Присъда по НОХД №461/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	21
Дата:	23 октомври 2025 г.
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20245620200461
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Свиленград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
и прокурора Ц. Л. И.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20245620200461 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимият А. П. Г. с ЕГН **********,роден на
***********г. в гр. Хасково , обл.Хасково, българин, български гражданин, с
адрес: гр. *********************, семейно положение-неженен, с висше
образование, работи като управител на курортен комплекс, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 15.11.2023г. в гр.Свиленград, обл. Хасково управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Дачия Лоджи ” с рег.№ Х 7064 КВ,
след употреба на наркотични вещества, а именно „Бензодиазепини“ (ВZО),
установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, а именно чрез техническо средство “Drager Drug Test 5000 с
фабричен номер ARLJ – 0022 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
поради което и на основание чл. 343б ,ал. 3 от НК във вр.с чл.2,ал.2 от
1

НК вр. с чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 месеца и „ГЛОБА” в размер на
250 лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
НАЛАГА на основание чл. 343г ,ал.1 от НК във вр.с чл.2,ал.2 от НК,
вр.чл. 343б, ал. 3, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК , на подсъдимия А. П. Г. с ЕГН
********** със снета по делото самоличност, и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от
2/две/ години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наложеното на
подсъдимия А. П. Г. с ЕГН ********** наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 15.11.2023 година.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.343Б,ал.5,
предл.1во вр с чл.343Б,ал.3 от НК моторното превозно средство, послужило
за извършване на престъплението, собственост на подс. А. П. Г. с ЕГН
********** със снета по делото самоличност ,а именно: лек автомобил марка
„Дачия Лоджи ” с рег.№ Х 7064 КВ ,ведно с контактен ключ към него.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените
доказателства - “Drager Drug Test 5000 ,STK 7“/ Дрегер Друг Тест 5000, STK
7/с фабричен номер ARLJ- 0022 ,проба с №191 ,както и „Drager Drug Test
5000 ,STK 7“/ Дрегер Друг Тест 5000, STK 7/с фабричен номер ARLJ- 0022,
проба с №192 ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия А. П. Г. с ЕГН
********** със снета по делото самоличност , ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково,
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер
616.68лева , представляващи разноски за експертизи, както и сумата в размер
на общо 60лева за явяване на вещите лица в съдебно заседание в полза на
Държавата,по бюджета на ВСС, вносими по сметка на РС Свиленград,
представляващи разноски за експертиза и за явяване и пътни разноски на
вещите лица,както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
2

на от по 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.189, ал.2 от НПК, направените в
Досъдебното производство разноски за преводач в размер на 15 лв. ДА
ОСТАНАТ за сметка на органа на Досъдебното производство ,а направените в
съдебната фаза в размер на 50 лв. ДА ОСТАНАТ за сметка на съда.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА от 23.10.2025година по НОХД №461/2024
година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №469/2023 година по
описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ 5040/2023г. по описа на
Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, Д. С. –Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига обвинения на: А. П. Г. с ЕГН
**********,роден на ***********. в гр. Хасково , обл.Хасково, българин,
български гражданин, с адрес: ********************, семейно положение-
неженен, с висше образование, работи като управител на курортен комплекс,
неосъждан, за това, че: На 15.11.2023г. в гр.Свиленград, обл. Хасково
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия Лоджи
” с рег.№ Х 7064 КВ, след употреба на наркотични вещества, а именно
„Бензодиазепини“ (ВZО), установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, а именно чрез техническо средство
“Drager Drug Test 5000 с фабричен номер ARLJ – 0022 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от Наказателния Кодекс.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК , съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните в рамките на наказателното производство писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението.
Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
въпреки, че деянието не е с голяма степен на обществена опасност, намира че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК,като излага
доводи в тази насока. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия,
прокурорът застъпва становище, че по така повдигнатото обвинение следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54 , ал.1 от НК- „Лишаване от
свобода” в размер 1година,което наказание предвид липсата на предходни
осъждания на подсъдимия , изтърпяването му следвало да се отложи . Що се
отнася до кумулативно предвиденото наказание Глоба,прокурора пледира да
бъде в размер на 500лева,а относно Лишаването от право да управлява МПС,
счита че следва да е в размер на 2 години и 6месеца.Претендира и приложение
на разпоредбата на чл.343б,ал-5 от НК,а именно отнемане в полза на
държавата на МПС,собственост на подсъдимия.Взема становище относно
вещественото доказателство по делото и сторените разноски,като предлага
тест касетите да остана приложени по делото,а сторените по делото разноски
за експертизи да се възложат в тежест на подсъдимия.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимият А. П. Г.
1

-защитникът му адв.М. оспорва обвинението, като моли съда да оправдае
подзащитният му ,като подробно се аргументира в тази насока,намирайки,че
употребата на кофеинова напитка от страна на подсъдимия непосредствено
преди тестването му опорочило резултата ,а от там и за недоказаност на
обвинителната теза.По изложените съображения моли съда да оправдае
подсъдимия.В условията на алтернативност ,пледира за налагане на наказания
при предпоставките на чл.55 от НК,а именно Лишаване от свобода в размер
под 1 година и глоба в размер на 250лева,а що се отнася до наказанието
ЛПУМПС,намира че същото трябва да бъде определено в размер на около 1
година и 6 месеца. Не възразява относно приложимостта на разпоредбата на
чл.343б,ал.5 от НК,а що се отнасядо разноските моли съда да не присъжда
дсторените такива в ДП ,касателно съдебно техническата
експертиза,доколкото МПС било собственост на дееца.
Подсъдимият А. П. Г. не се признава за виновен.Дава кратки обяснения по
случая,като твърди че на процесната дата сутринта станали и решили да
посетят баба му, защото не я били виждали от много време. Качили се и
отишли до Ореха за да купят закуски. От там обърнали наобратно към
кръговото и слязали надолу по улицатата. Другият водач не спрял на Стоп и се
врязал в тях с ниска скорост. Самият подсъдим се обадил се на тел. 112.
Изчакали полицията,които при пристигането им,ги тествали за алкохол,който
бил отрицателен и тъй като не се разбрали с другият водач ,ги отвели в
районното за да бъдат тествани за употреба на наркотични вещества,като
непосредствено преди да влезнат в районното и да бъде тестван,подсъдимият
пиел кафе и пушил цигара.
Сочи,че не дал кръв ,защото звъннал на зъболекарят му,който лекувал болен
зъб и го попитал дали ще излезнал при тестването му хапчетата ,които пие –
Етодин форте и Кетонал, като зъболекарят потвърдил,но тъй като имал
рецепта за тях ,а и му било известно,че резултататие от кръвните проби се
бавили около 1 година , отказал да даде кръвна проба .
По същество се придържа към защитната си версия,а именно че не е дал
кръвна проба,защото знаел,че резултатите се бавят много ,а и бил убеден,че
щом употребява лекарства изписани му от медицинско лице,нямало да има
проблем. Твърди,че било грешка от негова страна, свързано с нежеланието му
да даде кръвна проба.
В правото си на последна дума ,подсъдимият моли съда да му наложи по
ниски наказания.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. П. Г. бил правоспособен водач, който притежавал
валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
за категория „В“ и „АМ“, със срок на валидност до 29.10.2030г.,като същият
бил наказван за извършени от него административни нарушения по ЗДвП /
2

видно от справка за нарушител /водач/ .
Подсъдимият около седмица преди да пристигне в началото на месец
ноември 2023г. в гр.Свиленград имал проблеми със зъбите и посетил
зъболекар,който му изписал обезболяващи/ Кетонал и Етадин Форте/, които
той приемал,в това число и прахче Оки.
На 15.11.2023г. в гр. Свиленград ,подсъдимият с жената с която живеел
на семейни начала –св. Е. М Н. и баща му св. П. Г. Г. решили да посетят
бабата на подсъдимия, която живеела в село Малки воден, поради което
сутринта тръгнали с лекият автомобил собственост на подсъдимия–лек
автомобил марка „Дачия Лоджи ” с рег.№ Х 7064 КВ, който автомобил
управлявал подсъдимия,а св.Н. и св.Г. се возели в него,като преди да
отпътуват към селото решили да закупят закуски ,като освен закуски , си
взели и кафета.
Преди да предприемат това пътуване обаче, подсъдимият употребил
високорискови наркотични вещества бензодиазепини (ВZО) и въпреки това на
15.11.2023 г. около 10.30 часа предприел управление на лек автомобил марка
„Дачия Лоджи ” с рег.№ Х 7064 КВ, като след закупуване на закуските,
същият тръгнал към селото на баба си, като се движел по ул. „Х. Шишманов“
в посока х-л Свилена в гр.Свиленград.
По това време гръцкия гражданин св. Й. Г. К. управлявал личния си
автомобил марка „Ауди“ модел А5 с рег.№ ЕВМ 6152 по ул. Димитър Благоев
в гр. Свиленград, като на кръстовището с ул. „Х. Шишманов“ не спрял на
пътен знак Б-2 (Стоп!), при което отнел предимството на движещия се по ул.
„Х. Шишманов“ в посока х-л Свилена лек автомобил марка „Дачия Лоджи ” с
рег.№ Х 7064 КВ, управляван от подс. А. П. Г., вследствие на което се получил
конктакт и настъпило ПТП между двамата автомобила.
За така настъпилото ПТП , подс. А. П. Г. подал сигнал на спешен телефон
112 и на мястото на произшествието бил изпратен служител на РУ-
Свиленград – св. Д. Г. Г. /автоконтрольор към звено „Пътен контрол“, към
група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград, който установил
самоличността на двамата водачи, след което ги тествал за наличие на алкохол
в кръвта, като уреда отчел 0 промила и за двамата водачи.
И двамата водачи били съпроводени в РУ Свиленград,в това число и
съжителката и бащата на подсъдимия ,като водачите били изпробвани за
наличие на наркотични вещества в организма, като по отношение на св.Й. Г.
К. уреда отчел отрицателен резултат /проба №192/.
При тестването на водача подс. А. П. Г. за наличие на наркотични
вещества в организма му в 10,53часа, със сертифицирано техническо средство
“Drager Drug Test 5000 с фабричен номер ARLJ - 0022, с номер на тест ARSH-
0211, уреда отчел положителен резултат за наличие на наркотични вещества в
организма на подс. А. П. Г., а именно „бензодиазепини“/ проба №191/.
За констатираното, свидетелят Г. изготвил Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в която
3

отразил, че предварителният тест е бил с уред „Дрегер Друг Тест 5000 с
фабричен номер ARLJ – 0022 с номер на тест ARSH-0211, тест № 191 и
същият е отчел наличие в кръвта на водача „ Бензодиазепини“ (ВZО), което се
потвърждава и от направената разпечатка .
След изготвянето му, протоколът бил предявен на водача - подс. А. П. Г. ,
който след запознаването с него се , го подписал.
Същевременно, полицейският служител св.Г. разяснил на подсъдимия
правото му да даде кръвна проба за изследване, ако не е съгласен с
показанията на техническото средство.
Подс. А. П. Г. не отразил, че се съгласява или – не, с отчетените
показания на уреда в изготвения от свид. Г. талон за изследване № 100419, но
въпреки това, полицейският служител Г. решил да отведе подсъдимия,
придружавайки го до ЦСМП-Хасково, филиал СМП - Свиленград, за да му
бъде взета кръв или урина за анализ, като екземпряр от него бил връчен на
подсъдимия в 11.05часа, и подсъдимият бил транспортиран до здравно
заведение – ЦСМП Хасково ф-л Свиленград, за даване на кръвна проба , но
същият отказал да се подложи на изследване, като съобщил,че предният ден
приел лекарство Кетонал -3таблетки.
Отказът му бил отразен в Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози , в който подсъдимият се подписал.
Подсъдимият попълнил Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП от 15.11.2023г.,в която декларирал,че
на 15.11.2023г. около 10,20часа е управлявал лекият автомобил с рег. № Х
7064 КВ.
За извършените нарушения на ЗДвП от страна на подс. А. П. Г. ,
контролният орган - свид. Г. съставил срещу водача акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA с № 987297 от 15.11.2023 г. -
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП .
Актът бил съставен в присъствието на свидетел ****************, като
подс. А. П. Г. подписал така съставения срещу него акт, без да направи
никакви възражения.
С така съставения срещу подс. А. П. Г. -АУАН, като водач на МПС–
нарушител, било иззето свидетелството му за управление на МПС №
********* и СРМПС № *********,ведно с дв броя регистрационни табели на
автомобила управляван от подсъдимия.
Била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0351-000180 по чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП от 15.11.2023г. от
мл.автоконтрольор св.Г. ,с която временно е отнето СУМПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността,но не за повече от 18 месеца,която
заповед била връчена на подсъдимия на 16.11.2023г.,а със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000181 по
4

чл.171,т.2,б.Б от ЗДвП издадена от св.Г. от 15.11.2023г. е прекратена
регистрацията на МПС ,собственост на подсъдимия за срок от 6месеца,като
последната е връчена на подсъдимия отново на 16.11.2023г.
С мотивирана резолюция на Началника на РУ-Свиленград, направена на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, било прекратено
административно-наказателното производство, образувано срещу подс. А. П.
Г. по така съставения АУАН със серия GA с № 987297 от 15.11.2023 г. - за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай от РУ –
Свиленград, който образувал на основание чл. 356, ал. 3 от НПК бързо
производство срещу подс. А. П. Г., за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК, след което, с постановление от 24.11.2023 г. на РП - Хасково, ТО –
Свиленград, разследването било преобразувано в разследване по общия ред.
Били извършени 2бр. огледи на местопроизшествие от 15.11.2023г.,за
което били съставени 2бр. протоколи,ведно с фотоалбуми към тях.
На същата дата /15.11.2023г./ било извършено претърване и изземване от
лекият автомобил на подсъдимия, при което действие не били открити вещи
или предмети забранени от закона, за което бил издаден Протокол ведно с
фотоалбум към него,одобрен с Определение №142/16.11.2023г. постановено
по ЧНД №699/2023г. по описа на РС Свиленград.
На следващата дата /16.11.2023г./ бил извършен оглед на веществени
доказателства,а именно относно техническото съС.ие на лекият автомобил на
подсъдимия, за което действие бил съставен Протокол за оглед на веществени
доказателства.
Въз основа на събраните доказателствата по делото с постановление от
16.11.2023г., подс. А. П. Г. бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Със същото постановление му била взета марка за неотклонение
„Подписка“, считано от 16.11.2023 г.
С Определение №146/17.11.2023г. постановено по ЧНД №701/2023г. по
описа на РС Свиленград, съдът по искане на прокуратурата е допуснал
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на мярката отнемане в полза на Държавата на лек автомобил,
марка „Дачия Лоджи“, с рег. № Х7064КВ, собственост на А. П. Г., с
ЕГН:**********, обвиняем по Бързо производство № 469/2023г. по описа на
РУ - Свиленград при ОДМВР - Хасково, като е наложил запор върху лекия
автомобил марка „Дачия Лоджи“, с рег. № Х7064КВ, за което е била издадена
Обезпечителна заповед №3/17.11.2023г.
По искане на защитникът на подсъдимия ,към която е приложил
амбулаторен лист и издадени 2бр. рецепти от доктор Александър Бахов-лекар
по дентална медицина е назначена съдебно медицинска експертиза,като
видно от заключението на съдебно – медицинска експертиза по писмени
данни №323/23г. от експерта д-р Х. Е. – съдебен лекар МБАЛ-Хасково, е че
5

лекарствените препарати „Кетонал“ и „Оки“ съдържат като активна съставка
веществото Кетопрофен. Лекарственият препарат „Етодин-форте“ съдържа
като активна съставка веществото Етодолак. Кетопрофен и Етодолак спадат
към т.н. нестероидни противовъзпалителни препарати използвани за лечение
на болка и възпалителни процеси. Лекарствените препарати „Кетонал“,
„Етодин-форте“ и „Оки“ не съдържат веществото бензодиазепин или сродни
на него субстанции. Тези препарати не са в забранителния списък на
лекарствени средства, които са забранени за употреба при управление на МПС
и машини.
Видно от приложената по ДП справка относно собствеността на МПС с
рег.№Х 7064 КВ , се установява,че същото е собственост на подсъдимия още
от месец март 2019г.
Назначената била автооценъчна експертиза, като видно от заключението на
същата –пазараната стойност на нанесените материални щети по лек
автомобил марка Ауди А5 с гръцки рег № ЕВМ 6152 ,в резултат на
настъпилото ПТП на 15.11.2023г. възлизат на 127лева, а на лекият автомобил
на подсъдимия възлизат на 189,00лева.
Наличен е Протокол *********-10000 от 16.06.2023г.за сервизна проверка
на„ Drugtest 5000”, видно от който техническото средство ,с което е бил
тестван подсъдимия е годно, като срокът на проверката е 12месеца, като е
приложена и Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните
работи относно определянето на съответните технически средства за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и/или
техни аналози включваща и техническото средство „Drager Drug Test 5000” ,с
което е бил тестван подсъдимия.
От направената справка за съдимост на Районен съд гр. Свиленград се
установява, че подс. А. П. Г. не е осъждан и не е освобждаван от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание по реда на чл.78а от НК.
По ДП е изготвена характеристична справка на подсъдимият ,от която се
установява,че за същият не е криминално проявен и не е осъждан.
От Декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие на
подсъдимия се установява,че същият не е семеен ,също така работи по трудов
договор ,като получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1000лева
и не получава други доходи, не притежава недвижимо имущество на свое име
,а единствено притежава лек автомобил Дачия с рег. № Х 7046 КВ .
От изготвената справка от инспектор в РУ-Свиленград – ************ ,
ведно с приложената към нея справка за нарушител/водач, приложени към
досъдебното производство /л.89-л.93,Том 1/, се установява, че подс. А. П. Г.
е правоспособен водач и притежава валидно свидетелство за управление на
МПС за категориите „АМ“ и „В“, издадено е в Р. България, като същият се
води на отчет в ОД на МВР-Хасково. ,като от справка за нарушител/водач се
установява, че срещу същият има издадени ЕФ както по ЗДвП ,така и по
КЗ,както и има издадени АУАН по КЗ и по ЗДвП/последния за процесното/ .
6

По ДП е налична и Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на
вътрешните работи, с която разпорежда с какви технически средства
съобразно вида на вещество ,което следва да се установи,следва да се
извършват проверките на водачите от служителите на МВР.
Във връзка с направени възражения от страна на защитата на
подсъдимият , като доказателства по делото са приети - Протокол за
проведено обучение на служителите от Пътен контрол в Група ОП към РУ
Свиленград за работа с техническо средство Drager Drug Test 5000 на
св.Данаил Георгив Г., в това число типова длъжностна характеристика с
№3286р-45560/11.09.2023г. на длъжността Младши автоконтрольор II – I-
изпълняваната длъжност от св.Д. Г.,ведно със Заповед №272з-388/24.02.2016г.
на Директора на ОД на МВР Хасково,с която св.Д. Г. е преназначен на
длъжността младши автоконтрольор 2степен в група Охранителна полиция
към РУ Свиленград, като от последните се установява,че в основните
задължения на заеманата длъжност от полицейския служител –свид. Д. Г. Г.,
който съгласно Заповед №272з-388/24.02.2016г. на Директора на ОД на МВР
Хасково изпълнява горепосечана длъжност,възлизат задължения да използва в
ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на
движението по тъщата,като осигурява законосъобразната им експлоатация
,работи по предотвратяването и пресичането нарушенията по пътищата и
обществения ред и т.н.
От писмо с изх.№351000-1804/14.03.2025г.на Началника на РУ
Свиленград,че липсват видеозаписи от процесния ден,доколкото същите се
унищожавали автоматично след изтичане на 30дни,като системата презаписва
върху най-старият запис.
Също така е постъпило писмо от Дрегер България ЕООД,в което сочат че
техническото средство Drager Drug Test 5000 има вграден сензор за
температура и извършва автотест при стартиране,включващ проверка на
околната температура.При неуспешно преминаване на първоначалния
автотест,устройството не позволява работа с него.В случай че устройството
премине успешно първоначалния автотест и бъде извършено изследване
,получение резултат е достоверен. Посочено е,че тампонът на тестовата касета
не би следвало да промени цвета си след вимане на проба от слюнка,тъй като
слюнката е безцветна,но оцветяване може да се получи,в случай че водачът е
консумирал оцветена храна или течност,има кървящи венци и др.
Пак по искане на защитата са изискани и приети като доказателства по
делото –Ръководство за работа с техническо средство Drager Drug Test и с
тестови касети Drug Test 5000 STK 7 .
В съдебната фаза подсъдимият не се признава за виновен по предявеното
му обвинение и дава кратки обяснения по същото, излагайки своята
фактологическа версия, според която не оспорва ,че той е управлявал
процесното МПС,но оспорва,че това е станало под въздействието на
наркотични вещества. Твърди,че не бил дал кръвна проба,защото знаел,че
7

резултатите се бавят много,а лекият автомобил му бил необходим,тъй като
жената с която живеел на семейни начала била бременна и той единствено
ходил на работа ,а и бил убеден,че щом употребява лекарства изписани му от
медицинско лице,нямало да има проблем.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК.
В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства –
писма, 2бр. Протоколи за оглед на местопроизшествие от 15.11.2023г.,ведно с
фотоалбуми към тях, Протокол за претърсване и иземване от
15.11.2023г.,ведно с фотоалбум към него и Определение №142/16.11.2023г.
постановено по ЧНД №699/2023г. по описа на РС Свиленград,за одобряване
на протокола за претърсване и и изземване, Протокол за оглед на веществени
доказателства от 16.11.2023г., Определение №146/17.11.2023г. постановено по
ЧНД №701/2023г. на РС Свиленград,ведно с Обезпечителна
заповед№3/17.11.2023г. на РС Свиленград, 2бр. рецепти изписани на
подсъдимия от д-р.Бахов от 12.09.2023г. и 08.11.2023г. и амбулаторен лист,
справка за съдимост, характеристична справка, справка от ПИ , справка за
водач/нарушител, АУАН, Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, талон за изследване №100419,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,разпечатка
от тестването на подсъдимия с техническото устройство на процесната
дата,при което е установено процесното наркотично вещество, Протокол
*********-10000 за сервизна проверка на, Дрегер Друг Тест 5000 от
16.06.2023г. , Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните
работи,Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите
на чл.188 от ЗДвП, Заповед за прилагане на принудителна адм.мярка №23-
0351-000180 по чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП, Заповед за прилагане на принудителна
адм.мярка №23-0351-000181 по чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП, мотивирана
резолюция, ксерокопия от лични документи на подсъдимия и справки
относно собствеността на процесното МПС, Протокол за проверка на лични
вещи на лица и превозни средства, ксерокопия на другия водач участвал в
ПТП-то, ДСМПИМ, Протокол за проведено обучение на служителите от
Пътен контрол в Група ОП към РУ Свиленград за работа с техническо
средство Drager Drug Test 5000 , типова длъжностна характеристика с
№3286р-45560/11.09.2023г. на длъжността Младши автоконтрольор II – I ,
Заповед №272з-388/24.02.2016г. на Директора на ОД на МВР Хасково, писмо
с изх.№351000-1804/14.03.2025г.на Началника на РУ Свиленград,писмо от
Дрегер България ЕООД,Ръководство за работа с техническо средство Drager
Drug Test и с тестови касети Drug Test 5000 STK 7 ,заключения по съдебно
медицинска и съдебно оценъчна ексепртиза и веществените доказателства –
8

употребявани 2бр. тест касети, с ползван предварителен тест за употребено
наркотично вещество, описани и поставени в пликове . Така също, още и
свидетелските показания от съдебната фаза на процеса, а именно –
показанията на свидетелите Д. Г. Г. и Й. Г. К., частично показанията на
съжителката и бащата на подсъдимия св.Е. М. Н. и св. П. Г. Г..
Действително защита оспорва резултата от тестването на подсъдимия с
техническото устройство,с доводи за употребата на кофеинова напитка от
страна на подсъдимия непосредствено преди тестването му ,което от своя
страна опорочило резултата,в тази връзка съдът намира следното:
Що се отнася до протокол за извършване на проверка на НУВ,съдът
намира , че оспорения документ не следва да се изключи от доказателствения
материал,а следва да се ползва от съда,тъй като, видно то приетото като
доказателство по делото писмо от Дрегер България ЕООД,е посочено
изрично, че тампонът на тестовата касета не би следвало да промени цвета си
след взимане на проба от слюнка,тъй като слюнката е безцветна,но оцветяване
може да се получи,в случай че водачът е консумирал оцветена храна или
течност,има кървящи венци и др.,а от другата страна видно разпита на св.Д.Г.
/тествал водача за упторебата на наркотично вещество/ се установява,че в
зависимост от това дали водъчат е употребил кафе или други
вещества,тавпонът можело да се оцвети в друг цвят,но това обстоятелство не
влияело на резултата,тъй като бил тествал водачи ,които били употребили
кафе непосредствено преди тестването и резултатите били отрицателни. За
пълнота ,следва да се посочи, че видно от Ръководство за работа с тастова
касета Drager Drug Test 5000 STK, в т.4 Отчитане на резултатите на теста ,
управление на данни е посочено,че след анализа резултатите от теста се
показват на дисплея на анализатора и се запазват в паметта на
анализатора,като всички данни могат да бъдат разпечатани с Дрегер мобил
принтер, а в т.2,4 е описан принципа на тестване,като в самото ръководство са
посочени и веществата на които реагира теста,в това число и на откритото
употребено от подсъдимия-„Бензодиазепини“ (ВZО), поради което и в тази му
част възражението на защитата се явява неоснователно.
Съгласно практиката на ВКС, не всяко нарушение на правило на Наредбата
води до елиминиране на резултатите от проведената проверка за такава
употреба, а само ако нарушението е дотолкова драстично, че злепоставя
достоверността на изследването с техническото средство или медицинското
и/или лабораторно изследване на пробите/така и Решение №6/06.02.2018 по
дело №1098/2017 на ВКС, НК, I н.о. и други в тази насока/.
Относно процедурата при тестването на подсъдимия за употреба на НУВ
съдът счита, че не са допуснати нарушения, които да са ограничили правата на
проверяваното лице. Релевантно за гарантиране правото на защита на водача е
спазването на Наредба № 1/2017 г. Всяко неизпълнение на процедурата по
тази наредба следва да се преценява за съществено или не с оглед степента на
засягане правата на обвиняемия.
9

Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174,
ал.4 от ЗДвП с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието и въз основа на това им
правомощие е била приета НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от
2.10.2018г. и бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., бр.81/26.09.2023г),
действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние на
подсъдимия.
В чл.1, ал.3 от цитираната Наредба е уредено, че употребата на алкохол
или наркотични вещества или техни аналози се установява със съответни
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, а според ал.5 тестовете, с които се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай такова одобрено техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества е „ Drager Drug Test 5000 “. По този начин
законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и
желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване
съдържанието на наркотични вещества, респ. техни аналози.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която
сочи, че в случаите на оспорване на показанията на техническото средство
по искане на водача употребата се установява чрез с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични
вещества може да се установи както чрез използване на техническо средство,
така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се
прави при оспорване показанията на техническото средство. Ето защо
Наредба № 1/2017 г. е предвидила използването на технически средства и/или
химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са
ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на
субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде
кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл.
6,ал.10 от Наредбата.
В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото
средство не е налице, като безспорно е установена употребата на наркотични
вещества.
Подсъдимият е подписал АУАН без възражения, също и протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с отразените в
него показания на техническото средство – положителния тест за наличие в
биологичния материал (слюнка) на следи от Бензодиазепини“ (ВZО).
Подписал е и издадения талон за медицинско изследване,но вече в ЦСМП
Свиленград е отказал да даде кръвна проба,видно от Протокол за медицинско
10

изследване и вземане на билогични проби за употреба на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози.
При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.6,ал.10 от Наредбата,
според която съдържанието на наркотично вещество или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство, т.е. като
достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред.
По делото са събирани доказателства за изправността на техническото
средство, с който е отчетено наличието на процесното наркотично вещество,
както и че осъщественият с него тест е валиден, доколкото доказателства се
установява,че техническото средство,с което е бил тестван подсъдимия е
преминало преглед и е удостоверена неговата изправност от правоспособно
лице.
Показателите на приложеното като веществено доказателство техническо
средство – касета, са отчетени съобразно изискванията на реда за
установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с
орален тест „ Drager Drug Test 5000 “.
Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно съгласно
посочените указания. От показанията на св.Д. Г. не се установява по никакъв
начин да е допуснал нарушение при осъществяване на процедурата. Той е
категоричен, че тестът е бил валиден и е отчел положителен резултат за вида
наркотично вещество/ Бензодиазепини“ (ВZО)/.
Всъщност, възраженията на защитника визират действия на подсъдимия
непосредствено при вземане на биологичен материал от проверявания водач за
провеждане на теста за установяване употребата на наркотични вещества,
изводими от неговите показания,изразяващи се в употреба на кофеинова
напитка.
Приемането на определено количество течност и изчакване във времето без
поемане на храни или тютюнопушене е само с цел избягване провокирането
на проверката с техническото средство, а в случая постигнатият положителен
резултат за употреба на наркотични вещества обезмисля така наведеното
възражение.
Както се посочи по горе- ВКС в практиката си приема, че не всяко
нарушение на правило на Наредбата води до елиминиране на резултатите от
проведената проверка за такава употреба, а само ако нарушението е дотолкова
драстично, че злепоставя достоверността на изследването с техническото
средство или медицинското и/или лабораторно изследване на пробите.
В случая настоящият съдебен състав приема,че няма допуснато такова
нарушение.Дотук е контролната дейност на съответния орган от структурата
на МВР. Съставените протоколи за извършената проверка с отразяване на
постигнатия резултат са официални удостоверителни документи (писмени
доказателства, арг.чл.93,т.5 от НК) и няма как по друг начин да бъдат
приобщени по делото, освен с приемането им от разследващия орган и
прилагането им по делото. Това е редът по НПК, той е спазен. Такива са и
11

съответните протоколи за резултатите от евентуално медицинско и/или
лабораторно изследване на взетите по реда на Наредбата кръвна проба или
проба на урина, включително и при изследване на контролна проба по искане
на полицейския орган, на органа по разследването или на нарушителя, като
разследващият орган би могъл да ползва и експертна помощ с назначаване на
съответна експертиза по правилата на НПК. Или, оттук нататък са действията
по разследването, съответно развитието на наказателния процес в съответните
му фази. / Така и Решение №6/06.02.2018 г. постановено по н.д.№1098/2017г.
на ВКС на първо наказателно отделение./
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на свидетелите - Д. Г. Г., Й. Г. К. и частично покозаниета на св. Е. М. Н. и
св.П. Г. Г., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното
им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които
ги подкрепят,с изключение на част от показанията на горепосочените
свидетели Н. и Г.,по изложени по долу мотиви. Същите са изчерпателни, с
ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е
преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и правдивото им
звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават
в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства,
кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не
възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели да
имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление и предхождащиге ги
действия на подсъдимия, авторството и времето на извършването им, като
потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимия,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Тук е мястото да се отбележи,че свидетелските показания на свидетелите
- Е. М. Н., П. Г. Г. и Й. Г. К.,нямат пряко отношение и респективно
доказателствена стойност , касателно факта на тестването на подсъдимият и
констатирането на употребата процесното наркотично вещество, като същите
единствено изграгждат в пълнота относно осъщественото до настъпването на
ПТП и случилото се в последствие,като както св.Н. ,така и бащата на
подсъдимият ,не сочат преки впечатления дали действително подсъдимия е
употребявал наркотични вещества,а само сочат,че били убедени ,че той не
употребява такива/ съжителката на подсъдимия-св.Н./,но не може да се
пренебрегне обстоятелството,че това са техни съждения, а не обективни
възприятие от страна на свидетелите,поради което съдът намира,че в тази част
показанията им подлежат на критика, доколкото се опровергават от останалия
12

събран доказателствен материал,в частност резултата от направения тест с
техническото средство Дрегер,при което на процесната дата при тестването на
подсъдимия техническото средство е отчело наличието на „Бензодиазепини“
(ВZО). Отделен е факта,че двамата свидетели/съжителката св. Е. М. Н. и
бащата на подсъдимия- св.П. Г. Г./ по смисъла на закона са в родствени и
близки отношения с подсъдимия ,водят до извода, че свидетелите са
заинтерсовани от изхода на делото ,поради което в тази им част,съдът не
кредитира показанията им и не гради правни изводи въз основа на тях.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия,който пред съдебният състав
твърди,че действително на процесната дата посочена в обвинителния акт той
управлявал лекият автомобил,но отрича да е употребявал наркотични
вещества, а не бил дал кръв,защото знаел,че резултатите се бавят много,а
лекият автомобил му бил необходим,тъй като жената с която живеел на
семейни начала била бременна и той единствено ходил на работа ,а и бил
убеден,че щом употребява лекарства изписани му от медицинско лице,нямало
да има проблем, съдът не кредитира частично обясненията на подсъдимия
досежно изнесения факт за това, че не е употребил наркотични вещества.
Изхождайки от двояката им правна природа, да са едновременно и
доказателствено средство и средство за защита, те според настоящия Съдебен
състав и за посочените факти, се явяват изцяло защитна версия, с оглед
избягване на наказателната отговорност. И това е така защото пряко се
компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите източници на
доказателства, не звучат правдоподобно и убедително. Т.е. тези обяснения са в
противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства, налични по делото. В останалата част (относно фактите че е
именно той е управлявал процесното МПС ,нъстъпването на ПТП-то и
тестването на двамата водачи,както за употребата на алкохол ,така и за
употребата на наркотици и т.н.), доколкото се установява корелацията им с
останалата доказателствена съвкупност, Съдът кредитира обясненията на
същият. При тази тяхна интерпретация с преценка за необективността им в
частта на гореобсъдените обстоятелства/че не бил употребил наркотични
вещества/, Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част. За
пълнота и в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че тезата на
посъдимия, касаеща липсата на употреба на наркотични вещества от негова
страна,като тази версия не бе потвърдена в съдебно заседание, а напротив бе
опровергана по изложените по горе доводи,а и не се събраха такива
доказателства. Напротив при проверката , безспорно е установено,че същият е
употребил процесното наркотично вещество и същият е признал резулатата -
индиректно тъй като е отказал да даде кръвна проба,което говори,че същият е
бил наясно,че във времево отношение –в кратък период от време подсъдимия
е бил употребил процесните наркотични вещества,но въпреки това на
процесната дата се е качил и е управлявал МПС.
Съдът възприема изцяло и заключенията по съдебно –автооценителна и
съдебно медицинската експретиза, считайки ги за обективно, и компетентно
13

дадени,поради което ги ползва в настоящото производство и изгражда правни
изводи въз основа на тях, като въз основа на първата/автооценителна/ се
установява ,че пазараната стойност на нанесените материални щети по лек
автомобил марка Ауди А5 с гръцки рег № ЕВМ 6152 ,в резултат на
настъпилото ПТП на 15.11.2023г. възлизат на 127лева, а на лекият автомобил
на подсъдимия възлизат на 189,00лева,а от съдебно медецинската ,се
установява ,че лекарствените препарати „Кетонал“ и „Оки“ съдържат като
активна съставка веществото Кетопрофен. Лекарственият препарат „Етодин-
форте“ съдържа като активна съставка веществото Етодолак. Кетопрофен и
Етодолак спадат към т.н. нестероидни противовъзпалителни препарати
използвани за лечение на болка и възпалителни процеси. Лекарствените
препарати „Кетонал“, „Етодин-форте“ и „Оки“ не съдържат веществото
бензодиазепин или сродни на него субстанции. Тези препарати не са в
забранителния списък на лекарствени средства, които са забранени за
употреба при управление на МПС и машини ,поради което възражението на
защитата,че следва автооценителна екпертиза да не се взема предвид,тъй като
определяла пазарната стойност на лекият автомобил ,който бил собственост
на подсъдимия с оглед на което не било необходимо нейното назначаване, и в
тази връзка разноските не следвало да се възлагат в тежест на подсъдимия при
евентуалното му осъждане,не се споделят от съда,тъй като безспорно на
процесната дата посочена в обвинителния акт е настъпило ПТП между двата
автомобила и за определяне на състава приложим по НК е било необходимо
да се изследва въпроса дали не е било извършено престъпление по чл.343
,ал.1,б.А от НК. От друга страна от съдебно медицинската експертиза се
опровергава защитната позиция на подсъдимия,че изпозваните от него
лекарствени продукти ,реагирали при тестването му с техническото
устройство,тъй като видно от заключението на вещото лице д-р Е. -
лекарствените препарати „Кетонал“, „Етодин-форте“ и „Оки“ не съдържат
веществото бензодиазепин или сродни на него субстанции,поради което съдът
ползва същата ,доколкото е необходима и съотносима за изсняване на
фактическата страна на спора.
По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда (както
вече бе посочено по горе във връзка със оспорените от страна на защитата)
техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което
те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти
в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката
на личността на обвиняемия и неговото имуществено съС.ие, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.А онези от
тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги.
14

Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е такова на формално
извършване. Разпоредбата на същата норма инкриминира самото управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а фактът
на „повлияване”, респ. „въздействие”, на същите вещества върху дееца не е
въведен като съставомерен от обективна страна признак на това
престъпление. Престъплението е извършено включително без да са били
налице някакви признаци на повлияване, въздействие на наркотичното
вещество и пр. Поначало вярно е, че съдържание на остатъци от наркотични
вещества се запазва и може да бъде установено в организма много по-
продължително време след употребата им, за разлика от алкохола например,
но това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане (в този
смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година, постановено по ВАНД №
105/2014 година по описа на Окръжен съд - Хасково, докладчик Съдията
Стратимир Д.).
Както вече бе посочено от съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението - предмет на обвинението и неговото авторство.
С деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпният състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Съдът намира за безспорно установено по делото е че към момента на
извършване на деянието, подсъдимият е имал качеството на „водач” на МПС
по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина
„водач”,което обстоятелство той не отрича,а напротив пред настоящият
съдебен състав признава,че именно той е управлявал процесното МПС,което
му признание се потвърждава и от кредитираните от съда,свидетелските
показания на Д. Г. Г., Й. Г. К. , Е. М. Н. и П. Г. Г.. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а
не само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – Д. Г. Г., Й. Г. К. , Е. М. Н. и П. Г. Г., са
категорични, че именно подсъдимият е бил водач на лекия автомобил,като
тези им твърдения не се обориха,от останалия скъбран по делото
доказателствен материал, по изложените по горе доводи в мотивите на съда,а
напротив дори самият подсъдим признава управлението на процесната дата
,собствения си лек автомобил.
Съгласно чл.5, ал.3 (нова ДВ бр.54/2010 г.) от ЗДвП, на водача на МПС е
15

забранено „да управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества”, последните определени в § 42 от ДР на ЗДвП /бр.
19 от 2015 г. към настоящият момент отм./като „всяко вещество, природно или
синтетично, включено в списък І и списък ІІ на Единната конвенция по
упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.”.
Несъмнено е, че наркотичните вещества са упойващи – според § 1, т.11 от
ДР на ЗКНВП, в сила от 10.11.2011 г. бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от
1.01.2021 г./действащ към датата на извършване на настоящото деяние/-
наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и
всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3,
ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика съС.ие на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и
други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Изяснено е в правната теория и съдебна практика, че повечето от
общоопасните престъпления не са на просто (формално) извършване, като
техният престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на
гражданите, намиращи се на територията на РБ. При настъпване (умишлено
или по непредпазливост) на „повече” от този резултат, са предвидени
съответни материалноправни наказателни норми. При управляването на МПС
след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава
опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 или над 0,5
промила (чл.343б, ал.1 и 2 от НК), като законодателят е имал предвид научно
установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол в
посочената концентрация и не е необходимо доказване на конкретното им
проявление в поведението на дееца заради допуснати или не нарушения на
правилата за движение с причиняване или не на съставомерен престъпен
резултат (ППлВС № 1/1983 г., т.4, б.”а”,”в”,”д”).
Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи
вещества, а с оглед многообразието им и последиците от техния прием или
„гладът” за прием на такива, съчетано или не и с лекарства, може обективно
да доведе до непригодност на водача за такава правилна оценка на пътните
условия, като общоопасен резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната
практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно
съС.ие” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС,
то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози
все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката /така и
Решение №6/06.02.2018 по дело №1098/2017 на ВКС, НК, I н.о./.
Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174,
ал.4 от ЗДвП с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
16

вътрешните работи и министъра на правосъдието и въз основа на това им
правомощие е била приета НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от
2.10.2018г. и бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. ,бр. 81 от 26.09.2023
г.), действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние на
подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият, след употреба на наркотично вещество
/ „Бензодиазепини“ (ВZО)/ е привел в движение и е управлявал МПС – лек
автомобил (горепосочения).
По делото категорично и безспорно са доказани и фактическите действия
по управление на МПС, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и
несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Д. Г. Г. ,
Е. М. Н., П. Г. Г. и Й. Г. К. които Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се
изложиха правни съображения в настоящите Мотиви, обосноваващи
преценката за тяхната обективност и достоверност. Последните именно
еднозначно установяват фактите за осъществено управление на превозното
средство – лек автомобил от подсъдимия и пътуването му със свидетеля Е. М.
Н., П. Г. Г.,както и настъпване на ПТП между автомобила на подсъдимия и на
св. Й. Г. К.. Наличието на наркотично вещество / „Бензодиазепини“ (ВZО)/ в
кръвта на подсъдимия е доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с
предвидените от закона средства - тест.
Спазен е редът и начинът за това, предвидени в специалния подзаконов
нормативен акт - НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018г. и бр. 99 от
20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.,бр.81/26.09.2023г.).
Както се посочи по горе,в чл.1, ал.3 от цитираната Наредба е уредено, че
употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози се
установява със съответни технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания, а според ал.5 тестовете,
с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай такова одобрено техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества е „ Drager Drug Test 5000 “. По този начин
законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и
желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване
съдържанието на наркотични вещества, респ. техни аналози.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която
сочи, че в случаите на оспорване на показанията на техническото средство
по искане на водача употребата се установява чрез с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични
17

вещества може да се установи както чрез използване на техническо средство,
така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се
прави при оспорване показанията на техническото средство. Ето защо
Наредба № 1/2017 г. е предвидила използването на технически средства и/или
химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са
ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на
субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде
кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл.
6,ал.10 от Наредбата.
В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото
средство не е налице, като безспорно е установена употребата на наркотични
вещества.
Подсъдимият е подписал АУАН без възражения, също и протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с отразените в
него показания на техническото средство – положителния тест за наличие в
биологичния материал (слюнка) на следи от метамфетамин и амфетамин.
Подписал е и издадения талон за медицинско изследване,,но вече в ЦСМП
Свиленград е отказал да даде кръвна проба,видно от Протокол за медицинско
изследване и вземане на билогични проби за употреба на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози.
При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.6,ал.10 от Наредбата,
според която съдържанието на наркотично вещество или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство, т.е. като
достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред.
По делото са събирани доказателства за изправността на техническото
средство, с който е отчетено наличието на наркотични вещества, както и че
осъщественият с него тест е валиден, по изложените по горе в мотивите на
съда доводи.
Показателите на приложеното като веществено доказателство техническо
средство – касета, са отчетени съобразно изискванията ръководството на
производителя на оралния тест „ Drager Drug Test 5000 “.
Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно от св.Д. Г.,като
не се установява по никакъв начин да е допуснал нарушение на процедурата.
Тестването е проведено от обучен да борави с полеви тест " Drager Drug
Test 5000 " полицейски служител св.Д.Г., младши автоконтрольор, в чиито
служебни задължения влиза не само контрола на пътното движение и
спазването на разпоредбите на ЗДвП, но също така и задължението да
предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на
гражданите. Установено е по делото въз основа на комнетираните по горе
писмени доказателства, че полицейският служител е преминал обучение за
боравене тест "Drager Drug Test 5000" на 17.04.2019 година.
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
18

алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
също не регламентира кой може да проведе тест за употребата на наркотични
вещества или техните аналози. В нея са разписани правила (чл.1,ал.3) за
начина, по който се установява подобна употреба - чрез тест или медицинско
изследване, както и за реда, по който се извършва медицинското изследване.
Наредбата не регламентира и с кои тестове е допустимо извършването на
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози.
В случая техническото средство е отчело употреба на „Бензодиазепини“
(ВZО) .
„Бензодиазепини“ (ВZО) са поставени под контрол в Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Този Списък е съставен на
основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. В този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след
употреба на наркотично вещество.
Употребата на „Бензодиазепини“ (ВZО) е недопустима при управление
на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК . Поради което и Съдът
прие, че е налице съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното
деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни водят до извода, че
изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил след
употреба на наркотично вещество, предвиждал е неговите последици и от
волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното
съзнание, че е употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на
нормалните функции на възприятията, но въпреки това е управлявал МПС.
В закона няма изискване да бъде изследвано влиянието на наркотичното
вещество върху конкретния извършител, при конкретните условия, и до каква
степен това се е отразило на способността му да шофира. Съгласно
разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК/действаща към датата на извършване на
настоящото деяние/, наказателната отговорност носи този, който управлява
МПС след употреба на наркотични вещества. Няма условие какъв период
преди управлението следва да е употребен наркотика. Не се сочи и минимален
праг на концентрацията, както е при управлението след употреба на алкохол.
Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е установена по
съответния надлежен ред – този по Наредба № 1 от 20017г.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НПК има специфичен обект –
19

транспортните отношения в Република България, който се нуждае от особена
защита.
Субективната преценка на дееца, дали все още се намира под
въздействието на наркотика, или според него това въздействие е преминало, е
без значение за наказателното производство.
Всъщност управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични
вещества е наказуемо именно по тази причина, тъй като деецът има
ограничена възможност за реакция и нереална преценка, както за
заобикалящата го действителност, така и за собствените си възприятия. Това
го поставя в невъзможност за управлява МПС по безопасен начин.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и е предаден
на Съд.
Подсъдимият А. П. Г. с ЕГН **********,роден на ***********. в гр.
Хасково , обл.Хасково, българин, български гражданин, с адрес:
********************, семейно положение-неженен, с висше образование,
работи като управител на курортен комплекс, неосъждан.
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от НК,
предвид ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като
изключващи нейното приложение.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът
взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието –
невисока ,но с особена нетърпимост на обществото към такъв род
престъпления, а от друга, степента на обществена опасност на дееца
/ниска,предвид липсата на предходни осъждания и добрите му
характеристични данни/ и подбудите за извършването му / желанието му да
посети неговата баба/. При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство – липсата на предходни осъждани и добрите му
характеристични данни. Отчете се още доброто поведение на
подсъдимия,както в досъдебната така и в съдебната фаза,както и че същият е
трудово ангажиран, в сравнително млада възраст. Семейното му
положение,въпреки че не е женен,същият има малко дете за което следва да
полага грижи.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – съдът констатира
извършени други нарушения от страна на подсъдимия по ЗДвП видно от
справка за водач/нарушител, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
Първата предпоставка за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК е наличието
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези
смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите
20

такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания
казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а
във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно
е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко
заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност,
продължаващото обучение и т.н. са смекчаващи отговорността обстоятелства,
но нямат изключителен характер. Те могат да се разглеждат на плоскостта на
многобройните такива, но само и единствено в съвкупност с други
смекчаващи обстоятелства. Втората предпоставка за приложението на чл. 55
НК изисква да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за
съответното престъпление се явява несъразмерно тежко.
В Р. 49-77-II е посочено, че, за да определи наказанието при условията на
чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, да прецени едните и другите и направи извод, че в конкретния
случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което
обуславя значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за
този вид престъпления. Съгласно Р. 63-83-II, пък нормата на чл. 55 НК се
прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират
престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска
обществена опасност на деянието и дееца.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема ,че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, който води до извода, че при тези смекчаващи
вината обстоятелства, дори и най – лекото предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко.Ето защо, в контекста на изложените правни
съображения, съдът намира за доказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК,
поради което е налице основание за неговото приложение.
С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.55,ал.1,т.1 и ал.2 НК , като се взеха предвид степента на
обществената опасност на деянието – не висока, както и тази на дееца – също
не висока, така също и изброените по горе многобройни смекчаващи
обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Към датата на инкриминираното деяние е била в сила разпоредбата на
чл.343б,ал.3 от НК , в редакцията й към бр. 67 от 2023 г.,съгласно
която: Който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева , а съгласно чл.343г от НК -Във всички случаи на чл.
343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.
21

Понастоящем са изменени както чл.343б,ал.3 ,така и чл.343г , относно
първа разпоредба с бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.,съгласно която :
Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди
лева. Разпоредбата на чл. 343г също е претърпяла законодателна промяна в
бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.,като ал.1 гласи: Във всички случаи
на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право
по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6 и е
създадена нова ал.2,съграсно която -Когато лишаването от право по ал. 1 се
налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на
лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години.
Настъпилата законодателна промяна относно наказанията за това
престъпление/касателно размера на глобата и ЛПУМПС/, като към момента на
постановяване на присъдата е предвидено по-висок размер на кумулативно
предвиденото наказание Глоба и ЛПУМПС за него. Инкриминираното деяние
е извършено на 15.11.2023 г., поради което следва да се прецени кой е
приложимия закон и кой е по-благоприятния такъв, съгласно чл. 2 ,ал.2 от НК.
По-благоприятен се явява закона, който е действал към момента на
извършване на деянието, тъй като е предвиждал наказание Глоба в размер от
петстотин до хиляда и петстотин лева и Лишаване от право,без да обвързва
съда с определени предпоставки,за разлика от нововъведената ал.2 на чл.343г
,която задължава съдът когато лишаването от право по ал. 1 се налага заедно с
лишаване от свобода, неговият срок да е не по-малък от срока на лишаването
от свобода и да го надминава за срок от една до пет години.
С оглед на това следва да намери приложение разпоредбата на чл.343б
,ал.3 и чл.343г от НК в редакцията им към бр. 67 от 2023, на основание чл. 2,
ал. 2 от НК.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление към момента на извършване на деянието ,
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от 1 до 3 години и
съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” под най-ниския предел ,а именно за срок от 6месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от
три години,т.к подсъдимият към инкириминираната дата не е осъждан на
Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът прие,че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
наложително да изтърпи така определеното наказание.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 250лева,т.к. прие, че в минималният размер определен при
22

предпоставките на чл.55,ал.2 от НК , на глобата е справедлив , съобразен със
социалният статус на подсъдимия/същият работи ,но следва да полага и
грижи за малолетното си дете /,както и с характера на извършеното от него.
На основание чл. 343г, вр с чл.2,ал.2вр.чл. 343б, ал. 3 вр.чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, Съдът наложи на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”. При определяне срока на кумулативното наказание Съдът
взе предвид типичната висока степен на обществена опасност на деянието,
обстоятелството, че същият е в сравнително млада възраст,извършеното от
него престъпление по този текст е първо по рода си и че лишаване от право да
управлява МПС за по-дълъг срок от 2години ще бъде прекалено репресивно и
несъразмерно. Тези обстоятелства бяха поставени на преоценка от настоящата
инстанция и убедиха Съда, че наказанието Лишаване от правоуправление за
близък до средния срок, е съразмерно на извършеното деяние, поради което
бе определено в размер на 2години.
По делото се констатира,че СУМПС е било отнето със съставянето на
АУАН,поради което съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 4 от НК от
наложеното на подсъдимия А. П. Г. с ЕГН ********** наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”, времето, през което е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
15.11.2023 година.
Що се отнася да настъпилите изменения в разпоредбата на чл.343б,в
частност ал.5 от НК Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) ,съгласно която : В случаите
по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а
когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му.
Съобразявайки горепосочената разпоредба и доколкото от доказателствата по
делото се установи, че процесното МПС- лек автомобил марка „Дачия Лоджи
” с рег.№ Х 7064 КВ е собственост на подсъдимия,то съдът ОТНЕ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.343Б,ал.5, предл.1во вр с чл.343Б,ал.3
от НК моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението, собственост на подс. А. П. Г. с ЕГН **********,а именно:
лек автомобил марка „Дачия Лоджи ” с рег.№ Х 7064 КВ,ведно с контактен
ключ към него.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът
намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно веществените доказателства по делото.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,съдът постанови
вещественото доказателство - “Drager Drug Test 5000 ,STK 7“/ Дрегер Друг
23

Тест 5000, STK 7/с фабричен номер ARLJ- 0022 ,проба с №191 ,както и
„Drager Drug Test 5000 ,STK 7“/ Дрегер Друг Тест 5000, STK 7/с фабричен
номер ARLJ- 0022, проба с №192 ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Относно разноските по делото.
По делото се констатираха разноски за изготвяне на съдебно
медицинска експертиза по искания и възражения на подсъдимия,както и
автооценителна във връзка с правилната квалификация на
обвинението,доколкото са били настъпили щети на МПС в резултат на ПТП,
поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно мотивите на
съда изложени по горе относно съотносимостта на автооценителната
експертиза,съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на МВР, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, направените по
делото разноски в досъдебното производство в размер 616, 68 лв. ,
представляващи разноски за експертизи, както и сумата в размер на
60,00лева в полза на Държавата,по бюджета на ВСС, вносими по сметка на
РС Свиленград, представляващи разноски за експертиза и за явяване и пътни
разноски на вещите лица,както и по Бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на от по 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
Що се отнася до сторените разноски за преводач ,на основание чл.189,
ал.2 от НПК, съдът постанови направените в Досъдебното производство
разноски за преводач в размер на 15 лв. ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на
Досъдебното производство ,а направените в съдебната фаза в размер на 50 лв.
ДА ОСТАНАТ за сметка на съда.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................

24

Съобщи за изтекли лични данни