№ 316
гр. Плевен, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430105567 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.270, ал.2 от ГПК
Делото е образувано по ИМ подадена от П. П. С., ЕГН **********, от
***, против ****, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, *** и
**** и посочено правно основание – чл.270, ал.2 от ГПК – за прогласяване
нищожността на решение на ОС Плевен от 12.03.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№907/2019г. В ИМ се твърди, че ищецът е съдлъжник по изп.д.
№1305/2017г. на ***, съдлъжник е *** /в несъстоятелност/, а взискател –
„***“ ЕАД. Сочи се, че с решение №78/12.06.2019г. по т.д.95/2019г. на ПлОС
е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 27.09.2017г.
и е открито производство по несъстоятелност. Твърди се, че с определение
№619/08.07.2019 г. съдът по несъстоятелността е разрешил на **** на
основание чл.638, ал.3 от ТЗ да продължи производството по изп.д. по
отношение на публичната продан на недвижим имот, собственост на
дружеството. Сочи се, че е насрочена публична продан от 17.08.2019 г. до
17.09.2019г., като обявяването на купувач е насрочено за 18.09.2019г. Твърди
се, че на посочената дата за купувач е обявено дружеството ****, за сумата от
1
460 800,00 лева, а на 27.09.2019 г. е издадено и постановление за възлагане.
Твърди се, че същото е обжалвано от *** /в несъстоятелност/, като е
образувано ч.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС, с решението по което от 12.03.2020
г. съдът е оставил без уважение жалбата. Ищецът счита, че като съдлъжник
има право да оспори този съдебен акт, като го счита за нищожен. Твърди се,
че съгласно разпоредбата на чл.638, ал.1 от ТЗ, с открИ.е на производството
по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, а ако е предприето
действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, д
разрешение на съда по несъстоятелността изпълнителното производство може
да продължи. Сочи се, че такова разрешение е дадено по искане на банката с
определение от 08.07.2019г. по т.д.№95/2019г. на ПлОС. Твърди се, че при
преглед на документите е установено, че с определение №727/13.08.2019г. по
т.д.№95/2019 г. на ПлОС на основание чл.692, ал.1 от ТЗ е одобрен списъка на
приетите вземания на кредиторите на *** /в несъстоятелност/, като
определението е обявено в ТР на 13.08.2019г. Твърди се, че публичната
продан е проведена след приемане на вземанията на кредиторите на длъжника
в производството по несъстоятелност. Сочи се, че съгласно чл.693 от ТЗ, в
производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е
включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ.
Твърди се, че съгласно чл.638, ал.4 от ТЗ изпълнителното производство се
прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693
от ТЗ. Ищецът счита, че към деня на публичната продан – 18.09.2019г.,
изпълнителното дело е следвало да се счита за прекратено по силата на закона
и ЧСИ е извършила едно нищожно действие по продажба на недвижим имот,
тъй като с приемането на вземането на „***“ ЕАД по т.д.№95/2019г. на ПлОС
изпълняемото й право престава да съществува в индивидуалното
изпълнително производство и продължава в универсално такова, каквото е
несъстоятелността. Твърди се, че ПлОС, като е разгледал жалбата по
законосъобразността на действията на ЧСИ по извършената продажба е
излязъл извън правомощията си за осъществяване на такъв контрол, тъй като
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона от
13.08.2019г. Сочи се, че приемането на вземанията на кредиторите в
производството по несъстоятелност е довело до недопустимост на
изпълнителното производство по отношение на длъжника *** /в
2
несъстоятелност/ и решението по ч.гр.д.№907/2019г. на ПлОС е постановено
извън предвидената в чл.435 и чл.436 от ГПК правораздавателна власт на
съда по проверка законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.
Сочи се, че дори и съдебния изпълнител да е имал разрешение от съда по
несъстоятелността, то това разрешение е било валидно до приемане на списък
на кредиторите по чл.692 от ТЗ, като продажбата не е станала в периода до
13.08.2019г., когато този списък е обявен, нито е била висяща. Извежда се
извод за липса на компетентност на окръжния съд да се произнесе по
жалбата, което води до нижощност на решението по ч.гр.д.№907/2019 г. на
ПлОС. В заключение ищецът моли съда да прогласи за нищожно решение от
12.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС.
По делото има отговор срока по чл.131 от ГПК от *** при
първоначалното разглеждане на делото, преди обезсилването му и е
депозиран подробен отговор от ***, след конституирането на този ответник,
съгласно задължителните указания на въззивната инстанция.
С определението за насрочване са заличени като страни и прекратено
производството по отношение на **** и М. Н..
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
От представеното в заверено ксерокопие Решение №78/12.06.2019г. по
т.д.№95/2019 г. на ПлОС се установява, че е обявена неплатежоспособността
на дружеството ***, с начална дата 27.09.2017г. Със същото решение е
открито производство по несъстоятелност на дружеството. С определение
№619/08.07.2019г. по горепосоченото дело, съдът е дал разрешение на
основание чл.638, ал.3 от ТЗ за продължаване на производството по изп.д.
№1305/2017 г. по описа на ****, по отношение на публичната продан на
недвижим имот, собственост на длъжника *** и представляващ ПИ с
идентификатор 56722.654.387. С определение №727/13.08.2019 г. по т.д.
№95/2019 г. на ПлОС, съдът е одобрил списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на *** /в несъстоятелност/.
Установява се от приложеното в цялост към в.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС
копие от изп.д.№1305/2017 г. по описа на ***, че след открИ.е на
производството по несъстоятелност на ***, изп.д. е спряно с разпореждане на
3
ЧСИ от 17.06.2019г. по отношение на този длъжник. След получаване по
изп.д. на молба от взискателя „***“ ЕАД и препис от постановеното
определение по чл.638, ал.3 от ТЗ, с резолюция от ЧСИ изп.д. е възобновено
спрямо длъжника *** само по отношение публичната продан на недв.имот в
гр.Плевен. С протокол от 17.07.2019г. по изп.д.№1305/2017г. на ЧСИ е
определена началната цена, от която да започне наддаването при втора
публична продан, с обявление от същата дата е обявена самата публична
продан – за периода 17.08.2019г. – 17,00ч. на 17.09.2019г. С протокол от
18.09.2019г. за купувач на недв.имот е обявен ответника по настоящото дело
****, на 27.09.2019г. е издадено и постановление за възлагане на недвижимия
имот.
По цитираното в.гр.д.№907/2019 г. на ПлОС е постановено решение от
12.03.2020г., за което се претендира прогласяване на нищожността му. С
решението е оставена без уважение жалбата на *** – длъжник по изп.д.
№1305/2017г. по описа на ***, срещу постановлението за възлагане на
недвижим имот от 27.09.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основанията за нищожност на съдебен акт не са нормативно очертани в
закон или друг акт, но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от
трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава –
т.8 и т.15 от ППВС №1/10,11,1985 г., ТР №1/10,02,2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно константната съдебна практика, за да е нищожен съдебният акт,
постановен по гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен
порок, нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми,
установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло да е лишен от
законова опора и да не притежава качествените характеристики на валидно
съдебно решение, определение или разпореждане. Нищожност на съдебния
акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган или от съд,
действал в ненадлежен състав; ако е постановен изцяло извън
правораздавателната власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в
писмена форма или е в писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис
се дължи, не на пропуск или на обективна невъзможност за полагането му, а
на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при абсолютна
4
неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по
пътя на тълкуването. Не е налице нищожност, а недопустимост на съдебния
акт, когато той не страда от горните пороци, свързани с неговата валидност, а
е постановен в нарушение на процесуалните норми, установяващи
положителните и отрицателните процесуални предпоставки за неговата
допустимост, т. е. – когато не са налице процесуалните условия за
съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Когато порокът
на съдебния акт се изразява в нарушение на материалния закон или в
нарушение на съдопроизводствени правила, които не установяват изисквания
за неговата валидност или допустимост, той е неправилен / Определение
№572 от 03.07.2019г. на ВКС по гр.д.№1384/2019г., IV г. о., ГК/.
