Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 30.03.2023
година,
гр. София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение ІІ-ри брачен въззивен състав,
в закрито заседание на седемнадесети ноември през 2022 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от
съдия Ангелова
въззивно гражданско дело № 7070
по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивните жалби на страните, като ответницата в първоинстанционното производство Р.С.М. обжалва Решение № 237220/08.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 8814/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частите му, с които са изменени мерките за упражняване на родителските права, определени с решение по гражданско дело № 74498/2017 г. на СРС, 80 състав, като упражняването на родителските права спрямо детето М.С.Ч.е предоставено на бащата С.П.Ч., като на майката е определен режим на контакти с детето и тя е осъдена да заплаща на непълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 150 лева, а издръжката, дължима от бащата за детето М.е прекратена, а ищецът С.П.Ч. обжалва Решение № 267125/06.11.2019 г., с което били оставени без уважение исканията му за допълване на постановеното по спора решение и за издаване на изпълнителен лист, както и за тълкуването му досежно началната дата, от която майката дължи заплащането на издръжка за непълнолетната М..
С решение № 237220/08.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 8814/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, първоинстанционният съд изменил, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, определените с Решение № 287605 от 04.12.2017 г., постановено по гражданско дело № 74498/2017 г. по описа на СРС, 80 състав, мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето М.С.Ч., родена на *** г., като предоставил упражняването на родителските права по отношение на непълнолетната М.на бащата С.П.Ч., като определил местоживеенето на детето при него; определил режим на лични отношения на непълнолетната М.с нейната майка Р.С.М., като осъдил последната да заплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря в размер на 150 лева, считано от датата на влизане на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърлил предявения иск за издръжка за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 250 лева, както и искът по чл. 149 от СК – за присъждане на издръжка за минало време, като неоснователни, и прекратил издръжката, която бащата е осъден да заплаща за детето М., считано от влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето. Със същото решение Р.М. била осъдена за дължимата държавна такса върху присъдената в полза на непълнолетната дъщеря на страните издръжка, като претенциите на страните за присъждане на сторените деловодни разноски били оставени без уважение като неоснователни.
С Решение № 267125/06.11.2019 г., постановено по същото дело, били оставени без уважение молбите на С.П.Ч. за допълване на постановеното по спора решение и за издаване на изпълнителен лист, както и за тълкуването му досежно началната дата, от която майката дължи заплащането на издръжка за непълнолетната М..
Посочените решения са обжалвани изцяло от страните, като ответницата-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания от нея съдебен акт, като отхвърли предявените срещу нея искове като неоснователни, а жалбоподателят ищец моли съда да отмени обжалвания от него съдебен акт, като допълни постановения по съществото на спора съдебен акт, като определи, че така присъдената с него издръжка се дължи от 03.02.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като постанови издаването на изпълнителен лист.
Непосредствено, след приключване на устните състезания в настоящото въззивно производство – на 06.12.2022 г., детето М.С.Ч.е навършило пълнолетие.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от СК носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. С навършването на пълнолетие от М.С.Ч., правото на иск по чл. 51, ал. 4 от СК се е погасило за всяка от страните. Същите са загубили своята процесуална легитимация като ищец и ответник в това производство, тъй като вече не са носители на родителски права и задължения по смисъла на закона, както и за всеки от тях липсва правен интерес от водене на настоящето производство. Следователно, може да се допусне изменение на мерките относно родителските права по реда на чл. 51, ал. 4 от СК, само по отношение на дете, ненавършило пълнолетие, и по искове, предявени от и срещу родител, който е носител на родителските права и задължения, т.е. родител на ненавършило пълнолетие дете. Навършването на пълнолетие на детето при иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК е основание за прекратяване на производството по делото като правен спор пред съда.Правото на иск, процесуалната легитимация на страните, както и правния интерес от търсената защита са абсолютни процесуални представки, за чието наличие съдът следи служебно във всяка фаза от производството, докато същото е висящо. Липсата на която и да е от посочените процесуални предпоставки обуславя прекратяване на съдебното производство.
Тези изводи не се променят, независимо от това, че предмет на въззивна проверка е и издръжката на М.Чолакова за периода от 03.02.2018 г. до навършване на пълнолетие от нея, за който период се твърди, че майката не е участвала в издръжката й, като същевременно предприемала действия по принудителното й събиране, респективно осъждане на бащата, въпреки, че детето не е било под непосредствените й грижи и не живеело при нея. По отношение на издръжката на пълнолетното вече дете на страните следва да намери приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 3, изречение ІІ във връзка с изречение І от СК-детето няма право на издръжка от майката, а бащата е следвало да предяви иск за неоснователно обогатяване, като търси от майката това, което тя е била длъжна да дава, заедно със законната лихва. По сега действащия СК право да предяви иск за неоснователно обогатяване по чл. 140, ал. 3 от СК е дадено само на родителя, като същевременно детето няма право да търси издръжка за същия период, защото в противен случай от родителя, който не е изпълнявал алиментното си задължение, съответните суми биха се събрали два пъти. В крайна сметка нуждите на детето М.от средства за съществуване през този период са били задоволени.
В настоящия случай навършването на пълнолетие на детето М.С.Ч.е довело до недопустимост на обжалваните решения, поради което същите следва да бъдат обезсилени, а двете производства – първоинстанционното и въззивното – трябва да бъдат прекратени.
По разноските :
Претенции за присъждане на сторените по делото разноски валидно са заявени и от двете страни, като всяка от страните е представила списък на сторените разноски. В процесната хипотеза никоя от страните няма право на разноски предвид характера на правния спор, с който е сезиран съда. Касае се за спорна съдебна администрация на гражданските отношения, в което съдът служебно следи за интереса на детето на страните, а постановеното решение ползва и двамата родители. Ето защо, всяка от страните следва да понесе разноските по водене на делото, независимо от неговия изход. В този смисъл и Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Изнасянето на спора пред въззивния съд не променя неговия характер, като за страните не възниква право на разноски.
Ето защо претенциите на страните за присъждане на деловодни разноски следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 237220/08.10.2019 г. и Решение № 267125/06.11.2019 г., постановени по гражданско дело № 8814/2019 г. на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав,, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело № 8814/2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело № 7070 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните Р.С.М. и С.П.Ч. за присъждане на сторените по водене на делото разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящото решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………… ЧЛЕНОВЕ : 1.
………… 2. …………