Решение по дело №971/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 260073

гр.Поморие, 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                  СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 971 по описа  за 2019  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, представлявана от управителя на ЕС, против Т.Ф.Ш., гражданка на Руската Федерация, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.С..

Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС)  в процесната ЕС, с решение по т.2 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.

Твърди, че ответницата е собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № ... в бл.А на комплекса и като такава е била длъжна да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на етажните разходи, което тя не е сторила за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Предявява иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ЕС както следва: 637.65 евро, с левова равностойност 1 247.13 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сумата 193.26 евро, с левова равностойност 377.98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., сумата 495.95 евро, с левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., сумата 100 евро, с левова равностойност 195.63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., сумата 495.95 евро, с левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2018 г., както и сума в размер 49.58 евро, с левова равностойност 96.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на  таксата за 2018 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното им изплащане.

Претендира и направените разноски по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която не е открит на посочения по делото адрес, същият, заявен от нея като адрес за кореспонденция с всички държавни институции по реда на Закона за регистър Булстат, съответно адрес за връчване на чужденец по смисъла на чл.53 ГПК, поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес по реда на чл.47 ГПК.

Съобщението до ответницата е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, на същата е назначен особен представител – адв.АА.Г., който оспорва иска като недупостим и неоснователен.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С.С., който поддържа исковите претенции.

В съдебно заседание ответницата се представлява от особения си представител, който поддържа изложено в отговора становище за неоснователност на претенцията на ищеца. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.1 от дневния ред е избран управителен съвет на ЕС в състав М. П. Ч., З. Г. К. и С. В., а с решение по т.2 от дневния ред е избран „Фести хотели“ АД за управляваща компания, утвърдена е годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро/кв. м. без ДДС, от която 2 евро/кв. м. да се заделят в създадения с решението фонд „Ремонт и обновление“.

Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г., подписан от М.Ч., З.К. и Д.Р., удостоверяващ, че на информационното табло на комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за вътрешния ред в комплекса.

Установява от представения препис от нотариален акт № 137/12.02.2009 г., нот. дело № 135/2009 г. по описа на нотариус Г. Н., с район на действие – района на РС – Поморие, че ответницата Т.Ф.Ш. е собственик на апартамент № ..., бл.А, в процесния комплекс, който апартамент е с площ 55.38 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, които не са посочени като квадратура.

Видно от представеното извлечение от регистър Булстат, ответницата е регистрирана в същия като собственик на недвижими имот с адрес в гр.С..

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г. по т.2 от дневния ред, поради което за да установи дължимостта на същото следва да докаже, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба СОС, находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери, което решение подлежи на изпълнение съобразно чл.38 ЗУЕС.

Не се спори, а и се установява се от доказателствата по делото, че ответницата е съсобственик на СОС в процесната ЕС, същият с площ 55.38 кв.м.

От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намира СОС на ответника, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен размер от 9 евро/кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка на общите части в ЕС, както и е взето решение от тази годишна такса за управление да се заделят по 2 евро на кв.м. годишно в създаден с решението фонд „Ремонт и обновяване“.

Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.

От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е оспорено от ответницата или от друг собственик по реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.

Не се установява решенията на ОС, проведено на 12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответника или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на приетите решения.

Таксата за управление и поддържане на общите части на сградата, както и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, се дължат на ЕС, което обстоятелство според съда не се променя от това дали същите са платими по сметка на самата ЕС или по друга сметка, включително и на управляваща компания (юридическо лице), поради което ищцовата ЕС разполага с активна правна легитимация да предяви настоящата претенция.

По т.2 от дневния ред на събранието е взето решение за определяне на размера на паричната вноска (такса) за разходите за управление и поддръжка в комплекса за 2015 г.

Служебно известно е на съда, че решенията на последващо ОС на процесната ЕС, проведено  през 2017 г., в това число относно таксата за управление и поддържане на общите части и вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, са отменени, поради което стои въпросът дали определената с решението от 2014 г. такса е дължима и в последващите и процесни 2016 г., 2017 г. и 2018 г., при положение, че не са ангажирани доказателства за други успешно проведени ОС на ЕС, след това от 12.11.2014 г., с които да е определен различен размер на горепосочените такса и вноска.

Настоящият съдебен състав счита, че ЗУЕС не поставя изискване ОС да взема решение за размера на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части и разходи за ремонт и обновяване през всяка година, следваща годината на вече взето такова решение, поради което при липса на друго последващо решение, което да определя различен размер на таксите/вноските, последните са дължими за всяка следваща година въз основа на предходно взетото решение.

Предвид изложеното и след като решенията на ОС на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответницата, на основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС, съдът приема, че ответницата дължи такса за управление и поддръжка за процесния период 2016 г. – 2018 г., изчислена съобразно площта на обекта, включваща и идеалните части от общите части на сградата.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата за недължимост на претендираната такса за управление и поддържка на общите части на ЕС, на основание императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно която не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

По делото е представена справка от ГД „Гранична полиция“, съгласно която ответницата е напуснала страната на 25.09.2016 г., както и е пребивавала в страната в периодите от 30.07.2017 г. до 11.09.2017 г.; от 27.07.2018 г., до 21.09.2018 г. и от 24.09.2018 г. до 29.09.2018 г.

Видно от представената по делото справка от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, за обекта на ответницата е регистрирана партида с ИТН 4091274, и в същия е консумирана ел.енергия през м.септември и октомври на 2016 г.; м.август, септември и октомври на 2017 г.; м.август, септември и октомври на 2018 г.

В съвкупност от посочените доказателства безспорно се установява, че ответницата е пребивавала в страната повече от 30 дни в рамките на всяка една календарна година от процесния период, поради което в случая не е налице изключението по чл.51, ал.2 ЗУЕС.

Следва да се отбележи също така, че ответницата притежава и друг недвижим имот в страна, т.е. процесният имот е ваканционен такъв, закупен с инвестиционна цел, при който е мислимо ответницата да не го ползва лично, а да го отдава под наем, реализирайки доходи.

Ищецът претендира размер на таксата за 2016 г. от 637.65 евро, изчислена върху площ на СОС от 70.85 кв.м., включваща 15.47 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.

Установената от събраните по делото доказателства площ на процесния СОС е 55.38 кв.м.

Твърдяната площ от 15.47 кв.м. на ид.части от общите части на сградата към процесния СОС не е установена от доказателствената съвкупност.

Предвид посоченото, съдът намира претенцията на ищеца за такса за управление и поддръжка за 2016 г. за установена по основание и да размера от 498.42 евро (55.38 кв.м. Х 9 евро), до който размер претенцията е основателна и като такава следва да бъде уважена.

В останалата й част, за разликата над уважения размер от 498.42 евро до предявения размер от 637.56 евро, претенцията е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претендираното вземане за лихви върху таксата за поддръжка за 2016 г., за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., съдът намира следното.

Дължимите въз основа на решението на ОС по т.2 от дневния ред суми подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнението му, що се касае за таксата за поддръжка за 2015 г.

За последващите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за които съдът прие, че такса се дължи въз основа на решението от 2014 г., също не е определен срок за заплащане на таксите, поради което собственикът разполага с възможност да ги заплати през цялата съответна година, за която таксата е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т.е от първата дата на следващата година.

Предвид изложеното съдът приема, че ответницата е изпаднала в забава за таксата за 2016 г. на 01.01.2017 г., ето защо и с оглед основателността на иска за главницата за тази година до размера от 498.42 евро (974.82 лв.), основателен се явява и искът за лихва върху тази сума до размера от 151.45 евро (296.23 лв.), за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г.

В останалата му част, за разликата от уважения размер от 151.45 евро до предявения размер от 193.26 евро, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По силата на решението на ОС от 12.11.2014 г., ответницата дължи такса за поддръжка и за 2017 г., поради което и с оглед изложените аргументи относно установената площ на собствения и имот, искът е установен по основание и до предявеният размер на таксата за поддръжка за тази година от 495.95 евро ( 970 лв.), ето защо искът и за тази сума следва да бъде уважен изцяло.

По изложените по горе аргументи за възможността собственикът да заплати таксата през цялата съответна година, за която същата е дължима и изискуемост на задължението при неизпълнение от първата дата на следващата година, претенцията на ищеца за лихва върху таксата за 2017 г. е основателна до предявения размер от 100 евро (195.63 лв.), за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г. и като такава следва да бъде уважена изцяло.

Предвид гореизложеното, дължима на основание процесното решение на ОС е и таксата за поддръжка и управление за 2018 г. в размер от 495.95 евро ( 970 лв.), ето защо искът и за тази сума следва да бъде уважен изцяло.

Изцяло основателна по вече изложените аргументи се явява и акцесорната претенция за лихви в размер 49.58 евро (96.97 лева), за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., поради което тази претенция също следва да бъде уважена.

При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 842.40 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото, адвокатски хонорар и депозит за възнаграждение на особения представител, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Т.Ф.Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ ….., с адрес гр.С., мест. С. М., вилна сграда 4, ет.2, ап.4, представлявана по делото от особен представител – адв.А.Г., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. …, представлявана от управителя М. П. Ч., сумата 498.42 евро, с левова равностойност 974.82 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., дължима за собствения на ответницата апартамент № ..., бл.А в комплекса, както и сума в размер 151.45 евро, с левова равностойност 296.23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за присъждане на главница и лихви за разликите над уважените размери от 498.42 евро и 151.45 евро, до предявените размери от 637.65 евро и 193.26 евро.

ОСЪЖДА Т.Ф.Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ …, с адрес гр.С., мест. С. М., вилна сграда 4, ет.2, ап.4, представлявана по делото от особен представител – адв.А.Г., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. …, представлявана от управителя М. П. Ч., сумата 495.95 евро, с левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., дължима за собствения на ответницата апартамент № ..., бл.А в комплекса, както и сума в размер 100 евро, с левова равностойност 195.63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.Ф.Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ…, с адрес гр.С., мест. С. М., вилна сграда 4, ет.2, ап.4, представлявана по делото от особен представител – адв.А.Г., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул…., представлявана от управителя М. П. Ч., сумата 495.95 евро, с левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2018 г., дължима за собствения на ответницата апартамент № ..., бл.А в комплекса, както и сума в размер 49.58 евро, с левова равностойност 96.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2018 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.Ф.Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ …, с адрес гр.С., мест. С. М., вилна сграда 4, ет.2, ап.4, представлявана по делото от особен представител – адв.А. Г., да заплати на Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. …, представлявана от управителя М. П. Ч., сума в размер 842.40 лв. (осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :