Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна,
………… .2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Дичева
административно дело №2577 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен иск
от В.А.К. от гр.Варна срещу ОД МВР Варна с правно основание чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ с претендирана
стойност в размер на 300лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба за извършено процесуално представителство по НАХД № 5367/ 2015г.
по описа на РС –Варна, влязло в законна сила на 17.12.2015г.
Претендира
присъждане и на разноските в настоящото съдебно производство в размер на 370лв.,
от които 10лв. за държавна такса и 360лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание се поддържа предявения иск и се
претендират сторените по делото разноски.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по
делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено
следното:
С НП № 5435/16.07.2002г. на ОД на МВР Варна на В.К. е наложено наказание «глоба»
в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП.
К. е обжалвал НП, като е депозирал жалба до ОД на МВР - Варна. По жалбата е
образувано АНД № 5367/2015 г. по описа на ВРС. С решение № 2375 от 27.11.2015г.
съдът е отменил НП № 5435/16.07.2002г. на ОД на МВР Варна. Видно от мотивите на
съдебното решение издаденото нарушението реално е извършено от К., за което
няма спор по делото. НП е отменено поради изтичане на абсолютната
преследвателна давност. В хода на съдебното производство К. е представляван от
адв.А., за което е приложено пълномощно на л. 16 от АНД № 5376/2015 г. на ВРС, а на л. 17 от
АНД № 5376/2015г. е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно
който за осъщественото процесуално представителство К. е заплатил в брой сумата
от 300 лв.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и
такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че „законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото
искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК,
относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на
присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно
компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от
природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява.
Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва
да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди от незаконосъобразен
електронен фиш и следва да се разгледат по същество на спора. Преценката следва
да обхване въпросите дали е налице издадено незаконосъобразно НП, претърпени ли
са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между
актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния
случай, искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на
отменен електронен фиш, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира
органът издал отмененото НП. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са
легитимирани да бъдат страни в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.
Разгледан по същество,
искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Отговорността на държавата възниква при наличието на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или на длъжностно лице на държавата; незаконосъобразният акт, респ. действие
или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност;
реално претърпяна вреда - имуществена и/или неимуществена и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред. В
конкретния случай се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от
отменено с влязло в сила съдебно решение НП. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното производство по налагане на
административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност
от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни
нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна
репресия. Тази дейност се определя като форма на административна /изпълнителна/
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/,
по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/
дейност, НП следва да се квалифицира като акт на държавата издаден при или по
повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото не се спори, че с НП № 5435/16.07.2002г. на ОД на МВР Варна на В.К.
е наложено наказание «глоба» в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 5, ал.2,
т.3 от ЗДвП.
С решение № 2375 от 27.11.2015 г., постановено по АНД № 5367/2015 г. на ВРС
НП № 5435/16.07.2002г. на ОД на МВР Варна е отменено. От приложеното решение е
видно, че постановената отмяна на НП не се основава на неговата
незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане
на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, административнонаказателната
отговорност на К. за нарушението, за което е санкциониран е погасена, поради
изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване, при
настъпването на която се губи правна възможност за налагане на наказание, макар
и да е извършено нарушение.
По аргумент от Постановление № 10 от
28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът има задължение служебно да следи дали не
са изтекли сроковете за образуване на административно наказателното
производство съответно тези, имащи за последица погасяване на
административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на
абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното
преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на
издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите
за неговата формална и материална законосъобразност. В този смисъл
постановената от съда отмяна на НП, поради изтичане на абсолютна давност за
административнонаказателно преследване, не обуславя извод, че същия
представлява незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при
изпълнение на административна дейност и съответно, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Варна по предявения
от К. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая
имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, не могат да бъдат
разглеждани като претърпяна имуществена вреда от лице, по отношение на което с
влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административно наказателна отговорност с издаденото НП.
Действително съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, но разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по
тълк. дело №2/2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС и с ТР № 1/15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2016г., обуславят правото на обезщетение по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено
наказателно постановление и се свързват с незаконосъобразно
/неправилно/ привличане на лицето към административнонаказателна
отговорност. В случая обаче НП не е отменено като незаконосъобразено, а с оглед
прилагането на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и прекратяване на
административнонаказателното производство образувано срещу К..
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, процесуалните действия,
извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават
право на обезщетение, защото са били законни - т. е. липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата. Т.е. ищецът може да
претендира за обезщетение от вреди, ако макар деянието да е било погасено по
давност е било образувано наказателно преследване.
При липсата на съдебно установена
незаконосъобразност на НП и при произнасяне на съда единствено въз основа на
констатираната като настъпила абсолютна
погасителна давност за преследване на нарушителя, следва
извода, че постановената от РС отмяна е поради настъпване на
обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност, а не поради
незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и
провеждането на административно наказателното производство и издаването на
наказателното постановление. Правопораждащият фактически състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се
прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта не се основава на
неговата незаконосъобразност, поради което съдът приема, че в хипотезата на
отменено НП поради изтичане след издаването на същия на абсолютния давностен
срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от
материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази насока е и трайната съдебна практика по чл.2 от ЗОДОВ,
според която в хипотезата на прекратени наказателни производства, поради
изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за
отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните
органи т.е. прекратяването на наказателното производство, поради изтекла в хода
на наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да
легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на
вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. След като
виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на
наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за
действията и актовете на органите й, тъй като законът презюмира, че действията
на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и
дължими до изтичането на давността.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
предявения от К. иск не е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОД
на МВР – Варна по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди
в размер на 300лв., като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
НП, доколкото отмяната на НП № 5435/16.07.2002г. на ОД на МВР Варна не се
свързва с незаконосъобразността му.
Водим от горното, настоящия състав
на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.К. от
гр. Варна, с ЕГН **********, против ОДМВР гр. Варна иск с правно основание чл.1
ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 300 лв. – представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД №5367/2015 г. по описа на РС – Варна, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: