови
смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В
ал. 3 на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да
полагат на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следвало да
се обърне внимание следното:
1. Съгласно първото изречение
на ал. 3 на първо място допустимо било полагането на труд през нощта - тоест
уреждала се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00
ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч.
до 06.00 ч.;
2. Във второто изречение на ал.
3 било предвидено и ограничението, а именно нощният труд не следвало да
надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова
регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Тоест, в
случая и законът, и наредбата, регламентирали по един и същ начин полагането на
нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на
възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал,
а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч.,
определяло и неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика
при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се
въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.
1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица било до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа. Именно
въз основа и на последния текст и съобразно относимата подзаконова база била
обоснована претенцията на ищеца по настоящото производство. Посоченият текст на
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не били
приложими по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За
тази категория служители намирали приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови актове, които били специални и дерогирали
приложението на общите трудови норми. Не можело да се говори за непълнота на
нормативната уредба по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА в конкретния случай.
Напротив изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на
смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по
отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за преизчисление на
положения нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасяли до
подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само, ако това отговаряло на целта
на непълния акт. При положение че ЗМВР и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г.
регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ не означавало
непълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл. 2, ал.
2 предвиждала нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР били държавни
служители по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР.
Ищецът бил държавен служител и
неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 7
часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон – ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време
през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба.
Да се извършило преизчисляване
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния
труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и
противоречало с принципа на йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното било, че с
оглед характера на служебното правоотношение на ищеца относно изчисляването на
положения от него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно
неправилно ищецът бил посочил, че за процесния период следвало да се приложи
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата
не бил посочен коефициент 1.143. Ограничението в Наредба № 8121з-776/2016 г.
било служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143.
Следователно напълно необосновано било препращането по аналогия към чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното
време била осем часа, а в наредбата, посочена по-горе, нормалната
продължителност на нощния труд била 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не била
налице празнота в нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане
по аналогия, тъй като в процесния период действал подзаконов нормативен акт -
наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично
съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22-6
часа/ на държавните служители се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лева,
т.е. налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия
ред.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят бил определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не
била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с
която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следвало,
че нямало основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР била 8
часа (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) било 8 часа: 8 часа, което било равно на
коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа: 7 часа, което било равно на
1,143.
За държавните служители, чиито
служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато
положеният нощен труд бил в рамките на 8-часова продължителност, той не се
трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи по 0.25 лева на час.
В този смисъл, че не било
необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, било и виждането на
министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., възприето от докладната записка рег. № 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР.
Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил възприет и при създаването
на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега действащата наредба.
Ето защо твърденията на ищеца
за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и искът му
бил неоснователен.
По отношение на искането за
заплащане на нощния труд като извънреден такъв, ищецът претендирал, че часовете
нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове
нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени
часове, следвало да му бъдат заплатени като извънреден труд.
Тази претенция била
неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично било
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състояло от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като
сред тях в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР правил ясно разграничение
между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение
за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член
било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определял със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд
представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което
за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на
министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на
вътрешните работи, в която бил посочен размерът на възнаграждението за нощен
труд през процесния период, била заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121 з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете заповеди било посочено, че „за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лева.”
В своята искова молба ищецът не
правил разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръщал внимание
на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащали по
различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове. В
случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл. 187, ал.
6 ЗМВР, като търсил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен
при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се
следвало, защото по този ред се формирал размерът на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд.
Извънреден бил този труд, който
се полагал от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя, и който труд попадал извън установеното
за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато било в
рамките на установеното работно време, не се явявало извънреден труд и с
оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувало в дневен, умножен
по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплащало като нощен по
смисъла на т. 1 от заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
За да имало извънреден труд и за
да било налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа било по смисъла
на заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансформиране
на часовете нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по
коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори
при общата хипотеза (КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече,
които се получавали при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали
извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за
заплащане на нощен труд, като компенсация се явявала именно тези часове в
повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.
При разглеждане на казуса
следвало да се вземе предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП
относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време се извършвало ежемесечно. В посоченото писмо, публикувано в
„Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице
само, ако работниците и служителите действително работели извън установеното за
тях работно време, което не било налице в конкретния случай. Отново според
тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било установено с
цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лева на
час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. ОДМВР
- Стара Загора заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, което се установявало от представените платежни бележки - разпечатка от
АИС ТРЗ.
Ищецът подчертавал в молбата
си, че претендирал възнаграждение за положен нощен труд, а както вече било
посочено по-горе, размерът на последното се определял със заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и бил в размер на 0.25 лева на час или за част от него
положен труд между 22.00 и 6.00 ч. В този смисъл и следвало да се извърши
преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца
през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение било правилно определено и заплатено, което се доказвало с
представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни
бележки за възнаграждението на ищеца.
От исковата молба не ставало
ясно дали се твърдяло, че нощният труд, положен от ищеца, въобще не бил отчетен
и не бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията на ответника били,
че на ищеца редовно било плащано в процесния период както извънреден, така и
нощен труд, за което свидетелствали данните от горепосочените счетоводни
платежни бележки. За положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително
заплащане по 0.25 лева на час, следователно не следвало да се прави
преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се
получи дублиране на заплащането. Трудът, положен между 22.00-6.00 ч.,
следвало да бъде отчетен само като нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да
се трансформирал в дневен. Ищецът не можел да избира едновременно да иска
допълнителни часове /извънреден труд/, поради трансформиране на нощния труд
като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за
нощен. Независимо от горното, дори и в случай че се приложи неотносимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следвало да се има
предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното
заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, съгласно
което превръщането на нощните часове в
дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Това било така, защото работникът или служителят
не работил извънредно. Според писмото получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличие на извънреден труд, който би бил налице само, ако работниците и
служителите действително работели извън установеното работно време. Изрично
било пояснението, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата определяла
правилото за превръщане на нощните часове в дневни с използване на коефициент,
целта на който била да определи възнаграждението така, че когато работникът или
служителят работил 7 часа през нощта, да получавал възнаграждение за 8 часа.
Това правило се прилагало, тъй като според Кодекса на труда била различна
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Според
специалната нормативна уредба за държавните служители в МВР, цитирана по-горе,
нормалната продължителност и на дневното, и на нощното работно време, била 8
часа.
Разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност било организирано в работни смени,
определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и
утвърден от началника на районното управление. Отработените часове за времето
от 22.00 до 6.00 часа били отчетени с протоколи, приложение № 6 към чл. 31, ал.
1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от
протоколите бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности” за изплащане. През исковия период действали
последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните
работи, с чл. 1, на които било изрично разпоредено, че за всеки отработен час през
нощта или за час от него между 22.00 часа и 6.00 часа на държавните служители
се изплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.
Предвид горното и претендираният в исковата молба размер на възнаграждението за
положен нощен труд от 6 лева за час бил необоснован и недоказан.
От изложеното в исковата молба
не ставало ясно дали се твърдяло, че нощен труд изобщо не бил отчетен и
съответно заплатен или че не били изчислени правилно часовете, положени от
ищеца, нощен труд и дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така
положения нощен труд. С оглед на горното, щял да изрази допълнително становище
по отношение основанието и размера на иска след уточнение на исковата молба в
тази част. Към настоящия момент искът бил недоказан по основание и размер. На
ищеца били заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд,
положен през процесния период, отчетени с протокол приложение № 6 към чл. 31,
ал. 1 от Наредбата.
Следователно претенцията на
ищеца за заплащане на извънреден труд била неоснователна.
По отношение на всичко изложено
до тук имало съдебна практика в тази насока, а именно решение № 405/04.11.2019
г. по гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе; решение № 2366/04.10.2019 г. по
гр.д. № 5230/2019 на Районен съд - Бургас; решение № 735/07.08.2019 г. по
в.гр.д. № 1083/2019 на Окръжен съд - Бургас; решение от 22.07.2019 г. по гр.д.
№ 2131/2019 г. на Районен съд - Плевен; решение от 15.10.2019 г. по гр.д. №
2283/2019 г. на Районен съд - Велико Търново и др.
В тази насока била и правната
консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187, ал. 1, във
вр. с ал. 3 ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен.
Претенцията за лихви имала
акцесорен характер и била в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В
настоящия отговор били изложени основания за недължимост на главните вземания
(възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и претенцията за
лихви се явявала неоснователна. С оглед на изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразени с размера на отхвърлената искова претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
В с.з.
от 9 ноември 2022 г., на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение
на предявения иск за главница, като същият да се счита предявен за сумата от 5008.66 лв. за трудово възнаграждение
за положен труд над установеното за периода 2017г. -2019 г.
По
делото не е спорно, че през периода месец декември 2016 г. – месец декември 2019 г. ищецът е
бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Страните не спорят, че през
периода от м. декември 2016г. до декември 2019г. са в служебно правоотношение,
по силата на което С.Ч. е заемал длъжността „Командир на отделение“
във Второ РУ -
гр.Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, и е полагал труд през деня и през
нощта на смени по график на 8 часа, включително за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, видно от удостоверение № 349р-412/07.01.2020 г., издадено от
ответника.
Безспорно
е по делото също, че С.Г.Ч. е положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период, който факт се установява
и от седмичните графици и докладни записки към тях, от протоколите за отчитане
на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. по месеци и години, цитирани в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.
Видно
от заключението на вещото лице, което съдът
възприема като изготвено добросъвестно и
компетентно и неоспорено от страните, за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г.
положените от ищеца часове нощен труд са 1830 часа, които не са превръщани в
дневен труд и не са умножавани по коефициент 1.143. Преизчислени с коефициент
1.143 се получава разлика от 216.69 часа, чиято стойност е 1892.47 лв., / а
след приспадане на дължимия данък – 1703.22 лв./, дадени подробно по месеци в
табличен вид в заключението, които не са заплатени на ищеца. Вещото лице е
изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в размер на 217.52 лева, по
периоди и размери, подробно посочени в таблицата.
От
събраните доказателства по делото се установява, че за процесния период ищецът
е бил в служебно правоотношение с ответника по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, че е
работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00ч. и 06.00ч., че за
процесния период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. е положил 1830 часа нощен труд, който му е
бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с
коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 216.69 часа
на стойност 1703.22 лева /чиста сума за получаване/ не му е била заплатена като
възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото
производство.
По
делото не се спори, ищецът Ч. е работил при ответника на смени при сумирано
отчитане на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според същата разпоредба определянето на
24-часова смяна е по изключение и при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбите на чл.187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 предвиждат, че за служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Следователно
въпросът за нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
МВР е уреден различно от трудовото законодателство - докато в чл.140 КТ е
предвидено, че нощният труд не следва да
надвишава 7 часа, по ЗМВР е допустим 8
часа нощен труд за всеки 24-часов период. Предвид специфичните обществени
отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по отношение на КТ и последният се прилага само за неуредените в
специалния закон въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за нощен труд (от 22,00 до 6,00ч.) – чл.179, ал.1
от ЗМВР.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
В разпоредбата на чл.187, ал.9 КТ е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на посочената законова делегация от министъра на вътрешните работи са издадени
Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр.
59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д.
№ 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от
14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/.
В
съответствие с чл. 187, ал. 3 ЗМВР и в трите наредби, в чл. 3, ал. 3, е
регламенитрано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е
предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период да се умножава по 1.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В последващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., действали през процесния период, това нормативно
решение е изоставено, като липсва разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г.
