ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 501
гр. Бургас, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500431 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 286, ал. 2 от ГПК: по частна жалба против
разпореждане за връщане на касационна жалба.
Делото е образувано по частната жалба на С. М. С. от гр. С., ЕГН
**********, ищец по гр. д. № 5211/2021 г. по описа на РС - Сливен против
разпореждане № 592 от 10.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 450/2022 г.
по описа на ОС - Сливен. Излага се недоволство от връщането на
касационната жалба на жалбоподателя против определение № 594/24.10.2022
г. на ОС - Сливен като сочи, че са налице нарушения на материалния закон.
Посочва, че в касационната си жалба сочи допуснати процесуални нарушения
на постановеното от ОС - Сливен определение № 594/24.10.2022 г. по повод
осъждането му да заплати разноски по делото. Според жалбоподателя,
въззивният съд незаконосъобразно позовавайки се на разпоредбата на чл. 274,
ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е постановил връщане на
касационната жалба против определение № 594/24.10.2022 г. Моли се
разпореждането за връщане на касационната жалба да бъде отменено и да се
постанови съдебен акт съобразно законовите разпоредби.
Депозирано е становище по частната жалба от страна на ответниците по
гр. д. № 5211/2021 г. по описа на РС - Сливен С. И. И. и Т. М. И., и двамата от
гр. С. - чрез процесуалния им представител адв. П. Сочи се, че
разпореждането на съда е правилно и законосъобразно. Моли се за
потвърждаване на разпореждането и оставяне на частната жалба без
уважение. Страната се позовава на обстоятелството, че частният
жалбоподател е платил присъдените от съда суми за направени разноски,
поради което жалбата се явява неоснователна. Претендират се разноски пред
1
инстанцията - прилагат се договори за правна помощ за процесуално
представителство на страните пред Апелативен съд - Бургас за всеки един от
ответниците - общо в размер на 800 лв.
След преценка на доказателствата съдът съобрази следното:
Образувано е било производство пред РС - Сливен по повод искова молба
на С. М. С. с правно основание чл. 415 от ГПК за сумата от 708.26 лв. против
Т. И. и С. И.
След първоначално оставяне на исковата молба без движение от страна
на съда и изпълнение указанията на съда от страна на ищеца препис от
исковата молба е била връчена на ответниците по чл. 131 от ГПК, които са
представили отговор на исковата молба в срок чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат. Последвало е ново оставяне на исковата
молба без движение с указание, че при неизпълнение в дадения срок исковата
молба ще бъде върната на страната.
С разпореждане № 5343 от 27.05.2022 г. съдът е констатирал
неизпълнение на дадените указания на ищеца и е постановил връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по гр. д. № 5211/2021 г. по
описа на РС - Сливен.
Съобщението за разпореждането за прекратяване е било връчено на
ищеца С. на 31.05.2022 г. С разпореждане от 16.06.2022 г. е отразено, че
делото е прекратено и разпореждането за прекратяване е влязло в сила.
Съответно делото е било прономеровано и прошнуровано.
На 19.08.2022 г. по делото е постъпила молба от ищеца С., с която е
поискал връщане на исковата молба и приложенията към нея.
На 18.08.2022 г. от страна на ответниците е постъпила молба, с която е
направено искане за присъждане на направените от тях разноски поради
прекратяване на производството по делото.
След постъпване на становище от страна на ищеца от 23.08.2022 г., в
което е направено възражение, че договорените възнаграждения са за
процесуално представителство по гр. д. № 5211/2021 г., а по делото липсват
проведени съдебни заседания – т.е. – не е имало осъществено процесуално
представителство, съдът се е произнесъл с определение № 2499 от 28.09.2022
г., с което е уважил искането и е присъдил разноски в полза на ответницата.
Констатирано е, че двамата ответници са депозирали по делото ОИМ чрез
упълномощен процесуален представител като за това са заплатени
възнаграждения съответно в размер на 300 и 800 лв. Съгласно чл. 81 от ГПК
във всеки акт, с който се приключва производството по делото съдът се
произнася и по искането за разноски. Съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото, какъвто е
настоящият случай. Констатирано е, че ищецът не е направил възражение за
прекомерност и съдът е присъдил пълните размери на договорените и платени
възнаграждения: на Т. И. - 300 лв. и на С. С. - 500 лв. Впоследствие са били
2
издадени и изпълнителни листи.
