№ 3492
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Х. Р. М.
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Х. Р. М. Гражданско дело № 20253110101750
по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от „**“ ООД, ЕИК
**, срещу ЧСИ Х. Г., рег. №** КЧСИ, с район на действие: ОС - Варна, искове
с правно основА.е чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ЧСИ Х. Г. да заплати на „**“ ООД, сума в общ размер на
6607,26 лв., от които 4307,26 лв., съставляващи неправомерно определени и
задържА. от ЧСИ разноски, и 2300 лв., съставляващи незаконосъобразно
платено възнаграждение на вещо лице по ИД №**/** г. по описа на ЧСИ Х. Г.,
представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на
незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на съдебния
изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразно удържане и невъзстановяване
на посочените по-горе суми, както и сума в размер на 2101,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6607,26 лв. за
периода от 16.08.2022 г. до 11.02.2025 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.02.2025 г.,
до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът „**“ ООД излага, чрез адв. Д., че било
длъжник по ИД №**/** г. по описа на ЧСИ Х. Г., образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №6177/** г. по описа на РС – Варна, по
молба на взискателя Т. В.а Н. за сума в размер на 17340 лв. и присъдени
съдебно-деловодни разноски. По образуваното изпълнително дело се
присъединил още един взискател – К. Ан., за главница в размер на 19000 лв. и
съдебно-деловодни разноски в размер на 380 лв., както и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. №15970/** г. по описа на РС - Варна. По
изпълнителното дело били присъединени и вземА.я на Т. Н. за сумата от
1
11000 лв. главница и съдебно-деловодни разноски в размер на 220 лв. въз
основа на издаден по ч. гр. д. №10456/** г. на РС - Варна изпълнителен лист,
като първоначално било образувано ИД №405/** г. по описа на ЧСИ Х. Г.,
което впоследствие било присъединено към ИД №**/** г. Сочи, че по
изпълнителното дело била постъпила сума в общ размер на 48167 лв. Преди
извършване на разпределението на сумата, взискателят К. Ан. предявил
искове по чл. 464, ал. 1 ГПК срещу Т. Н. и „**“ ООД, които били уважени,
като с влязли в сила решения било установено, че вземА.ята на Т. Н. към „**“
ООД за сумата от 17340 лв. и 11200 лв. не съществували. След приключване
на съдебните производства по чл. 464 ГПК съдебният изпълнител платил сума
в размер на 2300 лв. за вещо лице и удържал сума в размер на 6307,20 лв. за
такси към ЧСИ. Счита, че незаконосъобразно ЧСИ удържал и невъзстановил
сумата за възнаграждение на вещо лице в размер на 2300 лв., която следвало
да остане за сметка на Т. Н., а и такива експертизи не били правени, и сума в
размер на 4307,26 лв., представляваща разликата между общо удържаната от
съдебния изпълнител сума от 6307,20 лв. за такси към ЧСИ и сума в размер на
1999,94 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събрА. суми в полза на кредитора
К. Ан. и върху събраната и платена сума в полза на Т. Н. преди установяване,
че вземането й не съществува. Поддържа, че вследствие на
незаконосъобразното принудително изпълнение претърпял вреди. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЧСИ Х. Г., рег.
№** КЧСИ, с район на действие: ОС - Варна, с който, чрез адв. Ц., оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва, че ИД №**/** г. е образувано въз основа
на посочения в исковата молба изпълнителен лист и за събиране на
посочените суми, дължими от „**“ ООД. Сочи, че принудителното
изпълнение било насочено върху три поземлени имота, били извършени описи
и били изготвени оценки. За извършената работа вещото лице издало фактура
на обща стойност от 2300 лв. Не оспорва, че за събиране са присъединени по
изпълнителното дело и посочените вземА.я на К. Ан. и Т. Н.. На 27.03.** г. по
сметка на съдебния изпълнител била преведена от длъжника сумата от 17000
лв. На 02.04.** г. било изготвено постановление за разноски, срещу което от
длъжника била депозирана жалба. На 16.04.** г. било изготвено
постановление за разноски, с което съдебният изпълнител приел, че от всички
начислени по делото такси и разноски в общ размер от 5615,20 лв. от
постъпилата сума в размер на 17000 лв. следва да бъдат удържА. 1686 лв. за
такси и разноски във връзка с проведения способ на изпълнение, като
остатъкът от непогасените такси и разноски оставал дължим от длъжника на
осн. чл. 79 ГПК. На 03.05.** г. бил платен от длъжника остатъка от
задължението към всички кредитори и такси и разноски към съдебния
изпълнител и на същата дата било изготвено разпределение на постъпилите
суми между кредитори и постановление за разноски, с което било прието, че
за събиране са останали неудовлетворени такси и разноски след удържане на
2
сумата от 1686 лв. и такси и разноски, сторени след постановление от 02.04.**
г. Сумите не били изплатени на взискателите, заради заведения иск с правно
основА.е чл. 464 ГПК. Не оспорва, че по отношение на вземА.ята на
взискателя Т. Н. по двата изпълнителни листа са влезли в сила решения, с
които са уважени искове по чл. 464 ГПК. Оспорва наличието на всяка една от
предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност. Счита, че
действията му следвало да се преценяват към момента на извършването им, а
не с оглед настъпили впоследствие промени в материалноправните отношения
между стрА.те. Сочи, че на 16.07.** г. узнал за съдебните решения, което било
след събирането на дължимите такси и след изплащане на дължимото
възнаграждение на вещото лице. Твърди, че сумите били правомерно събрА..
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Трето лице помагач „**” АД, е депозирало становище, с което поддържа
отговора на исковата молба на ответника и се присъединява изложените
твърдения.
В открито съдебно заседА.е ищецът се представлява от адв. Д., която
поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени изцяло предявените
искове.
Ответникът се представлява от адв. Ц., който оспорва исковата молба,
като изцяло неоснователна.
За третото лице помагач не се явява закон представител, не изпраща
упълномощен такъв.
От представените писмени доказателства, от назначената съдебно –
счетоводна експертиза, от становището на представителите на стрА.те,
обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на
процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното по делото изпълнително дело № **/** по опис на ЧСИ
Х. Г., се установява следното:
Т. В.а Н. е подала молба до ДСИ при районен съд – гр. Варна, за
образуване на изпълнително дело срещу „**“ ЕООД, за сумата от 1700.00 лв.,
представляваща дължима неустойка за неизпълнение на договор за влог и 340
лева деловодни разноски,въз основа на изпълнителен лист от 21.07.**г.
издаден по ч.гр.д № 6177/** на ВРС.
С разпореждане от 15.01.**г. ДСИ е образувал желаното изпълнително
дело, под номер 2008/**г. Наложени са възбрА. на три недвижи имота на
ищеца. Към делото е присъединена държавата за сумата от 12.00 лева. По
молба на Т. Н. от 18.04.**г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Х. Г.
къде е образувано под номер **/**.
На 30.05.**г. са наложени възбрА. на ПИ **-**, собственост на „**“
ООД. На 31.07.**г. е извършен опис на имотите. Сумата от 3 687 лева,
3
получена от запор на банкова сметка, е разпределена на 13.08.**г., както
следва:843 лева за такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ на ЧСИ Г.; общо
2 831,75 лева на Т. Н.. Разпределението е влязло в сила.
На 02.10.**г. отново е извършен опис на горе описА.те имоти, в
присъствието на вещо лице „Ики БГ“ ЕООД. На 12.10.**г. е предявена
оценката на имоти. С преводно нареждане от 09.10.**г. ответникът е наредил
на вещото лице сумата от 2 300 лв. за изготвяне на оценка.
С определение № 4419/12.12.** по ч.т.д № 1697/**г. по описа на ВОС, е
спряно изпълнението по заповед № 3319/11.05.** по 410 от ГПК издадена по
ч.гр.д № 6177/** на ВРС, по която е образувано изпълнително дело № **/**г.
на ЧСИ Х. Г., поради предоставено на надлежно обезпечение по реда на чл.
282, ал. 2, т. 1 от ГПК, в размер на 17000.00 лева.
С разпореждане от 13.12.**г. на ЧСИ Х. Г. ИД **/**г. е спряно по силата
на определение № 4419/12.12.** на ВОС.
На 20.12.**г. К. Ст. Ан. е подала молба да се присъедини към
изпълнителното дело, като взискател в основа на изпълнителен лист №
8309/25.10.**г. издаден по ч. гр.д № 15970/**г, за сумата от 19000 лева.
На 30.01.**г. взискателят Т. Н. е уведомена, че не e заплатила разноски
по изпълнителното дело за възнаграждени на вещото лице изготвило
експертната оценка, в общ размер на 2300 лв.
С разпореждане от 11.03.**г производството по ИД е възобновено и е
насрочена публична продан на ПИ **.
С постановление 02.04.** г. изпълнителното производство е спряно по
отношение на вземА.ята К. Ст. Ан.. Със същото са определени разноски в
размер на 4594,40 лева от които обикновени такси от 860.40 лева,
пропорционални такси от 3 534 лева, т. 31 от ТТРЗЧСИ - 200 лева и
незаплатен хонорар на вещо лице в размер на 2300 лева. Разпоредено е да се
удържат от постъпилото обезпечение от 17 000 лева, и да се извърши
разпределение на остатъка от постъпилите суми от 10 1022.60 лв.
На 10.04.**г., в кантората на ответника е депозирана жалба от „**“
ЕООД, срещу определените с горното постановление разноски. На същата
дата К. Ан. е депозирала пред съдебния изпълнител доказателства, че е
предявила иск срещу Т. Н. и „**“ ЕООД по чл. 464, ал. 1 от ГПК
ЧСИ е издал постановление от 16.04.**г, с което е оставил без движение
цитираната по горе жалба. Редуцирал е сумата на таксите и разноските, които
следва да се удържат от постъпилите 17000 лева, на 1686 лева. Постановил е
да се изготви разпределение на остатъка от 15 314 лв.
С разпореждане от 03.05.**г. е спряна публичната продан на ПИ **
поради това, че длъжникът е внесъл сумата от 27 480 лева.
Съдебният изпълнител е издал постановление от 03.05.**г., с което е
определил такси и разноски в общ размер на 6078,20 лева Заделил е от
постъпилите по делото сума в размер на 27 480 лева, сумата на таксите и
4
разноските. Постановил е да се изготви разпределение на остатъка от
21 401,80 лв. Издал е отделен диспозитив, таксите и разноските по
изпълнителното дело да се считат за заделени от постъпилите суми, предвид
подадена жалба срещу таксите и разноските и след произнасянето на ВОС,
сумите да бъдат освоени съобразено с произнасянето на Окръжния съд.
На 13.05.**г. „**“ ЕООД е депозирал жалба срещу приетите с горното
постановление разноски в размер на 6078, 20 лв.
С разпореждане от 23.05.**г. е конституиран като присъединен
взискател на основА.е 456 от ГПК Т. В.а Н., за вземА.я обективирА. в ИЛ по
ч. гр. д № 10456/**г. по описа на ВРС – 11,000 лв. и разноски. Насрочена е
публична продан на ПИ **.
Варненският окръжен съд е постановил решение № 1043/30.08.**г. по
в.гр.д 1072/**, с което потвърдил постановление от 02.04.**г. и постановление
от 03.05.**г., на ЧСИ Х. Г. по ИД № **, с което са определени разноски.
С решение № 278/ 14.04.**г. постановено по в.т.д № 2128/**г. е
потвърдено изцяло решение № 4592/29.10.** по гр. д № 1031/**г. по описа
ВРС, влязло в сила на 23.06.**г.,с което е прието за установено в отношения
между ищцата К. Ст. Ан. и „**“ ЕООД, че не съществува вземане в полза на Т.
В.а Н. срещу „**“ ЕООД, в размер на 17 340 лева обективирано в
изпълнителен лист №7206/21.07.**г. издаден в основата на заповед №
3319/11.05.** по 410 от ГПК издадена по ч.гр.д № 6177/** на ВРС, на
основА.е 464 от ГПК.
С решение № 26/09.01.**г. постановено по в.т.д № 1612/**г. е
потвърдено изцяло решение № 3055/04.07.** по гр. д № 332/**г. по описа
ВРС, влязло в сила на 09.01.**г.,с което е прието за установено в отношения
между ищцата К. Ст. Ан. и „**“ ЕООД, че не съществува вземане в полза на Т.
В.а Н. срещу „**“ ЕООД, в размер на 11220 обективирано в изпълнителен лист
издаден в основата на заповед № 5876/28.07.** по 410 от ГПК издадена по
ч.гр.д № 10456/** на ВРС, на основА.е 464 от ГПК.
На 16.07.**г. ответникът е уведомен, че с влязло сила решение е
отречено вземането на взискателя Т. В.а Н..
На 26.02.2021г. ответникът е постановил приключване на
изпълнителното дело.
От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява следното.
Извършените разходи и разноски по ИД № ** на за сметка „**“ ЕООД,
от 5.10.**г.са в размер на 6433, 20 лв. Към тази сума следва да се прибави и
сумата от 2300,00 лева платена от постъпилите пари от „**“ ЕООД, за
изготвяне и оценка от ИКИ БГ ЕООД, общата сума за сметка на длъжника е
8 733,20 лв. Според експертиза на длъжника е събрана сумите от 378,00 и
1488,00 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ на ЧСИ.
Всички разходи и разноски извършени за сметка на Т. Н. са 292,00 лв.
5
Всички разходи и разноски извършени за сметка на Т. Н. са 96,00 лв.
