№ 863
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. А.ова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20253100501230 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба вх.№16303/09.06.2025г. от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение
№1002/21.03.2025г. по гр.д.№20243110104071 по описа на ВРС, с което е
уважен предявения от К. Б. И., ЕГН **********, иск за заплащане на сумата в
размер от 1 930.61 лева, частичен иск от общо 3 399.60 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения му мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р 6“ с рег. № ******
вследствие на претърпяно на 13.04.2022 г. ПТП по вина на водача на л. а.
марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 04.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Твърди се, че съдът
неправилно е определил размера на вредите, като се е позовал на
заключението на вещите лица по изготвената тройна САТЕ, което според
жалбоподателя не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Сочи се, че заключението по първоначалната САТЕ е обосновано и правилно.
Твърди се също, че предвид периода на експлоатация на процесното МПС
следва да се вземе предвид цената на части втора употреба. Отправената към
съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна, чрез адв. Й.А., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се
изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Сочи
се, че съдът правилно е кредитирал заключението на вещите лица по тройната
САТЕ, доколкото е по-пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните.
1
Твърди се неоснователност на твърдението, че ремонтът следва да бъде
извършен с части втора употреба, тъй като липсват данни за наличие на
такива части, освен това при частите втора употреба трябва да се установи
тяхното състояние и годността им за монтиране на друг мотоциклет. Не са
формулирани доказателствени искания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Предявен e пред първоинстанционния съд иск с правно основание
чл.432 от КЗ от К. Б. И., ЕГН **********, частичен осъдителен иск против
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* за присъждане на сумата от
20.00 лева, частично от 3 399.60 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му
мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р 6“ с рег. № ****** вследствие на
претърпяно на 13.04.2022 г. ПТП по вина на водача на л. а. марка „Рено“,
модел „Меган“ с рег. № ******, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
04.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 13.04.2024 г., около 13:10 ч., в гр.
Варна в ж. к. „Възраждане“, бл. 76, пред вх. „Б“ собствения на ищеца
мотоциклет, който бил паркиран, бил блъснат от л. а. марка „Рено“, модел
„Меган“ с рег. № ****** при маневра на заден ход от негова страна.
Мотоциклетът бил блъснат в лявата си част и паднал на земята на дясната си
страна. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП, в който като виновен водач бил посочен
водачът на л. а. „Рено Меган“. Сочи се, че към датата на настъпване на
процесното ПТП лекият автомобил на виновния водач е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество със срок на действие от 18.08.2021г. до 17.08.2022г. На 21.04.2022г.
ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, който извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-заключение по щета
№ *********, в който като увредени детайли били посочени спойлери лява
страна 2 бр., спойлери дясна страна 2 бр., ръкохватка дясна, основа горна на
десен спойлер, капаче основа на десен спойлер.
Ищецът сочи, че като застрахователно обезщетение получил сумата
от 600.40 лева, която била недостатъчна да покрие нанесените по мотоциклета
щети. Твърди, че извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени мотоциклети, и установил, че сумата,
необходима за възстановяването на мотоциклета, е в размер на 4 000.00 лева.
Моли за уважаване на частичния иск и претендира присъждане на съдебно –
деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва по основание и по размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Рено“, модел
„Меган“ с рег. № ******. Посочва, че е образувана преписка по претенцията
на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, като посочената преписка е приключила с определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 600.40 лева на 19.05.2022 г., с което
ответното дружество е изпълнило напълно задълженията си. Оспорва се
2
претендирания от ищеца размер като силно завишен. Противопоставя се на
претенцията за заплащане на адвокатски хонорар, като сочи, че ответникът не
е дал повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се
присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени
срещу извода на първоинстанционния съд относно определяне размера на
застрахователното обезщетение.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени
доказателства се установява, че л. а. марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
****** е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие на
застраховката 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г., както и че по образуваната щета
ответното дружество е заплатило обезщетение в размер на 600,40 лв.
