РЕШЕНИЕ
№ 3071
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110102709 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. Ф. П. ЕГН: ********** и
К. Ф. П., ЕГН: ********** действащи чрез законния си представител и тяхна майка С. Т. Й.
срещу Ф. В. П. искове с правно основание чл. 143 СК и чл.149 СК
-за осъждане на ответника да заплаща на ищеца С. Ф. П. в качеството му на
непълнолетно дете месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2025 г. в размер на 800 лв. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи
нейното изменение или прекратяване.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца С. Ф. П. сумата от 7303,00лв.-
издръжка за периода 01.06.2024г.-03.03.2025г.
-за осъждане на ответника да заплаща на ищеца К. Ф. П. в качеството му на
непълнолетно дете месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2025 г. в размер на 500 лв. с падеж петоо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи
нейното изменение или прекратяване.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца К. Ф. П. сумата от 4564,00лв.-
издръжка за периода 01.06.2024г.-03.03.2025г.
Твърди се в исковата молба, че С. Й. и Ф. П. са родители на децата С., родена на
**.**.**** г. и К., родена на **.**.**** г. Родителите се разделили и не живеят заедно от
2023г., след който момент децата живеят с майката. Посочва се, че и двете деца посещават
детска градина. Сочи се, че детето С. е диагностицирано с ***- с проява на ................., което
наложило детето да посещава логопедичен център и да провежда терапия с логопед,
ерготерапевт, психолог и педагог, като ежемесечните разходи за детето са 1200лв.
Поддържа се, че бащата води луксозен начин на живот, ползва луксовен имот в м.
„...“, както и притежава ПИ в м. „...“ ведно с двуетажна жилищна сграда в него. Твърди се, че
ответника е едноличен собственик на капитала на „Ф. Е.“ ЕООД.
По отношение на исковете за издръжка за минал период се сочи, че бащата е
заплащал издръжка от 1000 до 2000 лв. месечно до м. юни 2024 г., след което преустановил
заплащането на издръжка, поради което се претендира такава от м.06.2024г. насам.
При изложеното се иска уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
1
Сочи, че няма финансова възможност да заплаща претендираната издръжка. Намира иска за
издръжка за основателен за 270лв. за детето К. и 330 лв. за детето С., считано от 01.04.2025г.
Посочва, че през 2024г. и 2025г. е предоставил издръжка в размер на повече от 15 000 лв.
лично и чрез банкови преводи от банкова сметка на баща му. Сочи, че през 2024г. е имал
минимални за страната доходи, както и период на временна нетрудоспособност. Отрича да
води луксозен начин на живот. Твърди, че притежаваното от него търговско дружество не
осъществява дейност. Поддържа, че в момента на работи и е издържан от собствения си
баща. Иска се отхвърляне на исковете за издръжка за минал период и уважаване на исковете
за издръжка занапред до сочените от него размери.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспроно и ненуждаещо се от доказване, че С. Ф.
П. ЕГН: ********** и К. Ф. П., ЕГН: ********** са общи деца на С. Т. Й. и Ф. В. П.;
родителите не живеят заедно от 2023 г., детето С. страда от заболяване „***“ налагащо
допълнителни разходи за терапия.
Видно от служебна бележка от ДГ 36 “...“, детето К. посещава заведението в първа
група през м.04.2025г., а детето С. посещава заведението в 4-та подготвителна група.
Видно от представена педагогическа характеристика и логопедичен статус, изготвени
на 15.10.2024г., както и от множество представи фактури детето С. посещава логопедичен
център „......“ ООД. Посочено е, че с детето се извършва езиково-говорна рехабилитация за
деца със специални образователни потребности, ерготерапия за деца и психосоциална
рехабилитация за деца.- три пъти седмично по два терапевтични часа в периода от около 1
година и 8 месеца. Заключено е, че се касае за дете със забавяне в ............., оказващо пряко
влиеяние върху развитието на онтогенезата- забавяне в инхибирането на примитивните
ревфлекси, забавяне в поява на постурален контрол, сензорна интегративна дисфункция и
затруднения при овладяване на арткулационните позики, които налагат няколкогодишна
непрекъсната терапия от логопед, ерготерапевт и психолог. Посочено е, че в хода на
проведената терапия С. се повлиява положително и развитието на детето е с добра прогноза
за оптимално преодоляване на дефицитите и достигане на оптимален потенциал на
функциониране. От представените фактури придружени с фискални бонове / на гърба на
всеки лист/ се установява, че за м.05.2024г. м.06.2024г., м.09.2024г., м.10.2024г., м.12.2024г.,
м.01.2025 г., м,04.2025г., детето е ползвано услуги в посочения център на стойност 1200 лв.
на месец, които са заплатени от майката / която представя фискалните бонове/.
Представено експертно решение на ТЕЛК от 27.03.2025г. касаещо детето С., с което
са определени 65% вид и степен на увреждане на детето, което решение се обжалва от
майката, но не са представени доказателства за изхода от обжалването по административен
ред.
От ищците са представени множество писмени документи- касови бележки за
закупуване на дрехи и лекарства- л.100 и следващите.
От справка от ТД на НАП- Варна се установява, че майката на децата С. Й. е
осигурявана от „...“АД от м.07.2023г., като след м.11.2024г. осугурителния й доход е около
2000 лв. Видно от представено допуслнително споразумение с работодателя на майката „...“
АД от м.04.2025г. брутното й месечно възнаграждение е 1600 лв.
Видно от представен нотариален акт, обективиращ договор за дарения родителите на
ответника през 2023г. са му дарили ПИ в район „Младост“, м. „...“ в гр. Варна с площ от
1000 кв.м., намиращ се в урбанизирана територия ведно с всички подобрения, приращения и
трайни насаждения. Видно от представената скица в имота не е нанесена респ. заснета в
кадастралнат карта като самостоятелен обект сграда в имота. От справка от Агенция по
вписванията се установява, че това е единствния собствен на ответника недвижим имот.
Видно от представена по делото, а и извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ
ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „....“ ЕООД, ЕИК:
*********. Видно от изискана декларация по чл.92 ЗКПО за 2024 г. дружеството е
регистрирали незначителни приходи респ. печалба. От МВР е предоставена информация, че
дружеството няма собствени МПС.
Към отговора на исковата молба е представена справка от НАП за ответника за
периода 01.01.2024г.-13.03.2025г., видно от която за месеците 05-06.2024г. е осигуряван на
2
минимална заплата от „...“ ООД, а за периода м.08-м.11.2024 г. е осигуряван на минимална
заплата от „....“ ЕООД. Тези данни се потвърждават и от служебно изискана от съда справка,
видно от която липсват данни за осигуряване от 01.07.2023г.-01.05.2024г.
Към отговора на исковата молба от ответника е представено извлечение от движение
по банковата сметка на неговия баща В. П., видно от която от м.01.2024г. на С. Й. са
превеждани парични средства / по около 1000 лв. месечно, като последния превод е през
м.05.2024г. за 994лв./ с основание издръжка на деца, но за относимия период обхващащ
справка- м.06.2024г. не е налице изходящ превод с такова с основание.
Видно от справка в КАТ ответникът е собственик на един брой мотоциклет „Ямаха“
от 2018г., като в хода на производството ответникът го е продал за 300 лв., за което са
представени доказателства.
Видно от справка в БНБ и данни разкрити по реда на чл.62 ЗКИ, ответникът има две
банкови сметки на които е титуляр, като по сметката в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД лиспва
наличност, а по сметката в „Първа инвестиционна банка“ АД са постъпвали само суми от
обезщетение от НОИ, които са похарчени и салдовото е нулево.
Видно от представена от ответника регистрационна карта, той регистриран като
безработен в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна, като от изискана информация от
дирекцията се установява, че регистрацията е от 17.03.2025г.
