№ 199
гр. Враца, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500294 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 335/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 3329/2024 г. по
описа на Районен съд-Враца, е признато за установено на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр.
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
че К. И. Т. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, сумата от 700,00 лева,
представляваща непогасена главница по сключения помежду им Договор за
кредит „Екстра“ № *** от 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.06.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 1098/07.06.2024 г. по ч. гр.
дело № 1808/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.
Със същия съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените
от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***, против К. И. Т. установителни искове с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата от 105.00 лева - договорна лихва за периода от
21.01.2024 г. до 21.05.2024 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 13,90 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2024
г. до 03.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1098/07.06.2024 г. по ч.
гр. дело № 1808/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.
С оглед изхода на спора първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл.78, ал.1 ГПК К. И. Т. да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК
***, сумата от 790,69 лева - разноски в производството по гр. дело №
1
3329/2024 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковете,
както и сумата от 363,29 лева - разноски за заповедното по ч. гр. дело №
1808/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав, съразмерно с уважената
част от установителните искове.
С въззивна жалба вх.№ 8669/12.06.2025 г., подадена от адв.К. К., в
качеството му на особен представител на ответника К. И. Т., решението се
обжалва в частта, в която е уважен предявения от "КРЕДИТ ИНС" АД
установителен иск и ответникът е осъден да заплати деловодни разноски за
заповедното и съдебното производство.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно
и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че по делото няма данни
ответникът да е автор на нито един от приложените към исковата молба
документи, както и че същите нямат характера на годни доказателства.
Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че процесният договор за
кредит е подписан от ищеца с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от
Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/, във вр. с чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) І 910/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Особеният представител на въззивника
счита, че в конкретния случай по делото липсват технически или електронни
записи в подкрепа на това, че договорът е подписан по описания от ищеца и
възприет от районния съд начин, както и че въобще липсват доказателства
ответникът да е титуляр на някакъв електронен подпис. Намира също така, че
представената електронна кореспонденция, проведена във връзка с
кандидатстването за кредит, не позволява еднозначно установяване на
авторството на изявлението от страна на ответника, като сочи, че законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. Развива съображения,
че върху представения по делото Договор за потребителски кредит "Екстра"
№ ***/21.12.2023 г. няма отбелязване, че е подписан при спазване на чл.13,
ал.1 ЗЕДЕУУ от ответника, а едностранно извършеното от ищеца вписване на
данните на ответника в приложения договор на хартиен носител, който също
не носи негов подпис, няма доказателствена сила по арг. от чл.180 ГПК.
Посочва, че тези аргументи важат и по отношение на ищеца, тъй като липсват
доказателства, че договорът е подписан от негов представител.
В жалбата се посочва, че при липсата на доказателства за наличие на
валидно сключен договор за кредит, представеното нареждане за превод на
сумата 700,00 лв. не е достатъчно за доказване претенцията на ищеца.
Въззивникът счита, че при постановяване на решението си районният
съд не е съобразил, че ищецът не е доказал наличието на предоставена и
разменена преддоговорна информация с ответника под формата на
Стандартен европейски формуляр. Навежда доводи, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, тъй като се договарят необосновано високи
цени, третират се неравноправно икономически слаби участници в оборота и
се използва недостига на материални средства на един субект за налагане на
другата страна на неизгодни условия.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции.
2
Постъпил е отговор вх.№ 9738/30.06.2025 г. от "КРЕДИТ ИНС" АД,
подаден чрез адв.Р. Д., в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Навеждат се доводи, че въззивникът не сочи никакви нови
обстоятелства или доказателства, които да предполагат различен изход на
делото. Изразява се несъгласие с твърдението на особения представител на
ответника, че не е бил сключен договор. Твърди се, че такъв договор е валидно
сключен по електронен път. Развиват се съображения, че представените по
делото документи – заявка за кредит, договор за кредит и общи условия,
представляват електронни изявления, които се считат за подписани при
условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Посочва се, че представеният в писмен вид
договор представлява възпроизвеждане на електронния документ върху
хартиен носител и този заверен от страната препис е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му. В тази
насока се позовава и на практика на ВКС. По отношение подписването на
договора, се сочи, че същият съдържа електронно изявление /попълнен
електронен формуляр/ и доколкото не съдържа характеристиките на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.2 и ал.3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че е подписан с обикновен
електронен подпис. Излагат се аргументи, че действително значение на
подписан саморъчен документ е придадено само на този електронен документ,
към който е прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на
чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен,
като в случая такава уговорка се съдържа в чл.1.10. от ОУ, представляващи
неразделна част от договора за кредит. Сочи се още, че в заявката на ответника
фигурира информация, която е логически свързана единствено с ответника и
той лично я е предоставил на кредитора при кандидатстването, поради което
следва да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни, а в случай, че е била извършена злоупотреба със
същите, то той би следвало да е сигнализирал съответните органи.
На следващо място в жалбата се посочва, че с въвеждането на личните
данни на кредитополучателя на интернет страницата на кредитодателя и
изпращането на съгласие/потвърждение потребителят изразява волята си за
сключване на договора и приема общите условия. Твърди се, че договорът е
сключен по реда на ЗПФУР, като се излагат подробни доводи относно начина,
по който се предоставя кредит от разстояние. Поддържа се, че в случая е
възникнало редовно правоотношение, доказано с представения с исковата
молба Договор за кредит "Екстра" № ***/21.12.2023 г. и с приетата и
неоспорена от ответника разписка от "Изипей" АД, която е подписана лично
от ответника.
Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдбен акт.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното
3
решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и
при ясно формирана воля, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост в
обжалваната част.
За да се произнесе по правилността на съдебния акт в обжалваната му
част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районният съд е сезиран със заявление на "КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК
***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. И.
Т., ЕГН **********, за следните суми: 700,00 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ №
***, сключен на 21.12.2023 г. между „ КРЕДИТ ИНС” АД и К. И. Т.; сумата от
105,00 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 21.01.2024 г. до
21.05.2024 г.; сумата от 13,90 лв. – законна лихва за забава, дължима за
периода от 22.01.2024 г. до 03.06.2024 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2024
г. до окончателното изплащане на вземането; както и разноските по делото в
размер на 25,00 лв. – държавна такса, пропорционално на уважената част от
заявлението и 1000,00 лв. – адвокатско възнаграждение, пропорционално на
уважената част от заявлението.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство "Екстра" №
***/21.12.2023 г., сключен между К. И. Т., в качеството му на
кредитополучател, и "КРЕДИТ ИНС" АД, в качеството му на кредитодател.
Пояснява се, че договорът е сключен онлайн във формата на електронен
документ при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ, след
подадена от К. И. Т. онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния
сайт на дружеството: www.creditins.bg, която е одобрена и чрез партньорския
офис на Изипей му е преведена исканата сума от 700,00 лв. срещу надлежно
издадена и получена от него разписка. Посочено е, че съгласно изискванията
на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, с която
същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит,
като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail "Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Сочи
се също, че съгласно условията на сключения договор кредитодателят е поел
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на 8 броя равни месечни вноски с
посочени в договора падежи. Твърди се, че до датата на подаване на
заявлението кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които са настъпили до 21.05.2024 г., поради което
служителите на дружеството са изпращали напомнителни писма на посочения
електронен адрес, съобщения на посочения телефонен номер и са
4
осъществявали телефонни обаждания, но въпреки това К. Т. не е извършил
никакво плащане. Посочва се, че е настъпила предсрочна изискуемост на
всички задължения, съгласно т.9.2 от ОУ, приложими към договора за
потребителски кредит, поради което главницата се претендира изцяло,
договорната лихва – за вноските с настъпил падеж, а на основание чл.86 ЗЗД
се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочената главница до датата на подаване на заявлението. Претендира се и
присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на
25,00 лв. – държавна такса и 1 000,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Образувано е ч.гр.д.№ 1808/2024 г. по описа на РС- Враца, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1098/07.06.2024 г., с която заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане от 30.09.2024 г. заповедният съд на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви искове за
установяване съществуване на претендираните вземания. Заявителят е
уведомен на 02.10.2024 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 18.10.2024 г. е
предявил иск, за което е уведомил заповедния съд.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в
заявлението по чл.410 ГПК. Допълнително се посочва, че ищецът "КРЕДИТ
ИНС" АД, ЕИК ***, е търговско дружество, вписано в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с
рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. 1 Рег.№ 335 /
23.05.2025 на подуправителя на Българска народна банка, чиято основа
дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Твърди се, че К. И. Т. е кандидатствал за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. Посочва се, че в резултат на подадената заявка и предоставените
от К. И. Т. данни, служител на ищеца се е свързал с него на посочения
телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи при условията на
дружеството, кредит в размер на 700.00 лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на
посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит
от разстояние. Сочи се също, че той е потвърдил, с избиране на изпратения му
от "КРЕДИТ ИНС" АД линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит „Екстра” №***/21.12.2023 г. и желаната сума му е била
преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на партньорски
офис на „Изипей” АД срещу представена от К. И. Т. лична карта.
