Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.С., 29.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 29 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски адм.д. № 1614/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. чл.145 от АПК и чл.37в, ал.5
от ЗСПЗЗ.
Производството по настоящето дело е образувано по повод постъпила жалба от „К.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***-н К.С., ж.к. Лагера, ул.“Балканджи Йово“ № 9, хотел "Женева", представлявано от Управителя К.М.М.чрез пълномощника си адв.И.Д. от АК-В.Т. с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.В.Т. , ул.”Ивайло“ – № 4, е.2, офис № 3, против Заповед № 307/20.11.2018г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр.В., с която на основание чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ е одобрено служебно разпределение на масивите за ползване в землището на с.Б.Г., обл.В. за стопанската 2018/2019 г.
Съдът е конституирал като като заинтересовани страни: 1."АЛТИМИР-БС"ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: ***, 2."ВИКТОРИЯ-93"ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: ***, ж. к. „Тракия" бл.100, вх.Д, ап.15, 3."Т." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: ***, 4.В.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***,5.В.Н.К., ЕГН ********** с адрес: ***, 6.В.Г.М., ЕГН ********** с адрес: ***, 7.В.П.П.-Ж., ЕГН ********** с адрес: ***, 8.Д.Б.М., ЕГН ********** с адрес: ***М.Т.Т. ЕИК ********* със седалище и адрес: ***0.ЕТ“М.Б.", ЕИК ********* със седалище и адрес: ***, 11.И.Н.Ч., ЕГН ********** с адрес: ***, 12.И.Р.Й., ЕГН ********** с адрес: ***, 13.К.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, 14.Л.Л.С., ЕГН ********** с адрес: ***, 15. М.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***, 16.М.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, 17.Н.Г.К., ЕГН ********** с адрес: ***, 18.П.И.П., ЕГН ********** с адрес: ***, 19.П.К.П., ЕГН ********** с адрес: ***, 20. П.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***, 21.П.Т.А., ЕГН ********** с адрес: ***, 22.Р.И.С., ЕГН ********** с адрес: ***, 23.Р.Т.М., ЕГН ********** с адрес: ***, 24.С.Л.С., ЕГН ********** с адрес: ***, 25.Т.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***, 26.Ц.П.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, 27."ЛАЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: ***, 28."Ю."ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: ***, 29. Ц.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***. жалбоподателите поддържа жалбата на основанията посочени в тях.
Ответникът чрез процесуалният представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказани, като е изложил аргументи.
Заинтересованите страни, конституирани в процеса, редовно призовани не са се явили, не са взели становище по жалбите и не са ангажирали доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка. Допусната е и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и пълно.
Съдът като прецени всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима-подадена е в законоустановения 14-дневен срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от атакуване на неблагоприятен за него административен акт.
В случая заповедта на Директора на ОД”З”-В. е издадена 20.11.2018г. и обявена на същата дата в сградите на ОбС”З”-Б.С., на ОД”З”-В., на Община Б.С. и на Кметство с.Б.Г., както и в сайта на ОД”З”-В., видно от представените писма с обяви и констативни протоколи.
Предмет на съдебен контрол е Заповед № 307/20.11.2018г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр.В., с която на основание чл.37в, ал.13, вр. ал.12 от ЗСПЗЗ е извършено служебно разпределение на масивите за ползване в землището на с.Б.Г., обл.В. за стопанската 2018/2019 г.
От приложената по делото административна преписка е видно, че началото на административното производство е поставено с издаването на Заповед № 136/02.08.2018 г. на Директора на ОД”Земеделие”-В.(л.30 от делото), с която на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е назначена комисия, която при непостигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви, данни за земите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане, като представи доклад за това. Персоналния състав на комисията за землището на с.Б.Г. се установява от горепосочената заповед и от доклада, в който са описани длъжностите на лицата, от където се прави извод, че в състава й са включени именно лица, отговарящи на критериите по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С декларация по чл. 69, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ от 30.07.2017г. подадена от жалбоподателя са декларирани земеделски имоти, чрез подробно посочване на техния номер, площ, начин на трайно ползване и форма на стопанисване, като общата площ на земеделските земи – 15 бр. е 136,475 дка. Със заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ от същата дата до ОС „Земеделие” гр.Б.С. жалбоподателя е изявил желание да участва в сключване на споразумение за обработване на земеделска земя за стопанската 2018/2019г. в землищата на с.Б.Г., с описаните имоти – общо 345 бр., с обща площ от 3484.226 дка, като към заявлението е приложен списък на земеделските имоти, подробно индивидуализирани по номер, площ, категория, на трайно ползване и основание за ползване.
Поради непостигане на споразумение, който факт не се оспорва от страните по делото, комисията е изготвила доклад (л.31 от делото), в който е отразила, че подадените в срока по чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ са 16 броя, с декларирана площ 1999.881 дка, а заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ – 26 броя, със заявена площ 23108.734 дка. Посочила е, че пред комисията е представено споразумение по чл.37в,ал.2 от ЗСПЗЗ от ползвателите с рег.№ 020 от 19.11.2018г., не подписано от ползвател „К.“ ЕООД. Подписаното споразумение обхваща повече от 2/3 от общата площ на масивите за ползване в землището на с.Б.Г.. От представеното споразумение /л.40 от делото/ е видно, че е участвал жалбоподателят, не подписано от него, с извършеното разпределение. Комисията е провела заседание, на което е разгледано споразумението и решила, че същото е по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, и съдържа данни за участниците в процедурата, разпределените им имоти или части от тях, включително по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, и дължимото за тях рентно плащане.
Комисията е изготвила проект за служебно разпределение на масивите за ползване за землището на с.Б.Г., ЕКАТТЕ 07418, с рег.№ 020 от 19.11.2018г., за участника „К.“ ЕООД с площ на имоти, ползвани на правно основание: 3440.398 дка, площ на имоти, ползвани на основание чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ: 4.061 дка. Разпределени масиви по номера, съгласно проекта: 3, 10, 24, 30, 80, 82, 144, общо площ:3444.468 дка/л.35 от делото/. Описът на масивите и имотите по ползватели е представен в Приложението, което е неразделна част от проекта за разпределение.
Комисията е определила масивите за ползване съгласно внесено доброволно споразумение и изготвения проект на служебно разпределение на масивите за ползване.
Въз основа на подадено искане от ЕТ“М.Б.“(от 19.11.2018г. - л.102 от делото) до Министъра на земеделието, храните и горите гр.София, е издадена процесната Заповед № 307/20.11.2018г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр.В., с която на основание чл.37в, ал.13, вр. ал.12 от ЗСПЗЗ е одобрен проекта за разпределение на масивите за ползване в землището на с.Б.Г., обл.В. за стопанската 2018/2019 г., изготвен по реда на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Като основание за издаването й органът е посочил доброволно сключено споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, като по силата на чл.72в, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ, се разпределя остатъка от масивите за ползване в землището и имотите по смисъла на чл.37в ал.3 т.2 ЗСПЗЗ, по реда и начина на представения от Комисията проект за служебно разпределение.
Допусната е и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и пълно.
Вещото лице е посочило, че данните, с които е работило, са приложените по делото документи и справка в ОС“З“ гр.Б.С.. По тези данни жалбоподателят е представил декларация по чл. 69, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ, с която са декларирани земеделски имоти, чрез подробно посочване на техния номер, площ, начин на трайно ползване и форма на стопанисване, като общата площ на земеделските земи – 15 бр. е 136,475 дка. Със заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ жалбоподателя е изявил желание да участва в сключване на споразумение за обработване на земеделска земя за стопанската 2018/2019г. в землищата на с.Б.Г., с описаните имоти – общо 345 бр., с обща площ от 3484.226 дка, като към заявлението е приложен списък на земеделските имоти, подробно индивидуализирани по номер, площ, категория, на трайно ползване и основание за ползване.
Съобразно разпоредбата на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ на жалбоподателя са разпределени 4,061 дка, съставляващи т.нар. „бели петна“.
С проект за разпределение, изготвен на основание чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018-2019г. са предложени следните количества площ:
Площ на имоти, ползвани на правно основание - 3440,398 дка.
Площ на имоти, ползвани на основание чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ - 4,061 дка.
Обща площ за разпределение 3444,459 дка.
И в двата документа в обжалваната заповед, както и в проекта за доброволно разпределение на жалбоподателя се губят 39,767 дка.
Съпоставяйки определените площи за земеделско производство, както по заповедта на директора, така и по споразумението, се наблюдават прилики и разлики между двата документа, като вещото лице е отразило същите в табличен вид. Няма разлика между разпределението за ползване според споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година и според Заповед № 307/20.11.2018г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – В..
