№ 3326
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110202319 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. П. С., ЕГН: **********, срещу електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 9911594, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал 4, във вр. с ал. 2, т. 2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
(четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска обжалваният ЕФ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен, като са изложени аргументи в тази насока.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. По делото е представена
писмена молба от упълномощен защитник, в която е изложено становище по
съществото на делото. В него се твърди, че не е доказано, че нарушението е
извършено, нито е доказано, че е налице квалифициращият признак
„повторност“. В заключение се иска обжалваният ЕФ да бъде отменен и на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от
упълномощен от АНО юрисконсулт, който моли съда да остави жалбата на Р.
С. без уважение и да потвърди ЕФ като законосъобразен. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от жалбоподателя.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Към 09.08.2024 г. товарен автомобил „Скания П 360“ с рег. № *** бил
собственост на дружеството „Деликатес-2“ ООД, с ЕИК: *********, и на
М.И.И, с ЕГН: **********.
На същата дата в 10:15 часа било установено управлението на
гореописания товарен автомобил по Софийски околовръстен път на разклона
с ул. „Никола Петков“ с. Казичене с посока на движението от бул.
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ МПС било управлявано
със скорост 60 км/ч (установена след приспаднат толеранс от -3%) при
ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в извън
населено място. Нарушението било установено и заснето с АТСС CORDON
M2 MD1196. Същото било извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 7397959
на 18.03.2024 г.
За горното деяние на 04.11.2024 г. на Р. С. бил издаден електронен фиш
Серия К № 9911594 от СДВР. Същият му е бил връчен на 17.01.2025 г., а на
28.01.2025 г. била подадена жалба срещу него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – заверени копия на справка за собственост на ППС,
заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
протокол за проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., справка - преглед на
вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, протокол за използване на АТСС, справка от АИС АНД, ежедневна
форма на отчет, сертификат за завършен курс на обучение, справка картон на
водач, снимков материал към ЕФ.
Посочените доказателства и доказателствени средства, ценени заедно и
поотделно, са непротиворечиви и допълващи се, навеждат до единен извод за
времето мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство.
Предвид това и доколкото не са налице основания за съмнения относно
истинността на обстоятелствата, които отразяват, съдът им се доверява при
формирането на фактическите си изводи по делото и ги кредитира в цялост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, а именно – електронен фиш, в предвидения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН 14-дневен срок от връчването на същия и от правнолегитимирана
страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Съображенията на
съда за това са следните:
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1,
2
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са посочени задължителните реквизити, които
трябва да съдържа електронният фиш, а именно – наименование на
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното заплащане.
В настоящия случай в обжалвания електронен фиш АНО е посочил
съответната структура на МВР, на територията на която е извършено
нарушението, а именно – СДВР. Правилно са посочени времето, мястото,
начина на извършване на нарушението, нарушените законови разпоредби,
както и собственика на МПС, с което е извършено деянието. Видът и размерът
на наложеното наказание, срока, сметката, начините за доброволното
заплащане също са ясно описани в електронния фиш. Предвид изложеното,
съдът намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови
реквизити, съдържа пълно и ясно описание на нарушението, което дава
възможност на наказаното лице да узнае в какво нарушение е обвинен.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в
същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която
същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за
експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил,
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания.
Нарушението е установено с техническо средство - преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации, вписано в регистъра на одобрените за
използване типове за измерване и видно от приложения протокол от
метрологична проверка същото е преминало успешно последваща проверка.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В настоящия случай се установи, че ограничението
на скоростта на пътния участък, на който е било управлявано МПС, е било 40
км/ч, като същото е било въведено с пътен знак „В-26“ в извън населено
място. МПС се е движело със скорост от 60 км/ч (след приспаднат толеранс
от 3%), което означава, че скоростта на движение е била превишена с 20 км/ч.
Поради това съдът намира, че е осъществен от обективна страна съставът на
3
административно нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят. От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За констатираното нарушение, АНО е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева на основание чл.
182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Съгласно ал. 4, когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От доказателствата по делото (справка за нарушител/водач - л. 19-20,
електронен фиш Серия К № 7397959 - л. 21 и справка - л. 22) се установи, че
на 03.05.2023 г. на Р. С. е бил издаден електронен фиш Серия К № 7397959 за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, който е влязъл в сила на
18.03.2024 г. Предвид това, че процесното нарушение е със същата правна
квалификация и същото е извършено на 09.08.2024 г. (преди да е изтекла една
година от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 7397959), съдът
достигна до извода, че правилно АНО е приел, че е налице повторност по
смисъла на ЗДвП и правилно са били приложени разпоредбите относно
определянето на вида и размера на наложеното на жалбоподателя наказание.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш е
правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна.
Процесуалният представител на същата е направил искане за присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение с представените по делото
писмени бележки. Предвид това и като взе предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът намери, че следва да присъди в полза на
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН във вр. с на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 във вр. с
ал. 1 от ЗАНН електронен фиш Серия К № 9911594, издаден от СДВР, с който
на Р. П. С., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал 4,
във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400,00 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН във вр. с на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ Р. П. С., ЕГН: **********,
да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи сумата в
размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5