Определение по гр. дело №56246/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2025 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20241110156246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40216
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110156246 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. К. Б. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № ********/22.07.2024 г. е нищожен, евентуално, че клаузата на
чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение е нищожна.
В исковата молба се твърди, че 22.07.2024 г. между В. К. Б. и „Сити Кеш“ ООД е
сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който ответникът
е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв., която последният се е задължил да върне
до 24.03.2025 г. при фиксиран лихвен процент – 50 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ от 62,28 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 договорът за кредит следва да бъде обезпечен с
поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка за периода от сключване на договора за кредит до
изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и договорна
лихва; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: при един поръчител осигурителният доход следва да е в размер
на не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а
при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки следва да е в размер
на не по-малко от четири пъти минималната работна заплата за страната. Съгласно чл.
11, ал. 1 от договора, ако кредитополучателят не представи обезпечение в тридневен
срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
посочените условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
842,59 лв., която ще бъде заплащана разсрочено. Поддържа, че се касае за еднотипни
договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и
излага съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради това, че липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР и в него не е включен разходът за неустойка, поради което
последният е неясен, както и на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради
това, че ГПР от 62,28 % надвишава петкратния размер на законната лихва. Счита, че
клаузите в процесния договор не са индивидуално уговорени. По отношение на
клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение навежда
1
доводи, че тя не е свързана пряко с претърпени вреди и е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване на кредитора, като заобикаля и разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове. Излага подробни съображения, че не е налице
недействиетлност по смисъл на ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка не следва
да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като е дължима след сключването на
договора. Сочи, че още към момента на сключването заемополучателят е бил уведомен
за всички суми, за които би могъл да се задължи по договора, в това число и за
дължимата неустойка, като е имал право на отказ от договора, от което право не се е
възползвал. Навежда клаузите в процесния договор да отговарят на изискването за
добросъвестност, да са индивидуално уговорени, като същият е бил наясно с
икономическите поледици от сключването на договора. Навежда твърдения, че за
периода 2020 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо 8 договора за потребителски кредит
с ответника, които включват задължение за заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което производството по
настоящото дело следва да се тълкува в контекста на трайните взаимоотношения
между страните. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 211 ГПК „Сити Кеш“ ООД е предявил насрещни искове главен с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и евентуален и чл. 55 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за
осъждане на В. К. Б. да заплати на дружеството сумата от 1000 лв., представляваща
главница по договора за потребителски кредит, евентуално чистата стойност на
нищожния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба – 04.02.2025 г. до окончателното плащане.
Поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
********, по силата на който е предоставил на В. Б. сумата от 1000 лв., при ГПР в
размер на 62,28 %, като падежът на последната вноска е бил 24.03.2025 г. Поддържа,
че ищецът не е правил плащания за погасяване на задълженията си по договора,
поради което към 29.01.2025 г. същите са в размер на 1000 лв. главница, 230,40 лв.
възнаградителна лихва, 777,65 лв. неустойка и 284,91 лв. такси и „Сити Кеш“ ООД
отправя волеизявление за обявяване на дължимата сума по кредита за предсрочно
изискуема. С оглед на изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати
сума в размер на 1000 лв. на основание неизпълнение на договора, а в случай на
обявяването му за недействителен същата сума се претендира като дадена на
отпаднало основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК К. Б. е подал отговор на насрещната искова молба, с
който оспорва предявения главен иск, но не оспорва предявения евентуален иск.
Поддържа, че поради това, че сключеният договор за потребителски кредит е
нищожен „Сити Кеш“ ООД с поведението си е дал повод за завеждане на делото, и
разноските следва да се възложат върху него.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание, като на
ответника по насрещния иск следва да се дадат указания относно констатираната
нередовност в отговора на насрещната искова молба.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК поради противоречие със закона, под евентуалност – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави, и насрещни обективно съединени осъдителни
2
искове – главен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца по първоначалните искове, че носи доказателствената
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба
съдържание, че същият, съответно клаузата на чл. 11, ал. 1 от него са нищожни на
сочените основания;
В доказателствена тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже
възраженията си, в т.ч. че договорите са действителни, че при сключването на
договорите са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на
потребителя при сключването на договорите е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договорите, както и че клаузата на чл. 11.1 от договора е
индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК
и чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит със соченото съдържание, че е предал на ответника заемната сума, уговорения
падеж на връщане, изискуемостта на вземането, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на кредитополучателя по
договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
В доказателствена тежест на ответника по насрещните искове В. Б. е да
докаже изпълнение на договорните задължения за плащане
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 22.07.2024 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ********,
по силата на който „Сити кеш“ ООД е предоставил на В. К. Б. сумата от 1000 лева,
която последният се е задължил да върне до 24.03.2025 г. при годишен процент на
разходите /ГПР/ от 62,28 %, както и че уговорената сума за неустойка не е включена в
ГПР.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени
доказателства.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи извлечение, от което да е видно на коя дата и какви суми
ищецът е погасил по договора, следва да бъде оставено без уважение, като
ненеобходимо, поради това, че с насрещната искова молба ответникът е предоставил
такова извлечение.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените по реда на чл. 211
ГПК насрещни искове от „Сити кеш“ ООД срещу В. К. Б..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г.
от 11:50 часа, за която дата да се призоват страните.
3
УКАЗВА на В. К. Б. в срок до насроченото с настоящото определение открито
съдебно заседание да посочи дали с изявлението в отговора на насрещната искова
молба относно евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК
прави изрично признание на същия, като в случай, че прави признание на този иск по
смисъла на чл. 237 ГПК, то в същия срок да представи изрично пълномощно, с което е
упълномощил адвокат Б. Й. да извършва признание на исковете, предявени срещу него
или с писмена молба, с препис за насрещната страна да потвърди извършеното от
адвокат Й. признание на евентуалния иск по насрещната искова молба, като УКАЗВА
на В. К. Б., че при неизпълнение на указанията в цялост и срок ще приеме, че не е
извършено признание на иска.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и с насрещната искова молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
4
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5