В исковата молба липсват твърдения за факти и обстоятелства,
обуславящи нищожността на постановеното съдебно решение от 12.03.2020г.
Изложените твърдения за постановено извън правораздавателната власт на
съда решение не кореспондират с обстоятелствената част на ИМ –
твърденията за разглеждане на жалба относно законосъобразността на
действия на ЧСИ по извършена продажба при прекратено изпълнително
производство на практика са за незаконосъобразност или недопустимост на
съдебния акт. Нарушението на материалния закон е порок, който няма за
последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно формирана
правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност, която се
релевира по пътя на инстанционния контрол чрез подаването на въззивна и
касационна жалба. В този смисъл е Определение №134 от 25.03.2015 г. на
ВКС по гр.д.№1194/2015 г., II г. о., ГК. Когато решението е недопустимо и е
влязло в сила, то също не може да се счита нищожно само на това основание,
тъй като макар и да е възможно да страда от пороци, недопустимото решение
поражда всички присъщи му на правни последици като сила на присъдено
нещо, изпълнителна сила и други /в този смисъл е Решение №320/19.02.2014г.
по гр.д. №6774/2013 г., I-во ГО на ВКС/. Следователно съобразно
задължителната и тълкувателната практика на ВКС, за да бъде налице
обоснован и доказан правния интерес от водене на иск за прогласяване
нищожност на влязло в сила решение, следва да бъдат наведени твърдения за
пороци на решението, в качеството му на съдебен акт, водещи до вероятната
му нищожност като такъв, а не такива по неговата правилност или
допустимост. Обратното разбиране би довело до нарушаване на разпоредбата
5
на чл.299 от ГПК и би обезсмислило дейността на съдилищата, упражняващи
инстанционен контрол.
В конкретния случай наведените от ищеца твърдения в исковата молба
не попълват изискуемото съдържание на допустима молба за прогласяване
нищожността на съдебен акт, а целят преразглеждане на правен спор. Под
„предели на правораздавателната власт на съда“ се има в предвид
материалната компетентност на съда, а така също личната и териториална
компетентност на българския съд, а не липсата на компетентност да се
произнесе по жалба срещу действия на ЧСИ при евентуално прекратено
изп.производство /което представлява нарушение на материалния закон както
бе посочено по-горе/.
Съгласно съдебната практика /Решение №2575 от 07.06.2019г. на ОС -
Благоевград по в.ч.гр.д. №247/2019 г./, която съдът споделя, в настоящия
случай е налице изключението, предвидено в хипотезата на чл.638, ал.1 от ТЗ
- като по искане на взискателят и въз основа на изричен и влязъл в законна
сила съдебен акт, е разрешено продължаването на индивидуалното
изпълнение по изп.дело №1305/2017г. по описа на ***, по отношение на
ипотекираното в полза на взискателя „***“ ЕАД недвижимо имущество от
масата по несъстоятелността на ***. Прието е безусловно в съдебната
практика, че при наличието на разрешение за продължаване на
индивидуалното изпълнение по отношение на имуществото на длъжника,
същото не подлежи и на прекратяване при условията на чл.638, ал.4 от ТЗ.
С оглед на всички гореизложени съображения, съдът счита, че към
момента на постановяване на атакуваното решение – 12.03.2020г., изп.д. не е
било прекратено, поради което произнасяйки го, ОС Плевен не е излязъл
извън компетентността си да се произнесе по спора, с който е сезиран, поради
което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да понесе разноските на
ответника *** за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или
в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение,
следва да бъде определено в минимален размер от 200лв.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от П. П. С., ЕГН
**********, от ***, против ****, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ****, „***“ АД-София, ЕИК****, ****-****, ЕИК ****, иск с
правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване
нищожността на съдебно решение от 12.03.2020г., постановено по ч.гр.д.
№907/2019 г. на ПлОС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П. П. С., ЕГН **********, от
гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД-София, ЕИК****, сумата от 200 лева,
представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7