Решение по дело №2046/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1928
Дата: 2 декември 2016 г. (в сила от 28 март 2017 г.)
Съдия: Светлана Николаева Янева Рачева
Дело: 20162120102046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р Е Ш Е Н И Е

№ 1928                                  02.12.2016 година                         гр. Бургас                        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                      петнадесети граждански  състав

На девети ноември                            две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                      

     Председател: Светлана Рачева-Янева                                                   

При секретар: А.С.            

Като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 2046/ 2016г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е по предявен от “Централна Кооперативна Банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявана по пълномощие от адв. Х. против Г.И.Х., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че ответникът е поръчител по договор за банков кредит № 79400КР-АА-9271 / 04.10.2012г., сключен между банката ищец и трето по делото лице – С.Х.. Излага се, че вземанията на банката по обезпечения с поръчителството на ответника Х. договор, са станали изискуеми, и като такива банката по реда на глава тридесет и седма – ч.гр.дело № 5638/ 2015г. по описа на БРС, се е снабдила със заповед за изпълнение № 3167/02.09.2015г. и изпълнителен лист въз основа на заповедта, както срещу кредитополучателя, така и спрямо поръчителите по дълга. Ищецът твърди още, че въз основа на тези заповед и изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 74/ 2015г. при ЧСИ, по което от Г.И.Х. са били събрани общо три суми – 832.62 лева на датата 22.10.2015г., 544.30 лева на датата 20.11.2015г. и на датата 21.12.2015. сумата от 1 218.20 лева. Твърди се, че при неспазване указанията на съда за предявяване на иск срещу възразилите длъжници вкл. и възразилия ответник Х. по реда на чл.422 от ГПК, заповедният съд е обезсилил изцяло заповедта и изпълнителния лист спрямо двамата поръчители. На отпаднало процесуално основание банката-кредитор е възстановила на Г.Х. сумата от 1 218.20 лева, като не е възстановила платените на 22.10.2015г. и 20.11.2015г. суми – 832.62 лева и 544.30 лева и отново е сезирала съда със заявление по чл.417 от ГПК на същото основание – договор за поръчителство и въз основа на извлечение от счетоводните й книги. Банката обаче излага, че в това извлечение от 23.12.2015г., което е послужило като основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по второобразуваното ч.гр.дело, не са отразени като дължими платените от ответника по воденото спрямо него принудително изпълнение по изп.дело № 00074/ 2015г. при ЧСИ парични средства, с които са платени задължения за лихви по договора в размер на 499.10 лева, съдебни разноски от 224.63 лева по ч.гр.дело № 5638/ 2015г., 695.34 лева за лихви и още три лева за справки. Въпреки това обаче ищцовата банка излага, че ответникът Г.Х. се е снабдил с обратен изпълнителен лист по гр.дело № 7626/ 2015г. по описа на БРС – установителното такова, за сумата от 1 376.92 лева – сборна от събраните на 22.10.2015г. и 20.11.2015г. суми. По този изпълнителен лист спрямо банката е образувано изп. дело № 303/ 2016г. по описа на ЧСИ с рег. № 705, във фазата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.

При така изложеното от фактическа страна ищцовата банка желае решение на съда, с което да бъде прието за установено по отношение на ищеца Г., че банката не дължи сумата от 1 376.92 лева, която е предмет на издаден в полза на ответника обратен изпълнителен лист № 1474/16.03.2016г. по гр.дело № 7626/2015г., по който е образувано изп. дело № 303/2016 г. по описа на ЧСИ И.Б., с предмет на което е принудително изпълнение против ЦКБ АД за събиране на вземането на ответника по обратния изпълнителен лист като събрана на годно материално основание – договор за потребителски кредит № 79400КР-АА-9271 /04.10.2012г., обезпечен с поръчителството на Г.И.Х. и която сума не е отразена в извлечението  на банката към датата 23.12.2015г., издадено за задълженията по договора за кредит на името на С.Х., с поръчители ответника Г.Х. и Г.Б., и въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 13/ 04.01.2016г. по ч.гр.д. № 8791/ 2015 год. на БРС. Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв като с него ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Недопустим като предявен за вземане, за което има установена сила на пресъдено нещо по гр.дело 7626/2015г. по опис на БРС, прекратено с определение № 8778/ 04.12.2015г. и второ неоснователен тъй като правото на банката да търси отговорността на поръчителя по сключения с него договор е преклудирано – искът е заведен след срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Съдът е сезиран с иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Установява се от приложеното ч.гр.дело № 5638/ 2015г. по описа на БРС, че ответникът Г.И.Х. е бил осъден като длъжник да заплати солидарно със С.И.Х. и Г.Н.Б. сумата от 3 485.84 лева – вземане за главница по договор за потребителски кредит от 04.10.2012г., сумата от 6 114.96 лева – вземане за предсрочно изискуема главница по договора, сумата от 1 121.77 лева – вземане за договорна лихва за периода от 10.07.2014г. до 30.08.2015г. и 504.11 лева – вземане за наказателна лихва за забава за периода от 21.07.2014г. до 30.08.2015г., както и пет лева за такси и още 244.63 лева за съдебно-деловодни разноски по делото. Заповедта е била оспорена в законоустановения срок от длъжниците Г.Б. и от ответника по делото Г.Х., с оглед на което и в изпълнение разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК съдът е указал на ЦКБ АД да предяви иска си против възразилите длъжници.

Това е сторено с подаване на искова молба от ЦКБ против ответника Г.И.Х., по която искова молба е образувано гр. дело № 7626/2015г., прекратено с определение № 8778/ 04.12.2015г. поради невнасяне на държавна такса. Със същото определение е обезсилена заповедта № 3167/ 02.09.2015г. против ответника Г.Х. и издаденият изпълнителен лист за сумите по заповедта.

По повод молба на ответника Г. от 26.01.2016г. по гр.дело № 7626/2015г. за издаване на обратен изпълнителен лист, съдът е изискал справка от ЧСИ по изпълнително дело № 00074/2015г. за събраните по това изпълнение от ответника Х. суми, от която е установено, че са събрани суми по обезсилената заповед от Г.Х. в размер на 832.62 лева от датата 22.10.2015г. и 544.30 лева от датата 20.11.2015г., а сумата от 1 218.20 лева, която е събрана на 21.12.2015г., е възстановена обратно на длъжника – ответник.

С разпореждане от 01.03.2016г. на съдията-докладчик по исковото дело № 7626/2015г. е издаден в полза на Г.И.Х. обратен изпълнителен лист спрямо ищеца ЦКБ банка за събрани и невъзстановени 1 376.92 лева.

От приложената по настоящото исково дело покана за доброволно изпълнение до ищеца – ЦКБ АД като длъжник се установява, че по издадения в полза на ответника Г. обратен изпълнителен иск, спрямо ищеца ЦКБ е образувано изп.дело № 20167050400303/ 2016г. за събиране на сумите по листа – 1 376.92 лева.

Служебно известно на съда като докладчик по гр.дело № 1062/ 2016г. по опис на БРС е следното обстоятелство, а именно, че със сила на пресъдено нещо с Решение № 1249/ 26.07.2016г. по гр.дело № 1062 по описа на БРС, съдът е приел за установено на основание чл.422, ал1. от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.138, ал.1 от ЗЗД, че Г.И.Х. – ответника и трето по настоящото дело лице - Г.Н.Б. дължат солидарно на ЦКБ АД – ищеца сумата от 10 341.89 като сбор от вземане за просрочена главница от 3 485.84 лева по договор за кредит № 79400КР-АА-9271 от 04.10.2012г., обезпечен с поръчителството на Г.И.Х. и Г.Н.Б., предсрочно изискуема главница от 6 114.96 лева, непогасена договорна лихва от 436.44 лева, обезщетение за забава от 304.65 лева за периода от 31.08.2015г. до 22.12.2015г. и лихва за забава от датата на сезиране на съда – 23.12.2015г. до датата на окончателното изплащане на вземането, които вземания са били предмет на обезсилената с определението по гр.дело № 7626/ 2015г. по описа на БРС заповед по чл.417 от ГПК от 02.09.2015г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, и които всъщност са предмет като вземане по договора за поръчителство на Заповед за изпълнение № 13/ 04.01.2016г. по ч.гр.д. № 8791/ 2015 год. на БРС.

При така установените факти съдът намира предявеният отрицателен установителен иск на банка ЦКБ АД за недължимост на сума, предмет на принудително събиране по изп.дело № 20167050400303/ 29.03.2016г. в размер на 1 376.92 лева, за доказан и частично основателен.

Установено с влязло в сила съдебно решение между страните № 1249/ 26.07.2016г. по гр.дело № 1062 по описа на БРС за 2016г. е, че в полза на ищеца банка ЦКБ АД спрямо ответника Г.И.Х. и трето лице по делото Г.Б. като поръчители по договор за кредит № 79400КР-АА-9271/04.10.2012г., съществува вземане в размер общо на 10 341.89 лева – виж разбивката по – горе, в което според извлечението на банка ЦКБ АД от 23.12.2015г. – стр.24 от делото, не фигурират постъпилите по обслужване на обезпечения кредит и удържани от Г.И.Х. по изпълнително дело 74/ 2015г. при ЧСИ с рег.№ 708 при КЧСИ суми – 832.62 лева, събрана на 22.10.2015г. и разнесена по кредита на 12.11.2015г., както следва – 499.10 лева за погашение на лихви и 224.63 лева за погашение на разноски в размер на 224.63 лева, сторени в ч.гр.дело № 5638/ 2016г. и 698.34 лева, която е разнесена по погашение на задължения за лихви по договора. Изискуеми и ликвидни от ответника Х. са само задълженията за лихви по договора, които са в общ сбор от 1 197.44 лева т.е тази сума е събрана от банката с основание и тази сума не подлежи на принудително събиране по воденото спрямо ЦКБ АД по обратния изпълнителен лист, изпълнително дело. Разноските, които банката е сторила по ч.гр.дело 5638/2015г., са акцесорни вземания на банката, които се обуславят от основателността на заявените от кредитора искания, следователно не са дължат от Г. при постъпило от него възражение по частното гражданско дело на стойност от 224.63 лева.

По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от иска или сумата от 47 лева – платена държавна такса, а на ответника му се дължат след редуциране на платеното възнаграждение като прекомерно по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г., разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 52 лева.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че  “Централна Кооперативна Банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявана по адв. Х. не дължи на Г.И.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. А. сумата от 1 197.44 (хиляда сто деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) по издаден на 16.03.2016г. по гр.дело № 7626/2015г. по описа на БРС в полза на Г.И.Х. обратен изпълнителен иск спрямо ЦКБ АД, по който е образувано изп. дело № 20167050400303/ 2016г. при ЧСИ с рег. № 705 при КЧСИ и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер от 1 376.92 лева.

 

ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на “Централна Кооперативна Банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., съдебно-деловодни разноски в размер на 47 (четиридесет и седем лева) за платена държавна такса.

 

ОСЪЖДА “Централна Кооперативна Банка” АД, ЕИК  със седалище и адрес на управление: гр.С. да заплати на Г.И.Х., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 52 (петдесет и два лева) за платено възнаграждение на адвокат.

 

          Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.Д.