Ищецът
претендира заплащане на "извънреден труд", който се получава чрез
превръщане на положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Легално
определение на понятието "извънреден труд" се съдържа в разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл. 187, ал. 9 ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка
с полагането, отчитането и заплащането на държавните служители в системата на
МВР, както на нощния, така и извънредния труд. По делото не се спори, че
полаганият от ищеца извънреден труд през исковия период му е бил заплатен от
ответника.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В
Закона за МВР е регламентирана възможността за полагане на нощен труд. Съгласно
чл.
187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени законодателят в
съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003
г. относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно,
съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1.
Няма
спор, че е налице разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния
труд между служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение, като
е съобразена изцяло с характера на дейността, извършвана от държавните
служители в МВР. Именно спецификата на тяхната дейност е причина правата и
задълженията им да се регламентират от специален нормативен акт. С него са
предвидени редица отклонения от правата и задълженията на престиращите работна
сила по трудово правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност
(противодействие на престъпността, опазване обществения ред, защита на
националната сигурност, граничен контрол, пожарна безопасност и защита на
населението и други) налага някои по-неблагоприятните условия на полагане на
труд, в това число и възможността за полагане на повече часове нощен труд,
поради което в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са предвидени различни
права (привилегии) за служителите на МВР в отклонение от КТ, които имат
компенсаторен характер.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя доводите за приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ поради непълнота в нормативната уредба и поставяне
на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово
правоотношение. Не биха могли да се
приложат по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд, превръщането му в дневен такъв и
преизчисляването му като извънреден труд. Това, че в специалната нормативна
уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо
общата такава, не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане
по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ.
В
решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК Върховният
касационен съд е посочил, че отношенията между страните във връзка със
заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон
– ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на
положения извънреден труд са неприложими. Това разбиране е застъпено и в
решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о., ГК на ВКС, според
което при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в
МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение
на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
В
допълнение следва да се отбележи, че дори в периода на действие на Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., когато е съществувало приравняването на нощния труд
в дневен, допълнително възнаграждение за извънреден труд вследствие на това
преизчисляване не се дължи. Превръщането на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 не води до полагането на извънреден труд. Извънреден труд, или
труд извън установеното работно време, каквото понятие използват ЗМВР и Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., е труд, който е положен извън нормалната
продължителност на работното време. В случая няма твърдения за полагане на труд
извън определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Съгласно изложеното в исковата молба извънредния труд, за който се претендира
допълнително възнаграждение, се формира от преизчисляването на нощния труд в
дневен, но доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в
системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, липсва основание за
преобразуване, респ. не може да се стигне до формиране на извънреден труд.
В нормативната
уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен
режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния
труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен. Разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл са неприложими по
аналогия, вкл. и по отношение на конвертиране на часовете труд, положен през
нощта, в дневни часове (P-55-2015, III г.о.; Р-197-2019 г., IV г.о.; Р-311-2019 , IV г.о.). Освен това, в
нормите на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време също не предвижда да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня - Р от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС
/до произнасянето на което настоящото производство беше спряно/.
В тази връзка следва да се
посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС допускат
определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност
на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел - така в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В случая
е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в
третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР,
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
пожарна безопасност и защита на населението - чл.2 ЗМВР, както конкретно от
спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР -
оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления и осигуряване
на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Различното
третиране е основано на обективен
критерий, съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена
дейността на органите на МВР.
По
изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Г.Ч. ***
против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Стара
Загора, ул.“Граф Н. Игнатиев“ 16, представлявана от Стоян
Г. Стоянов, искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд както
следва: за 2016 год. трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 12.18 лева.; за
периода м. януари 2017 год.-м. ноември
2019 г. трудово възнаграждение за положен труд над установеното за процесните
месеци по 83.05 лв. месечно,
или общо претендирани 5008.66 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и мораторна лихва за неизплатени
възнаграждения за положен труд над установеното работно време за периода 23.12.2016
год. до 23.12.2019 год. в размер на 249.71
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Г.Ч. *** да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Стара Загора, ул.“Граф Н. Игнатиев“ 16,
представлявана от Стоян Г. Стоянов, сумата
100 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :