№ 7571
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110161234 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 86089/02.08.2024 г.
/подадена пред Софийски градски съд и изпратена по правилата на родовата
подсъдност за разглеждане от Софийски районен съд/, предявена от Д, ЕИК ****
/правоприемник на преобразуваното чрез вливане ДД, ЕИК ***/ против Е. В. Б.,
ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 535 от ТЗ за суми, както следва: 1/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща
дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б.,
поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима
сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД
/чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на
вземането; 3/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на
заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто
правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед,
издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е
1
Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед по реда на чл. 417 ГПК от 19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 56371/2023 г. по описа
на СРС, 160 състав.
Със заявление вх. № 285244/12.10.2023 г. ДД, ЕИК *** е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. Б., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис
на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто
правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед,
издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е
Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 15 000,00
лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г.,
с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането или за сума в общ размер от 60 000,00
лева, представляваща сбор от дължимите суми по 4 /четири/ броя записи на
заповед /всеки от които за сумата от 15 000 лева/, издадени на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДКУ- Инкасо ЕАД и падеж 13.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане
на вземането.
На 19.10.2023 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 56371/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, е
връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 10.07.2024
г. Исковата молба е подадена на 02.08.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът поддържа, че е правоприемник на преобразуваното чрез вливане
2
ДД, ЕИК ***.
Ищецът твърди, че с четири броя записи на заповед от 24.03.2023 г.
ответникът се задължил в качеството на издател да заплати на дата 13.04.2023 г.
сумата от 60 000,00 лева, формирана, както следва: 1/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г.; 2/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис
на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто
правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г.; 3/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г.; 4/ сумата от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис
на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто
правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж 13.04.2023 г..
Твърди, че въпреки настъпване на падежа, плащане не било извършено.
Моли, за уважаване на предявените искове и съдът да признае за установено,
че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата
от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на
24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК
****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането или за сума в общ размер от 60 000,00
лева, представляваща сбор от дължимите суми по 4 /четири/ броя записи на
заповед /всеки от които за сумата от 15 000 лева/, издадени на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДКУ- Инкасо ЕАД и падеж 13.04.2023 г., ведно със
3
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.10.2023 г. до изплащане
на вземането, за които суми на 19.10.2023 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 56371/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с които се
излагат съображения за недопустимо на предявените искове, за неподсъдност на
спора на Софийски районен съд и в условията на алтернативност за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се, че ответникът изобщо е
подписвал, в качеството си на издател, процесните записи на заповед от 24.03.2023
г. Оспорва да е получавал, на каквото и да било основание, сумите, посочени в
представените от ищеца записи на заповед.
Моли, за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че в негова полза е издаден валиден и редовен от външна страна запис
на заповед, подлежащ на изпълнение.
В тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си
задължение, както и релевираните от негова страна възражения срещу предявения
иск.
В настоящия случай ищецът основава вземането си срещу ответника на
основание менителничен ефект - процесните записи на заповед, издадени на
24.03.2023 г., с падеж на същите – 13.04.2023 г.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която
издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. Съдът приема, че
основанието за издаване на запис на заповед не е елемент от съдържанието на
волеизявлението за плащане. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата
на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи
задължението по него. И обратно - съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не
4
е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички реквизити изрично
посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1
от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба.
Предвид естеството на предявения иск /по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК/ и
посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за възникване на вземането му
/менителнично задължение по процесния запис на заповед/, съдът е длъжен
служебно да прецени наличието на всички задължителни съгласно закона
реквизити на процесния запис на заповед. Съдът приема, че процесните записи на
заповед, на който ищецът основава вземанията си са редовни от външна страна и
удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.
На следващо място, записът на заповед е разновидност на менителницата,
опростена форма на менителницата, при която участват две лица - издател и
поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на
менителницата, доколкото разпоредбите, които я регламентират, са съвместими с
естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на
трето лице да заплати определена сума, както е при менителницата, а поема сам
задължението да плати сумата, като се обвързва пряко за плащането в определен
срок. От естеството на записа на заповед - обещание за плащане от страна на
издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото
основание, както платецът /приемателят/ по една менителница.
Прекият менителничен иск принадлежи на легитимирания кредитор срещу
издателя по записа на заповед за изпълнение /плащане/ на задължението по записа
на заповед. Предявяването на пряк менителничен иск не е обусловено от протест,
тъй като ответник по него е прекият длъжник - издател на записа на заповед. Чрез
прекия иск кредиторът може да претендира плащане на задължението по
менителничния ефект, т.е. определената в съдържанието на записа на заповед
парична сума и евентуално законна лихва за забава от датата на предявяване на
записа на заповед за плащане. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която
основанието за плащане не е елемент на съдържанието, затова не е условие и за
действителност на ефект. Като формална сделка, записът на заповед трябва да има
определено от закона съдържание и е валиден само, ако са налице всички
елементи, предписани от закона - чл. 535 от ТЗ, с изключение на посоченото в чл.