С атакуваната заповед, относно предоставените масиви за ползване, не е постигнато правилото „ползвателят с най-голям дял в определен масив да е настанен за ползване в същия масив“.
Така наречените бели петна са разпределени неравномерно между ползвателите на земя в землището. Сериозни изключения правят земеделски стопани с малка по площ декларирана земя, където процента рязко се повишава. Разлика от порядъка на пъти се наблюдава и при ползвателите със сериозни площи.
Процентното изражение на бели петна спрямо декларирана площ е показана в Таблица 4.
Разпределената за обработка земя на жалбоподателя е с площ 3444,464 дка плюс площта на белите петна от 4,061 дка. В обжалваната заповед и в проекта за доброволно разпределение на жалбоподателя се губят 39,758 дка.
Експертът не намира обяснение къде и защо, на какво основание е намалена определената площ спрямо заявената.
В същото време реално разпределените за обработка декари са с обща площ 3485,97 дка, които декари не отговарят на никакви записи от обжалваната заповед. Тази площ е най-близка до сумарната площ в таблица 2, а именно 3484,226 дка.
Жалбоподателят е настанен в масиви по КВС 1, 2, 3, 7, 8, 10, 20 и 25. Изхождайки от данните, поместени в Таблица 2 за жалбоподателя според изискванията на чл.37в, ал.3, т.1 от ЗСПЗЗ същият би следвало да ползва за обработка през стопанската 2018-2019г. земя, находяща се в масиви, съответно: масив 001 /286,016 дка/, масив 002 /108,161 дка/, масив 004 /123,165 дка/, масив 010 /111,658 дка/, масив 021 /106,177 дка/, масив 022 /145,433 дка/, масив 029 /115,031 дка/, масив 036 /127,290 дка/, масив 037 /118,725 дка/, масив 042 /102,200 дка/ по КВС в землището на с.Б.Г..
От изброените масиви, в които жалбоподателят е декларирал над 100 дка земеделска земя, с обжалваната заповед същият е настанен само в масиви 1 и 10.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 във вр.с чл.146 АПК, от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспорената заповед е издадена от Директора на Областна дирекция “Земеделие”гр.В., който по силата на чл. 37в, ал.12 вр.ал. 4 от ЗСПЗЗ е оправомощен да издава заповеди от посочения вид, поради което съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените му от закона правомощия – разпределение ползването на земеделски земи при непостигнатото между собственици и ползватели споразумение. Съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 август(15 септември) на съответната година по следния ред: правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива, площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.
Административният акт е издаден от компетентен орган – Директора на ОС „Земеделие”. С атакуваната заповед е одобрено сключено доброволно споразумение на масиви за ползване на земеделска земя. По отношение на жалбоподателя, който не е подписал споразумението, в раздел трети на заповедта е направено служебно разпределение ползването на остатъка от масивите за землището на с.Б.Г., по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, като заповедта е издадена по делегация от Министъра на земеделието, храните и горите в хипотезата на чл. 37в, ал. 13 ЗСПЗЗ. В случая са налице фактическите основания по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ за издаване на заповедта от Министъра на земеделието, храните и горите, тъй като по делото се установи, че между ползвателите на земеделски земи за землището на с.Б.Г. в срока по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ не е постигнато споразумение за ползване на масивите в същото землище, нито е направено разпределение от Директора на ОС „Земеделие” в срока по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, като наред с това, именно поради неиздаване на заповед по чл. 37, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ, един от ползвателите е поискал от Министъра на земеделието, храните и горите нейното издаване. Със заповед № РД 46-299/15.06.2018г. последният е оправомощил Директорите на ОС „Земеделие” да издават заповеди по чл. 37в, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, при хипотезата на чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ.
Актът е издаден в предвидения в закона срок в хипотезата на чл.37в ал.12 и ал.3 ЗСПЗЗ
Землището на с.Б.Г. попада в териториалния обхват на ОС „Земеделие” гр. В./ноторен факт/. По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при наличие на материална, териториална и персонална компетентност. По тези съображения не би могло да се приеме за основателно оплакването в жалбите за издаване на заповедта при липса на компетентност, респ. за нищожност на издаденият ИАА.
Заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбоподателите и заинтересованите лица, като ползватели по смисъла на чл. 37б ЗСПЗЗ, са заявили участие в споразумение по чл. 37в от с.з. Установи се, че в срока по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ жалбоподателят и другите заинтересовани лица са поискали заявления за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, че директорът на ОС „Земеделие” е назначил комисия по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, която е успяла да организира ползвателите да сключат споразумение относно ползването на земеделските земи, но не подписано от жалбоподателя, поради което при условията и в срока по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ е изготвила проект за разпределение на ползването на земите по масиви за стопанската 2018/2019 г. в землището на с.Б.Г. между ползватели, ведно с графичен проект на карта на масивите за ползване. След като компетентният орган не е издал заповед по чл. 37в, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, по искане на един от заинтересованите лица Министърът на земеделието, храните и горите е възложил издаването й. Противно на съображенията в жалбата в насока за несвоевременно издаване на заповедта, съдът намира, че същата е издадена в сроковете по чл. 37в ЗСПЗЗ и в този смисъл не би могло да се приеме наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Вярно е, че сроковете по чл. 37в ЗСПЗЗ са съобразени със съответната стопанска година и че преди изтичането им директорът следва да издава заповедите си по чл. 37в, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. Тези срокове, обаче, имат инструктивен, а не преклузивен характер. Освен това, следва да се има предвид, че при издаване на атакуваната заповед, административният орган е действал по делегация, в хипотезата на чл. 37в, ал. 13, вр. ал. 12 ЗСПЗЗ. Съгласно последната разпоредба, ако директорът на ОС Земеделие не издаде заповедите в сроковете по чл. 37в, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването им от министъра или оправомощено от него лице в едномесечен, от поискването. Очевидно е, че при тази хипотеза, законодателят е допуснал издаване на заповедта в стопанската година, за която се отнася разпределение на ползването, защото след изтичане на срока по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, последната вече е започнала /арг. § 2, т. 3 ЗАЗ и чл. 37в/. Затова всяко издаване на заповедта за разпределение ползването на масиви в хипотезата на чл. 37в, ал. 13, вр. ал. 12 ЗСПЗЗ /както е и в конкретния случай/ не би могло да предхожда стопанската година, за която се отнася, и да е съобразено с нея.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на материалния закон. Съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК /чл. 168, ал. 1 АПК/. Съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по следния ред: правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. В случая вещото лице даде заключение, че Разпределената за обработка земя на жалбоподателя е с площ 3444,464 дка плюс площта на белите петна от 4,061 дка. В обжалваната заповед и в проекта за доброволно разпределение на жалбоподателя се губят 39,758 дка. Експертът не намира обяснение къде и защо, на какво основание е намалена определената площ спрямо заявената. В същото време реално разпределените за обработка декари са с обща площ 3485,97 дка, които декари не отговарят на никакви записи от обжалваната заповед. Тази площ е най-близка до сумарната площ в таблица 2, а именно 3484,226 дка, но от това не се установява, че не е спазена пропорцията в чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Въпреки тази констатация, съдът намира, че при образуване на масивите по заповедта са спазени изискванията. В проведеното последно съдебно заседание процесуалния представител на ответната страна е представил обобщен баланс по ползвателите за 2018-2019г., изготвен от Общинска служба „Земеделие“ – Б.С., както и списък на дублираните имоти, от които се установява от къде идва посочената разлика от вещото лице, тъй като и жалбоподателят сам се е отказал от тях с подписа си. От същия приложен баланс е видно, че за „К.“ ЕООД е декларирана площ с желание за участие в споразумение общо 3419,466 дка, от които негодна за разпределение 50,041 дка и годна за разпределение 3368,728 дка. Площ на полученото правно основание общо – 3444,468 дка, бели петна – 4,061 дка.
При формиране на непрекъснатата площ на масивите в границите на последните са включени и имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, т.нар. „бели петна”, за които собствениците им не са подали декларации за формата на стопанисване и не са сключили договори за ползването им, за което вещото лице дава заключение, като по делото не се установи в масивите да са включени имоти, за които ползвателите не са подали заявление за участие в споразумение за ползване. След като това е така, площта на масивите по заповедта е формирана и в съответствие с чл. 72, ал. 6 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът приема, че при издаване на заповедта не са нарушени материалноправните разпоредби.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – окрупняване, комасация на ползването на земеделските земи. Тази цел е прокарана в чл. 37в ЗСПЗЗ. Комасирането е издигнато в принцип, като законът дава предимство на ползването по масиви, пред ползването в реални граници /чл. 37, ал. 3 ЗСПЗЗ/. Ако собствениците и/или ползвателите не постигнат споразумение за образуване на масиви и разпределяне на ползването им, комасацията се извършва от съответния орган по чл. 34, ал. 4 и 13 ЗСПЗЗ. Ако собствениците, декларирайки общинската служба по земеделие стопанисването и начина на трайно ползване на земеделските земи, те следва изрично да посочат в декларациите, че не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване /чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ/. Ако в срока по чл. 69, ал. 3 ППЗСПЗЗ собствениците не са подали декларации за формата на стопанисване на земеделските земи и не са сключили договори за ползването им, при наличие дори и едно подадено заявление за участие в споразумение от ползвател, тези земи ще попаднат в масив за ползване и ще се разпределят между съответните ползватели. Последните ще ползват тези земеделски земи на правно основание, приоритетно, като ползвателите ще дължат на собствениците предвиденото в заповедта арендно плащане. Така се дава приоритет на комасацията пред ползването в реални граници, без да се допуска неоснователно обогатяване на ползвателите за сметка на собствениците, пропуснали да посочат в декларациите, че не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване. В изпълнение на тази цел на закона - окрупняване, комасация на ползването на земеделските земи - е издадена и заповедта. Затова не би могло да бъде споделено оплакването в жалбата, поддържано от всички жалбоподатели, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Законът държи сметка за стопанската година, тъй като поначало сроковете в производството по чл. 37в ЗСПЗЗ са съобразени с нея. По-горе, обаче, се посочи, че в хипотезата на чл. 37в, ал. 13, вр. ал. 12 ППЗСПЗЗ, законът допуска издаване на заповедта за разпределение на ползването на масивите в срока на текущата стопанска година. Тази законова възможност доказва изводите, че приоритет на законодателя е комасацията, дори пред агротехническите срокове и стопанската година, затова не би могло да се приеме, че поради издаването й след започване на стопанската година, заповедта е в противоречие с целта на закона. Следва да се отбележи, че макар да не е влязла в сила, заповедта е правно основание за ползване на земеделските земи, включени в масива, като обжалването й не спира изпълнението. Затова при обработване на земите в землището, земеделските производители следва да се съобразяват с направеното в нея разпределение. При евентуално обработване и засяване на земя, извършено от един производител, преди издаване на заповедта за разпределение ползването на масивите, при което същата земя се попадне в масив на друг производител, между двамата ще възникнат облигационни отношения, а при спор относно тях, производителите ще могат да го разрешат доброволно или по исков път.
В случая административният акт е съставен при развитие на специално регламентирана за това процедура и при участието на помощен орган – комисията по чл.37в ЗСПЗЗ. На тази комисия по закон е възложено да извърши действията във връзка със сключването на споразумение и евентуално служебно разпределяне на масивите, ако не бъде постигнато съгласие между ползвателите. Ето защо констатациите в доклада на помощния орган, към който издадената заповед препраща, заместват излагането на самостоятелни мотиви от административния орган. Последното не би се явило необходимо, тъй като би преповторило констатациите на комисията.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената Заповед № 307/20.11.2018г. на
Директора на ОД „Земеделие” – В. е правилна и законосъобразна, поради което
жалбата против същата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото основателно се явява
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата заплаща на ответника
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт, съдът
намира, че оспорващите следва да заплатят на ответника разноски за процесуално
представителство съобразно чл. 78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според ал.1 на този текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Според чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 200 лв. В случая съдът счита, че следва да определи 150 лева.
Следователно жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на Областна дирекция В. деловодни разноски за процесуалното
му представителство в размер на 150.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***-н К.С., ж.к.
Лагера, ул.“Балканджи Йово“
№ 9, хотел "Женева", представлявано от Управителя К.М.М.чрез пълномощника си адв.И.Д.
от АК-В.Т. с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.В.Т., ул.”Ивайло“ –
№ 4, е.2, офис № 3, против Заповед № 307/20.11.2018г. на Директора на Областна
дирекция "Земеделие" гр.В., с която на основание чл.37в, ал.13 от
ЗСПЗЗ е одобрено разпределение на
масивите за ползване в землището на с.Б.Г., обл.В. за
стопанската 2018/2019 г., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***-н К.С., ж.к. Лагера, ул.“Балканджи Йово“ № 9, хотел "Женева", представлявано от Управителя К.М.М.чрез пълномощника си адв.И.Д. от АК-В.Т. с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.В.Т., ул.”Ивайло“ – № 4, е.2, офис № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция "Земеделие" гр. В. сумата от 150.00 лв., представляваща направени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: