Решение по дело №5430/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4992
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 4 юли 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100505430
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                              04.07.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар А.Ламбева  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5430 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5430/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Д.О.з.” ЕАД *** ЕИК *******срещу решение №16895 от 21.01.2019 г по гр.д.№5333/16 г на СРС , 64 състав ; с което са отхвърлени искове на въззивника с правно основание чл.213 КЗ /отм./ във вр.§ 22 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу З. „Л.И.“ АД *** ЕИК *******; да се осъди последното да заплати сумата от 1549,22 лева  регресно вземане на застраховател по „Каско+“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. Ситроен С4 рег.№*******от ПТП на 11.04.2012 г в гр.София на кръстовището на бул.П.Ю.Тодоров и ул.Орехова гора по вина на водача на т.а. Мерцедес с рег.№*******; ведно със законната лихва от 29.01.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 460,11 лева лихви за забава за периода 26.02.2013 г – 28.01.2016 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като по делото е безспорно доказано противоправното поведение на водача на т.а.Мерцедес 2538 М.М., който е подписал двустранния протокол . В уведомление за щета подробно е описан механизмът на ПТП , потвърден и от показанията на св.Д.С..

Въззиваемата страна  е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По делото не е доказана по безспорен начин вината на водача на тежкотоварния автомобил . Напротив , последният е обозначил спряното си превозно средство и ако С.е управлявал лекият автомобил със съобразена скорост , то не би се стигнало до ПТП  

 

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 31.01.2019 г и е обжалвано в срок на 12.02.2019 г.

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото не са събрани категорични доказателства , че водачът на т.а.Мерцедес 2538 М.М.е виновен за ПТП . Разпитан като свидетел М.твърди , че е означил спрения за ремонтни работи автомобил с конуси .

Решението на СРС е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че не са доказани при условията на пълно доказване противоправното действие и вината на водача на т.а.Мерцедес за настъпване на ПТП . Въпросният т.а. е бил паркиран на пътя и е представлявало „препятствие“ по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП  . По делото не са събрани доказателства за скоростта на л.а. Ситроен С4 рег.№*******, вкл.няма данни , че автомобилът е управляван със съобразена скорост или че с оглед конкретните пътни условия паркираният т.а. е бил непредвидимо препятствие . На САТЕ не са били поставени подобни задачи , както и липсват други относими доказателства за точния механизъм на ПТП . Показанията на св.Д.С.са неясни и вероятно пристрастни , а двустранният протокол на участниците в ПТП е без ясно описание на случилото се .  Уведомлението за щета е изготвено от С.и не може да има убедителна доказателствена сила . С.е заинтересовано лице във връзка с изплащане на застрахователното обезщетение по „Каско“.  

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №16895 от 21.01.2019 г по гр.д.№5333/16 г на СРС , 64 състав .

 

ОСЪЖДА “Д.О.з.” ЕАД *** ЕИК *******да заплати на З. „Л.И.“ АД *** ЕИК *******сумата от 100 лева разноски пред СГС .  

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                 2.