536, ал. 2, ал. 3 и, ал. 4 от ТЗ.
Представените по делото записи на заповед за сумата от по 15 000 лева,
издадени на 24.03.2023 г., с падеж на същите – 13.04.2023 г., издаден от ответника
5
Е. В. Б., съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни
реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното
волеизявление. Когато записът на заповед съдържа падеж, който е на определен
ден - чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, както е в настоящия случай, с настъпването на
конкретно определения падеж вземането става изискуемо автоматично, а
предявяването на ценната книга за плащане представлява единствено съдействие
на кредитора за изпълнение задължението на длъжника и има за цел да постави
същия в забава /в този смисъл решение № 162/12.12.2019 г., постановено по т.д. №
651/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о./.
На следващо място, съгласно задължителните разяснения дадени в т. 17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК
/сега т. 10/ е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Предметът
на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и
действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на
които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно
несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение,
тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако страните
спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на
заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с
които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си
и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение,
независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от
длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по
издадения като гаранция запис на заповед. Според приетото в т. 17 на цитираното
тълкувателно решение, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между
страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на
заповед от ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.
6
422, ал. 1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът -
кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за
разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от
някоя от страните в производството по чл. 422 ГПК, то подлежи на доказване, но
по правилото на чл. 154 ГПК - всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното,
съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна
функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва
вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса
е обуславящо предмета на защита на ответника. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи редовен от външна страна запис на заповед.
След постановяване на тълкувателното решение е формирана съдебна
практика на ВКС. Така с решение № 202/09.12.2014 г. по т.дело № 600/2012 г.
съставът на ВКС, ТК, І т.о. приема, позовавайки се на т. 17 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че ищецът - поемател по запис на заповед, за съществуване
вземането, по която е предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва
възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден
записът на заповед.
В настоящия случай, ищецът в исковата молба не е въвел твърдения, че
записът на заповед е издаден за обезпечение на съществуващо каузално
правоотношение.
Такова не е наведеното и от страна на ответника.
Единственото възражение, наведено от името на ответника, е оспорване
истинността на представените към исковата молба в заверен от името на страната
препис /и представени в оригинал в в производството по ч.гр.д. № 56371/2023 по
описа на СРС, 160 състав/ четири броя записи на заповед, издадени на 24.03.2023
г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., а именно, че ответникът не е издател на записите на заповед,
доколкото не е подписал същите.
7
Във връзка с наведените оспорвания е открито производство по чл. 193 ГПК
по оспорване истинността на процесните записи на заповед и е допуснато
изслушванена съдебно-графологическа експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата в производството съдебнпо-
графологическа експертиза се установява в производството, че подписите, обект на
експертизата, които са положени в процесните записи на заповед от името на
издател, са положени именно от ответника Е. В. Б..
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се налга
извод, предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 535 от ТЗ, са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на същия се претендират разноски в настоящото производство пред
СРС за заплатена държавна такса в размер на 1200,00 лева, и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5450 лева, като са представени и
доказателства за извършването на горепосочените разноски.
Предвид горното, съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Е. В. Б., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на Д, ЕИК ****
/правоприемник на преобразуваното чрез вливане ДД, ЕИК ***/, сумата от 6650,00
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 61234/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 56371/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
заплатена държавна такса в размер на 1200,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 2000,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. Б., ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати в полза на Д, ЕИК **** /правоприемник на
преобразуваното чрез вливане ДД, ЕИК ***/, сумата от 3200,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 56371/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
8
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК от Д, ЕИК **** /правоприемник на
преобразуваното чрез вливане ДД, ЕИК ***/ против Е. В. Б., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 от ТЗ, че Е. В. Б., ЕГН
********** дължи в полза на АА, ЕГН **********, суми, както следва: 1/ сумата
от 15 000,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на
24.03.2023 г., с издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК
****/ и падеж 13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 15 000,00 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 24.03.2023 г., с
издадел Е. В. Б., поемател ДД /чийто правоприемник е Д, ЕИК ****/ и падеж
13.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по реда
на чл. 417 ГПК от 19.10.2023 г. по ч.гр.д. № 56371/2023 по описа на СРС, 160
състав.
ОСЪЖДА Е. В. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Д, ЕИК ****
/правоприемник на преобразуваното чрез вливане ДД, ЕИК ***/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 6650,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 61234/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав..
ОСЪЖДА Е. В. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Д, ЕИК ****
/правоприемник на преобразуваното чрез вливане ДД, ЕИК ***/, на основание чл.
78, сумата от 3200,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 56371/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
9
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10