В сметката на ЧСИ Х. В. Г. ** са постъпили три суми: от ** ЕООД, от
Окръжен Съд Варна и от К. Г. М. в общ размер на 48 167,00 лв. - 3 687,00 от
** ЕООД; 17 000,00 от Окръжен Съд Варна; 27 480,00 от К. Г. М.
Всички суми, изплатени от банковата сметка на ЧСИ Х. Г. от получените
парични средства постъпили по делото са в общ размер на 41859,80 лв, като от
тях 12,25 лв са платени към ТД НАП, 2 300 лв. са платени на ИКИ БГ ЕООД,
16 283,43 лв са възстановени на ** ЕООД, 20 432,37 лв. са платени на К. Ст.
Ан. и 2831,75 лв. са платени на Т. В.а Н..
Таксите и разноските, платени от взискателя Т. Н. са в общ размер на
292,00 лв.
На 25.09.**г на взискателя Т. Н. чрез адв. К. Т. е платена сума в размер
на 2831,75 лв.
Таксите и разноските, платени от взискателя К. Ан. са в общ размер на
96,00 лв. На 25.02.2021г на взискателя К. Ан. е платена сума в размер на 20
432,27 лв.
На 25.05.**г длъжника ** ЕООД е наредил от сметката си в ЦКБ сума в
размер на 3687,00 лв по сметката на ЧСИ Х. Г. с основА.е „ИД ****0400**;
ОС Варна; ** ЕООД; **“.
На 27.03.**г Окръжен съд Варна е превел по сметката на ЧСИ Х. Г. сума
в размер на 17 000,00 лв с основА.е „ИД ****0400** ** ЕООД ТД 1697 **
Освободена гаранция 1697“
На 03.05.**г управителят К. Г. М. е превел сума в размер на 27 480,00 лв
по сметката на ЧСИ Х. Г. с основА.е „ пог. на зад. по ИД ****0400** от ** **
ЕООД **“
СъбрА.те такси по т.26 от ТТЗТЧСИ от ЧСИ Х. Г. по изпълнителното
дело „**“ ЕООД са 378,00 лева изпълнение на парично вземане т.26; 1488,00
лева изпълнение на парично вземане в/у 17 000 лв т.26, 1489,00 изпълнение на
парично вземане т.26, всичко общо 3355,00 лева.
На 25.09.**г на Т. Н. е изплатена сумата от 2831,75 лв, която сума е
погасила сторените от взискателя разноски в изпълнителното дело в размер на
312.40 лева, 1100 лева - приет за събиране адвокатски хонорар, 340 лева
разноски по изпълнителен лист, както и 1079.35 лева дължима неустойка по
изпълнителен лист. Дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ трябва да се
начисли вурху сумата от 1079,35 лв - дължима неустойка по изпълнителен
лист и нейния размер е 78,12 лв без ДДС, начислен ДДС в размер на 15,62 лв.
или всичко 93,74 лв.
На 25.02.2021г на К. Ст. Ан. е изплатена сумата от 20 432,27 лв.
Материалния интерес на взискателя е 19 000,00 лв, респективно за тази сума
дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 1360,00 лв без ДДС,
начислен ДДС в размер на 272,00 лв. или всичко 1632,00 лв.
Или общо дължимата сума по т.26 от ТТРЗЧСИ по ИД ****0400** е в
6
размер на 1725,74 лв.
Разликата между събраната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и дължимата
такава е в размер на 1629,26 лв.
Върху сумата от 17 000 лв. таксата е 1240 лв. Върху сумата от 3876 лв.
таксата е 330,08 лв. Или общо дължимата по т. 26 е 3016,02 лв. дължимата
такава е в размер на 1629,26 лв.
От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр.
чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да са налице следните
предпоставки: процесуално незакосъобразно действие или бездействие на
съдебния изпълнител от което са причинени вреди.
Съдебният изпълнител не отговаря за материалната законосъобразност
на изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуване на изпълняваното
право. Извън неговите правомощия е установяване на съществуващо право.
Той би отговарял само, ако е уведомен, че със СПН, е установено, че
изпълняемото материално право не същества, но не е прекратил
производството, и от това са произнесли вреди. Извършените до този момент
действия, не се превръщат в незаконосъобразни.В този смисъл виж. стр.1319
от Българско гражданско процесуално права, десето преработено издА.е на
Живко
Когато съдебният изпълнител се е подчинил на задължителен за него акт
на окръжения съд, тогава той няма вина, и не носи имуществена отговорност,
макар действието или бездействието да е противоправно. / в този смисъл виж
стр.1323 от Българско гражданско процесуално права, десето преработено
издА.е на Живко Сталев/. В тази връзка следва да се посочи, че според
разясненията по т. 3 от ТР №7 от ** по т. д №7/ от 2014 на ОСГТК на ВКС,
решенията по чл. 435 от ГПК нямат сила на пресъдено нещо.
