№ 14635
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следН. състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110126344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от малолетната Н. Р. Р., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г. Й. А., ЕГН
**********, срещу Р. П. Р., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се,
че майката сама се грижи за малолетното дете, като изцяло издържа и
възпитава дъщеря си. Нуждите й от храна, облекло, учебници, образование,
курсове, социални дейности, спорт и здраве постоянно се увеличават. Детето
е ученичка в 86 ОУ „Св. Климент Охридски”. Майката е безработна и
заплаща 450 лева наем. Твърди се, че ответникът притежава по наследство
половината от къща на три етажа, в която живее, работи и реализира доходи.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
считано пет месеца назад от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В законоустановеН. преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника. Счита претендираната издръжка за прекомерна.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и моли същата
да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не заявява становище по
съществото на спора.
1
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата е малолетна и е дете на ответника, което се установява от
представеното по делото удостоверение за раждане. Същата е завършила
първи клас и е ученичка в 86 ОУ „Св. Климент Охридски”.
Майката на ищцата – Г. Й. А., сключила договор за наем на недвижим
имот, находящ се с. Владая, ул. Приплат № 22, за което заплаща месечен наем
в размер на 450 лева. Видно от представеното и прието по делото
удостоверение от НАП, няма данни за действащи трудови договори. Майката
на ищцата не притежава недвижими имоти. От представените извлечеН. по
банкова сметка се установява, че по сметката на майката не е постъпвала
парична сума от бащата на ищцата. На 13.10.2022г. Г. Й. А. сключила договор
за наем на недвижим имот, находящ се в с. Владая, ул. Тополите № 13 и
представляващ първи етаж от къща, състоящ се от две спални, кухня, баня и
тераса, за което заплаща месечна наемна цена в размер на 350 лева.
Ответникът работи в „Ермас” ЕООД, като за периода от месец
февруари до месец юли 2022г. същият е получил среден месен доход в размер
на 519.67 лева. На 13.06.2022г. същият е заплатил 357.71 лева – приходи за
НЗОК. Същият притежава ½ идеална част от дворно място заедно с първият
етаж от построената в същия двуетажна жилищна сграда.
С оглед изискваН.та на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изискан и изготвен
социален доклад от ДСП – Красно село, от който се установява, че към
момента основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката, бащата също участва, като помага финансово. Основните
потребности на детето са задоволени. Майката не е трудово ангажирана и
заплаща наем в размер на 350 лева. Бащата живее в собствено жилище, което
представлява 4 – етажна къща, като ответникът ползва два етажа от нея.
Същият е трудово ангажиран като оператор на автовишки. Детето е ученичка
в трети клас в 86 ОУ „Св. Климент Охридски”.
Други относими към предмета на доказване доказателства не са
представени.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като според чл. 142, ал. 1 СК
2
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Възможностите на ответника да дава
издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142, ал. 1 СК -
2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г., така -
ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е от кръга
на лицата, дължащи издръжка на ищцата, поради което неговата материално-
правна легитимация по иска е установена по делото.
Нуждата на детето от издръжка, с оглед посрещане на разходите,
обичайни за лице на неговата възраст /за храна, дрехи, училище, извънкласни
форми на обучение/, както и общите разходи за издръжката на
домакинството, в което детето ще се отглежда, се установява от самия факт
на биологичното съществуване на детето и не е необходимо да се обосновава
специално. Заплащането на издръжка изобщо, както и определянето на нейН.
размер, се намират в пряка зависимост от възможността на ответника да я
заплаща. По делото се установи по безспорен начин, че ответникът получава
трудово възнаграждение, както и ½ идеална част от недвижим имот, в който
живее. Не се установи същият да заплаща издръжка на друго малолетно дете,
както и да е с влошено здравословно състояние. С оглед изложеното, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка на ищцата
в размер на 200.00 лева месечно, считано пет месеца назад от датата на
предявяване на исковата молба до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване. Установи се безспорно, че ответникът
не е заплащал издръжка на детето. Исковата претенция в останалата й част до
пълН. й предявен размер от 250.00 лева, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решеН. относно посочените в закона
вземаН., за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За това в
конкретН. случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на
3
малолетното си дете месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от ищцата. Същата е доказала такива в размер на 525.00 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представеН. по делото договор за
правна защита и съдействие, и заплащане на държавна такса. Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищцата
разноски съразмерно с уважената част на иска, или сумата в размер на 420.00
лева.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 288.00 лева /чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. Р., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Н. Р. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.
Й. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева,
считано 5 /пет/ месеца назад от предявяване на исковата молба в съда, до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част и за разликата до пълН. предявен размер от 250.00
/двеста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. П. Р., ЕГН ********** да
заплати на Н. Р. Р., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Г. Й. А., ЕГН **********, сумата в размер на 420.00
/четиристотин и двадесет/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Р. П. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 288.00 лева – държавна такса върху присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от съобщението до страните, а в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба през СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5