Не е спорно също и настъпването на застрахователно събитие на
13.04.2022г. с участието на л.а. „Рено Меган“ и мотоциклет „Ямаха R6“ при
описания в исковата молба механизъм, което се установява от протокола за
извършен оглед на МПС. Не се спори също и относно вида и броя на
увредените детайли, констатирани в протокола за извършен оглед на МПС,
съставен на 21.04.2022 г. от служител на ответния застраховател, от който е
видно, че при огледа са констатирани следните увреждания по мотоциклета на
ищеца – спойлери лява страна два броя, които са за подмяна; спойлери дясна
страна два броя, които също са за подмяна; ръкохватка дясна – за подмяна;
основа долна на десен спойлер – за подмяна и капаче основа десен спойлер –
ремонт - лек. Не се спори по делото, че в резултат на заведената щета
ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер от 600.40 лева.
Спорно е определянето на размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
С оглед установяване размера на дължимото обезщетение в хода на
първоинстанционното производство са изготвени и приети първоначална и
3
повторна съдебна автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице
по първоначалната експертиза е посочило ориентировъчна цена 1000 лева,
вкл. ремонт и боядисване, като е посочило, че за поръчване на нови части е
необходимо да се занесат увредените части в представителството на марката и
да се провери по каталожен номер. Съгласно заключението по тричленната
експертиза общата стойност на щетите на мотоциклета по средни пазарни
цени към датата на събитието възлиза на 2 531.01 лева, от които стойността на
резервните части е 1991,83 лв. /с оригинални части/, 73,44 лв. стойност на
операции по демонтаж/монтаж, 43,20 лв. стойност на възстановителни
операции, 311,04 лв. стойност за боядисване и 111,50 лв. стойност на
материали за боядисване.
Във въззивното производство е назначена и приета съдебна
автотехническа експертиза със задача при определяне на пазарната стойност
на увредените детайли да съобрази цената на оригинални части и от
алтернативни източници. Видно от заключението на вещото лице са
установени стойности на оригинални части, внесени от официалния вносител
на марката и внесени от други фирми, в резултат на което е определена обща
стойност на детайлите, които могат да бъдат доставени, в размер на 1652 лв., а
на детайлите, които не могат да бъдат доставени, в размер на 548 лв.
Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по възстановителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на
увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.
400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от
КЗ.
В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се
дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие,
че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. В настоящия
случай такива доказателства не са представени, поради което
възстановителната стойност се установява от заключение на вещо лице.
Съдът кредитира заключението по тройната САТЕ, прието в хода на
първоинстанционното производство, което е изчерпателно и обосновано,
вещите лица са посочили използваните източници и са обосновали
направените изводи. Видно от заключението по САТЕ, изготвена във
въззивното производство, не са съобразени цени от алтернативни
4
производители, а само цени на оригинални части от различни вносители,
което не е целта на поставената задача. Видно от заключението по тройната
САТЕ е изчислена стойността на ремонта в общ размер 2531,01 лв., включващ
резервни части, боя и труд, към датата на настъпилото застрахователно
събитие, при използване на средна пазарна цена на труда в сервизи, работещи
на различни цени. Определянето на размера на вредите е направено към
датата на ПТП при посочване на варианти за ремонт на отделните детайли с
цени, дадени от поне 10 автосервиза, което е в съответствие с начина на
определяне на стойността на база „средна пазарна цена“. От така
определената възстановителна стойност следва да се приспадне сумата 600,40
лв., чието заплащане от застрахователя не е спорно между страните.
Дължимата като обезщетение сума се установява в размера, изчислен
в първоинстанционното решение, а именно 1930,61 лв., поради което и
предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 590 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно отправеното от проц.представител
искане и представен договор за правна защита. Своевременно направеното
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение се преценява като
неоснователно с оглед съответствието му с размерите, предвидени в Наредба
№1/2004г., използвани от съда като ориентир.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1002/21.03.2025г. по гр.д.
№20243110104071 по описа на ВРС, 9 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. И., ЕГН **********, гр. Варна,
сумата от 590 лева (петстотин и деветдесет лева), представляващи адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5