Ответникът е представил доказателство, видно от което за периода м.09-м.11.2024г. е
получавал обезщетение за временна неработоспособстно в обща размер за трите месеца от
1721,27 лв.
В последното о.с.з. по делото ответникът е представил трудов договор видно от който
той е трудово ангажиран от 25.07.2025г. на длъжност „....“ в „....“ ООД, при основно месечно
трудово възнагражднеие от 1077 лв.
Във връзка с твърдения на ищците за генериране на доходи от ответника от незаконна
дейност и във връзка с установяване на обстоятелства при които ответникът е получил
травма на долен крайник са изискани съставени протоколи за следствени действия в рамките
на досъдебно производство, които настоящият състав намира, че не следва да обсъжда
подробно, доколкото не се установява от надлежни доказателства ответникът да е извършил
престъпление, а видно от личното явяване на ответника в о.с.з. той се е възстановил от
травмата, получена през 2024г.. Каквито и по вид и стойност вещи да са иззети от него, то те
вече не са в негова фактическа власт, респ. не могат да послужат по какъвто и да е начин за
издръжка на децата, който единствено въпрос във връзка с имуществото на ответника е
значение за настоящото производство. Евентуално извършвана от ответника противоправна
дейност вкл. квалифицираща се като престъпление, както и употреба на наркотивни
вещества от същия / с оглед данните в материалите от досъдебното производство/ биха
могли да са основание за формиране на извод по отношение на родителския капацитет на
П., който обаче не е предмет на изследване в настоящото производство.
Станите са ангажирали гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на
всяка страна.
В показанията си свид. Н. Й.- баба на ищците по майчина линия разказва, че децата
живеят с майкаси след раздялата между родителите им преди 2-3 години, като обитават
собствен на С. апартамент, закупен с кредит. Свидетелката сочи, че тя подпомага С. в
непосредствените грижи за децата, както и финансово. Сочи, че бащата в последната една
година не е давал пари за издръжка на децата, не знае къде живеят децата, къде посещават
детска градина и какви са техните нужди. Излага, че ответникът е давал по около 1000 лв. за
децата до м.06.2024г. Разказва, че ответника никога не й е казвал какво работи, но докато е
живял с дъщеря й свидетелката е виждала пачки пари в жилището им и Ф. разполагал с
пари. Разказва, че ответникът водел луксовен начин на живот- имал маркови дрехи, фитнес в
къщата където живеел, джакузи и пр. Разказва, че в имота в м. „...“ има сграда, в която има
разположена спалня, кухня и стая на втори етаж с баня и тоалетна. Посочва, че детето К.
посещава детска градина, няма допълнителни извънкласни занимания и специални нужди.
Сочи, че детето С. има здравословни проблеми изискващи допълнително грижи. Разказва, че
детето преди е посещавало логопед по програма на Общината, но там „нещата се случвали
бавно“, часовете за посещание били неудобни и не били постинати резултати. Делото било
посещавано в дома от ерготерапевт, а след раздялата на родителите С. била записана в
център, където сещава логопет, ерготерапевт и психолог 4 пъти в седмицата и се повлиява
3
добре.
В показанията си свид. В. П. – дядо на ишците по бащина линия разказва, че сина му
и С. се разделили преди около две години, като заедно са живяли в неговата вила в ... заедно
с децата. Разказва, че след раздялата не се е виждал с децата. Сочи, че е давал пари на С. „на
ръка“ за децата, като когато Ф. не е имал възможност самият той е давал пари на С..
Разказва, че кракът на Ф. пострадал и се наложила операция, заради което още накуцва.
Преди да пострада сина му се занимавал с различни неща, но той не се е интересувал с какво
точно. Посочва, че преди да пострада Ф. „не бил зле“ финансово и имал доходи, но към
момента нещата са трагични. Сочи, че той плаща битовите сметки на Ф. и му помага, както
и че финансово помага и новата приятелка на Ф.. Посочва, че в имота в „...“ има барака, но
сочи, че построеното е на 2 етажа- 16 кв.м на първи и 20 кв.м. на втория, както и лятна
кухня. Разказва, че първо превеждал пари за издръжка на децата на С. по банков път, а после
започнал да дава пари в брой, като се чували по телефона да си угоговорят среща, С.
отивала с колата да ги вземе. Посочва, че това било миналата година, както и „сега“, като
преди давал по 1000 лв., а сега по малко. Сочи, че от юни 2024г. до края на 2024 г. давал по
1000 месечно, а миналия месец / показания са от м.05.2025г./ дал 600 лв. Сочи, че му е трудо
да каже на коя дата колко пари е дал на С..
От правна страна:
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, като в тежест на ищците е да докажат, че за периода от 2023г. преките и
непосредствени грижи по отглеждане на децата са поети от майката, както и че предявеният
размер на издръжката за минал период и занапред съответства на нуждите на всяко дете, а
така също и на възможностите на двамата родители; вкл. и конкретно, че детето С. има
специфични нужди, поради заболяване от което страда
В тежест на ответника е да докаже възраженията си вкл. финансовите му
възможности, както и размер на приходите на притежаваното от него търговско дружество;
че е заплащал дължимата издръжка.
По предявените искове по чл.143 СК
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на
Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с разпоредбите
на чл. 142 от СК и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК. Доколкото законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
относно издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в
подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти. В тези случаи служебното
начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало.
По делото се установява, че родителите на децата са във фактическа раздяла от поне 2
години преди образуване на делото. С оглед на фактическата раздяла на родителите и факта,
че грижите за децата се полагат от майката, в каквато посока са събраните гласни
доказателства, а този факт не се оспорва от ответника, то бащата дължи издръжка на децата
чрез тяхната майка. Спорни са въпросите за необходимия размер на издръжката на децата и
възможността на бащата да дава издръжка.
По отношение на нуждите на детето К.: детето е на навършени 3 години, посещава
детска градина и не се установява да има специфични потребности налагащи допълнителни
разходи. Т.е. К. има всички нормални и обичайни за своята възраст битови потребности и с
оглед правилното му отглеждане и възпитание, като съдът намира, че тя се нуждае от
средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло и консумативи (ток, вода,
интернет, телекомуникационни услуги и т.н.), за посрещане на обичайните епизодични
заболявания и за образователни и познавателни дейности, които родителят следва да
4
организира през свободното време на детето – разходки, екскурзии, посещения на кина,
музеи, театри и т.н. / съобразно възрастта на детето/.
Детето е все още на ниска възраст- посещава детска градина и съответно няма
нуждите на учащо дете от учебни пособия или допълнителни ежедневни парични средства и
такива за допълнителни образователни уроци, което също се съобразява от съда при
определяне на окончателния размер на издръжката.
По отношение на нуждите на детето С.: детето има посочените за сестра му всички
обичайни нужди, но и специфични такива, с оглед на заболяването от което страда и
наличието на което е безспорно между страните. Видно от събраните по делото
доказателства- писмени и гласни на свид. Й. детето провежда от продължително време
лечение с логопет, ерготерапвт и психолог, с оглед положителното повлияване на
установеното заболяване „***“. Писмените доказателства- доклада от центъра в който
детето провежда терапия, както и изложеното от свид. Й., която има непосредствени
впечателения, тъй като участва в ежедневните грижи за детето, установяват, че С. се
повлиява положително от терапията, както и че последната следва да продължи за дълъг
бъдещ период. Представени са писмени доказателства, че провеждането на терапия в
посещавания от детето център изисква значителни по размер месечни разходи от около 1000-
1200 лв., които няма спор, че към момента се заплащат от майката, за което от ищцовата
страна са представени и писмени доказателства.
