№ 1279
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501029 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от „Сийгъл-
2014“, ООД против определение № 341/31.8.2021 г., постановено по ч.гр.д. 1177/2021 г. по
описа на РС-Благоевград.
Жалбоподателят счита определението за неправилно, поради което иска да се отмени
и се постанови друго, с което да се обезсили издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Сочи, че се установява смъртта на едноличният собственик на капитала и
управител на дружеството на длъжника преди датата на образуване на заповедното
производство, което е основание за обезсилване на издадената срещу дружеството заповед
за изпълнение, тъй като липсва процесуално правоприемство. Позовава се на практика на
ВКС, според която при установяване, че производство пред съда в т.ч. и заповедно, ако е
образувано срещу физически лица, след като те са починали, то производството се
прекратява, което разрешение следва да намери приложение по аналогия и при
едноличните дружества с ограничена отговорност, в случай на смърт на управител и
едноличен собственик на капитала преди подаване на заявлението в съда. Според
жалбоподателят в такава хипотеза, тъй като няма орган който да представлява дружеството
се дава възможност на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала да
представят доказателства дали са заявили продължаване на дейността на дружеството и
дали са избрали орган, който да го представлява. Липсата на такъв представителен орган,
според жалбоподателя е аналогично на липса на правосубектност поради невъзможност
дружеството да волеобразува и волеизразява, съотв. да е участник в търговския оборот.
Макар и да е налице правен субект, то той не може да функционира. Жалбоподателят
изразява несъгласие и с приетото от РС, че няма значение наследниците на управителя и
едноличен собственик на капитала дали имат постоянен адрес и местопребиваване на
територията на РБългария. Според жалбоподателя чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК не е давало
1
право на РС да издаде заповед за изпълнение, тъй като смисъла на ограничението е, че
лицата, които нямат адрес в страната трудно могат да осъществят защита срещу заповедта.
Насрещната страна не е изразила становище по частната жалба.
БлОС намира жалбата за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
Възможносттта за обжалваемостта на съдебния акт следва по арг. от чл. 419, ал. 1и
ал. 3 от ГПК даващ възможност да се атакува незабавността на изпълнението, което по арг.
от чл. 418, ал. 2 от ГПК включва дали документа е измежду визираните в чл. 417 т. 1-10
ГПК, дали е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. От възможността да се атакува незабавността по отношение
наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, според БлОС следва
логичния извод за възможността да се атакува на основание чл. 419, ал. 1 от ГПК и
последващото произнасяне на РС по отношение правосубектността на длъжника. В случай,
като този според БлОС, не може да се приложи разрешението в т. 5а от ТР4/18.6.2014 г. на
ВКС по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК за необжалваемост на акта на заповедния съд в случай на
приемане на подаденото от длъжника възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК при издадена
заповед за незабавно изпълнение в хипотезите на чл. 417 ГПК, тъй като последиците за
длъжника от подаденото възражение, не се отразяват върху последиците от разпоредената
спрямо него незабавност на изпълнението. Поради изложеното не може да е отрече
възможността по чл. 419, ал. 1 от ГПК да се обжалва постановената незабавност спрямо
длъжника.
Жалбата БлОС счита за неоснователна, за което съобрази следното:
По подадено на 13.5.2021 г. заявление от СТ. ИВ. СТ. РС-Благоевград издава
заповед № 15/ 14.5.2021 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК -
запис на заповед - по ч.гр.д. 1177/2021 г. срещу длъжника „Сийгъл-2014“, ЕООД,
представлявано от управителя Ж.М.А.М.П. Пред РС се представят доказателства, от който е
видно, че управителя е починал на 05.04.2021 г. т.е. преди датата на подаване на
заявлението в РС. Въз основа на тези факти с нарочна молба наследниците му са поискали
обезсилване на заповедта за изпълнение. РС с атакувания акт я е оставил без уважение.
Извършил е служебна справка в ТР, от която установил, че търговското дружество-длъжник
съществува. Посочил е, че хипотезата не може да се приравни на хипотезата на смърт на
физическо лице, тъй като със смъртта на едно физическо лице, то престава да съществува
като правен субект, докато със смъртта на едноличния собственик и управител на
еднолично търговско дружество дружеството като субект на правото продължава да
съществува, т.е. няма за автоматична последица заличаване на търговеца от ТР. Липсата на
орган, който да образува и изявява воля РС е посочил, че няма отношение към искането, тъй
като не влияе върху правосубектността на дружеството, а само към редовността на
връчване на издадената заповед за изпълнение. Посочил е, че след като дружеството като
длъжник е с регистрирано седалище и адрес на управление в РБългария, то е без значение и
не се прилага чл. 411, т. 2 и 3, /а по сега действащия кодекс т. 4 и 5/ от ГПК, според които
2
Заповед за изпълнение не се издава, ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария или ако няма обичайно местопребиваване или място на дейност
на територията на РБългария.
БлОС счита застъпеното становище от РС в атакувания акт за правилно и
законосъобразно. Счита, че в същата насока е и самата практика на която се позовава
жалбоподателя пред РС, преповторена и в жалбата до БлОС. Със смъртта на законния
представител и/или едноличен собственик на капитала няма органи, които да образуват и
изявяват волята на непрестаналия да съществува като правен субект – дружество. Затова е
предвидено в такива хипотези - в чл. 157 чл. 155 ТЗ - дружеството да се прекратява,
следствие от което започва производство по ликвидация –чл. 156 ТЗ. С прекратяването не
престава съществуването на правния субект. Това прекратяване става със заличаване на
дружеството в търговския регистър, каквото заличаване в процесния казус няма.
Следователно правилно РС не е уважил молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение,
предпоставка за което е да липсва правен субект, с който да е възникнало процесуално
правоотношение към датата на сезиране на заповедния съд. В случая такъв субект има и той
съществува и понастоящем. Доводите срещу неприлагането от РС на чл. 411, ал. 2, т. 2 /а по
сега действащия кодекс т. 4 / от ГПК, според която Заповед за изпълнение не се издава, ако
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, БлОС счита,
също за несъстоятелни. От съдържанието на цитираната разпоредба и на т. 3 /а по сега
действащия кодекс т. 5/ от същата норма, на която се позовава жалбоподателят, според
която ако длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на РБългария не се издава заповед за изпълнение следва извод, че визираните
хипотези не се отнасят до дружества, регистрирани в РБългария, с вписани в страната
седалище и адрес на управление, каквото е „Сийгъл- 2014, ЕООД, понастоящем с променена
организационна форма на ООД, с място на дейност в страната. Поради несъстоятелност на
доводите в жалбата БлОС потвърждава атакувания акт.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 341/31.8.2021 г., постановено по ч.гр.д. 1177/2021 г. по
описа на РС-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4