Предявяването иск по чл. 464, ал. 1 ГПК не спира изпълнителното
производство, а само предаването сумата предвидена за кредитора с оспорено
вземане. Тоест не същества забрана съдебният изпълните да извършва
действия за събиране на вземА.ята, по изпълнителното производство,
включително и за тези на взискателя с оспорено вземане. Не съществува
забрана да извършва разпределени и да погасява други задължения на
длъжника.
В случая определените по делото разноски са потвърдени с решение на
ВОС, влязло в сила на 30.08.**г. Като към този момент сумата заделена за
изпълнение на вземА.ята за такси и разноски на съдебния изпълнител, е
освоена, събрана е, станала негова собственост.
Уведомлението, че е уважен предявения иск по чл. 464 от ГПК е поучено
на 16.07.**г. и е само за вземането по първия изпълнителен лист на взискателя
7
Т. Н. за сумите по ИЛ от 21.07.**. По делото няма доказателства, че
ответникът е уведомен за уважаването на иска по чл. 464 от ГПК за
присъединето вземане на Т. Н..
Предвид разясненията дадени по горе, нарушение на процесуалните
правила би било, ако процесните суми, бяха събрА. след, уведомяването на
съдебния изпълнител, за влязлото в силата решение по предявени иск по чл.
464 от ГПК, което по настоящото дело не е налице.
На следващо място таксите и разноските включително и т. 26 са били
събрА. по предизвикан от взискателя материалнонезаконосъобразен
изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не ги дължи обратно, тъй като
това е неговото законно вземане за надлежно свършена работа. За това те
трябва да се възстановят от взискателя – в този смисъл виж т. 6 от ТР № 4/**
на ОСГТК на ВКС
По отношение на т. 26:
В исковата молба се посочва, че претендираната сума от 4307,26 лв.
представлява такси към ЧСИ, като в нея не се включва т. 26 ТТЗЧСИ , тоест
събрА.те сумите по т. 26 не се претендира в настоящото производство. На
следващо място предвид, че сумата определена по т. 26 е потвърдена с влязло
в сила решение по 435 от ГПК, не може да се приема, че е събрана виновно,
дори и размерът й да надвишава законо определения. Тоест при събирането й
съдебният изпълнител не е действал виновно, и не следва да се дължи на
основА.е непозволено уврежда, както се претендира в настоящия процес.
Мислимо ако събраната такса по т. 26 е над предвидения в закона размер,
разликата да се търси по правилата на неоснователното обогатяване.
С оглед изложеното предявеният иска следва да се отхвърли в цялост,
поради неговата неоснователност
Предвид акцесорния характер на искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, също следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При това решение на делото на ответника се дължи възстановяване на
сторените за настоящото производство разноски в размер на 1300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основА.е чл. 441 ГПК, вр. чл.
74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЧСИ Х. Г. с рег №
**, район на действие Окръжен съд – гр. Варна, адрес: гр. Варна, ул. „ Х. **“
№ 3, ет. 2, офис 6а да заплати на „**“ ООД, сума в общ размер на 6607,26 лв./
шест хиляди шестстотин и седем лева и двадесет и шест стотинки/, от които
4307,26 лв., съставляващи неправомерно определени и задържА. от ЧСИ
8
разноски, и 2300 лв., съставляващи незаконосъобразно платено
възнаграждение на вещо лице по ИД №**/** г. по описа на ЧСИ Х. Г.,
представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на
незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на съдебния
изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразно удържане и невъзстановяване
на посочените по-горе суми, както и сума в размер на 2101,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6607,26 лв. за
периода от 16.08.2022 г. до 11.02.2025 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.02.2025 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „**" ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул. „**“ № 22A да заплати на ЧСИ Х. Г. с рег № **, район на
действие Окръжен съд – гр. Варна, адрес: гр. Варна, ул. „ Х. **“ № 3, ет. 2,
офис 6а сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева представляваща разноски
сторени в гр. д №1750/2025 на ВРС, от за адвокатско възнаграждение, на
основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието „**” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ЕИК **, като
трето лице помагач на страната на ЧСИ Х. Г. с рег № **, район на действие
Окръжен съд – гр. Варна, адрес: гр. Варна, ул. „ Х. **“ № 3, ет. 2, офис 6а, на
основА.е чл.219 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9