В исковата молба се излагат и теоретични доводи относно същността
на електронното изявление и подписването на документ с електронен подпис,
с които се обосновава доказателствената сила на представените от ищеца
документи
Отново се посочва, че към дата 03.06.2024 г. кредитополучателят не е
5
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 21.01.2024, 21.02.2024, 21.03.2024, 21.05.2024 г., поради което
служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но К. И. Т. не е
осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Иска се от съда да установи вземанията съгласно издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение. Претендира се присъждане
на разноски за заповедното и исковото производство.
На основание чл.47, ал.6 ГПК районният съд е назначил адв.К. К. за
особен представител на ответника К. И. Т.. В срока по чл.131 ГПК особеният
представител е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове.
Намира същите за недоказани, тъй като представените по делото
доказателства не установяват вземания на ищеца по договора за
потребителски кредит, няма данни ответникът да е автор на нито един от
представените документи и същите въобще нямат характер на годни
доказателства.
Твърди се, че ответникът не е запознат с преддоговорната информация
под формата на стандартен европейски формуляр, както и с общите условия,
както и че не е надлежно уведомен от ищеца за обявяване на кредита за
изискуем.
Особеният представител прави възражения за изтекла погасителна
давност, за нищожност на договора за потребителски кредит и за
неравноправност на клаузите в договора.
Счита, че необосновано се претендират за един и същи период два вида
лихви.
Както бе посочено, с финализиращия съдебен акт – Решение №
335/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 3329/2024 г. по описа на РС-Враца, е
уважен предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР, като е признато
за установено, че ответникът К. И. Т., дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД сумата от
700,00 лева, представляваща непогасена главница по сключения помежду им
Договор за кредит „Екстра“ № *** от 21.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума. В останалата част исковите претенции са отхвърлени като
неоснователни.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна
сила в частта, в която са отхвърлени исковете за сумата от 105.00 лева -
договорна лихва за периода от 21.01.2024 г. до 21.05.2024 г. и за сумата от
13,90 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2024 г. до
03.06.2024 г.
Предметът на въззивната проверка обхваща правилността на
първоинстанционния съдебен акт единствено в частта, в която съдът е признал
за установено съществуването на вземане на "КРЕДИТ ИНС" АД против К. И.
Т. за главница в размер от 700,00 лв., дължима по Договор за кредит "Екстра"
№ *** от 21.12.2023 г., съответно и в частта, в която са възложени разноски в
тежест на ответника.
С оглед въведените във възивната жалба оплаквания, спорът между
страните пред настоящата инстанция се свежда до това дали между К. И. Т. и
"КРЕДИТ ИНС" АД е бил сключен посочения Договор за кредит "Екстра" №
6
*** от 21.12.2023 г.
За да даде отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с наведените от страните доводи, при което приема за установено
от фактическа страна следното:
От представените по делото Общи условия на "КРЕДИТ ИНС" АД,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, приети
с решение на изпълнителния директор на дружеството на 10.03.2023 г., е
видно, че кандидатстването за предоставяне на потребителски кредит и
сключването на договор за потребителски кредит с дружеството-ищец може
да се извършва онлайн - чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg.,
където чрез обявената информация кандидатът може да избере вида, сумата и
периода на кредита и да се информира за размера на дължимите от него лихви
и чрез приложената в сайта регистрационна форма да изпрати заявка за
избрания вид услуга – т.4.1. Посочено е, че преди въвеждане на личните си
данни в заявлението, кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен
и дава своето съгласие за обработка и съхранение на личните му данни чрез
отбелязване в съответните чек бокси на сайта – т.4.2., след което въвежда
личните си данни като попълва форма за кандидатстване, където предоставя
данни относно своята самоличност: имена, ЕГН адрес, лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуален имейл и др., както и снимка
от валидната си лична карта – т.4.3. С маркиране на полето "Съгласен съм с
Общите условия" и натискане на бутона "Потвърди" кандидатът изрично се
съгласява с действащите към момента ОУ – т.4.5. Според посоченото в т.4.10.
от ОУ, с извършване на посочените в т.4.3. и т.4.5. действия заявката за
кредит се счита подадена от кредитополучателя, а ОУ – подписани и приети от
същия. След подаването на заявлението, кредитодателрят предоставя на
кредитополучателя на посочения от него e-mail актуалните ОУ и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В случай, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез онлайн
регистрация на сайта на кредитодателя, следва да получи електронно писмо, с
което ще бъде уведомен дали е одобрен за отпускането на кредит за сумата и
условията, за които е кандидатствал, което ще съдържа и линк към договор за
потребителски кредит, с който кандидатът следва да се запознае и да
потвърди. След потвърждаването му се счита, че между страните има сключен
договор за потребителски кредит. – т.4.11.
В ОУ е посочено още, че на основание чл.5 от ЗЕДЕУУ страните се
съгласяват да бъдат обвързани от електронните им изявления, отправени една
спрямо друга, както и че на основание чл.13, ал.4 от същия закон страните
приемат, че ще подписват изявленията с обикновен електронен подпис, за
какъвто могат да се считат техните имейл адреси, телефонни номера, IP
адреси, потребителски имена и пароли и/или други данни в електронна форма
– т.1.6. и т.1.10.
С исковата молба са представени на хартиен носител неподписани
Заявка за кредит № 015581/21.12.2023 и Договор за потребителски кредит
"Екстра" № ***/21.12.2023 г., сключен между " КРЕДИТ ИНС " АД, като
кредитор, и ответника К. И. Т., като кредитополучател. В заявката се съдържат
всички лични данни на ответника – имена, ЕГН, адрес, телефон, номер и дата
на издаване на лична карта, включително и изображения на гръб и лице на
7
личната карта на ответника. Тези данни са възпроизведени в договора за
потребителски кредит, като в същия се съдържа и отразяване, че е сключен на
основание ЗКИ, ЗПК, ТЗ, ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.
С договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателят
потребителски кредит в размер на 700 лв., като е посочено, че средствата по
кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и
изрично посочен от кредитополучателя начин – в брой на каса на Изипей.
Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 8
месеца, на равни месечни вноски до 21.08.2024 г. /съгласно чл. 2 от договора и
погасителен план – Приложение № 1 към договора/. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 36, 00% и годишен процент на разходите
от 49, 70%. В погасителния план е посочена общо дължимата по договора
сума в размер на 1 334,64 лева, включваща сума на главница от 700.00 лв.,
сума на лихва в размер от 168.00 лв. и неустойка в размер от 466.64 лв., която
е евентуално дължима в случай, че кредитополучателят не е представил
гаранция по кредита в условията на чл.4, ал.5 от договора.
В чл. 10 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че
му е известно, че всички негови изявления, направени чрез средства за
комуникация от разстояние, в това число по e-mail, чрез sms, по телефон,
попълване на полета в сайта на кредитора и др., са валидни и го обвързват
съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
В чл. 14 от договора отново е посочено, че на основание чл.5 ЗЕДЕУУ
страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните им изявления,
отправени една спрямо друга, които следва да бъдат отправени чрез онлайн
системата на кредитора или по електронните пощи на страните, както и че на
основание чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ приемат, че ще подписват изявленията с
обикновен електронен подпис, за какъвто се считат техните електронни адрес,
телефонни номера, IP адреси, потребителски имена и парило или други данни
в електронна форма.
Съгласно чл.12, с подписване на договора, кредитополучателят
декларира, че е запознат с ОУ и ги приема, както и че му е предоставена
необходимата преддоговорна и договорна информация за кредита.
Приети като доказателства по делото са и копие от разпечатка на
разменена електронна кореспонденция между ищеца и ответника.
По делото е представена в оригинал разписка № 0700020691774732 /
21.12.2023 година от „Изипей“АД, с наредител ищеца по делото и получател
К. И. Т.. В основанието е посочено, че сумата в размер на 700.00 лева се
изплаща във връзка с Договор за кредит „Екстра“ № ***. В разписката е
изписано името на ответника и положен подпис, който не е оспорен от
последния.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
С оглед изрично извършеното в процесния договор за кредит
отразяване на реда за сключването му, съдът намира, че същият има правната
характеристика на договор, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
поради което по отношение на неговото сключване и действителност следва
да бъдат съобразени изискванията на този специален закон.
Съобразно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
8
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно разпоредбата
на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.1, т.1 и т.3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 ТЗ,
а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис, като към настоящия момент същият е с изменено
заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение ищецът е представил неподписани документи – Заявка за
кредит № 015581/21.12.2023 и Договор за потребителски кредит "Екстра" №
***/21.12.2023 г.
С оглед посочения в този договор начин на сключване по реда на
ЗПФУР и доказването, че между страните е била проведена електронна
комуникация, може да бъде направен извод, че тези документи представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи, при което
приложими за доказване сключването на договора са разпоредбите на
ЗЕДЕУУ.
Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2,
ал.2 ЗЕДЕУУ). В случая, попълването на електронния формуляр за
кандидатстването с попълнените в него данни, както и електронно
генерирания вследствие на това договор за кредит, представляват електронни
изявления (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма,
обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на
информацията - интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за
електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът
въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
По делото няма данни договорът за гаранция да е подписан с
9
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.2 и ал.3 ЗЕДЕУУ във вр. с чл.3, т.11 и т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.
Доколкото обаче съдържанието на този договор, който е представен по делото
възпроизведен на хартиен носител, включва посочване на страните като
автори на документа и най-вече с оглед фактът, че съдържа данни за
идентификация на ищеца-наредител като автор и титуляр по смисъла на чл.4
ЗЕДЕУУ с посочване на три имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на
издаването й, постоянен и настоящ адрес, електронна поща и телефонен
номер, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и
на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. В конкретния случай извод
за постигането на подобно съгласие може да бъде направен въз основа на
изричните уговорки, съдържащи се в ОУ и в Договор № ***/21.12.2023 г.,
според които на основание чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ страните приемат, че ще
подписват изявленията с обикновен електронен подпис, за какъвто се считат
техните електронни адрес, телефонни номера, IP адреси, потребителски имена
и парило или други данни в електронна форма.
Както бе посочено, в случая е установено, че ищецът е попълнил
формуляр за кандидатстване, в който е въвел и необходимите данни за
предоставянето на кредита. Това дава основание да бъде направен извод, че
ищецът е станал страна по договор, сключен от разстояние, а
възпроизведените на хартиен носител документи – заявление и договор са
достатъчни, за да бъде направен обоснован извод за възникване на
облигационно правоотношение между К. И. Т. и "Кредит Инс" АД въз основа
на сключен помежду им договор за потребителски кредит. Тези документи
установяват валидното сключване на договор за кредит по реда на чл.6
ЗПФУР. Обстоятелството, че същите не са подписани на хартиен носител, не
отнема действителността на договора и не отрича съществуването му в
правния мир. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на
въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по
договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е
приел условията на съглашението. С извършване на това фактическо действие
последният се валидира, а с натискане на линка за потвърждение се декларира
запознаване и съгласие с условията на договора, ОУ и СЕФ, което пък е
предпоставка за превеждане на съответната заемна сума. По тези съображения
въззивният съд също счита, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който всяко едно от
лицата дължи изпълнение. По делото са събрани доказателства за извършен
превод на исканата парична сума, с което кредитодателят е изпълнил своето
основно задължение. Не се твърди по делото ответникът да е върнал в
уговореният срок получената сума - такова правопогасяващо възражение нито
е заявявано, нито е доказано /тежестта на доказване на този положителен факт
лежи върху ответника/. Следователно за кредитора- ищец се е породило
правото да ангажира отговорността за забавено изпълнение на ответника на
паричното му задължение, като поиска реално изпълнение на същото.
По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за
10
нищожност на договора за потребителски кредит, следва да бъде отбелязано,
че решението на районния съд не е обжалвано в частта, в която след като е
прието, че договорът за потребителски кредит е нищожен и са приложени
последиците на чл.23 ГПК, като са отхвърлени претенциите за договорна и
мораторна лихва, поради което не следва да бъде извършвана повторна
проверка на нищожността на договора от въззивната инстанция.
Във въззивната жалба не са изложени други оплаквания, по които
съдът да дължи произнасяне, съгласно чл.269, изр.2 ГПК.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат по
изложените по- горе съображения, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят-ответник следва да бъде
осъден да заплати на насрещната страна направените пред въззивната
инстанция разноски, както следва: 1000,00 лв. – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение и 400,00 лв. - внесен и изплатен депозит за
възнаграждение на особения представител.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 335/23.05.2025 г., постановено по гр.д.
№ 3329/2024 г. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНС” АД, ЕИК ***, направените пред въззивната инстанция разноски, както
следва: 1000,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и
400,00 лв. - внесен и изплатен депозит за възнаграждение на особения
представител.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11