№ 137
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500171 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20242100101423/2024 г. на Окръжен съд –
Бургас ищецът „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б, като универсален правоприемник на „Райфайзенбанк (България) ЕАД
с ЕИК *********, е предявил претенции по чл. 422 от ГПК против ответника
Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. „М.р.“, бл.**, вх.* ет* ап* за
установяване на следните вземания по договор за потребителски кредит от
25.06.2021 г., за които е била издадена Заповед № 2286 от 03.08.2023г. по 417
от ГПК по ч.гр.д. № 4656/2023г. на РС – Бургас:
- за сумата от 46892,57 лева, представляваща дължима главница
(редовно падежирала през периода 15.04.2022 г. - 15.4.2023 г. в размер на
5054,21 лева и предсрочно изискуема в размер на 41838,36 лева) ведно със
законната лихва от сезирането на заповедния съд на 01.08.2023 г. до
окончателно изплащане;
- за сумата от 2293,80 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2023 г.;
1
- за сумата от 592,48 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху редовната главница от 5054,21 лева за периода от 15.04.2022
г. до 14.05.2023 г.;
- за сумата от 1092,52 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху предсрочно изискуемата главница от 41838,36 лева за
периода от 15.05.2023 г. до 31.07.2023 г.;
- за сумата от 24 лева, представляваща разноски по уведомяването на
ответника за предсрочната изискуемост.
При условията на евентуалност ищецът е предявил против ответника
осъдителни претенции в същите размери, но с разликата, че законната лихва
върху главницата се търси от завеждането на делото на 22.02.2024 г.
С Решение № 55 от 30.01.2025 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Решение № 326 от 29.04.2025 г. по цитираното дело главният иск по чл.
422 от ГПК е бил отхвърлен, а евентуалните претенции са били уважени
частично, като са присъдени:
- главница от 40677,59 лева (5054,21 лева – редовно падежирала и
35623,38 лева – предсрочно изискуема) ведно със законната лихва от
22.02.2024 г. до окончателно изплащане;
- сумата от 2293,80 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2023 г.;
- сумата от 592,48 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху редовната главница от 5054,21 лева за периода от 15.04.2022
г. до 14.05.2023 г.
В останалата част претенциите са били отхвърлени.
Ищецът „Обединена Българска Банка“ АД е подал въззивна жалба
против решението в отхвърлителната му част. Жалбата по главния иск
препятства стабилизирането съдебния акт и по евентуалната претенция.
Оплакванията са, че решението е постановено в противоречие с
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Не
били надлежно обсъдени събраните по делото писмени доказателства и
заключението по изслушаната съдебносчетоводна експертиза. Изложени били
противоречиви мотиви относно упражняването на правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
Погрешни били разсъжденията, че предсрочната изискуемост
настъпила едва с връчването на препис от исковата молба на особения
2
представител на ответника. От друга страна не ставало ясно как бил изчислен
размерът на предсрочно изискуемата главница, присъдена по евентуалната
претенция. Изводите за неяснота на методиката за изменение на лихвата по
кредита били безпочвени. Лихвеният процент останал постоянна величина,
както било отбелязано в мотивите.
Вземанията, за които банката се снабдила със заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, били надлежно установени. Съществуването им се
потвърждавало и от изчисленията по изслушаната експертиза. Затова
установителната претенция по чл. 422 от ГПК трябвало да бъде уважена.
Поради трайно необслужване на плащанията по погасителните
вноски банката (преди да сезира заповедния съд) изпратила до ответника
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. То следвало да
се счита редовно връчено. Обстоятелството, че длъжникът не бил намерен на
постоянния си и настоящ адрес, не можело да се тълкува в ущърб на
кредитната институция. И в хода на исковия процес било установено, че
ответникът се е изместил адреса, обявен по реда на Закона за гражданската
регистрация. Затова той бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК като му
бил назначен особен представител.
Ответникът, чрез особения си представител, е оспорил жалбата с
нарочен писмен отговор. Изразил е съгласие с изводите на първата инстанция,
че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не било връчено
надлежно до получаването на препис от исковата молба. Коректни били и
изводите относно неясната методика за промяна на лихвата по кредита.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 30.05.2025 г.
По същество:
На 22.07.2019 г. „Райфайзенбанк (България) ЕАД – праводател на
въззивника ищец „ОББ“ АД е сключил с въззиваемия ответник Я. Я. Д.
договор потребителски кредит за сумата от 49944 лева (л. 7-12 от
приложеното ч. гр. дело № 4656/2023 г. на РС – Бургас).
Видно от заключението по изслушаната съдебносчетоводна
експертиза кредитът е бил усвоен.