Определение № 2499/28.09.2022 г. е било обжалвано от ищеца С. пред
окръжния съд, по повод което е било образувано ч. гр. д. № 450/2022 г.
Окръжният съд се е произнесъл с определение № 594 от 24.10.2022 г. , с
което е оставил частната жалба на С. С. без уважение и е потвърдил
определението на районния съд. Съдът е отчел, че двамата ответници са
ангажирали процесуален представител, на когото са заплатили
възнаграждение - съответно - направили са разноски по повод заведеното
срещу тях дело. По този начин е осъществена правна защита по повод
воденото против ответниците дело. Платените възнаграждения са в
минималните им размери. Производството е било прекратено по чл. 129 от
ГПК и на осн. чл. 81 от ГПК при прекратяването на производството съдът
дължи произнасяне по разноските. На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на
ответниците се дължат разноски при прекратяване производството по делото
и поради предизвикания от ищеца спор. Посочено е, че определението не
подлежи на обжалване.
На 31.10.2022 г. по делото е постъпила касационна жалба от страна на
ищеца С. против Определение № 594/24.10.2022 г. на ОС - Сливен на
основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК и във вр. с
чл. 278, ал. 4 от ГПК до Върховния касационен съд.
С разпореждане № 592 от 10.11.2022 г. на ОС - Сливен - предмет на
обжалването с частната жалба до Апелативен съд - Бургас, е констатирано, че
цената на иска пред РС е 708.26 лв., поради и което на основание чл. 274, ал.
4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК определението на ОС не подлежи на
касационно обжалване и подадената против него касационна жалба се явява
недопустима и следва да бъде върната, поради и което е постановено връщане
на касационната жалба на С. С. против определението на ОС № 594 от
24.10.2022 г.
Жалбата против разпореждането на окръжния съд е допустима -
депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния
съд в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Депозирана е
била касационна жалба против въззивното определение на окръжния съд по
повод жалба против определение на първоинстанционния съд по чл. 248 от
ГПК за допълване на акта за прекратяване в частта относно разноските, на
които ответниците И.и имат право на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК при
прекратяване производството по делото. Съответно - касационната жалба на
основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГП във връзка с чл. 274, ал. 4 от ГПК във вр. с
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е била върната, тъй като определението не подлежи
на касационно обжалване с оглед размера на цената на предявения иск по
делото пред РС – под 5 000 лв. Определението за допълване касаещо
разноските съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК следва режима на обжалване на
основния акт: - т.е. – в процесния случай въззивното определение на
3
окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е
отразено и в него – Определение № 594/24.10.2022 г. Постановеното
разпореждане на окръжния съд с оглед на изложеното за връщане на
касационната жалба против това определение на ОС - Сливен е правилно и
законосъобразно. Ето защо частната жалба на С. М. С. против
разпореждането на ОС - Сливен за връщане на касационната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В полза на ответниците по предявения иск - С. И. и Т. И. с оглед
депозиране на отговор - становище от тяхна страна по частната жалба на С.
С. следва да бъдат присъдени направените от същите по този повод разноски,
за които са налице надлежни доказателства по делото - представени договори
за правна помощ на надлежно упълномощен процесуален представител чрез
който е изготвен отговора – 2 бр. договори – л. 11 и 12 по делото. Установено
е заплатено възнаграждение в размер на по 400 лв., което е на установения
минимум по чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, по повод частна жалба. С оглед на това в тяхна
полза следва да бъдат присъдени сумите от по 400 лв. на всеки един
поотделно.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. М. С. от гр. С., ЕГН
**********, ищец по гр. д. № 5211/21 по описа на РС - Сливен против
разпореждане № 592 от 10.11.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 450/2022 г.
по описа на ОС - Сливен, с която е върната касационната му жалба против
определение № 594/24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 450/22 г. по описа на ОС -
Сливен.
ОСЪЖДА С. М. С. от гр. Сливен, ЕГН **********, от гр. С. да заплати на
Т. М. И. и С. И. И. сумите от по 400 /четиристотин/ лева на всеки един от тях
поотделно, направени от тях разноски пред инстанцията, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4