РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Силистра, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100879 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М. Ц. В., действащ със съгласието на своята майка И. Х. Н., твърди, че с
решение № 13 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 300 по описа на СОС за 2015 г., ответникът бил
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Счита, че в периода след
постановяване на решението разходите за неговата издръжка са се увеличили, тъй като се е
увеличила неговата възраст и са нараснали потребностите му, а отделно от това се е
променил и законовият минимум на издръжката, която родителите дължат на
непълнолетните си деца. Освен обичайните си разходи за храна, облекло, лекарства,
консумативи и учебни пособия ищецът се нуждаел от 5 лв. на ден за закуска (по 150 лв.
месечно), както и средства за заплащане на курсове по български език и математика в
размер на 65 лв. седмично, т.е. общо 280 лв. на месец. Поради изложените причини моли
съда да промени размера на първоначално присъдената му издръжка, като осъди ответника
да му заплаща такава в размер на 250 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.06.2022 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Ц. Г. В., действащ чрез назначения си по делото особен представител,
признава иска до размера от 180 лв. месечно, а за горницата го оспорва като неоснователен
и недоказан. Особеният представител възразява, че по делото липсват доказателства за
размера на доходите на ответника, поради което не се установява, че те са достатъчни за
заплащане на търсеното увеличение.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищецът М. Ц. В. е роден на ................ г. от майка И. Х. Н. и баща Ц. Г. В.. Чрез
решение № 13 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 300 по описа на СОС за 2015 г. ответникът е
осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 09.04.2015
г. От момента на фиксиране на тази сума е изминал продължителен период от време, през
който е настъпила съществена промяна на условията, които рефлектират върху
материалните нужди на ищеца и съответно тяхното финансово изражение, т.е.
необходимите за задоволяването им парични средства. От една страна той е навлязъл в
юношеска възраст, обусловила възникването на допълнителни разходи за образование и
задоволяване на културни и социални потребности (освен обичайните разходи, необходими
за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи), а същевременно се е
изменила икономическата обстановка в света, като се е увеличила стойността на
предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на
основните потребности на ищеца. Тази промяна е дала отражение върху размера на
минималната сума, която родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на
своите деца, тъй като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата
съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. При тези данни
съдът намира, че размерът на исковата претенция на фона на пазарните условия и
увеличената възраст на детето е изцяло оправдан и съответства на тази част от общата
издръжка, която следва да бъде обезпечена от приноса на единия родител.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 710 лв.). По делото липсват
доказателства за месечните доходи на ответника, а от представена по делото справка от
имотния регистър се установява, че през 2014 г. той е закупил ½ ид.ч. от правото но
собственост върху жилищна сграда с площ от 128 кв. м. и стопанска постройка в с.
Зафирово, а през м. април 2021 г. също така по възмезден начин е придобил останалите
идеални части от същия имот. В тази ситуация съдът счита, че финансовото задължение на
ответника към сина му не следва да се фиксира на долната граница по чл. 142, ал. 2 СК, тъй
като тази сума е съизмерима с нуждите на най – малките деца, поради което не може да се
третира като минимален праг на издръжката на ищеца, който към момента се намира в
юношеска възраст и се нуждае от повече средства за задоволяване на своите нужди,
включително и такива, свързани с учебния процес (каквито са посочените в исковата молба
2
средства за закуска в училище и за допълнителни уроци по български и математика), и с
неговите социални и културни потребности. Според съда полагащата се на ищеца издръжка
следва да се фиксира на сумата посочена в исковата молба, тъй като тя не се съотнася към
цялостните потребности на ищеца, а единствено към основните му нужди, и тъй като е
видно, че през 2021 г. ответникът е разполагал с финансови възможности, достатъчни за
закупуване на недвижимо имущество; последното разкрива сравнително добро материално
състояние, обосноваващо способността на задълженото лице да издържа сина си,
включително и чрез осребряване на имота, ако след придобиването му доходите му са били
прекратени.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса
върху определената издръжка в размер на 66 лв. и разноски за особен представител в
размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца М. Ц. В., определена с решение № 13 от
26.01.2016 г. по гр.д. № 300 по описа на СОС за 2015 г., както следва:
ОСЪЖДА Ц. Г. В. с ЕГН ********** от с. З., обл. С., ул. „Б. Х.“ № .да заплаща на
сина си М. Ц. В. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка И. Х. Н. с ЕГН
********** и двамата от гр. С., ул. „С.“ № ..ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лв.), считано от 16.06.2022 г., заедно с лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Г. В. с ЕГН ********** от с. З., обл. С., ул. „Б. Х.“ № .да заплати на М.
Ц. В. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка И. Х. Н. с ЕГН ********** и
двамата от гр. Силистра, ул. „Серес“ № 12 направените по делото разноски в размер на 400
лв. (четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Ц. Г. В. с ЕГН ********** от с. З., обл. С., ул. „Б. Х.“ № .да заплати по
сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 66 лв. (шестдесет и
шест лв.) и разноски за особен представител в размер на 300 лв. (триста лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 28.11.2022 г.
3
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4