Главницата е следвало да бъде върната в срок от 108 месеца (9
години) съгласно погасителен план (л. 16-18 от цит. дело на РС).
Уговорена е била възнаградителна лихва в размер на 4,80% (на
3
годишна база), която е била фиксирана за първите 12 месеца и е можело да
бъде променяна след това по описана методика - чл. 4.1 - 4.2.
При забава в плащанията е предвидена неустойка - наказателна
лихва, превишаваща възнаградителната с 10 пункта.
Няма спор, че до промяна на лихвения процент не се е стигнало.
От изслушаната съдебносчетоводна експертиза е видно, че
ответникът е платил изцяло дължимите редовни вноски по главницата,
включени в първите 8 анюитета - 370,64 лева, 372,12 лева, 373,61 лева, 375,10
лева, 376,60 лева, 378,11 лева, 379,62 лева и 381,14 лева с падежи между
15.08.2021 г. и 15.03.2022 г. Погасил е и част главницата по деветия анюитет -
44,49 лева от дължими 382,66 лева с падеж 15.04.2021 г. Общо платената
главница възлиза на 3051,43 лева.
При липсата на данни за извършени последващи погасителни
плащания налице са били условията за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем с писмо от 18.11.2022 г., изпратено чрез ЧСИ рег. № 803 с район на
действие ОС – Бургас (л. 14 от цит. дело). Разписката за връчването на
писмото (л. 13), обаче е нередовно оформена. В нея е посочено, че ответникът
не е бил намерен на адреса, без да са отбелязани конкретни дати на
посещения, и без да са събрани сведения от определени лица на адреса.
След като банката – ищец се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, в хода на образуваното изпълнително
производство ответникът също не е бил намерен на адреса. Връчената чрез
ЧСИ покана за доброволно изпълнение (л. 29 от цит. дело) обаче не
обективира ясно волеизявление на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Такова изявление е направено едва с исковата молба,
по повод на която първоначално е било образувано гр. дело № 1150/2024 г. на
РС – Бургас (приложено). Препис от молбата е връчен на особения
представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК на 02.07.2024 г., поради
което това е и моментът на настъпилата предсрочна изискуемост.
Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи в същата
насока. Те са в съответствие и с установената съдебна практика – виж напр.
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по търговско дело № 193/2018 г. на ВКС, І
търг. отд.
Изложеното обаче не е основание за отхвърляне на главния иск по чл.
422 от ГПК досежно главницата, чиято редовна изискуемост е настъпила
преди предсрочната, ведно със съответните лихви.
4
Според ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
на главницата не е отделен индивидуализиращ белег на иска по чл. 422 от
ГПК, поради което в неговите рамки могат да бъдат признати вземанията по
всички редовно изискуеми вноски.
В настоящия случай предмет на иска е цялата незаплатена главница.
Погрешно посоченият момент на предсрочна изискуемост не е от значение.
Така въз основа на споменатия по-горе погасителен план, което е
останал непроменен, както и на данните от икономическата експертиза, съдът
приема следното:
От цялата дължима главница в размер на 49944 лева до 02.07.2024 г.,
редовно изискуема е била сумата от 13894,47 лева - като сбор от съответните
вноски за главници по първите 36 месечни анюитета с падежи до 15.06.2024 г.
На 02.07.2024 г. е станал предсрочно изискуем остатъкът от главницата –
36049,53 лева.
Като се приспадне погасената сума от 3051,43 лева, остатъчната
редовна главница възлиза на 10843,04 лева. За нея искът по чл. 422 от ГПК
следва да бъде уважен. Тази претенция е основателна и в частта за
възнаградителната лихва в размер на 2293,80 лева за периода 15.04.2022 г. -
14.05.2023 г., както и в частта относно мораторната лихва в размер на 592,48
лева, дължима за периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2023 г., начислена върху
главницата от 5054,27 лева с редовни падежи до 15.04.2023 г.
Претенцията за мораторна лихва върху остатъчната главница за
периода от 15.05.2023 г. до 31.07.2023 г. е частично основателна. През това
време е настъпила предсрочна изискуемост само на главницата по 22-рия
анюитет на стойност 403,05 лева, която е генерирала мораторна лихва в
размер на 12,43 лева.
По отношение на претенцията за законната лихва от сезирането на
заповедния съд на 01.08.2023 г. до окончателно изплащане:
Към тази дата неплатената редовна главница възлиза на 6265,28 лева.
Върху нея следва да се присъди дирената законна лихва от 01.08.2023 г. до
окончателно изплащане.
Що се отнася до остатъка от редовната главница на стойност 4577,76
лева, той е формиран от вноски, включени от 25 до 35 анюитет, ставали
изискуеми както следва: на 15.08.2023 г. - 407,90 лева; на 15.09.2023г. - 409,53
лева; на 15.10.2023г. - 411,17 лева; на 15.11.2023г. - 412,82 лева; на 15.12.2023г.
