Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 09.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IV-ти
състав в публично съдебно заседание по гр. д. № 02664 по описа на съда за 2019 г., проведено на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2664 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 и чл. 124 от ГПК от П.С.К.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си адв. К.К. срещу “КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” - ЕАД - гр.София, със седалище и адрес на управление -
гр.София, район ’Люлин бул.’’Панчо Владигеров”№21, Бизнес център „Люлин 6,
ет.2, ЕИК:********* с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 1186.62 лева / хиляда сто осемдесет и шест лева и 62
ст./, която представлява сбор от следните суми, както следва: сумата от 737,22
лева /седемстотин тридесет и седем лева и 22ст /- представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01121394 от 26.11.2007г.; сумата от 95,96
лв./деветдесет и пет лева и 96 ст./ - договорна лихва за периода от 28.03.2008
год. 30.06.2008г.; сумата от 228,44 лева /двеста двадесет и осем лева и 44 ст./
законна лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 25.10.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.11.2010г. до окончателното
изплащане на вземането; както и разноски в общ размер от 125.00 лева / сто
двадесет и пет лева/, от които държавна такса от 25.00 лева / двадесет и пет
лева/ и 100.00 лева / сто лева/ възнаграждение за процесуално представителство,
за които суми са били издадени Заповед за изпълнение № 7649 по чл.410 ГПК от
12.11.2010 год. и Изпълнителен лист от 18.03.2011 год. по ч.гр.д.№9665/2010
год. по описа на ПРС. Което общо вземане ответника е придобил по
силата на Договор за цесия от 15.05.2015 год. и е образувал изп.д.№2530/2017
год. по описа на ЧСИ А.В., тъй като посочените суми са погасени по давност към
датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че за горепосочените
вземания е издаден 18.03.2011г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9665/2010
по описа на Пернишки районен съд. Ответникът е образувал изпълнително дело № 1288/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. въз основа на издадения изпълнителен
лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по
перемция. След прекрятяването на изпълнителното дело по молба на настоящия
ответник е образувано изпълнително дело № 2530/2017
г. по описа на ЧСИ А.В.. Излага аргументи
за погасяване по давност на процесните вземания. С исковата молба са
представени писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли
да се изиска и приложи заверен препис от изпълнително дело № 2530/2017 г. по описа на ЧСИ А.В..
Ищецът сочи, че не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като е
изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Твърди, че
последното изпълнително действие по образуваното срещу него изпълнително производство
е от 01.09.2011г., като от 2011г. до 2017г. (когато срещу него е образувано
ново изпълнително дело – с № 2530/2017г. по описа на ЧСИ А.В.), не са били
извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване или спиране на давността. Предвид
изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Бояна Костова е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че материалното
право на кредитора продължава да съществува след изтичането на давностния срок,
като правото на длъжника да се позове на изтеклата погасителна давност се
реализира чрез възражение. Сочи се, че след образуване на изп. дело № 1288/2011г.
на 01.09.2011г. по описа на ЧСИ А. В., на 12.03.2012г. е изпратена ПДИ до
длъжника, получена на 07.05.2012г. от В.С.К.-съпруга на П.С.К.. След което на 24.08.2015г.
като взискател е конституиран ответника. С молбата за конституиране в
качеството на взискател, последният е направил искане да се извършат всички
необходими изпълнителни действия и на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Впоследствие, тъй като не са извършвани други изпълнителни действия, изп.
дело № 1288/2011г. по описа на ЧСИ А. В. е прекратено на 22.01.2017г. на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Предвид това, ответника, в качеството си на
взискател по силата на сключен Договор за цесия, изтегля изпълнителния лист и
на 08.12.2017г. депозира молба за образуване на ново изпълнително дело срещу
ищеца (длъжник по изп. дело ). В резултат на депозираната молба, е образувано изпълнително
дело № 2530/2017г. по описа на ЧСИ А. В..
В
писменият отговор, ответникът твърди, че впоследствие давността е прекъсвана
многократно – на 12.08.2018г. е извършено присъединяване на НАП като взискател;
на 11.02.2019г. е изпратена молба до ЧСИ А.В. за насрочване на дата за опис на
движими вещи в дома на длъжника.
Ответникът твърди, че по времето на образуваното
изпълнително дело № 1288/2011г. по описа на ЧСИ А. В., погасителна давност не е
текла, като се позовава на тълкувателната практика на ВС, обективирана в
Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС. С оглед изложените
аргументи твърди, че към момента вземането не е погасено по давност и моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В
съдебните заседания, ищецът, представляван от пълномощника си, поддържа
предявеният иск и моли същият да бъде уважен като основателен.
Ответникът,
редовно призоваван, не е изпращал представител. Депозирал е писмена молба с
рег. № 21739/30.07.2019г., с която поддържа изложеното в писменият отговор и
претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със
заповед за изпълнение № 7649/12.11.2010 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 9665/2010г. на ПРС , ищецът е осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 737,22 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS - 01121394 от 26.11.2007г.;
сумата от 95.96 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 28.03.2008г. до 30.06.2008г.; сумата от 228,44лв. законна лихва
за забава за периода от 30.04.2008г. до 25.10.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата от 737,22лв., считано от 11.11.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото: сумата от 25.00
лева – държавна такса и сумата от 100.00 лева – разноски за процесуално
представителство.
С оглед обстоятелството, че по делото не се съдържат
доказателства, които да сочат датата на връчване на Заповедта на длъжника,
съдът намира, че същата е влязла в сила най-късно на датата, предхождаща датата
на издаване на изпълнителния лист – а именно: 17.03.2011г.
Установява
се, че въз основа на горния изпълнителен лист, издаден на 18.03.2011г., на 01.09.2011г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е поискало образуване на изпълнително дело
пред ЧСИ А.В., като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по
чл. 18 от ЗЧСИ. В следствие от подадената молба е образувано изпълнително дело
№ 1288/2011г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № 813, като по него са извършени
следните действия:
На
15.09.2011г. е изпратено уведомление по чл. 458 ГПК от ЧСИ до ТД на НАП –
Перник, с искане за издаване на удостоверение, което да съдържа информация за
размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото
му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу
което е започнато принудително изпълнение.
С писмо от същата дата – 15.09.2011г. е изискана справка ТД на НАП –
Перник за имуществото на длъжника –
движимо и недвижимо, както и наличие на банкови сметки, адресите на
регистрираните търговски обекти на длъжника и друга информация, свързана с имущественото
състояние на длъжника.
На
12.03.2012г. до длъжника (ищец понастоящем) е изпратено уведомление за
доброволно изпълнение на задължението, което е получено от длъжника чрез
съпругата му (видно от разписката на гърба на уведомлението) на 07.05.2012г.
На
24.08.2015г. по изп. дело е постъпило писмо от ответника по настоящото дело –
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с което ЧСИ А. В. е уведомена за сключен на
15.05.2015г. Договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по силата на който
взискателя по изпълнителното дело е цедирал вземанията, предмет на
принудителното изпълнение, на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. С
депозираното писмо, на основание чл. 429 ГПК е направено искане за
конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД като взискател по
изпълнителното дело, като едновременно с това, на основание чл. 18 от ЗЧСИ на
ЧСИ А. В. е възложено да извършва всички необходими действия за нормалния ход
на изпълнителното производство.
На
22.01.2017г. производството по изпълнителното дело е прекратено с постановление
на ЧСИ А. В., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
С
молба вх. № 26221/27.11.2017г., взискателят по изпълнителното дело е изтеглил
изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 1288/2011г.
по описа на ЧСИ А. В..
Въз
основа на молба от 08.12.2017г., входирана под № 27134/08.12.2017г. при ЧСИ А. В.,
и въз основа на процесния изпълнителен
лист, е било образувано ново изпълнително дело между страните – с № 2530/2017г.