Настоящият състав намира, че следва да съобразява тези разходи при формиране на
извод за необходимия размер на издръжката на С. вкл. частта, която следва да се поема от
бащата, доколкото детето има безспорна нужда от терапия и провежданата със средства на
майката до момента такава дава положителен резултат за детето, с оглед на което следва да
се осигурят условия тя да бъде продължена. Съдът не споделя довода на бащата, че не
следва да се съобразява разхода за посещение на центъра в който С. към момента провежда
терапия, тъй като такава терапия се осигувяа безплатно от Община Варна. Дори
действително да е възможно общината да осигури терапия / без по делото да е изследвано
точно какви услуги се предоставят по общински проекти/, то по делото- от показания на
свид. Й., които в тази част съдът дарява с доверие, доколкото са основаващо се на
непосредствени впечателния- се установява, че детето е ползвало такава услуга в миналото,
но тя не е била полезна за него, доколкото състоянието му изисква постоянни и интензиви
терапевтични сесии, които не са осигурени по програмата и съотв. се е наложи детето да ги
получав в частен център. Съдът счита, че осигуряването на адекватна терапия обхващаща
занимания с необходимия на брой специалисти, която е провеждана компетенто е в най-
добър интерес на С. и следва да се съдейства за провеждането и занапред. Родителите следва
да полагат всички необходими усилия вкл. да се погрижат за осигуряване на спацифичните
нужди на детето вкл. финансово, което съдът счита, че до момента майката е сторила, а чрез
определяне на необходимия размер на издръжката от ответника, съдът ще способства да
стори и бащата. Основен елемент от грижата, която следва да полага родителя е осигувяване
на здравни грижи, съобразни със заболяванията на детето му.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка съдът отчита и че според
данните на Националния статистически институт общият разход на член от домакинство за
първото тримесечие на 2025 г. е 2853,96лв. След изключване на групите разходи, които не са
необходими за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи, както и
намаляване на разходите за транспорт и съобщения до общо 50 лв., доколкото детето няма
разход за транспорт, като на възрастен), размерът на средният разход на член от
домакистновото за тримесечие възлиза в размер на около 1898,85 лв. или месечно по 632,95
лв. Отчитайки, че в тези суми се включат и разходи за образование, съдът намира, че толкова
е минималната месечна сума за издръжка на децата в училищна възраст. Доколкото К. е на
по-ниска възраст съдът намира, че минималната им нужда издръжка е в размер на 550 лв. за
С. съдът възприема посочените 632,95 лв., доколкото предстои през тази календарна година
детето да бъде в първи клас / а евентуалното отлагане на започването на училище ще бъде
обусловено от здравословно състояние и ще забави това събитие с една година/. Към
разходите на С. съдът добавя и 1000 лв.- 1200 лв. за терапия месечно, съобразно
доказателствата, като от писмените такова се установяват заплатени сумит от 1200 лв.
месечно, а от показания на свид. Й., че детето посещава 4 часа седмично при цена 60 лв. на
5
час / т.е. 240 лв. на седмица или 960 лв. за четири седмици/. Т.е. месечната издръжка на С.,
съобразно специфичните й нужди е от около 1630-1830лв.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните
възможности и материално състояние. Съдебната практика, приема, че по-голямата част от
издръжката в пари следва да се поеме от неупражняващия родителските права родител, тъй
като родителят с който детето живее поема непосредствените грижи за детето, който
принцип съдът прилага в случая. Още повече, че самият ответник е посочил, че в последната
1 година почти не вижда децата, т.е. не полага непосредствени грижи за тях и приносът му
към отглеждането му към момента ще бъде най-вече финансов. Същият сочи, че причината
да не вижда децата е в поведението на майката / което не подлежи на изследване в
настоящото производство/, но следва да съобразява, че има възможност да поиска да му се
определи режим за личен контакт с тях, като при регулиране на контакта му с тях и
фактически принос за отглеждането им, би могло това положение да се отчита при
евентуално разглеждане на иск за изменение на издръжката.
В конкретния случай съдът съобразява и че майката е представила доказателства за
доход от 1600 лв. месечно, т.е. недостатъчн да покрива нуждите на децата, особено
специфичните такова на С., както и че свид. Й. сочи, че самата тя подпомага майката и
децата финансово, като нейното задължение към внуците й е от ред следващ задълженията
на ответника- първо по реда по чл.141, т.1 СК.
Съдът намира, че следва да осъди ответника да плаща издръжка в полза на С. в
размер на 800 лв., а на К. в размер на 350лв., които размер за С. представлява половината от
нужната издържка, съобразно изложеното мотиви, а за К. представляват малко повече от
половината, но при съобразяване, че към момента минималния размер на издръжката е
269,00 лв., както и че бащата не полага непосредствени грижи за децата. Последният факт се
установява безспорно по делото вкл. при изслушването на ответника. За ответника
съществува възможност при неразбирателство с майката на децата да поиска по съдебен ред
да му бъде определен режим на личен контакт, с оглед осъществяване на гарантираното му
право на контакт с децата, като факта, че той не осъщестявява връзка с децата, не го
освобождава от задължението да ги издържа.
По отошение на възможността на ответника да заплаща издръжка на децата и във
връзка с неговите възражения, съдът намира следното:
По делото се установява, че ответникът е в работоспособна възраст без хронични или
инвалидизиращи заболявания. Събрани са данни, че той е получил травматични увреждане
на единия крак, с оглед на което не е било възможно да полага труд през няколко месеца от
2024 г., като пред съда той излага, че и към момента страда от болки в крака и свързани с тях
болки в кръста, както и че има намерение да се снабди с решение на ТЕЛК, съобразно
твърдяна инвалидизация. Такова решение по делото не е представено. Съдът не възприе
лично при явяване на ответника в о.с.з. дефицит в придвижването му, като от
доказателствата по делото и от изложеното от самия него, търпените от него болки са
вследствие на травматично увреждане, което предполага те са отминат с времето.
По делото са събрани доказателства, че ответникът е собственик на един недвижим
имот в м. „...“ в който е изградена сграда, като по отношение на въпроса какво представлява
сградата са събрани противоречиви гласни доказателств,а за изграждане на същата не е
установено разрешение за строителство. Следва да се посочи, че каквото и да представлява
сградата и с каквато и да е площ тя, доколкото от показанията се установява, че тя е годна за
живеене, същата би могла да послужи на ответника за реализиране на доход напр. чрез
отдаване под наем.
Установява се, че ответникът няма разходи за осигуряване на жилище, доколкото
живее в имот на бащата си.
По отношение на трудовата ангажираност на ответника се установява, че от 2023г. до
м.07.2025г. същият не е бил трайно трудово ангажиран, като за кратко е осигурян от две
дружества на минималната за съответния момент работна заплата за страната, като
същевременно по изложените от неговия баща твърдения, преди да си счупи крака през
2024 г. е генерирал достатъчно доходи, за които съдът логично заключава, че са служили да
издържа семейството си. Самият ответник излага, че преди да си счупи крака е работил в
строителството, като крутие и „на джетове“, като излага, че получавал суми от 700-800 лв.
6
като заплата. Към момента, считано от м.07.2025г. ответникът работи като „шофьор“ на
минимална за страната заплата от 1077 лв., според представен по делото трудов договор.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът не дава вяра на обясненията на
ответника за получавани в миналото минимални трудови доходи, както и по отношение
минималния трудов доход по трудовото правоотношение, за което са представени
доказателства в последното по делото о.с.з. За съда е ноторно известно, че в сочените от
ответника сектори- строителство, туризъм и транспорт работниците и служителите се
осигуряват на минималната работна заплата, а в действителност получават значително по-
високи възнаграждения. Отделно, доколкото неработоспособстността на ответника е била
временна, дължаща се на травматично увреждане и без да са представени доказателства за
здравословно увреждане довело до инвалидизация, съдът намира, че ответникът не е
ограничен от здравословен проблем към момента да реализира доходи поне средни за гр.
Варна от около 2300 лв./ за м.04,05 и 06.2025г./, според общо досъпните данни от НСИ/
https://www.nsi.bg/statistical-data/179/569 /
Съобразно изложеното, иска за осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза
на децата занапред следва да се уважи за 800 лв. месечно за детето С. и 350 лв. месечно за
детето К.. По отношение на детето К. иска за разликата над 350 лв. до 500 лв. подлежи на
отхвърляне.
По предявените искове по чл.149 СК
По отношение на издръжката за претендирания период е спорно давана ли е
тя от бащата, доколкото той твърди, че всеки месец е предоставял парични средства на
майката на децата за тяхната издръжка.
Във връзка с възражението на бащата, че е осигурявал издръжка, съдът намира, че
същото е недоказано. Бащата в производството целеше да установи, че е престирал
издръжка чрез родителите си. От събраните писмени доказателства – извлечение от
движението по банковата сметка на бащата на ответника се установява, че от същата са
превеждани различни по размер парични средства на майката на децата за тяхната
издръжка, но това се е осъществявало преди процесния период, като последното плащане е
от м.05.2024 г. В събраните гласни доказателства – разпита на бащата на ответника се
твърди, че той е давал пари в брой на майката на децата за тяхната издръжка, като
показанията са непоследователни по отношение на начина на органииране на срещите му с
майката, вкл. кога и къде са се осъществявали и по отношение на размера на предаваните
суми. Доколкото показанията не са ясни и последователни, съдът не ги цени с доверие.
Следва да се посочи, че с оглед близката роднинска връзка между свидетеля и ответника,
показанията му принципно следва да се ценят съобразно чл.172 ГПК и самостоятелно не
биха могли да послужат за формиране на извод за плащане на суми. Съдът съобразява, че за
период преди процесния са плащани суми по банков път с надлежно отбелязване на
основанието, поради което е нелогично, ако е продължил да плаща издръжка за децата вкл.
чрез трети лица, бащата да го прави в брой без писмен документ за това.
По отношение на твърденията за плащане на суми за издръжка в хода на процеса, то
дали действително такива са платени следва да се съобразява от ищците при образуване на
евентуално изпълнително производство за принудително изпълнение и подлежи на
доказване в изпълнителното производство от ответника.
Съобразно изложените мотиви във връзка с формиране на извода на съда за нуждите
на децата и възможностите на бащата, съдът намира, че за периода 01.06.2024г.-03.03.2025г.
следва да се присъдят следните суми на децата:
За детето К. за периода 01.06.2024г.-31.12.2024 г. по 300 лв. месечно, съобразявайки
размера на минималната издръжка за този период 233,25 лв., както и че детето е на ниска
възраст и без специфични нужди. За периода 01.01.2025г.-03.03.2025г. следва да се присъди
издръжка от по 350 лв., съобразено с изменението на размера на минималната работна
заплата. Т.е. иска минало време е основателен за 2833,87 лв. ( сбор от 7 м. по 300 лв,, 2
месеца по 350 лв. и 3 дни от м.03 за които се дължи дневна издръжка от 11,29 лв., тъй като
има 31 дни). За разликата до пълния претендиран размер от 4564,00лв. иска следва да се
отхвърли.
По отношение на детето С. за целия период от 01.06.2024г.-03.03.2025г. следва да се
присъди издръжка от по 800 лв. месечно, доколкото детето е имало същите обичайни и
специфични нужди вкл. и в този период е посещавало специализирания център за терапия,
7
като при съобразяване на специфичните нужди на детето, изменението на размера на
минималната работна заплата не влияе на извода на съда. В полза на С. следва да се
присъди издръжка за минал период в размер на 7277,42 лв. ( сбор от 9 месеца по 800 лв. и
изръжка за 3 дни през март от по 25,80 лв. дневно). Иска за разликата над 7277,42 лв. до
пълния претендиран размер от 7303,00 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора страните, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
Ответникът е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно. За да формира този извод съдът съобразява решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в
Наредба № 1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на
съсловната организация на адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези
размери подлежат на преценка от съда с оглед предоставената услуга, като от значение са
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна
сложност на делото.
В чл. 7, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) се предвижда възнаграждение за адвокат по дело за
издръжка от 500 лв. В случая са предявени четири иска за издръжка- по два за всяко дете, а
именно за минало време и занапред. С оглед броя на предявените искове, съобразявайки
положените от адвоката усилия по подготовка на делото и участие на адв. С. в три броя
о.с.з. както и активната дейност на адвоката на ищците, който е провел активен процес на
доказване, съдът намира че претендираното възнаграждение от 1300 лв. е справедливо.
Съразмерно с уважената част от исковете следва на ищците да се присъди адвокатско
възнаграждение от 1139,24 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв., като
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъдият 74,20 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса от
1656,00 лв. съобразно определение размер на издръжката занапред, определена съобразно
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, за двате деца общо / върху издръжката на С.-1152,00 лв., а върху
издръжката на К.-504 лв./ Следва да се заплати и държавна такса върху уважения размер на
издръжките за минал период – 113,35 лв. върху, издръжката дължима на К. и 291,10 лв.-
върху издръжката на С. или 404,45 лв. върху издръжките на двете деца за минал период.
Разноски дължими в полза на бюджета на съдебната власт от ответника са общо
2060,45 лв.- държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.143 СК, Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет.
..., ап. ... да заплаща на детето С. Ф. П. ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител С. Т. Й., ЕГН: ********** адрес: гр. В., ж. к. ----, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....
сумата от 800,00 лв.- месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2025 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА, на осн. чл.143 СК, Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет.
..., ап. ... да заплаща на детето К. Ф. П., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител С. Т. Й., ЕГН: ********** адрес: гр. В., ж. к. ----, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....
сумата от 350,00 лв.- месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2025 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение
8
или прекратяване, като КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената месечна
издръжка от 350,00 лв. до пълния претендиран месечен размер от 500 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл.149 СК, Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет.
..., ап. ... да заплати на детето С. Ф. П. ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител С. Т. Й., ЕГН: ********** адрес: гр. В., ж. к. ----, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....
сумата от 7277,42 лв.- издръжка за периода от 01.06.2024г.-03.03.2025г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 7277,42 лв. до пълния претендиран размер на издръжката от 7303,00
лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл.149 СК, Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет.
..., ап. ... да заплати на детето К. Ф. П., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител С. Т. Й., ЕГН: ********** адрес: гр. В., ж. к. ----, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....
сумата от 2833,87 лв. - издръжка за периода от 01.06.2024г.-03.03.2025г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2833,87 лв. до пълния претендиран размер на издръжката от 4564,00лв
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. .... №
..., ет. ..., ап. ... да заплати на С. Ф. П. ЕГН: ********** и К. Ф. П., ЕГН: **********
действащи чрез законния си представител и тяхна майка С. Т. Й., адрес: гр. В., ж. к. ----, бл.
..., вх. ..., ет. ..., ап. .... сумата от 1139,24 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК С. Ф. П. ЕГН: ********** и К. Ф. П., ЕГН:
********** действащи чрез законния си представител и тяхна майка С. Т. Й., адрес: гр. В.,
ж. к. ----, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... да заплатят на Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул.
.... № ..., ет. ..., ап. ... сумата от 74,20 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., ап. ... да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – Варна сумата в
размер на 2060,45 лв. - разноски в съдебното производство на основание чл. 78, ал. 6, вр. с
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от 14.08.2025г., на осн.чл.315, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9