Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /12.03.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На седемнадесети февруари
2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар: Станка Желева
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№357 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по ЖАЛБА на К.Т.Ж., ЕГН **********, Е.П.Ж., ЕГН **********,***, Д.Т.Д.,
ЕГН **********,Д.С.Д., ЕГН **********,***, ответници
по гражд. дело № 1003/2018 г. по описа на Районен съд-град
Попово ПРОТИВ: Решение № 203 от 11.11.2019г., постановено по гр.д.№ 1003/2018 г. по описа на PC, с
което се признава за установено по отношение на въззивниците/ответници по делото/, че ищецът С.П.Т. е собственик на
1/10 ид. ч., ищецът Т.П.Т. е собственик на 1/10 ид. ч., ищецът Д.Д.И. е
собственик на 1/5 ид. ч., ищецът Ц.Д.Ц. е собственик
на 1/10 ид. ч. и ищецът П.Д.П. е собственик на 1/10 ид. ч. от процесиите недвижими имоти, подробно описани в
съдебния акт, осъдени са да предадат владението на посочените идеални части
на ищците от процесиите недвижими имоти, отменен е на основание чл. 537,
ал. 2, иззр. 2 от ГПК Нотариален акт № 20, том V,
дело № 820/23.09.2015 г. на нотариус Елка Д., в частта, в която ние двете жалбоподателки - ответниците, са
признати за собственици по давностно владение на
процесиите недвижими имоти, за размера над 1/10 ид.
ч. за всяка една от нас, както и са осъдени да заплатят сторените деловодни
разноски общо в размер на 1 050 лева.
Считайки решението за
незаконосъобразно и необосновано, молят съда да го отмени като такова и да
отхвърли исковата претенция, ведно с всички законни последици от това. Алтернативно,
считат, че решението на съда е недопустимо в частта, в което е отменен е на
основание чл. 537, ал. 2, иззр. 2 от ГПК Нотариален
акт № 20, том V, дело № 820/23.09.2015 г. на нотариус Елка Д., в частта, в
която двете жалбоподателки - ответниците,
са признати за собственици по давностно владение на
процесиите недвижими имоти, за размера над 1/10 ид.
ч. за всяка една от нас. Безспорно е, че ищцовата
претенция е за собственост и предаване на владение на общо 6/10 идеални части
от процесиите имоти, а видно от диспозитива, в тази
му част съдът се е произнесъл по отношение на 8/10 идеални части, т.е. съдът се
е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран.
На следващо място, алтернативно, молят съда да
намали присъденото адвокатско възнаграждение, като считат, че същото е завишено
с оглед материалния интерес и правната сложност на делото към законовия минимум
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В съдебно заседание за въззивниците
се явява адв.Д.Пантев от
ТАК. Поддържа подадената жалба. Представя списък на направените разноски в
размер на 300 лв. за настоящата инстанция.
В срока и по
реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от адв.Р.К.
от ТАК, пълномощник на ищците, с който счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди постановеното решение.
В съдебно заседание не се явяват и не вземат
становище.
След проверка по реда на чл. 269-273
от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допусти-ма,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата
е частично основателна по следните съображения:
Предявеният иск за собственост по чл.108 от ЗС от ищците,
че са собственици на идеални части от описаните имоти по наследство както
следва: С.П.Т. с 1/10 ид.ч.; Т.П.Т. с 1/10 ид.ч.; Д.Д.И. с 1/5 ид.ч., Ц.Д.Ц. с
1/10ид.ч.; П.Д.П. с 1/10 ид.ч., върху
земеделски земи – Нива в местността „Долна елия“ с площ 4
001кв.м.,трета категория, имот с идентификатор №65067.16.87, с номер по
предходен план 016087; Нива в местността „Трабеш“,
трета категория, с площ 8 250кв.м.,с идентифи-катор №65067.28.18, с номер по
предходен план 028018;Нива в местност-та „Коматан“, шеста категория, с площ 8 002кв.м.,с
идентификатор №65067.48.17, с номер по предходен план 048017;Лозе в местността
„Коматан“,четвърта категория,с площ 1 430кв.м.,с
идентификатор №65067.49.72, с номер по предходен план 049072; Лозе в
местността „Сръбче“, шеста категория, с площ
608кв.м., с идентификатор № 65067.50.41, с номер
по предходен план 050041; Изоставена орна земя в местността „Коин пунар“, с площ 6 956кв.м., с
идентификатор №65067.81.36,с номер по предходен план 081036, възстановени
земеделски земи в землището на с.Садина,общ.Попово с ЕКАТТЕ: 65067 на
общия им наследодател Т.П. *** поч. на 09.11.1957г. и
иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху поземлени имоти-земеделски
земи № 20, том V, рег.