по описа на ЧСИ А. В.. С посочената молба, от страна на взискателя е било
направено възлагане на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и искане за
извършване на справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори
на името на длъжника, като при наличието на такива – да бъдат предприети
необходимите изпълнителни действия за обезпечаване на вземането. Направено е и
искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
На
25.04.2017г. е изпратено уведомление по чл. 458 ГПК от ЧСИ до ТД на НАП –
Перник, с искане за издаване на удостоверение, което да съдържа информация за
размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото
му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу
което е започнато принудително изпълнение.
На
16.05.2018г. е изпратено и съобщение до длъжника, с което последният е уведомен
за задълженията си към момента и с което
същия е поканен доброволно да изпълни задължението си. Видно от материалите по
делото, съобщението е получено от лично от длъжника на 12.08.2018г.
На
29.05.2019г. е изпратено уведомление до длъжника за присъединяване на НАП към
образуваното изпълнително дело за публични задължения в размер на
4112,03лв, получено лично от длъжника на
12.08.2018г..
Видно
от материалите по изпълнителното дело (прието в заверено копие по делото) на 02.01.2018г.
(видно от самия документ) ЧСИ е извършил справка в регистъра на трудовите
договори към НОИ, досежно наличие на валидно сключени трудови договори на името
на длъжника.
На
11.02.2019г., с молба входирана под номер 3964/11.02.2019 при ЧСИ А.В.,
взискателя моли за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи в
дома на длъжника.
С
призовка за принудително изпълнение от 28.03.2019г. ЧСИ А.В. е уведомила
длъжника за насроченият ден и час на опис на движими вещи в дома на длъжника,
получена лично от длъжника на 03.04.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск, съдът намира следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след
осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след
влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, на които длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо място, с отрицателния
установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му,
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на
висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск е допустим и в тази
връзка възраженията на ответника са неоснователни и защото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице –
срещу ищеца е образувано изп. д. № 2530/2017г. по описа на ЧСИ А. В., с рег. №
813, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това
изпълнително производство продължава да е висящо, тъй като не са събрани
вземанията на взискателя, съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези,
досежно лихви и направени разноски. Само когато принудителното изпълнение е
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за
длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай,
ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на
негово разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира
следното:
От
фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че
в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 18.03.2011г. по ч. гр. д. № 9665/2010г. по
описа на ПРС.
Със заповед за изпълнение № 7649/12.11.2010 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 9665/2010г. на ПРС , ищецът е осъден да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 737,22 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS - 01121394 от 26.11.2007г.;
сумата от 95.96 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 28.03.2008г. до 30.06.2008г.; сумата от 228,44лв. законна лихва за
забава за периода от 30.04.2008г. до 25.10.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата от 737,22лв., считано от 11.11.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото: сумата от 25.00
лева – държавна такса и сумата от 100.00 лева – разноски за процесуално
представителство.
Не се
установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист,
е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да
релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. От същата започва да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.
С оглед горните мотиви, съдът намира за релевантна в случая датата 17.03.2011г.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, на 02.09.2011г. е било образувано изп. дело № 1288/2011г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № 813.
По него са извършени справки за имуществото на длъжника, като искането за тях и
самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не
прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на
никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС). На 12.03.2012г. е изпратено уведомление за доброволно
изпълнение, получено от длъжника на 07.05.2012г. чрез съпругата му (видно от
разписката на гърба на уведомлението). Уведомлението, респ. поканата за
доброволно изпълнение, от своя страна, не представлява изпълнително действие и
не прекъсва предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение. Не е
довело до прекъсване на давността и изпращането по-рано на съобщението до ТД на
НАП – Перник от 15.09.2011г., с което последната е уведомена по реда на чл. 458 ГПК за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника (понастоящем – ищец).
Това е така защото, съгласно чл. 191, ал. 3 ДОПК, когато
срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия
по реда на ГПК, държавата се
смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП
за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на
закона НАП издава удостоверение, което съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е
започнало принудителното изпълнение. В конкретния случай, това е било посочено
/удостоверение от 05.04.2012г./
и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК. Следва да се
посочи, обаче, че присъединяването на държавата не я прави самостоятелен
взискател, какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен
лист за свое вземане срещу длъжника. По изложените съображения съдът намира, че
с присъединяването на Държавата като взискател по изпълнителното дело, не се
прекъсва нито срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито давността.
От
материалите, съдържащи се в завереното копие на изпълнителното дело е видно, че
след изпращането на Уведомление за доброволно изпълнение (което както беше
отбелязано по –горе не е действие, годно да прекъсне давността) до 24.08.2015г.,
когато по изп. дело е постъпила молба от ответника по настоящото дело – „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, за уведомяване на ЧСИ А. В. за сключен на
15.05.2015г. Договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по изпълнителното дело не са
били извършвани каквито и да било изпълнителни действия, насочени към принудителното
изпълнение на вземанията, нито по искане на взискателя, нито по инициатива на
ЧСИ.
С
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на
ЧСИ А.В. да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това
обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството
или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът
намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко
изпълнително действие, което частният съдебен изпълнител реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия. Тъй като след 02.09.2011г. от
взискателя и от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението,
то, считано от 02.09.2013г., изпълнителното производство е прекратено ex
lege, като постановлението за прекратяване, издадено от ЧСИ има само
декларативен характер. Подаването на молба от взискателя след този момент,
както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да
породят правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство. Именно поради това, всички действия, извършени от
страна на взискателя и ЧСИ по изп. дело № 1288/2011г. се явяват ирелевантни, досежно прекъсването
на давността.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност
не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10
от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е
започнала да тече на 02.09.2011г., когато
е извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид
обстоятелството, че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело
все още е било висящо, то давността от същата дата е и спряна, до
прекратяването на изпълнителното дело. Следователно, предвид липсата на
релевантни изпълниелни действия, давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право е започнала да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното дело, а именно: 02.09.2013г.
На следващо място
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на
текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков,
Борис Илиев и Димитър Димитров, съгласно което
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и
Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело
№ 90/2017 на Окръжен съд Перник, Решение
№ 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник,
както и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015
г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Към 08.12.2017г., когато е депозирана
молбата за образуване на ново изпълнително дело – изп. д. № 2530/2017г. по описа на ЧСИ А. В., с посочен в молбата
изпълнителен способ (опис на движими вещи), давността не е изтекла, тъй като не са
изтекли необходимите 5 години от датата на прекратяване на предходното изпълнително
дело. Същевременно, с това действие (предвид наличието на посочване на
конкретен изпълнителен способ в молбата за образуване) по новото изпълнително
дело, давността отново е прекъсната. Тоест към настоящия момент петгодишната
погасителна давност не е изтекла.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове
са неоснователени и недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, основателно се явява и искането на ответната
страна за присъждане на разноски в
размер на 300.00 лв. – юрисконсулско възнаграждение и
24,00лв. - деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При
този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени
от П.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
сграда „Люлин 6“, ет. 2, с които ищецът иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от сумата от 737, 22 лева
/седемстотин тридесет и седем лева и 22ст /- представляваща главница по Договор
за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01121394 от 26.11.2007г.;
сумата от 95,96 лв./деветдесет и пет лева и 96 ст./ - договорна лихва за
периода от 28.03.2008 год. 30.06.2008г.; сумата от 228,44 лева /двеста двадесет
и осем лева и 44 ст./ законна лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 25
10 2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.11.2010г.
до окончателното изплащане на вземането;както и разноски в общ размер от 125.00
лева / сто двадесет и пет лева/, от които държавна такса от 25.00 лева /
двадесет и пет лева/ и 100.00 лева / сто лева/ възнаграждение за процесуално
представителство, които суми са предмет на
изпълнителен лист, издаден на 18.03.2011г. по ч. гр. д. № 9665/2010г. по описа
на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2530/2017г. по
описа на ЧСИ А.В., per.
№ 813, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА П.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2, сумата
от 324.00 лв. /триста двадесет и четири лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.