5
- 414,47 лева; на 15.01.2024г. - 416,13 лева; на 15.02.2024г. - 417,79 лева; на
15.3.2024г. - 419,46 лева; на 15.04.2024г. - 421,14 лева; на 15.05.2024г. - 422,82
лева; на 15.06.2024г. - 424,52 лева.
Законната лихва върху отделните вноски по главницата следва да се
присъди от съответните падежи до окончателно изплащане.
Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК за следните вземания на
банката:
- главница в размер на 10843,04 лева (изискуема до 02.07.2024 г.);
- възнаградителна лихва в размер на 2293,80 лева за периода
15.04.2022 г. - 14.05.2023 г.;
- мораторна лихва в размер на 592,48 лева, дължима за периода от
15.04.2022 г. до 14.05.2023 г.;
- мораторна лихва в размер на 12,43 лева за периода от 15.05.2023 г.
до 31.07.2023 г.;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 6265,28
лева, считано от 01.08.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 407,90
лева, считано от 15.08.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 409,53
лева, считано от 15.09.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 411,17
лева, считано от 15.10.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 412,82
лева, считано от 15.11.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 414,47
лева, считано от 15.12.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 416,13
лева, считано от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 417,79
лева, считано от 15.02.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 419,46
лева, считано от 15.03.2024 г. до окончателно изплащане;
6
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 421,14
лева, считано от 15.04.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 422,82
лева, считано от 15.05.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 424,52
лева, считано от 15.06.2024 г. до окончателно изплащане.
Искът по чл. 422 от ГПК за установяване на посочените вземания на
банката следва да се уважи.
Решението следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен иск за
съществуването на вземане на банката – ищец за разноски по заповедното
производство. Такава искова претенция няма. Ищецът е предявил
самостоятелно искане за присъждане на тези разноски.
Решението следва да бъде потвърдено досежно отхвърлянето на
установителната претенция в останалата й част.
Обжалваният акт следва да се обезсили в частта, с която е разгледан
евентуалният иск за същите вземания, за които е уважен главният иск по чл.
422 от ГПК.
По отношение на решението в останалата част:
Предвид произнасянето по главната претенция, евентуалният иск е
допустим за главница в размер на 36049,53 лева ведно мораторна лихва в
размер на 1080,09 лева, дължима за периода от 15.05.2023 г. до 31.07.2023 г., и
законната лихва от 22.04.2024 г. до окончателно изплащане, както и за
разноските по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост в размер
на 24 лева.
Главницата от 36049,53 лева е станала предсрочно изискуема на
02.07.2024 г. и няма основание за присъждането й в по-голям размер.
Законната лихва върху нея е присъдена от по-ранен момент - завеждането на
делото на 22.02.2024 г., но в тази част липсва жалба от ответната страна.
Евентуалният иск за мораторна лихва до допустимия му размер от
1080,09 лева за периода от 15.05.2023 г. до 31.07.2023 г. правилно е отхвърлен,
тъй като по това време още не е настъпила предсрочната изискуемост на
главницата.
Правилно е отхвърлена и претенцията за разноски от 24 лева по
нередовно връченото чрез ЧСИ уведомление за предсрочна изискуемост.
7
Предвид изложеното решението по отхвърлянето на евентуалния иск
в допустимата му част следва да се потвърди.
Въпреки отхвърлянето на главния иск по чл. 422 от ГПК
първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ищеца по
заповедното производство.
Постановеният от въззивната инстанция резултат не обосновава по-
благоприятно за ищеца разпределение на разноските за заповедното и
исковото производство.
По разноските във въззивното производство:
Пред настоящата инстанция въззивникът – ищец е направил
разноски за държавна такса от 1017,91 лева и депозит за особен представител
на ответника от 2360,81 лева. Следва да му бъде признато и диреното
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева. Общата стойност на
разноските възлиза на 3528,72 лева.
Удовлетвореният обжалваем интерес е и съизмерим със степента на
уважаване на главния иск – 26%. По съразмерност в полза на въззивника
следва да се присъдят разноски от 952,75 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 55 от 30.01.2025 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 326 от 29.04.2025 г., по гражданско дело №
20242100101423/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иск на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б против ответника Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.
„М.р.“, бл.**, вх.* ет* ап* за установяване на вземане за разноски по
заповедно производство в размер на **7,91 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 55 от 30.01.2025 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 326 от 29.04.2025 г., по гражданско дело №
20242100101423/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б против ответника Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к.
„М.р.“, бл.**, вх.* ет* ап* за установяване на следните вземания по договор за
8
потребителски кредит от 25.06.2021 г., за които е била издадена Заповед №
2286 от 03.08.2023г. по 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4656/2023г. на РС – Бургас:
- главница в размер на 10843,04 лева (изискуема до 02.07.2024 г.);
- възнаградителна лихва в размер на 2293,80 лева, дължима за
периода 15.04.2022 г. - 14.05.2023 г.;
- обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 592,48 лева,
дължимо за периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2023 г.;
- обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 12,43 лева,
дължимо за периода от 15.05.2023 г. до 31.07.2023 г.;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 6265,28
лева, считано от 01.08.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 407,90
лева, считано от 15.08.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 409,53
лева, считано от 15.09.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 411,17
лева, считано от 15.10.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 412,82
лева, считано от 15.11.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 414,47
лева, считано от 15.12.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 416,13
лева, считано от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 417,79
лева, считано от 15.02.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 419,46
лева, считано от 15.03.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 421,14
лева, считано от 15.04.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 422,82
лева, считано от 15.05.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 424,52
лева, считано от 15.06.2024 г. до окончателно изплащане.
9
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, като универсален правоприемник на
„Райфайзенбанк (България) ЕАД с ЕИК *********, има следните вземания
против ответника Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. „М.р.“,
бл.**, вх.* ет* ап* по договор за потребителски кредит от 25.06.2021 г., за
които е била издадена Заповед № 2286 от 03.08.2023г. по 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 4656/2023г. на РС – Бургас:
- главница, изискуема до 02.07.2024 г., в размер на 10843,04 лева
(десет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и четири стотинки);
- възнаградителна лихва в размер на 2293,80 лева (две хиляди двеста
деветдесет и три лева и осемдесет стотинки), дължима за периода 15.04.2022 г.
- 14.05.2023 г.;
- обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 592,48 лева
(петстотин деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), дължимо за
периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2023 г.;
- обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 12,43 лева
(дванадесет лева и четиридесет и три стотинки), дължимо за периода от
15.05.2023 г. до 31.07.2023 г.;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 6265,28
лева, считано от 01.08.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 407,90
лева, считано от 15.08.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 409,53
лева, считано от 15.09.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 411,17
лева, считано от 15.10.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 412,82
лева, считано от 15.11.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 414,47
лева, считано от 15.12.2023 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 416,13
лева, считано от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане;
10
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 417,79
лева, считано от 15.02.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 419,46
лева, считано от 15.03.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 421,14
лева, считано от 15.04.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 422,82
лева, считано от 15.05.2024 г. до окончателно изплащане;
- законната лихва върху част от главницата, възлизаща на 424,52
лева, считано от 15.06.2024 г. до окончателно изплащане.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 55 от 30.01.2025 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 326 от 29.04.2025 г., по гражданско дело №
20242100101423/2024 г. на Окръжен съд – Бургас В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ
относно евентуалния иск: (1) В ЧАСТТА, с която Я. Я. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.Бургас, ж.к. „М.р.“, бл.**, вх.* ет* ап* е осъден да заплати на
„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, като
универсален правоприемник на „Райфайзенбанк (България) ЕАД с ЕИК
********* следните суми по договор за потребителски кредит от 25.06.2021 г.:
главница над размера от 36049,53 лева (тридесет и шест хиляди и четиридесет
и девет лева и петдесет и три стотинки) до горницата от 40677,59 лева ведно
със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 22.02.2024 г. до
окончателно изплащане; възнаградителна лихва в размер на 2293,80 лева за
периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2023 г. и обезщетение за забава (мораторна
лихва) в размер на 592,48 лева, дължимо за периода от 15.04.2022 г. до
14.05.2023 г.; (2) В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът за осъждане на
ответника Я. Я. Д. да заплати на ищеца „Обединена Българска Банка“ АД
главница над размера от 40677,59 до горницата от 46892,57 лева ведно със
законната лихва върху тази част от главницата, считано от 22.02.2024 г. до
окончателно изплащане и законната лихва върху главницата от 40677,59 лева
за периода от 01.08.2023 до 22.02.2024 г.; (3) В ЧАСТТА с която е отхвърлен
искът за осъждане на ответника Я. Я. Д. да заплати на ищеца „Обединена
Българска Банка“ АД обезщетение за забава (мораторна лихва) над размера
1080,09 лева до горницата от 1092,52 лева за периода 15.05.2023 г. –
31.07.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 30.01.2025 г., поправено по реда
11
на чл. 247 от ГПК с Решение № 326 от 29.04.2025 г., по гражданско дело №
20242100101423/2024 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. „М.р.“,
бл.**, вх.* ет* ап* да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б разноски пред въззивната инстанция в размер на 952,75
лева (деветстотин петдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12