№ 3485, дело № 820/23.09.2015г. на нотариус Елка Д. *** действие РС - Попово, че
ответниците К.Т.Ж. и Д.Т.Д., са признати за
собственици по давностно владение на процесните шест недвижими имота, до
размера на идеалните части на ищците да бъде обезсилен, са обосновани с обстоятелствата,
че ответниците оспорват правото на собственост на
ищците относно описаните недвижими имоти, придобити в наследство от общия
наследодател, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
Безспорно е по делото, видно е и от приложеното по
делото Удостоверение за наследници № 341 К/25.07.2017г. , че след смъртта си на
09.11.1957г., Т.П. Моцов е оставил за свои наследници
Калина Т. Карагьозова /дъщеря, починала на 14.01.1993г./, Пеньо Т. Моцов /син, починал
на 02.02.1990г./, Кина Т.Д. /дъщеря, починала на 04.04.2011г./, Труфана Т. Стоянова
/дъщеря, починала на 07.10.1982г./, Д.Т.П. /син, починал на 09.11.1990г./ и
Димка Д. Моцова /съпруга, починала на 22.01.1960г. и
оставила за свои наследници предходните петима/.След смъртта си на 14.01.1993г.
Калина Т. Карагьозова е оставила за свои наследници Маринка Д. Банева /дъщеря/
и Стоян Д.Д. /син/, починал на 01.05.2010г. и оставил
за свои наследници Пена И.Д. /съпруга/, Д. Стоянов Д. /син/ и Иван Стоянов Д.
/син/.След смъртта си на 02.2.1990г. Пеньо Т. Моцов е
оставил за свои наследници Мария Д. Моцова /съпруга,
починала на 06.02.1991г./ и двама сина-
ищците С.П.Т. и Т.П.Т..След
смъртта си на 04.04.2011г. Кина Т.Д. е оставила за
свой наследник ищцата Д.Д.И..След смъртта си на
07.10.1982г. Труфана Т. Стоянова е оставила за свои
наследници Д.П. Стоянов /съпруг, починал на 22.09.2003г./ и двете си деца
- ищците Ц.Д.Ц. и П.Д.П..След смъртта си
на 09.11.1990г. Д.Т.П. е оставил за свой наследника Т.Д.П. /син/, починал на
17.08.1988г. и оставил за свои наследници ответниците
К.Т.Ж. /дъщеря/ и Д.Т.Д. /дъщеря/.
Не е спорно
по делото, че към момента на съставяне на конста-тивния нотариален акт, ответникът Е.П.Ж.
е съпруг на ответницата К.Ж., а ответникът Д.С.Д. на ответницата Д.Д..
Безспорно е така също, че процесиите поземлени
имоти са възстановени на общият наследодател Т.П. ***, по заявление на Калица Д. Пенева/ негова снаха/, която е въведена във
владение съгласно Протокол №30/08.09.1994г., и реално тя единствена е
упражнявала владение върху процесните имоти, а след
нейната кончина на 20.12.1998г.- двете ответници и те
са получавали полагащата се рента.
Независимо от посоченото, при наследяване, когато
един от наследниците упражнява фактическата власт върху наследствените имоти,
то той се счита за владелец само на притежаваната от него по наследство идеална
част и за държател на идеалните части на останалите наследници, като вътрешните
отношения в наследствената имуществена общност се уреждат съобразно правилата
на чл.31 от ЗС. За да се приеме, че този наследник е установил
владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части, то не е
достатъчно да упражнява фактическата власт върху целия имот, а освен това, е
необходимо да е отблъснал владението на останалите наследници, като демонстрира
ясно пред тях намерението да владее целия наследствен имот само за себе си, в
която насока е налице обилна съдебна практика, посочена от първоинстанционния
съд. В тази насока е и ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС-“Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, ако единият от съсобствениците се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, то той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си“. В конкретния случай,
както правилно е посочил първоинстанционният съд, „От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява с конкретни
свои действия ответниците да са демонстрирали пред
ищците, че се считат за единствени собственици, и че се противо-поставят
и отричат тяхното наследствено право на собственост.“
От изложеното е видно, че исковете са основателни
и доказани.
По възражението в жалбата, че решението на съда е
недопустимо в частта, в което е отменен на основание чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК Нотариален акт № 20, том V, дело № 820/23.09.2015 г. на нотариус Елка Д., в
частта, в която двете жалбоподателки - ответниците, са признати за собственици по давностно владение на процесиите недви-жими
имоти- за размера над 1/10 ид. ч. за всяка една от тях.
Възражението е основателно.
Отмяната
по чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаване-то на иска за
собственост и приложението
й е обусловено от заявения обем права. Безспорно е, че ищцовата претенция е за
собственост и пре-даване на владение на общо 6/10
идеални части от процесиите имоти, а видно от диспозитива,
в тази му част съдът се е произнесъл по отноше-ние на
8/10 идеални части, т.е. съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил
сезиран-по отношение на 2/10 ид.ч.
По отношение
на искането да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение, като завишено с оглед материалния
интерес и правната сложност на делото към законовия минимум съгласно Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения. Пред първоинстационния
съд ищците са представили списък по чл.80 от ГПК, с представяне на
доказателства, че са заплатени реално за държавна такса /250лв./ и адвокатско
възнаграждение /800лв./. Не е било направено искане от ответниците
по реда на чл.87, ал.5 от ГПК, поради което и с оглед изхода на делото, разноските
са дължими на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В останалата
му част, решението като правилно и законо-съобразно,
следва да бъде потвърдено.
Въз основа на
изложените съображения, съдът
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на осн.
чл.280, ал.3 от ГПК.