Р Е Ш
Е Н И Е
№12
Гр. Перник, 27.01.2020
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 758 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.А.П. с ЕГН ********** с
адрес ***, като законен представител на „***“ ЕООД против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-1158-000788 от 15.10.2019
година по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на началник на сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/
месеца. Жалбоподателя твърди, че в оспорената заповед е издадена при неизяснена
изложената фактическа обстановка. Моли съда да я отмени.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година жалбоподателят
„***“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирана молба
– становище вх. №188/17.01.2020 година, в която Д.А.П. в качеството си на
управител на дружеството – жалбоподател излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. Заявява, че служителят Т. С. С.,
самоволно и безотговорно, без да уведоми и предупреди управителя на дружеството
за наложеното му наказание от органите на МВР, на 15.10.2019 година е
управлявал служебния автомобил, собственост на „***“ ЕООД.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година ответникът
по жалбата – началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която
излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2019
година, в 21:20 часа младши автоконтрольор М. Р. З. при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието
на свидетеля (очевидец) Г. А. Г. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на Т. С. С. с ЕГН **********,*** за това, че в община Перник, с. Д., с посока на
движение от гр. София към гр. Перник управлява лек автомобил „***“ с рег. № СА ****
ХР, собственост на „***“ ЕООД – настоящ
жалбоподател, без да притежава СУМПС, след като е лишен от това право
по административен ред, представляващо нарушение на разпоредбата на чл. 150а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съставеният АУАН е подписан от
нарушителя без възражения.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № *** и 2 (два) броя
регистрационни табели с номер СА **** ХР.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица (конкретно
посочени) – виж т. 1.2.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1158-000788 от 15.10.2019 година по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като ППС,
притежавано от дружеството – жалбоподател е било управлявано от Т. С. С., който не притежава
свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150а от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година (л. 25 от
делото) директора на ОДМВР Перник е оправомощил началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото
съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон
и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца, за това че е управляван от лице, което не притежава
СУМПС.
За принудителните
административни мерки (ПАМ) има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Според нея за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б.„а“ от
ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице – водач,
без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по
чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз
основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС, от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен
начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствената тежест. Напротив, в хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година
императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на
предпоставките в разпоредбата, в случая управление от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като
е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на притежаваното
МПС, тьй като законодателят не е предвидил при наличието на посоченото
обстоятелство неналагането на ПАМ. В тази връзка приложените към молбата – становище
на управителя на дружеството – жалбоподател с вх. №188/17.01.2020 година обяснения
от Т. С. С. нямат доказателствена тежест и се явяват негодно доказателствено
средство. Напротив, в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на
собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението
на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от
лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка,
установена с Акт за установяване на административно нарушение от 15.10.2019
година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за
административна принуда, предвидена в специален закона, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата
е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се
„Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се
реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален
ред. Административната принуда, наложена с оспорената заповед, както се посочи
по-горе е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил
принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е
действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка
дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При
наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната
административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи. В тази
връзка са напълно неоснователни изложените доводи от жалбоподателя в
представената по делото молба становище (л.18 от делото).
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно
нарушение.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от
6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.
150 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните не претендират разноски в съдебното
производство, поради което настоящият съдебен състав не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.П. с ЕГН ********** с адрес ***, като
законен представител на „***“ ЕООД против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1158-000788 от 15.10.2019 година по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с която
е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/